Решение № 266664 от 23.11.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 23.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито заседание на двадесет и втори април, през две хиляди и двадесета година, в състав

:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СТЕФАН КЮРКЧИЕВ при участието на секретаря Цветелина

Добрева, като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 13716 по описа на състава за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран със субективно съединени искове с правно основание чл.30, вр. с чл. 28 от ЗН.

Ищците Д.П. и Р.З.П. твърдят, че притежават качеството на наследници по закон по права линия: низходящи от първи ред (синове) на починалия на 03.05.2017г. в гр. С.Е.И.П., който при откриване на наследството бил гражданин на САЩ, но при откриване на наследството пребивавал на територията на и Република България. По силата на договор за покупко-продажба от 25.01.2006г. общият наследодател на ищците придобил правото на собственост върху недвижим имот – апартамент, находящ се в гр. София, ул. „*******, а по- късно по време на престоя си в САЩ през 2016г. той съставил завещание в полза на ищците и на лицето И.Б.М., с която се намирал във фактическо брачно съжителство към момента на откриване на наследството и която полагала грижи за него по време на престоя му в България. Съгласно издаденото от Е. П. общо пълномощно от 30.01.2017г. - ответникът Г.З. бил упълномощен да извършва действия, от името на упълномощителя, без ограничение по отношение на техния характер и обем. З. предприел действия по настаняване на Е. П. в дом за социална грижа на възрастни хора, ограничавайки фактически достъпа на външни лица на упълномощителя. Тъй като ответникът ограничил възможността на Е. П. да си служи с личните си документи и с паричните си средства - той повлиял върху процеса на формиране на волята и върху способността на Е. П. да взема самостоятелно на решения. На 29.03.2017г. наследодателят на ищците съставил саморъчно универсално завещателно разпореждане, в полза на ответника. След като напуснал социалното заведение, в което бил настанен – Е. П. починал на 03.05.2017г. В наследствената маса, формирана при откриване на наследството на Е. П., било включено правото му собственост върху описания недвижим имот: апартамент, находящ се в гр. София, ул. „*******, банкови влогове в няколко банки, с обща стойност на вложените суми от 898 652,41 лева, както и движими вещи на обща стойност от 19 100 лева. Ищците поддържат тезата, че с извършването на общо универсално завещателно разпореждане, което било направено на 29.03.2017г. от Е. П. в полза на ответника, била накърнена полагащата се за тях запазена част от наследството. Предвид липсата на извършени дарствени актове и други частни завещателни разпореждания от страна на наследодателя, в тяхна полза и при наличието на съставеното завещание в полза на ответника – ищците претендират за намаляване на завещателното разпореждане, представляващо Саморъчно завещание от 29.03.2017г. на Е.И.П., обявено от нотариус Д. Д., с рег. № ***посредством Протокол за обявяване на саморъчно завещание от 10.05.2017г., до размер от 2/3 идеални части от стойността на цялото имуществото на наследодателя. С оглед очаквания благоприятен изход от процеса, ищците претендират да бъде осъден ответника, да им заплати направените съдебни разноски.

Ответникът Г.К.З. оспорва предявените искове. Релевира доводи преди всичко срещу допустимостта и основателността на предявените от ищците искови претенции, поради неспазване на изискванията на чл.30, ал.2 от ЗН. Сочи, че ищците, които претендират възстановяване на запазена част срещу лице, което не е наследник по закон, следва задължително да са приели наследството по опис. Поддържа твърдение за недоказана процесуална представителна власт по отношение на ищците, като твърди, че трето лице недобросъвестно предявява процесуални претенции от името на двамата ответници. Твърди, че непредставянето на списък на активите и пасивите в имуществото на наследодателя, при откриване на наследството, по смисъла на чл. 31 от ЗН, осуетявало възможността за установяване на пълния обем на наследствената маса. Оспорва истинността на представените към исковата молба писмени доказателства, касаещи произхода на ищците от наследодателя Е.И.П., както и достоверността на представеното удостоверение за наследници на Е. П. от 23.06.2017г. Оспорва заявената надлежна материална легитимация на ищците, в качеството им на наследници по закон на Е.И.П., както и твърденията, свързани с настъпване на наследствено правоприемство. Моли за отхвърляне на исковете и претендира да му бъдат присъдени направените деловодни разноски.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Приетото като доказателство Удостоверение за наследници № 1259/23.06.2017г. /на стр.222/ сочи ищците - Д.П. и Р.З.П., като наследници по закон и правоприемници на починалия на 03.05.2017г. в гр. С.Е.И.П..

Съдържанието на споменатото удостоверение за наследници, което бе оспорено от ответника е подкрепено от съдържанието на представените от ищците документи - личен регистрационен картон в ГРАО /стр.277/, както и от издадени на английски език в САЩ и придружени от превод на български език/стр.177-178, стр. 216-233, стр. 278-283, стр. 307-319/: Удостоверение за брак, Удостоверения за раждане /стр. 216-233/, които са заверени чрез апостил, съгласно Хагската конвенция от 05.10.1961г. Основавайки изводите си на разпоредбата на чл.

179, ал.1 вр. с чл. 178, ал.1 от ГПК – съдът приема, че гореспоменатите споменатите документи, издадени в Съединените американски щати имат необходимата доказателствена сила, за да потвърдят доказателствената сила на оспорения от ответника и издаден от Район „Триадица“ при Столична община официален удостоверителен документ - Удостоверение за наследници № 1259/23.06.2017г.

Страните не спорят и съдът приема за установено, че със саморъчно Завещание от 29.03.2017г., Е.И.П. се е разпоредил за след смъртта си, използвайки израза: „Завещавам моето движимо и недвижимо имущество след моята кончина, да бъде наследено от Г.К.З.…..“ Завещанието на Е.И.П. е обявено от нотариус Д. Д., с рег. № 117 в НК и район на действие СРС, посредством приетия като доказателство по делото /на стр.155/ Протокол за обявяване на саморъчно завещание от 10.05.2017г. и вписано в Служба по вписванията- София на 30.05.2017г.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:

По допустимостта на исковете:

Предявените субективно съединени искове са процесуално допустими, тъй като са предявени от и срещу лица с надлежна процесуална легитимация, която се определя от правния им интерес, породен от възникналия помежду им правен спор. Искът е предявен пред компетентен да го разгледа съд, както от гледна точка на изискванията на процесуалния закон, така и от гледна точка на определената в КМЧП международна компетентност на правораздавателния орган.

Противно на релевираните от страна на ответника възражения в противната насока – съдът счита, че основаните на чл. 30, ал.2 от ЗН доводи имат отношение към основателността на предявените искове, а не на тяхната допустимост. В този контекст, ще бъдат споменатите възражения в следващите мотиви на настоящото съдебно решение.

По основателността на исковете:

Според разпоредбата на чл. 30, ал.1 от ЗН на която се основават субективно съединените искове - легитимиран да иска намалението на завещания и дарения за допълване на неговата запазена част е наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения.

При това обаче, разпоредбата на чл. 30, ал.2 от ЗН указва изрично, че само наследникът, който е приел наследството по опис е надлежно легитимиран да упражнява правото по чл. 30, ал.1 от ЗН, срещу лице, което не е наследник по закон.

Тъй като събраните в хода на съдебното дирене доказателства мотивират извода, че ищците Д.П. и Р.З.П. (низходящи, синове) са в кръга от наследниците със запазена част в наследството на починалия на 03.05.2017г. в гр. С.Е.И.П., а ответникът Г.К.З. не е наследник по закон – то очевидно е, че приложното поле на разпоредбата на чл. 30, ал.2 от ЗН има преюдициално значение за разрешаването на повдигнатия правен спор, с който съдът е сезиран.

За изясняване на този въпрос, съдът е длъжен да се съобрази с разрешението, дадено в т.4 Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013г., което е постановено по тълкувателно дело

№ 3/2013 г., на

ОСГТК на ВКС:

Съставянето на опис на наследственото имущество и приемането на наследството по опис осъществяват материална предпоставка за реализиране правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството. Процедурата изисква извършване на два формални акта - да бъде съставен опис на наследството и да бъде направено заявление от призованото към наследяване лице, че приема наследството по опис, което заявление, за да породи действие, следва да бъде вписано в особената книга на съда по реда на чл. 49, ал. 1 ЗН. Наличието на вписано по предвидения в закона ред заявление за приемане на наследството - по опис - е предпоставка за реализиране на правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството в хипотезата на чл. 30, ал. 2 ЗН.

В мотивите на споменатата т.4 ОСГТК изяснява причината, поради която приемането на наследство по опис е предпоставка за реализиране на правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството – само когато наследодателят е извършил дарения или частни завещателни разпореждания. Посочено е, че когато завещателното разпореждане е универсално /общо/ - съгласно чл. 16, ал. 1 ЗН - то придава на лицето, в полза на което е направено, качеството наследник, а не на кредитор на наследството.

В мотивите на тълкувателното решение е посочено ясно, че приложното поле на чл. 30, ал.2 от ЗН не се обхваща от хипотези на общи /универсални/ завещателни разпореждания, тоест – предпоставката по чл. 30, ал.2 от ЗН не се прилага, ако съдът прецени, че завещателното разпореждане е общо /универсално/.

Универсалното завещание придава качеството на наследник на лицето, в чиято полза е направено.

С него, завещателят се разпорежда с цялото си имущество. 3авещателните разпореждания, които се отнасят до определено имущество са частни и придават качеството на заветник /или кредитор на наследството/ на лицето, в полза на което са направени. От дадените в чл. 16, ал. 1 и, ал. 2 от ЗН легални дефиниции на понятията се вижда, че разграничителният критерий е обхватът на разпореденото със завещанието имущество.

При преценка относно характера на завещателното разпореждане / общо или частно/, следва да се има предвид, дали масата на наследството се изчерпва само с предмета на завещанието. При тълкуване волята на завещателя следва да се вземат предвид всички обстоятелства и факти по делото като например цел на завещанието, връзка между отделните клаузи, характеристиката на имота и всички други обективни факти, които могат да изяснят истинската воля на завещателя, относно предмета и вида на завещанието. Волята на завещателя също подлежи на установяване, при спазване на общото правило на чл. 20 от ЗЗД за тълкуване на договорите при отчитане разпоредбата на чл. 44 от ЗЗД /така в Решение № 24/2015 година по гр. д.

№ 3526/2014 г. на

ВКС, ІІ г.о., Решение № 268/2012 г. по гр.д. № 410/2011 г. на на ВКС, І г.о. и др./. С оглед характера на завещанието като едностранно волеизявление, при тълкуването му трябва да се търси действителната воля на завещателя а отделните разпореждания се тълкуват във връзка едни с други и всяко от тях се схваща в смисъла, който произтича от цялото завещание /така в Решение № 379/2010 година по гр.д. дело № 40/2009 година, І г.о. ВКС на РБ/.

В определени случаи, за целите на тълкуването - съдът следва да отчита и останалите доказателства по делото, които могат да изяснят действителната воля на завещателя ( в този смисъл Решение № 8ЗЗ от 08.01.2011 г. по гр. д. № 1221/2009 г., І г.о. на ВКС и цитираното в него Решение № 855/11.12.2010 г. по гр. д. № 1497/2009 г., І г.о. на ВКС).