Решение № 223 от 14.11.2023, Районен съд - Разлог

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 223 гр. Разлог, 14.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Полежанова при участието на секретаря А. Р. Т., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от Велина Полежанова, Адм. нак. дело №

20221240200427 по описа за 2022 г.

Производството по делото е образувано по жалба, подадена от „Б.Г.“ЕООД, ЕИК*, с адрес: г.Б., у.„И.в.“№13, е.1, с управител Д.Р.С., против НП №01-2200103/08.07.2022 г. на Директора на Д.„ИТ“-Б., с което на жалбоподателя е наложено адм. наказание:

„имуществена санкция" от 2`500.00 лева, за нарушение на чл.62, ал.1 от КТ.

Жалбоподателят моли съда да бъде отменено НП като незаконосъобразно. Навежда доводи, че лицето М.Д. няма качеството на работник в дружеството-жалбоподател, а въз основа на гражданско правоотношение се е задължил да извърши определена дейност.

АНО чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна, като моли за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно.

РП-Б., ТО-Р. не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Жалбата е допустима, предвид обстоятелството, че е подадена от санкционираното лице в законоустановения срок от връчването му на оспореното НП.

На 10.05.2022 г., около 11:50 ч. представители на Д.„ИТ"-Б. извършват проверка по работни места, относно спазване разпоредбите на трудовото законодателство на строителен обект Еднофамилна жилищна сграда, находящ се в УПИ VIII, ПИ ***, кв.41 по плана на о.Р., с.Б., изпълняван от „Б.Г"ЕООД-Б.

При проверката е констатиран, че на обекта да работи лицето М.М.Д., с ЕГН*. След приключване на проверката по работни места „Б.Г."ЕООД-Б. е призован по реда на чл.45 от АПК, за извършване на проверка по документи в Д"ИТ”-Б. с Призовка с Изх.

№22043179/10.05.2022 г.

След извършване на проверката по документи на 25.05.2022 г. е съставен Протокол за извършена проверка от страна служителите на Д„ИТ”-Б..

Въз основа на направените констатации в хода на проверката и след приключването й в присъствието на представител на дружеството-жалбоподател, е съставен АУАН №012200103 от 25.05.2022 г. На основание така съставения АУАН е издадено и атакуваното НП, с което на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция" от 2`500.00 лева, за нарушение на чл.62, ал.1 от КТ.

По делото е приложена декларация от М.М.Д., лице работещо по трудово/гражданско правоотношение, във вр. с извършването на проверка по спазване на трудовото и осигурителното законодателство на основание чл.399 от КТ и във вр. с чл.402, ал.1, т.3, 1 чл.402, ал.2 от КТ и чл.39, ал.1 от АПК и чл.40, ал.1 от АПК и чл.110, ал.4 от ДОПК от 10.05.2022 г. в 11:30 часа, в която същият е посочил, че работи в „Б.Г.“, стопанисващ обект „СМР“ с.Б., като „общ работник“, с работно време от 08:00 ч. до 17:00 ч. и с уговорено трудово възнаграждение от 650.00 лева. Отразено е също, че Д. има сключен трудов договор, че е получил копие от заверено уведомление и екземпляр от сключен писмен трудов договор, както и че има сключен граждански договор.

От направена справка в ИС на ИА„ГИТ“, се установява че лицето М.Д. няма действащи трудови договори.

В хода на съдебното следствие, по искане на АНО е допусната и назначена съдебнографическа експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че ръкописният текст в декларация от 10.05.2022 г., находяща се в оригинал на л.33 от делото, е изпълнен от М.М.Д..

Посочените в акта констатации се потвърждават от разпита на актосъставителя Т.К. и Н.Д. – свидетел по акта. Свидетелите сочат, че на 10.05.2022 г. около 11:50 ч. извършили проверка на строителен обект, еднофамилна жилищна сграда, находяща се в с.Б., к.41. При проверката заварили лицето М.Д. да извършва трудова дейност. Д. собственоръчно попълнил декларация, в която отразил условията, при които полага труд.

В показанията си свидетелят Д., сочи че е работил в дружеството жалбоподател на обект в г.Б.. Твърди, че в с.Б. никога не е работел.

Съдът кредитира показанията на актосъставителя К. и на свидетеля Д., които отразяват преките им впечатления. Свидетелите са установили нарушението и са очевидци на същото.

Показанията им са източник на пряка доказателствена информация за установеното. Не са противоречиви. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя в нарушение, което не е извършил.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

От приложената Заповед №З-0058/11.02.2014 г. се установява материалната компетентност на издателя на НП.

След извършената служебна проверка за законосъобразността на издадения акт за нарушения, съдът установи, че при издаването му не са допуснати съществени нарушения на материалните и процесуални правила. Същото се отнася и за обжалваното НП, което е издадено от материално и териториално компетентен орган.

Съдът не приема за основателни и достоверни доводите на жалбоподателя, че възникналото между дружеството и Д. отношение и във вр. с сключен граждански договор от 10.05.2022 г..

Между трудовият договор и договора за изработка съществуват съществени различия.

Трудовият договор има законово определена форма - писмена /чл.62, ал.1 от КТ/ и трябва да съдържа задължителните реквизити, предвидени в чл.66, ал.1 КТ - данни за страните; мястото на работа; наименованието на длъжността и характера на работата; датата на сключване и начало на неговото изпълнение; времетраене на трудовия договор; размера на основния и удължения платен годишен отпуск и на допълнителните платени годишни отпуски; еднакъв срок на предизвестие и за двете страни при прекратяване на трудовия договор; основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане; продължителността на работния ден или седмица.

Според ал.2 с трудовия договор могат да се уговарят и други условия, свързани с предоставянето на работната сила, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона, както и условия, които са по-благоприятни за работника или служителя от установените с колективния трудов договор. Тези условия имат незадължителен характер. Трудовият договор се характеризира с повторяемост на трудовите функции от работника в продължителен период от време.

С договора за изработка изпълнителят - физическо или юридическо лице, се задължава на 2 свой риск да изработи определен трудов резултат /резултат от работа/ съгласно поръчката на възложителя, а последният се задължава да заплати възнаграждение.

В случая от събраните по делото доказателства - показанията на разпитаните свидетели, от попълнената собственоръчна декларация от М.Д., безспорно се установява, че към момента на проверката - 10.05.2022 г. между „Б.Г.“ЕООД и М.М.Д. е съществувало трудово правоотношение, без да е бил сключен писмен трудов договор между страните по него. Този извод се потвърждава от обстоятелството, че в декларацията, собственоръчно попълнена и подписана от Д., е посочено възнаграждение от 650.00 лв., с уговорено работно време, почивка за хранене и два почивни дни. Горното потвърждава обстоятелството, че Д. е работил по трудово правоотношение в момента на проверката, а не е изпълнявал Граждански договор.

В крайна сметка съдът приема, че този граждански (за изработка) договор е изготвен от жалбоподателя за нуждите на процеса и не отразява действителното фактическо положение и действителното трудово правоотношение между „Б.Г.“ЕООД и М.М.Д.. Същият прикрива елементите на съществуващото трудово правоотношение между работодателя и работника.

Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ, отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Преценката дали едно лице осъществява трудова дейност, се определя от обективно извършените действия, които са характерни за трудова дейност. Тя следва да бъде извършена както от проверяващия орган, съблюдаващ спазването на трудовото законодателство, така и от наказващия орган. В съдебната фаза тази преценка се извършва от съда.

Съгласно разпоредбата на 63, ал.2, във вр. с ал.1 от КТ, работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави следните документи: екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Забраната по чл.63, ал.2 от КТ, е обезпечена с адм. санкция по чл.414, ал.3 от КТ. Отговорността по чл.63, ал.2 от КТ, е обективна и безвиновна, поради което, за да бъде санкциониран работодател за подобно нарушение, е необходимо на работника или служителя да не са представени екземпляр от трудов договор и копие на уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ.

Именно горепосочените доказателства обосновават извода, че към момента на осъществената проверка по работни места на 10.05.2022 г. около 11.50 часа, работодателят е нарушил разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ, като е допуснал лицето М.Д. да извършва трудова дейност в обекта на проверката, без да му е предоставен екземпляр от писмен трудов договор и без копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ.

Въз основа на установеното нарушение по чл.63, ал.2 от КТ, жалбоподателят е санкциониран по реда на чл.414, ал.3 от КТ, съгласно която работодател, който наруши разпоредбите на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или ал.3 и чл.63, ал.1 или ал.2 от КТ, се наказва с имуществена санкция или глоба от 1`500.00 до 15`000.00 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба от 1`000.00 до 10`000.00 лв.. Разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, задължава наказващият орган при индивидуализиране на наказанието за всеки конкретен случай съобразявайки рамките, определени от законодателя да прецени тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. В конкретния случай не бяха събрани доказателства нарушението да е повторно, както и дружеството да е санкционирано за други нарушения на КТ. Предвид изложеното съдът намира, че така съставеното НП следва да бъде изменено в санкционната част, като определената имуществена санкция от 2`500.00 лв. следва да бъде намалена на 1`500.00 лв.

Не са налице основания за прилагане на чл.28, ал.1 от ЗАНН. Деянието не разкрива белезите на маловажен случай, с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Напротив, в случая са засегнати значими обществените отношения, свързани с материалното обезпечаване на работниците и 3 служителите, които изключват маловажността и незначителността на нарушението.

Предвид гореизложеното, съдът намира жалбата за неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното НП – потвърдено като законосъобразно.

Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, страните имат право на разноски по реда на АПК. С оглед изхода на делото и на основание чл.63д, ал.5 от ЗАНН, вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът счита че следва да определи възнаграждение от 100.00 лева, за участието на юрисконсулта като процесуален представител на АНО, предвид фактическата и правна сложност на делото и продължителността на съдебното производство, като следва тези разноски с оглед изхода на делото да бъдат възложени на жалбоподателя.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ НП №01-2200103/08.07.2022 г. на Директора на Д.„ИТ“-Б., с което на „Б.Г.“ЕООД, ЕИК*, с адрес: г.Б., у.„И.в.“№13, е.1, с управител Д.Р.С. е наложено адм. наказание: „имуществена санкция" от 2`500.00 лева, за нарушение на чл.62, ал.1 от КТ, като НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция от 2`500.00 лева, на 1`500.00 лева.

ОСЪЖДА „Б.Г.“ЕООД, ЕИК*, ДА ЗАПЛАТИ на Директора на Д.„ИТ“-Б., сумата от 100,00 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ искането в останалата му част като неоснователно.

Решението на съда подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението му на страните, като жалбата се подава до Бл.АС, чрез Рг.РС.