Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 553 от 26.04.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 484/2023
Вид
Решение № 553
Подписан
26.04.2023
В сила
22.08.2025
Състав
Венета Цветкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.261 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.264 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 264, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 264, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 264, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 265 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 265, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 265, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 266 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.266, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 112 · Закон за обществените поръчки
  • чл. 174 и сл. · Закон за обществените поръчки
  • чл. 66 · Закон за обществените поръчки
  • чл. 301 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 553 гр. София, 26.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-3, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Венета Ц.а при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова като разгледа докладваното от Венета Ц.а Търговско дело №

20231100900484 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл.266, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл. 258 от ЗЗД и чл. 79, ал.1 от ЗЗД за осъждане ответника да заплати сумата от 138 091,90 лева с ДДС /след допуснато увеличение на предявения частичен иск/, представляваща непогасени парични задължения за реално изпълнени и приети без възражение работи по договор за изработка от 24.10.2019 г. с предмет строителни-монтажни работи на обект „Реконструкция и рехабилитация на водопроводна мрежа в с. Зимница, община „Стралджа“, описани и приети с Актове обр. 19 в периода 04.12.2019 г. – 05.08.06.2020 година и издадени въз основа на тях фактури

№**********/05.12.2019г.,

0000000773/24.02.2020г.,

0000000809/23.06.2020г.,0000000810/23.06.2020г.,0000000824/05.08.2020 г. и

0000000825/05.08.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда- 19.11.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.

В производството по делото е прието за разглеждане и направено в условията на евентуалност възражение за прихващане на ответника с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, представляващо насрещно вземане за неустойка за некачествено изпълнение на възложената работа в размер на 41600 лева без ДДС, дължима на основание чл. 16, ал. 2 от процесния договор и представляваща 10% от стойността на договора.

Ищецът „Б.Г.“ ЕООД твърди, че с ответника „Г.И.“ ООД на 24.10.2019 г. са сключили договор за изработка, по силата на който последният е възложил на ищеца да изпълни със свои сили и средства описаните в Приложение № 1 строително-монтажни работи на обект „Реконструкция и рехабилитация на водопроводна мрежа в с. Зимница, община „Стралджа“, а именно- доставка и полагане на бетонови бордюри, разкъртване на съществуващи бетонови бордюри и ивици, изграждане на сградни водопроводни отклонения и депониране на строителни отпадъци при посочените параметри. Поддържа, че страните уговорили възнаграждение за възложената работа в размер на 416 000 лева без ДДС, като съгласно процесния договор ответното дружество трябвало да го заплати, след като бъдат изготвени и подписани двустранно приемо-предавателни протоколи за реално извършени и приети без забележка дейности и бъдат издадени съответните фактури.

Заявява, че е изпълнило задълженията си по договора точно и в срок, като изпълнената работа била приета от ответника с подписването на приемо-предавателните протоколи 1

/актове Образец 19/ и количествено-стойностните сметки без забележки. Посочва, че актовете Образец 19 били подписани от служител на ищеца, който имал представителна за това власт. Поддържа, че общата стойност на реално извършените, актувани и приети от ответника СМР-та възлизала на 434 189,10 лева. За дължимите плащания ищецът бил издал и изпратил съответните данъчни фактури до ответната страна. Твърди, че ответникът не е заплатил в пълен размер полагащото му се възнаграждение, обективирано в 6 броя фактури №

**********/05.12.2019г.,0000000773/24.02.2020г.,0000000809/23.06.2020 г.,

0000000810/23.06.2020 г.,0000000824/05.08.2020 г. и 0000000825/05.08.2020 г., като падежиралите и непогасени задължения по процесния договор били общо в размер на 138 091,90 лева с ДДС.

Посочва, че е поканил ответника да престира, като му е изпратил три уведомителни писма от 07.05.2021 г., 20.09.2021 г. и 22.10.2021 г., като последното било получено на 26.10.2021 г., но ответното дружество не погасило задълженията си към ищеца. Излага твърдения, че срокът за престиране на дължимото възнаграждение за приетата без забележки работа бил 7-дневен от съставянето и двустранното подписване на приемопредавателните протоколи.

Претендира присъждане на разноски.

Ответното дружество не оспорва, че на ищеца е възложено извършването на определени СМР на процесния обект, но възразява, че ищецът е изпълнил в много по-малък обем от твърдените в исковата молба СМР. Твърди, че по позиция „Доставка и полагане на бетонови бордюри с размер 18/35/50 см“ били изпълнени 11062,30 л.м., а не възложените 11385 л.м. Посочва, че ищецът e фактурирал строително-монтажни работи, които не били възложени и изпълнени. Оспорва описаните в исковата молба СМР да са приети от надлежен представител на дружеството, като заявява, че приложените протоколи съдържат само подпис, без да е посочено лицето, за което се твърди в исковата молба, че ги е подписало. Поддържа, че положения в актове Образец 19 подписи за лицето Б. В. не са изпълнени от него. При условията на евентуалност прави възражение за прихващане на претендираната сума с вземането за неустойка за некачествено изпълнение на възложената работа в размер на 41600 лева без ДДС по чл. 16, ал. 2 от процесния договор. Поддържа, че обектът не е изграден в съответствие с нормативните изисквания и одобрения проект. Моли за отхвърляне на иска.

При изложените от страните фактически твърдения и очертания предмет на спора, в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно облигационно отношение с ответника с твърдяното съдържание, изпълнение на задължението да извърши уговорените по вид СМР, количество и стойност, възнаграждението което се претендира, съответно че е предал надлежно извършената работа. Предвид възражението на ответника следва да установи и че извършената работа е приета от ответника или от негов представител. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на плащане на претендираните суми и възраженията за наличието на недостатъци при изпълнение на работата.

С оглед направеното възражение, за прихващане ответникът следва да докаже, че страните са постигнали неустоечно съглашение по процесния договор при неизпълнение на договорни задължения, както и размера на неустойката.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правна квалификация чл. 266 ЗЗД.

За основателност на исковата претенция за присъждане на сума за възнаграждение по договор за изработка, на първо място на установяване в процеса подлежи наличието на 2 облигационна обвързаност между страните по спора, по силата на която ищецът е поел задължение да извърши описаните в исковата молба строително-монтажни работи, а ответникът е поел задължение да заплати възнаграждение за тях в претендирания размер.

Това се установява от представения по делото и неоспорен като съдържание писмен договор от 24.10.2019г. за възлагане на строително-монтажни работи, съгласно който ответникът, възложител, е възложил на ищеца, изпълнител, да извърши срещу заплащане и съобразно одобрената техническа документация за проекта рехабилитация и реконструкция на водопроводна мрежа с. Зимница, общ. Стралджа, вкл. доставка и полагане на бетонови бордюри с размер 18/35/50 см съгласно БДС 624, включително всички съпътстващи разходи за труд, материали, строителна механизация, инструменти, разкъртване на съществуващи бетонови бордюри и ивици, депониране на строителни отпадъци до 5 км. Неразделна част от договора е Количествено – стойностна сметка /КСС – Приложение 1/, а допълнителни СМР е уговорено да се възлагат с допълнителни споразумения. Отчитане на работата е следвало да се осъществява на петнадесет дни, като предаването и приемането на извършените работи е следвало да се извършва с приемо-предавателни протоколи за реално изпълнените работи и актове, удостоверяващи качеството на вложените материали. Възложителят е имал право да не приеме работата при некачествено изпълнение или в отклонение от проекта. Общата прогнозна цена по договора е 416 000 лева без ДДС или 499 200 лева с ДДС, при договорени единични цени, неподлежащи на изменение и съобразно количествено-стойностна сметка.

Уговорено е заплащане на аванс и междинни плащания в 7-дневен срок от датата на подписване на протокол за реално изпълнени работи, подписан от представители на страните. Уговорена е и неустойка по чл. 16, ал. 2 от договора в размер на 10% от неговата стойност при некачествено изпълнени СМР.

Представен по делото е и договор от 04.07.2019 година, сключен между О.С. и Г.И.

ЕООД, след проведена открита процедура по възлагане на обществена поръчка и на основание чл. 112 ЗОП с предмет СМР за обект: Реконструкция и рехабилитация на водопроводна мрежа в с. Зимница, общ. Стралджа. Видно от договора, ищецът не е посочен като подизпълнител на основание чл. 66 и чл. 174 и сл. от ЗОП. Страните не спорят, че процесните СМР, възложени на ищеца са част от тези, предмет на договора за обществена поръчка с О.С., но при неспазване императивните разпоредби на специалния закон – ЗОП за избор на подизпълнители. Ето защо, възникналите по реда на ЗОП и сключения с О.С. договор за строително-ремонтни дейности, не обвързват ищеца и не са приложими в отношенията му с ответника по процесния договор. Предвид безспорните между страните факти, единствената относимост на тези правоотношения с предмета на спора и процесния договор, съдът намира да е одобрената техническа документация, в т.ч. и одобреният проект, включително в частта за възложените на ищеца СМР, а в този смисъл – и издадените по ЗУТ Разрешения за ползване от 13.05.2021 година на л. 175 – 179, с които обектът, предмет на обществената поръчка е въведен в експлоатация, след констатираното съответствие на строежа с одобрените проекти и разрешенията за строеж от 2016 г. Относими по същите причини са представените два броя Констативен акт от 14.01.2021 година /л. 180 и сл./ за строеж – обследване и доизграждане на смесена канализация, водопроводна мрежа и пречиствателна станция за отпадни води с. Зимница и основен ремонт на ул. Хаджи Дани, ул. Съединение, ул. Тодор В., ул. Васил Левски, ул. Христо Смирненски, ул. И. Вазов, ул.

Г.С.Раковски и ул. Първи Май, ул. Никола Петков, ул. Бузлуджа, във връзка с обследване и доизграждане на смесена канализация, водопроводна мрежа и пречиствателна станция за отпадни води с. Зимница, за установяване годността на строежа и съответствие на изпълнените работи с одобрения проект в съответните му части.

Горните документи, от друга страна, на основание чл. 1, ал. 4 от Наредба № 3/2003 г. имат доказателствена сила спрямо ответника като участник в строителството по отношение на съдържанието на актовете и протоколите, съставени в строителството съгласно изискванията на тази наредба относно обстоятелствата, свързани със започване, 3 изпълнение и въвеждане в експлоатация (приемане) на строежите. При зачитането й следва да се вземе предвид и обстоятелство, че същите удостоверяват и неизгодни за страната факти по отношение на изпълнение на СМР, част от които са и възложените с процесния договор, тъй като тези документи установяват годността на приемане на строежа, изпълнен по договора от 04.07.2019 година, при наличие на цялата изискуема строителна документация и съответствие с одобрените проекти и строителните норми, с които констатации строителят се е съгласил /тъй като е подписал Констативните протоколи за установяване годността на строежа/.

От друга страна, поради посоченото по-горе и доколкото ищецът не е издател на представените по делото Уведомление от 29.08.2022 година и Констативен протокол от 25.08.2022 година и същите не попадат в обхвата на чл. 1, ал. 4 от Наредбата, съставените частни свидетелстващи документи нямат доказателствена стойност за удостоверените в тях факти относно констатираните недостатъци в работата, възложена от О.С. по реда на ЗОП и изводите, че същите са следствие от некачествен ремонт. Отделно от това посочените документи, видно от съдържанието на същите, се свързват с ангажиране на гаранционна отговорност, която се отличава по съдържание от отговорността на изпълнителя за недостатъци и е независима от нея /решение № 13/10.09.2010г. по т. д. № 242/2009г., ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 114/16.09.2013г. по т. д. № 1075/2011г., ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 131/03.12.2010г. по т. д. № 890/2009г., ВКС, ТК, І т. о. и други/ и най-често се свързва се възникнали след предаване на работата дефекти.