Решение № 154 от 14.07.2026, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. Габрово, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

ИВА ДИМОВА

Диян Д. Атанасов при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева като разгледа докладваното от ИВА ДИМОВА Въззивно гражданско дело № 20264200500247 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 51 от 11.03.2026 г., постановено по гр.д. № 475/2025 г., Севлиевски районен съд е осъдил ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Изгрев, ж.к. Дианабат, бул. „Г.М.Димитров“ № 1, да заплати на Л. Л. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Севлиево, ул. ******, действащ със съгласието на своя баща Л. И. Л., ЕГН ********** на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата от 11 706, 67 евро - обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 160,42 евро- обезщетение за имуществени вреди от настъпило на 17.06.2024 г. ПТП, причинено от К. И. С., управлявал ППС с рег. № ****, марка и модел Man TGA 18.440 BLS, с прикачено към него полуремарке с рег. № ****, марка и модел Кьогел СН 24, ведно със законна лихва върху присъдените суми от 11.07.2024 г. до окончателно изплащане на сумата. Осъдил е ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, да заплати на адв. Д. Р. Д., АК гр. Велико Търново, сумата от 1300 евро - адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ. Осъдил е ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, на основание чл.78, ал.6 ГПК, да заплати по сметка на РС - Севлиево държавна такса и възнаграждение за вещи лица в общ размер от 1124,80 евро.

Недоволен от постановеното решение е ответника по иска, който в законния срок е подал въззивна жалба, с която го обжалва. Счита същото за незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Сочи, че при постановяване на решението си, съдът не е съобразил принципа на „справедливост“ при определяне на размера на обезщетението.

Позовава се на съдебната практика на ГОС при аналогични случай, когато е присъждано значително по-нисък размер на обезщетението при сходни травматични увреждания. Счита, че първоинстанционния съд е достигнал до неправилен извод относно размера на 1 дължимото обезщетение, като е определил такъв, който не съответства на действително установените по делото факти и доказателства. Присъденията размер не съответствал на принципите на справедливост и съразмеронст. Дадена е неправилна оценка на доказателствата относно обема и характера на претърпените болки и страдания от ищцата.

Определеното обезщетение за неимуществени вреди от 11706,67 евро /22 896,25 лв./ е явно прекомерно и несъразмерно спрямо реално понесените неблагоприятни последици. Сочи, че обичайния период на възстановяване е определен от вещото лице на 3-4 седмици и по делото не съдържат писмени доказателства за затегнат или усложнен оздравителен процес.

След м. Ноември 2024 г. ищецът не е подлаган на терапии и е напълно възстановен без остатъчни функционални дефицити, поради което тежесттта на настъпилите вреди, която обосновава по-голямото обезщетение е изчезнала.

Твърди, че първоинстанционния съд не е съобразил социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на ПТП -17.06.2024 г., показател за което са минималната работна заплата -933,00 лв., средната брутна месечна за третото тримесечие на 2024 г. по данни на НСИ – 2275,00 лв. и установените в КЗ лимити на застрахователните обезщетения. Паричната компенсация се присъжда при значително по-тежки случаи, включващи трайни телесни увреждания, продължителни и интензивни болки и страдания.

Сочи, че преди постановяване на съдебното решение ищецът е получил сумата от 1022,59 евро /2000,00 лв./ и това е достатъчна компенсация за настъпилите увреди.

Обжалва решението и в частта, с която е уважен искът за имуществени вреди, тъй като съдът не се е съобразил, че те са изцяло възстановени по извънсъдебен ред преди образуването на делото, което изключва основателността на иска. Обжалва решението и в частта за присъдената законна лихва, поради неоснователността на претенциите. Моли да се отмени обжалваното решение и претендира разноски за двете инстанции.

Отговор по въззивната жалба на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е постъпил от Л.

Л. И., действащ със знанието и съгласието на своя баща Л. Л., чрез пълномощника адвокат Д. от АК – Велико Търново. Оспорва подадената въззивна жалба, като счита същата за неоснователна и необоснована. Счита, че постановеното решение не страда от сочените в него пороци. Счита, че правилно е установено и прието за доказани фактите и обстоятелства, които попълват елементите на фактическия състав, от които черпи права ищеца. Правилни са и изводите на съда относно справедливия размер на обезщетението, което следва да се присъди за понесените от Л. И. вреди, вследствие на претърпения от него пътен инцидент на 17.06.2024 г. Взима становище по всички направени възражения във въззивната жалба, като излага подробни аргументи. Обръща внимание, че за първи път с въззивната жалба се прави възражение за изплатени имуществени вреди. Сочи, че преди завеждането на иска от ответното дружество е заплатена сумата от 2 587,22 лв., което е приспаднато от първоинстанционния съд от обезщетението дължимо за неимуществени вреди.

Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства. Въззивникът не се явява и не се представлява. Ответната страна, не се явява, вместо нея се явява процесуалния й представител, който претендира да й бъдат присъдени разноските за въззивната инстанция, като представя списък на разноските.

Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е постъпила в законоустановения срок, отговаря на изискванията, визирани в нормите на чл. 260 и чл. 261 ГПК, подадена е от субект, разполагащ с правен интерес от атакуване срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, чрез постановилия го съд. Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по 2 останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Районен съд – гр. Севлиево е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 във вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 от КЗ, предявен от Л. Л. И., действащ със съгласието на своя баща Л. И. Л. против ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с които са претендирани неимуществени вреди, претърпени вследствие на ПТП с товарен автомобил, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество. Изложено е, че пострадалият е бил пътник в автомобила блъснат от водача К. И. С., управлявал ППС с рег.

№ ****, марка и модел Man TGA 18.440 BLS, с прикачено към него полуремарке с рег. № ****, марка и модел Кьогел СН 24. Произшествието е настъпило на 17.06.2024 г., около 21:35 ч. на път ПП 1-4, км. 65+700, при следната фактическа обстановка: ППС с рег.№ ****, марка и модел Man TGA 18.440 BLS, с прикачено към него полуремарке с рег.№ ****, марка и модел Кьогел СН 24, управлявани от К. И. С., ЕГН **********, при дъжд и мокра пътна настилка изгубил контрол върху управлявания от него състав от ППС, като полуремаркето с рег.№ **** навлязло в лентата за насрещно движение и ударил насрещно движещия се лек автомобил с рег.№ ***, марка и модел Фолксваген Пасат, управлявано от Л. И. Л., ЕГН **********. Ищецът е получил травматични увреждания, за които претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 22896,25 лв., считано от датата на поканата за плащане към застрахователя – 11.07.2024 г. до окончателното погасяване на задължението.

Претендира и заплащането на сумата от 313,75 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, свързани с лечението на ищеца, ведно с обезщетение за забавено плащане по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, считано от датата на поканата за плащане към застрахователя – 11.07.2024 г., до окончателното погасяване на задължението. Прави доказателствени искания и претендира разноски.

Ответното застрахователно дружество оспорва предявения иск по основание и размер.

Оспорва механизма на ПТП-то. Твърди, че е изплатена сумата от 2500,00 лв. за неимуществените вреди и 103,75 лв. за имуществените, които са достатъчни да компенсират ищеца. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, тъй като не е бил с поставен обезопасителен колан, което е допринесло в голяма степен за настъпилите увреждания. Твърди, че ищецът се е възстановил напълно в рамките на сравнително кратък период от време, без да са налице каквито и да е било усложнения.

Оспорва присъждането на лихва за забава от предявяване на застрахователната претенция по чл. 380 от КЗ.

С предварителния доклад е прието за безспорно наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ със собственика на деликтното ППС и заплащането от страна ответното дружество в полза на ищеца на сумата в размер на 2103,75 лв. за причинените от ПТП имуществени и неимуществени вреди.

Събраните са писмени и гласни доказателства, относими към предмета на доказване в настоящото производство- медицинска документация, доказателства за настъпване на ПТП /КП за ПТП с пострадали лица, АУАН, НП и др./, съдебни експертизи, свидетелски показания, финансови документи удостоверяващи направени плащания.

За да постанови решението в обжалваната част, за присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 11 706,67 евро /22896,25 лв./, първоинстанционният съд е приел, че при определяне размера на дължимото се обезщетение се съобразяват констатациите на вещите лица по СМЕ и СПЕ. Досежно причинените на ищеца травматични увреждания, съдът взима предвид необходимия възстановителен период, който 3 според вещото лице д-р Я.К., досежно мозъчното сътресение е около 3-4 седмици, а раните на лицето, предмишницата и на коляното са зараствали за продължителен период от време до края на м. Ноември 2024 г., а по лицето и по лявата ушна мида има останали белези на мястото на раните, на лесно видими места. Съдът взима предвид и установеното от вещото лице – психиатър настъпило остро стресово разстройство с флуктуиращ ход. В конкретния случай, е взел предвид и факта, че ищецът е дете, което поначало предопределя по-висока емоционална уязвимост, но същевременно на възраст, към инцидента, в която в човешкото съзнание остава ясен спомен за случилото се. Следва да се вземе предвид и фактът, че инцидентът е причина, поради която ищецът е спрял развитието си в музиката и съществено е променил негативно личностното му развитие в тази сфера. По изложената аргументация, след като съобрази изпитаните от ищеца болки и страдания, тяхната продължителност, вида и характера на телесните и психологически увреждания, както и периода, необходим за възстановяване, а също и необратимите емоционални последици, съдът е намерил, че ответното дружество следва да заплати на ищеца минимум обезщетение в пълния претендиран размер от 22 896,25 лв., който размер съответства и на социално икономическите условия в страната съществуващи към датата на настъпване на произшествието –17.06.2024 г.

След като е приел, че направените разходите във връзка с лечението на ищеца се намират в причинно-следствена връзка и техния размер е доказан е присъдил сумата от 313,75 лв., като е уважил изцяло претенцията.

Подробно е развил съображения, че в производството по делото не се е установило по безспорен и непротиворечив начин да е налице принос от страна на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат. Мотивирал се е подробно относно дължимостта на лихвата върху определеното възнаграждение.

Въззивният съд като прецени доказателствата по делото, по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Не се оспорва с въззивната жалба, а и от събраните доказателства по делото се установява, че на 17.06.2024 г., около 21,35 часа, на път ПП-І-4, км 65+700 е настъпило пътно транспортно произшествие между ППС с рег.№ ****, марка и модел Man TGA 18.440 BLS, с прикачено към него полуремарке с рег.№ ****, марка и модел Кьогел СН 24, управлявани от К. И. С. и лек автомобил с рег.№ ***, марка и модел Фолксваген Пасат, управлявано от Л. И. Л..