Определение № 784 от 24.02.2026, Административен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 784

Хасково, 24.02.2026 г.

Административният съд - Хасково - VIII състав, в закрито заседание в състав:

Съдия:

АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА като разгледа докладваното от съдията Антоанета Митрушева административно дело № 225/2026 г. на Административен съд - Хасково, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 166 от Административнопроцесуалния кодекс АПК).

Делото е образувано по жалба на Д. Т. Д. от [населено място], подадена чрез пълномощник – адв. Т. В., срещу Заповед № ХРД 26-ЗП-2/03.02.2026 г. на Началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) – Хасково, с която на основание чл. 225, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е разпоредено премахване на незаконен строеж. В жалбата е направено искане за спиране изпълнението на административен акт.

С уточнителна молба, подадена чрез пълномощника й (вх.№ 1384/19.02.2026 г.), жалбоподателката е заявила, че искането за спиране касае Заповед № ХРД 26-ЗП-1 от 03.02.2026 г. на Началника на РДНСК – Хасково, която засяга трето лице – Р. К. М., собственик на апартамент №*** в жилищна сграда с административен адрес: [населено място], [улица], *** Посочено е, че с тази заповед е наредено премахване на коминно тяло, преминаващо през ап. 39, като същото представлява част от единна вертикална система, обслужваща и ап. ***, собственост на жалбоподателката. В молбата се излагат твърдения, че изпълнението на Заповед № ХРД 26-ЗП-1/03.02.2026 г. ще доведе до физическо прекъсване на единната вертикална система, до трайна невъзможност да се използва коминното тяло в ап. ***, както и до необратими вреди, изразяващи се в разрушаване на част от обща сградна инсталация, необходимост от нов строеж и нова строителна процедура и значителни финансови разходи. Твърди се още, че изпълнението на тази заповед ще обезсмисли съдебния контрол по настоящото дело, тъй като ще създаде необратима фактическа ситуация и ще накърни правото на защита на жалбоподателката. Въз основа на изложеното се иска, на основание чл. 166, ал. 2 АПК, вр. чл. 144 АПК и чл. 389 и чл. 397, ал. 1, т. 3 ГПК, да бъде спряно изпълнението на Заповед № ХРД 26-ЗП-1/03.02.2026 г., както и да се забранят действия по премахване на коминното тяло до приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт.

Съдът, след като обсъди направеното искане и съобрази относимите разпоредби, намира следното:

Съгласно чл. 166, ал. 2 АПК, съдът може да спре предварителното изпълнение на административен акт в рамките на висящо съдебно производство по оспорването му. Спирането на изпълнението е производство с обезпечителен характер, насочено към гарантиране ефективността на съдебния контрол върху конкретно оспорения административен акт. Наличието на висящ спор относно законосъобразността на акта, чието изпълнение се иска да бъде спряно, представлява абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на искането за спиране.

От систематичното тълкуване на чл. 60 и чл. 166 АПК следва, че законодателят е уредил изчерпателно способите, чрез които може да бъде възпрепятствано настъпването на последиците от административен акт в хода на неговото оспорване – чрез суспензивния ефект на жалбата, когато такъв е предвиден, или чрез съдебен контрол върху допуснатото предварително изпълнение. Съдебната практика последователно приема, че обезпечението по реда на чл. 389 и сл. ГПК е неприложимо в административното производство, доколкото в АПК е налице специална уредба на спирането на изпълнението.

Жалба срещу индивидуален административен акт не може да се „обезпечи“ чрез налагане на обезпечителна мярка по чл. 397, ал. 1, т. 3 ГПК, а единствено по реда и при условията на чл. 60 и чл. 166 АПК. За да бъде допустимо искането за спиране, следва да е налице образувано дело по оспорване на съответния административен акт и обезпечението – спирането – да се иска именно по отношение на този акт. Недопустимо е да се иска спиране на изпълнението на друг акт, различен от оспорения.

В конкретния случай настоящото производство е образувано по жалба срещу Заповед № ХРД 26-ЗП-2 от 03.02.2026 г. Искането за спиране обаче е насочено срещу изпълнението на различна заповед – № ХРД 26-ЗП-1 от 03.02.2026 г., която не е предмет на оспорване по делото. Тоест между предмета на спора и предмета на искането липсва идентичност. Допускането на исканата мярка би означавало съдът да се произнесе по административен акт, чиято законосъобразност не е предмет на разглеждане в настоящото производство. Това би довело до недопустимо разширяване на предметните предели на делото и до засягане на правната сфера на лице, което не участва в производството.

Неоснователно е и позоваването на чл. 144 АПК с оглед субсидиарното приложение на ГПК. Препращащата норма на чл. 144 АПК намира приложение само при липса на специална уредба в административния процес. В случая такава уредба съществува – чл. 60 и чл. 166 АПК уреждат изчерпателно възможността за спиране на изпълнението на оспорен административен акт. Поради това не са налице основания за прилагане на обезпечителните мерки по чл. 389 и чл. 397 ГПК в рамките на производството по оспорване на административни актове.

Наведените от жалбоподателката твърдения относно евентуалните вреди от изпълнението на Заповед № ХРД 26-ЗП-1/03.02.2026 г., включително твърденията за прекъсване на единна вертикална система, за разрушаване на част от обща сградна инсталация и за необходимост от нов строеж и значителни разходи, са ирелевантни към настоящото производство.

С оглед на изложеното, съдът намира, че искането за спиране на изпълнението на Заповед № ХРД 26-ЗП-1 от 03.02.2026 г. е насочено срещу административен акт, който не е предмет на оспорване по настоящото дело, поради което липсва абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането му. Искането е процесуално недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане.

Водим от горното, Административен съд – Хасково

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на Д. Т. Д. от [населено място] за спиране изпълнението на Заповед № ХРД 26-ЗП-1 от 03.02.2026 г. на Началника на РДНСК – Хасково.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: