Решение № 260095 от 07.02.2022, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 17/2021
- Вид
- Решение № 260095
- Подписан
- 07.02.2022
- В сила
- 22.08.2025
- Състав
- РАЙНА ГЕОРГИЕВА СТЕФАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 34, т. 1 · Закон за международния търговски арбитраж
- чл. 51 · Закон за международния търговски арбитраж
- чл.51, ал.2 и ал.3 · Закон за международния търговски арбитраж
- чл. 51, ал. 3 · Закон за международния търговски арбитраж
- чл. 117, т.3 и 4 · Кодекс на международното частно право
- чл. 117, т.3 и 4 · Кодекс на международното частно право
- чл. 118-122 · Кодекс на международното частно право
- чл. 118-122 · Кодекс на международното частно право
- чл.119, ал.2 · Кодекс на международното частно право
- чл. 118-122 · Кодекс на международното частно право
- чл. 118-122 · Кодекс на международното частно право
- чл. 118-122 · Кодекс на международното частно право
- чл. 3, ал. 1 · Кодекс на международното частно право
Р Е Ш Е Н И Е
№ гр. София,07.02.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-19 състав в открито съдебно заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ:
РАЙНА СТЕФАНОВА
При секретаря Маргарита Димитрова като разгледа търговско дело №17 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 51, ал. 3 ЗМТА във вр. чл.
118-122 КМЧП.
Производството е образувано по искова молба, предявена от „К.З.Р.“ ООД, идент. № 1036166011672, адрес Руска федерация, ******, Ростовска област, гр. Ростов на Дон, ул. ******, представлявано от генералния директор В.В.М., чрез адв.Г.Г., САК, със съдебен адрес: ***, за признаване и допускане изпълнението на чуждестранно арбитражно решение от 17 юли 2019 г. по дело № М-39/2019 на Международния търговски арбитражен съд при Търговско-промишлената палата на Руската федерация, с което ответникът „А.“ ЕООД, ***, представлявано от управителя Г. Г., е осъдено да заплати на ищеца сумата от 121 148.79 евро, ведно с неустойка в размер на 18 414,62 евро, както и 17 946 щ.д.
- арбитражни разноски.
Ищецът посочва, че с т. 6.1 от сключения договор за доставка на резервни части и устройства за земеделска техника е предвидена арбитражна клауза, съгласно която за компетентен съд при спор между страните е определен Международният търговски арбитражен съд при Търговско-промишлената палата на Руската федерация, Москва, а за приложимо право е определено това на Руската федерация.
Поддържа, че съгласно приложена справка от арбитражния съд № 1800-М-39/889 от 22.06.2020 г., решението е влязло в сила от датата на постановяването му - 17 юли 2019 г. и подлежи на изпълнение.
С постановление по същото дело от 21 февруари 2020 г. е поправена техническа грешка в решението, като наименованието на ответника е коригирано от „Анимекс“ на „Анимексс“ и е посочен идентификационният му номер по българското право - ЕИК.
Ищецът счита, че от приложените към искова молба и официално преведени и заверени документи - известие от 28.03.2019 г., с прилежаща разписка № ********** на куриерска фирма, се установява обстоятелството, че на ответникът е бил връчен препис от исковата молба и приложените към нея документи, като му е дадена възможност за избор на арбитър и подаване на отговор.
Поддържа, че с известие от 04.06.2019 г., с куриерска разписка № **********, ответникът е уведомен за открито съдебно заседание, насрочено за 27.06.2019 г. от 10.00 часа, поради което същият е редовно призован и са му връчени съдебни книжа. Твърди, че редовните призовавания на страните, връчванията и съдебните заседания са подробно описани в арбитражното решение.
Твърди се, че спорът не е бил отнасян до български съд, предвид изричната арбитражна клауза, поради което е изпълнено изискването между същите страни, на същото основание и за същото искане да няма влязло в сила решение на български съд.
Няма и висящ процес между страните пред български съд.
Ищецът сочи, че в настоящия случай е приложим Договорът между Народна република България и Съюза на съветските социалистически републики за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела (обн. ДВ. бр.12 от 10 февруари 1976г., попр. ДВ. бр.17 от 28 февруари 2014 година), който се прилага с предимство пред КМЧП (чл. 3, ал. 1 КМЧП).
Счита, че арбитражните решения са официални документи, тъй като са издадени от органи (арбитражни съдилища), които, макар и обикновено частноправни организации, са натоварени от закона с публични правораздавателни функции, поради което, на основание чл. 12 от двустранния международен договор, заверка от МВнР в случая не е необходима. В подкрепа на изложеното прилага съдебна практика.
Излага, че всички документи са с официален превод на български език, а подписът на преводача е нотариално заверен.
Ответникът оспорва предявения иск като недопустим, неоснователен и недоказан, като моли същият да бъде отхвърлен.
Счита за недоказано обстоятелството за наличие на правосубектност на ищцовото дружество поради липса на изискуемата заверка от МВнР или удостоверяване с „апостил“. Твърди, че същите реквизити липсвали и по отношение на решението на арбитражния съд и постановлението за поправката му.
Изразява становище, че МТАС не е държавен арбитражен съд, а съгласно законодателството на Руската федерация само държавните арбитражни съдилища разглеждат дела въз основа на Арбитражния процесуален кодекс на Руската федерация. Арбитражните съдилища, включително МТАС, разглеждат дела въз основа на вътрешни разпоредби.
Обобщава, че искане за признаване на решението на МТАС на територията на Република България е недопустимо, тъй като процесното арбитражно решение и постановлението към него не са публични актове, издадени от орган на правораздавателната система на държавата по издаване, и постановеното арбитражно решение обвързва страните, само ако същите нямат възражения и искат да го изпълнят доброволно. Поддържа, че в противен случай решението нямало изпълнителна сила и следвало да бъде потвърдено от държавен съд, за да обвързва с изпълнителна сила страните и на основание на потвърждаването му, чрез допълнително производство, да бъде издаден изпълнителен лист.
Поддържа, че редът за преразглеждане на съдебния спор е пред Московския арбитражен съд, който е държавен арбитраж, т.е. е със статут на държавен съд.
Твърди, че ответното дружество не е било надлежно уведомено за назначаването на арбитър и за арбитражното производство - не е уточнено на кого са връчени съобщенията, в какво качество са получени и не е доказано, че документите са били в превод на български език, за да може получателят да разбере какво му е изпратено, а от представените разписки не се доказвало съдържанието на пратката и връчването ѝ на „А.“ ЕООД. Отбелязва, че седалището и адресът за кореспонденция на дружеството в представения превод на товарителниците е грешен.
Във връзка с изложеното, намира, че „А.“ ЕООД не е имало възможност да организира защитата си своевременно и поради късното разбиране за заведеното производство от ответното дружество е депозирана молба от 25.06.2019 г. за отлагане на изслушването.
Счита, че представлява злоупотреба с процесуални права искането за признаване и изпълнение на решение, което няма изпълнителна сила дори в държавата, в която е постановено, тоест на основание, на което, съобразно законоустановения ред на Руската федерация, не би могло да бъде получен изпълнителен лист.
Твърди, че решението не е станало още задължително за страните (чл. 5, б. „д“ от Конвенция за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове). „А.“ ЕООД не се било съгласило с проведения арбитражен процес пред МТАС, дружеството не е имало възможност да организира защитата си в предоставения му кратък срок, в чужда държава - Руската федерация и на чужд език. Не му била предоставена възможност да участва в единственото съдебно заседание в едноинстанционно производство, а при постановяването на решението не били събрани редица допълнителни доказателства
Поддържа, че признаването и изпълнението на решението противоречи на обществения ред на Република България поради обстоятелството, че признаването на правните последици - сила на пресъдено нещо, изпълнителна сила и конститутивно действие на чуждестранно арбитражно решение, което няма и не му е призната изпълнителна сила, е несъвместимо с българския обществен ред.
Представя доказателства. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази законовите разпоредби регламентиращи процесните отношения, прие за установено следното и формира следните правни изводи:
„К.З.Р.“ ООД, е дружество регистрирано в Руската федерация, с идент. № 1036166011672, което се установява от намиращия се по делото Препис- извлечение от Единния държавен регистър на юридическите лица от 06.01.2021г. Документът е представен в нотариално заверен превод на български език.
Съдът не споделя виждането на ответника, че същото следва да бъде удостоверено с апостил или да носи друга заверка от МВнР.
Съгласно чл. 12 от Договора между Народна република България и Съюза на съветските социалистически републики за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела, документи, които на територията на една от договарящите страни се считат за официални, имат доказателствена сила на официални документи и на територията на другата договаряща страна. Налице е облекчен режим, който води до директно признаване на представените документи.
Видно от приетите доказателства по делото, при възникнал правен спор между страните във връзка с изпълнение от ответното дружество на задълженията му по заплащане на цена за стоки по договор №40016575 от 14.05.2013г. за доставка на резервни части и устройства за комбайни и друга земеделска техника, от ищецът е предявен иск пред Международния търговски арбитражен съд при Търговско-промишлената палата на Руската Федерация /МТАС/. По искането на ищеца е образувано арбитражно дело № М-39/2019, което е разгледано по Закона за международния търговски арбитраж и Правилника за работа на МТАС.
Към исковата молба е приложено Уведомление 1800-М-39/868 от МТАС до ответника с прилежаща товарителница № ********** на куриерска фирма.
В уведомлението е посочено, че приложено се изпраща исковата молба по арбитражното дело и се дава възможност за отговор в 30-дневен срок. Разписката в товарителницата е подписана за получателя А.
ЕООД от г-жа К.като получена на 01.04.2019г., което се установява от потвърдително писмо от куриерската фирма. Видно от второ Уведомление 1800-М-39/1491 с прилежаща товарителница № **********, МТАС е изпратило до ответника призовка за насрочване на делото и е посочен състава на арбитрите. Съгласно потвърдителното писмо от куриерската фирма до МТАС, доставката по тази товарителница е направена на 05.06.2019г., като на разписката за получателя А.
ЕООД се е подписала г-жа Ц..
Арбитражното решение е представено в оригинал, носещ подписът на постановилите го арбитри, ведно с нотариално заверен превод на български език. Направена и е заверка от секретаря на МТАС.
Представен е оригинал на
Постановлението от 21.02.2020г. за поправка на името на ответника и посочване на неговото ЕИК в решението.
Видно от Справка от 22.06.2020г., издадена от МТАС и представена в оригинал с нотариално заверен превод, решението на арбитражния съд от 17.07.2019г. подлежи на изпълнение от датата на постановяването му без да са необходими допълнителни актове за влизането му в сила.
Видно от изрично уговореното по силата на чл. 6 от представения по делото Договор №40016575 от 14.05.2013г., споровете между страните подлежат на разглеждане от Международния търговски арбитражен съд към Търговско-промишлената палата на Руската Федерация, в съответствие с нейния правилник. Договорено е, че решенията на този съд са окончателни и задължителни за двете страни. Посочено, че езикът на който ще се разглежда спорът е руски и приложимо е правото на Русия.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на разглеждане в настоящото производство е иск по чл. 51, ал.3 ЗМТА във вр. чл. 118-122 КМЧП.
Процесуалният ред посочен в чл.51, ал.3 ЗМТА предвижда, че исковете за признаване и допускане на изпълнението на решенията на чуждестранните арбитражни съдилища се предявяват, ако друго не е предвидено в международен договор, по който Република България е страна, пред Софийския градски съд и за разглеждането им се прилагат съответно чл. 118 - 122 от Кодекса на международното частно право, с изключение на правото на длъжника да предяви възражение за погасяване на вземането.
Съгласно чл. III от Конвенцията за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения, ратифицирана от България през 1961г., всяка договаряща държава ще признава силата на арбитражното решение и ще допуска неговото изпълнение съобразно с процесуалните правила, които се прилагат в територията, където се иска признаването и изпълнението, при условията, изложени в Конвенцията.
За разглеждането на искове за признаване и допускане изпълнението на чуждестранно арбитражно решение се прилагат сключените от страната ни международни договори, както и нормите на чл.118 - 122 от КМЧП (чл.51, ал.2 и ал.3 ЗМТА).
Разпечатката съдържа 50 от 100 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/85938d59-cafe-44f9-9a51-8906798a2d64