Решение № 345 от 16.02.2018, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 16.02.2018 г.

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА при секретаря Таня Стоянова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 4588 по описа на СГС за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Г.И.“ ООД твърди, че 24.04.2014 г. сключил с ответника договор за изработка № 5/2014 г., по който „А.“ ООД се задължило да заплати по сметка на „Г.И.“ ООД сумата 200 000 лева без ДДС, съставляваща себестойността за извършените услуги: преработка на инвестиционен проект, проектно-сметна документация и количествени сметки с резултат намаляване с 25 % на стойността на проекта, осигуряване на технология за компостиране и отделни рецепти, пълна автоматизация на процесите на рецептиране и дозировка и изваждане на готовия компост, осигуряване на командно табло за управление, предоставяне на технологичен регламент и софтуер за работа на машините, управление на всички процеси по настройване и пускане в действие, пусково-наладъчни работи с извършване на 72 часови проби, въвеждане в експлоатация до момента на получаване на протоколи от сертифицирана лаборатория за качество на получения компост, съгласно действащите стандарти и техническите изисквания на проекта, авторски надзор по всички дейности и процеси, обучение на персонала. Посочва, че с Анекс № 1 от 24.04.2014 г. към договора, като възнаграждение за извършената изработка и услуги, освен себестойността на извършеното в размер на 200 000 лева без ДДС, двете страни договорили ответникът да заплати на ищеца и възнаграждение в размер на 25 % от брутната печалба, която „А.“ ООД ще реализира от изпълнението на проекта като главен изпълнител на възложителя „Е. М.“ ЕАД. Твърди, че извършил пълния обем на работата така, както е описана в договора. Ответникът изпълнил задълженията си само частично като заплатил договорената цена до размера на себестойността на изработеното. Предал проектите по договора на ответника, които били приети от „А.“ ООД без забележки, за което бил подписан приемо-предавателен протокол от 22.07.2014 г. Твърди, че със споразумителен протокол от 30.10.2014 г. страните приели, че до датата на подписване на протокола са извършени всички договорени на този етап плащания и окончателно плащане ще се извърши в посочения в договора срок след приключване на 72 часовите проби и документ, удостоверяващ годността на компостта.

На 19.11.2014 г. извършил и последния етап от поръчката – обучението на персонала. Посочва, че съгласно условията на Анекс № 1 към договора ответникът бил длъжен да му заплати възнаграждение в размер на 25 % от брутната печалба, която допълнително дружеството „А.“ ООД ще реализира от изпълнението на проекта. По сключения между „А.“ ООД и „Е. М.“ ЕАД бил подизпълнител и реално извършил цялата поръчка. Твърди, че възложителят „Е. М.“ ЕАД заплатило цената по договора за изработка и услуги на изпълнителя „А.“ ООД, но ответникът не изпълнил задълженията си към „Г.И.“ ООД за заплащане на договореното възнаграждение. Посочва, че в сключения анекс ясно е записано, че окончателното плащане се извършва след приключване на 72 часови проби на М и С на обекта и документ, удостоверяващ годността на компостта по

БДС. Въпреки, че това е изпълнено ответникът не заплатил договореното възнаграждение, в частта му относно заплащане на 25 % от брутната печалба, която дружеството възложител, главен изпълнител по договор с „Е. М.“ ЕАД, е реализирало. Твърди, че дължимото възнаграждение в размер на 25 % от брутната печалба на възложителя „А.“ ООД възлиза на 200 000 лева. Предвид изложеното иска да се постанови решение, с което да се осъди „А.“ ООД да заплати на „Г.И.“ ООД сумата в размер на 200 000 лева с ДДС, представляваща неизплатена част от възнаграждение за извършени изработка, доставка и услуги по проект „Доставка и въвеждане в експлоатация на Инсталация с технология за компостиране по договор за безвъзмездна помощ BG161РО003-2.3.01-0039 „Повишаване на конкурентноспособността на „Е. М.“ ЕАД чрез утилизация на отпадъците и въвеждане на енергоспестяващи мерки“, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира разноски. С допълнителна искова молба ищецът твърди, че описаната фактическа обстановка от ответника в отговора на исковата молба противоречи на обективната истина. Посочва, че задълженията на ответника към „Е. М.“ ЕАД са изцяло изпълнени и приети, като инсталацията е въведена в експлоатация и функционира към момента, както и че проектът е изцяло заплатен от „Е. М.“ ЕАД.

Ответникът „А.“ ООД оспорва изцяло исковата молба.

Твърди, че по процесния договор заплатил на ищеца

240 000 лева, въпреки че е налице тотално неизпълнение на договора от негова страна. Посочва, че проектът в частта СМР е изцяло променен три месеца след сключване на договора, а строително-монтажните работи по проекта не са завършени и към датата на отговора на исковата молба, поради което не може да се определи „брутна печалба от незавършен проект“. Твърди, че през 2013 г. ищецът го запознал с проекта и му препоръчал горещо да участва в процедурите за главен изпълнител на проекта на „Е. М.“ ЕАД, като обяснил, че той е автор на проекта, но няма възможност да бъде главен изпълнител. Посочва, че участвали в процедурите, доверявайки се на ищеца, били избрани за главен изпълнител и подписали договор с „Е. М.“ ЕАД. Твърди, че ищецът им заявил, че ще преработи строителната част, тоест ще намали разходите за строителство с минимум 25 %, както им обяснил как ще препроектира сградите и ще намали бетона, тухлите и другите материали, описани в Количествена сметка на „Е. М.“ ЕАД от 30.06.2013 г. Заради обещанията, дадени от ищеца, подписал договора и анекса към него. Твърди, че след подписване на договора и анекса започнали организация по „технологичната част“, както и срутване на съществуващите сгради и подготовката на терена за строителната част. На 09.06.2014 г. ищецът им издал фактура № 175 за авансово плащане на стойност 82 800 лева, която заплатили още същия ден по банков път и след което плащане ищецът трябвало да направи преработка и намаление на разходите с 25 % на строителната част в рамките на 40 дни, което не било направено. Вместо това получили заповед от 07.08.2014 г., издадена от главния архитект на Община Нова Загора, съгласно която трябвало да построят сградите от метална конструкция и термопанели. С оглед изложеното счита, че ищецът не е изпълнил основното изискване на договора и по анекса – да намали разходите по Количествата сметка, което съгласно анекса струва 100 000 лева без ДДС.

Твърди, че поради невъзможност на ищеца да изпълни поетия основен ангажимент за намаляване на разходите за СМР с 25 % поискали предоговаряне на възнаграждението, но това не случило, но все пак подписали споразумителния протокол от 30.10.2014 г., съгласно който не се дължи никакво друго плащане, освен окончателното плащане, но не и проценти от брутни или небрутни печалби, тъй като няма намаляване на разходите по СМР. Посочва, че заплатил на ищеца сума по фактура № 190/13.11.2014 г. – аванс по договор в размер на 60 000 лева и сума по окончателна фактура № 194/29.12.2014 г. на стойност 97 200 лева, като управителят на ищеца саморъчно написал във втората фактура, че това е окончателно плащане по договора. С оглед изложеното счита, че ищецът черпи права от неправомерното си поведение и е налице злоупотреба с права от негова страна. При условията на евентуалност прави възражение за прихващане със стойността на неизпълнената част от договора в размер на 150 000 лева без ДДС, съставляващо пълно неизпълнение на задължението за намаляване на разходите за СМР с 25 % и частично неизпълнение на всички останали задължения по договора от страна на ищеца. Предвид изложеното иска да се отхвърли иска. Претендира разноски. С допълнителен писмен отговор оспорва твърденията на ищеца в допълнителната искова молба.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори между страните, че на 04.04.2014 г. е подписан договор BG161РО003-2.3.01-0039/Su-02 за доставка на оборудване по проект: „Повишаване на конкурентноспособността на „Е. М.“ ЕАД чрез утилизация на отпадъците и въвеждане на енергоспестяващи мерки“ между „Е. М.“

ЕАД като възложител и „А.“ ООД като изпълнител, по който ответникът се задължил да достави, монтира и въведе в експлоатация, а възложителят се задължил да заплати, приеме и осигури условия за работа на: Инсталация с технология за компостиране – 1бр.

Във връзка с горепосочения договор на 24.04.2014 г. е подписан процесният договор №

5/2014 между „А.“ ООД като възложител и „Г.И.“ ООД като изпълнител, по който ответникът е възложил на ищеца, а последният се е задължил да оптимизира/намали с 25 % стойността на изпълнение на проекта. Предвидено е, че дейностите се изразяват в: Преработка на проектно-сметна документация и количествени сметки, с цел намаляване с минимум 25 % на разходите за извършване на строително-монтажни работи по изпълнението на обекта, спрямо предоставена на 30.06.2013 г. количествена сметка на „Е. М.“ ЕАД; Осигуряване на технологията за компостиране и отделните рецепти; Осигуряване на пълна автоматизация на процесите на рецептиране и дозировка на компонентите, както и на изваждането на готовия компост – осигуряване на командно табло за управление и предоставяне на технологичен регламент и софтуер за работа на машините;

Управление на всички процеси по настройване и пускане в действие, пусково-наладъчни работи и 72-часови проби и въвеждането им в експлоатация, до момента на получаване на протоколи от сертифицирана лаборатория за качеството на получения компост, съгласно изискванията на действащите стандарти, отразени в техническите изисквания на проекта; Авторски надзор по всички дейности и процеси, свързани с „Проекта“ и Обучение на персонала за работа с доставеното оборудване. В чл. 2.1 от договора е уговорено, че цената за извършените услуги се определя в размер на 200 000 лева без ДДС, като авансовото плащане е в размер на 69 000 лева без ДДС от настъпване на следните условия: подписване на договор между възложителя и „Е. М.“ ЕАД, издаване на фактура от изпълнителя и извършване плащане на възложителя от „Е. М.“ ЕАД /чл. 2.2.1/. Съгласно чл. 3.1 от договора актуализацията и преработката на проектно-сметната документация и количествените сметки следва да се извърши в срок от 40 дни от получаване на аванса по договора.

Видно е, че на 24.04.2014 г. е подписан между страните Анекс № 1 към договора № 5/2014, с който е постигнато съгласие за следното: Чл. 2.1 от договор № 5/2014 г добива нова редакция, както следва: Цената за извършените услуги се определя в размер на 25 % от брутната печалба на „Проекта“ без ДДС. Себестойността на услугата е 200 000 лева без ДДС, които са разпределени по видове дейности: 100 000 лева за преработка на проект и намаляване себестойност с 25 %; 50 000 лева за технология и технологичен регламент; 30 000 лева за авторски надзор;

2 000 лева за обучение на експл. персонал и

18 000 лева за написване на програма за управление и онагледяване на процесите и изработка на командно табло.

С оглед на така ангажираните доказателства, съдът намира за доказано, че страните са обвързани от валидно сключен договор за изработка, по който ищецът следва да предостави уговорения резултат, а ответникът да заплати възнаграждение. Първоначално размерът на възнаграждението е определено в чл. 2.1 от договора, сключен на 24.04.2014 г., а в последствие този текст е изменен с подписване на анекс от същата дата 24.04.2014 г. Подписвайки анекса, страните са се съгласили цената за извършените услуги от страна на ищеца да се определи в размер на 25 % от брутната печалба на „Проекта“ без ДДС, която ответникът като изпълнител ще реализира. Тълкувайки волята на страните и това, че в деня на сключване на договора са подписали анекс към него, с който са изменили дължимата цена за описаните услуги, съдът намира, че дължимото възнаграждение не включва само сумата 200 000 лева без ДДС, както твърди ответникът. Ако се приеме, че цената на услугите е 200 000 лева без ДДС, на колкото е оценена от страните себестойността на услугата, то това би обезсмислило подписването на анекс към договора, а е безспорно, че такъв е сключен.