Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 363 от 02.11.2025, Районен съд - Бяла Слатина

Съд
Районен съд - Бяла Слатина
Дело
Гражданско дело 1193/2024
Вид
Решение № 363
Подписан
02.11.2025
Състав
ЛЮБОМИР ХРИСТОСКОВ ВЪРБЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.124 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.537,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.7,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79, ал.1 · Закон за собствеността

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 363 гр. Б.С., 02.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б.С., I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ при участието на секретаря Таня Мл. Тодорова като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ Гражданско дело № 20241410101193 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК от М. И. Х., ЕГН **********, с адрес: с. С., ***, общ. Р., обл. Р., и С. И. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Р., ***, вх.03, ет.04, ап.011, общ. Р., обл. Р., двамта със съдебен адрес: гр.Р., бул.“Ген. Скобелев“ №8, чрез адв.З. П. от АК-Р., против К. М. И., ЕГН **********, с адрес: с. Г., ***, общ. Б.С., обл. В., със съдебен адрес: гр.Б.С., ул.“Д.Б.“ №82, чрез адв.М. М. от АК-В., с който са поискали съдът да постанови решение, по силата на което признае за установено по отношение на ответницата, че тя не е собственик на недвижими имоти, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ от 712 кв.м, представляващ УПИ I-716, в квартал 67-ми, по регулационния план на с. Г., общ. Б.С., обл. В., одобрен със Заповед № 288/18.09.1990г. на Кмета на община Б.С., при граници на имота: улица „Х.Б.”, УПИ II - 716, УПИ XV - 718 и улица „Скала; и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ от 806 кв.м, представляващ УПИ II - 716, в квартал 67-ми, по регулационния план на с. Г., общ. Б.С., обл.

В., одобрен със Заповед № 288/18.09.1990г. на Кмета на община Б.С., при граници на имота: улица „Х.Б.”, УПИ II - 717, УПИ XV - 718 и УПИ I-716.

Молят да се отмени на основание чл.537,ал.2 от ГПК Нотариален акт № 128, том трети,рег. №3412, дело № 508/18.08.2022г. по описа на нотариус А.К., рег. №10 на КЧСИ, с район на действие РС-Б.С., вписан в СВ при РС-Б.С. вх.рег.№ 2893/18.08.2022г., акт №64, том 9, дело №981/22г.

Ищците сочат, че са придобили процесните имоти по наследство от дядо им С.Г.Д. /Л./, б.ж. на с.Г., общ.Б.С., починал на 04.05.1980г., акт за смърт №11/05.05.1980г., съставен в с.Г., 1 общ.Б.С.. Твърдят, че собствеността е придобита заедно с наследниците, посочени в Удостоверение за наследници изх.№ У-06- 139/11.06.2024г., издадено от кметство с.Г., общ.Б.С.. Сочат, че ответницата неоснователно се е снабдила с посочения по-горе нотариален акт, предвид което за ищците се породил правен интерес от търсената съдебна защита, обективирана в петитумната част на исковата молба. Претендират разноски.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от К. М. И., чрез адв.М. М. от АК-В., в който ответникът релевира доводи за недопустимост на искането по чл.537, ал.2 от ГПК. Сочи, че е отрицателният установителен иск е неоснователен, като е придобила процесните имоти чрез покупкопродажба преди повече от 10 години, като от този момент е владяла същите явно, неперкъснато и необезпокоявано. Предвид изложеното моли искът да бъде отхвърлен, моли да бъдат допуснати до разпит трима свидетели при режим на довеждане, претендира разноски.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства.

Съдът след преценка на доказателствата по делото в тяхната съвкупност и поотделно и с оглед доводите на страните по делото, приема за установено следното от фактическа страна:

Между страните не се спори, като същото се установява и от приложеното по делото Удостоверение за наследници с изх.№06-139/11.06.2024г., издадено от Кметство-с.Г., общ.Б.С., че ищците са законни наследници на С.Г.Д./Л./, ЕГН **********, починал на 04.05.1980г., като същите са деца на неговата дъщеря – И.С. Х.а, починала на 12.03.2022г.

Между страните не се спори, като същото се установява и от приложеното по делото Удостоверение с изх.№74/30.11.06г. /л.8/, че към посочената дата процесните недвижими имоти са били собственост на наследниците на С.Г.Д./Л./.

По делото са приложени писмени доказателства, неоспорени от страните по делото, от които се установява, че за 2015г. във връзка с процесните имоти са начислени данъци на И.С.

Х.а /л.11/, както и че същото лице е заплатило данъци и такси за битови отпадъци във връзка с процесните имоти през 2007г. /л.12/.

По делото е приложен Нотариален акт № 128, том трети,рег. №3412, дело № 508/18.08.2022г. по описа на нотариус А.К., рег. №10 на КЧСИ, с район на действие РС-Б.С., вписан в СВ при РС-Б.С. вх.рег.№ 2893/18.08.2022г., акт №64, том 9, дело №981/22г, от който се установява, че на 18.08.2022г. ответницата И. е призната за собственик на процесните имоти въз основа на давностно владение.

По делото е приложено копие от нотариалното дело по описа на нот.Карабенчева, от което се установява, че в хода на извършената от нотариуса обстоятелствена проверка са изслушани трима свидетели – Е.П.О., Х.М.Х. и Ц.Г.Ц., които заявяват, че ответницата в настоящото производство е владяла и стопанисвала имотите в продължение на над 10 години.

По делото е приложено Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 15.02.2023г. по пр.№496/2023г. по описа на РП-В., ТО-Б.С., №2480002 132/2023г. по описа на РУ-Б.С.. От цитирания акт се установява, че производството е образувано по жалба на К. М. И. срещу П.К. във връзка с това, че последният е влизал неправомерно в имот, собственост на ответницата по настоящото дело. В хода на производството се установило, че Колев влизал в посочените имоти / процесните по настоящото дело/, като същият твърдял, че имал уговорка с И. да закупи имотите, докато последната сочела, че Колев влиза в имота й без разрешение. С Протокол за предупреждение от 10.01.2023г. Колев е предупреден по реда на ЗМВР да не налага психически и физически тормоз спрямо К. М. И..

В хода на производството по искане на страните са разпитани две групи свидетели при режим на довеждане - И. В. П. и Пламен Петров Колев – на ищцовата страна, Х.М.Х. и Цветослав Георгиев Ценов – по искане на ответницата.

Свидетелят П. сочи, че е съсед на ищците. Твърди, че процесният имот е бил собственост на чичовците на ищците, които са починали около 2000г., без да оставят законни наследници. Сочи, че за периода от 2001г. до 2011г. е живяла в чужбина. Твърди, че имотът не се обработва, като не е виждала ищците да идват и да обработват двора. Свидетелят поддържа, че нейният зет – Пламен Колев, си държи машини – камион и багери, в двора, като във връзка с това имал конфликт с ответницата.

Свидетелят Колев сочи, че е съсед на страните по делото. Твърди, че процесният имот е бил собственост на вуйчовците на ищците, като твърди, че последните са собственици на имота понастоящем и го владеят повече от 10-20 години. Сочи, че не е виждал ответницата да влиза в двора или да го обработва. Поддържа, че в момента имотът е празен. Поддържа, че имотът е празен от 2005-2006г., като сочи, че за периода от 2010г. до 2017г. е живял в Испания. Сочи, че не е имал уговорка да закупува процесния имот.

Свидетелят Хинков сочи, че процесният имот е закупен от ответницата, като свидетелят е присъствал в прозиводство по обстоятелствена проверка пред нотариус, в което е заявил, че ответницата е закупила имота от жена на име Анка, която преди това го е придобила от наследодателя на ищците Стамен. Свидетелят твърди, че вуйчовците на ищците са живеели в процесния имот, като са починали преди повече от 20 години. Твърди, че след смъртта им първоначално имотът е обработван от Анка, след което от ответницата и съпруга й, починал преди около една година. Твърди, че дворът се обработва, като през годините е засаждан с различни култури.

Свидетелят Ценов сочи, че е познавал съпруга на ответницата. Поддържа, че имотът е собственост на К. И., която го е закупила от жена. Сочи, че ответницата обработва имота от години, като са садени различни култури.

С оглед гореизложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Правен интерес от иск по чл.124 ал.1 от ГПК е налице при нарушаване правото на собственост и спор между страните по делото относно това право. Предвид изложеното предявеният иск е допустим. Разгледан по същество, искът е неоснователен.

3

С определението си по реда на чл.140 от ГПК съдът е разпределил доказателствената тежест между страните, като в тежест на ответника е да установи притежаваните от него права върху процесните имоти, като докаже в условията на пълно и главно доказаване, че е придобил правото на собственост върху същите посредством непрекъснато, явно, спокойно, несмущавано и доведено до знанието на ищците владение в законоустановения срок досежно института на придобивна давност с оглед изложените в отговора на исковата молба доводи. В тежест на ищците е да докажат възраженията, поради които отричат правото на собственост на ответника върху процесните имоти.

В хода на производството по безспорен начин се установи, че процесния имот е бил приживе собственост на наследодателя на ищците С.Г.Д./Л./ – обстоятелство, което не е оспорено от ответника и се подкрепя от събрания в процеса доказателствен материал. Не се спори между страните по делото, като същото се установява и от Удостоверение с изх.

№74/30.11.06г., издадено от Кметство-с.Г., общ.Б.С., че ищците са наследници на починалия С.Г.Д./Л./.

Ответницата оспорва предявения иск, като се позовава на придобиване на имота въз основа на изтекла придобивна давност.

Придобивната давност е оригинерно основание за придобиване право на собственост.

Тя е способ за придобиване право на собственост или ограничено вещно право чрез фактическото упражняване съдържанието на това право през определен период от време, фиксиран от закона.

Съгласно задължителната съдебна практиката, обективирана в т. 2 от ТР № 4 от 17.12.2012 г. на ОСГК на ВКС по тълк. д. № 4/2012 г., след като владението е съзнателен акт, то следва, че придобивната давност е сложен юридически факт от категорията на правомерните юридически действия, които по определение обхващат като свой елемент наличието на представи и желания, насочени към установяването, придобиването, прехвърлянето, изменението и погасяването на права и задължения (представляващи субективния елемент от предметното им съдържание), както и тяхното обективиране чрез волево изявление, насочено към сетивното му възприемане от други с цел да се разкрият тези преживявания и представи (представляващо обективния елемент от предметното им съдържание). Съответстват на тази теза и съображенията, че владението не може да бъде съмнително, а то е такова винаги, когато не може да се определи със сигурност дали лицето упражнява фактическата власт за другиго или има намерението да държи имота като свой.

Владението не може да се упражнява тайно по отношение на този, на когото се противопоставя, като чрез него трябва да се демонстрира по недвусмислен начин намерението на владелеца да държи вещта като своя, доколкото общият принцип на справедливостта изключва скритостта на придобивната давност, защото не могат да се черпят права от поведение по време, когато засегнатият (собственикът) няма възможност (поради неведение) да се брани. В този смисъл е и константна съдебна пракитка, обективирана в Решение № 145/14.06.2011 г. по гр. д. № 627/2010 г. на І ГО на ВКС, Определение №160/ 16.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 676/2021 г., I г. о, и др. Нормата на 4 чл.79, ал.1 от ЗС предвижда, че правото на собственост върху недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на десет години, като ал.2 от същата разпоредба гласи, че, ако владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на пет години, т.е. придобивната давност се характеризира с два съществени елемента - изтичане на законно определен период от време и извършване на дейност на фактическо господство върху определен имот, с намерение да се свои.

Между страните не се спори, като същото се установява и от приложените писмени доказателства, че с Нотариален акт № 128, том трети,рег. №3412, дело № 508/18.08.2022г. по описа на нотариус А.К., рег. №10 на КЧСИ, с район на действие РС-Б.С., вписан в СВ при РС-Б.С. вх.рег.№ 2893/18.08.2022г., акт №64, том 9, дело №981/22г., от който се установява, че на 18.08.2022г. ответницата И. е призната за собственик на процесните имоти въз основа на давностно владение.