Определение № 1503 от 19.05.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1503 гр. Пловдив, 19.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Мария Анг. Ненова като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно частно гражданско дело № 20255300501114 по описа за 2025 година

Производството е по реда на 274, ал.1, т.2, вр. чл.413, ал.1 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Йеттел България“ЕАД против разпореждане, инкорпорирано в заповед № 2639/27.03.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 5578/2025г. на ПдРС, V гр.с., в частта с която се претендира присъждане на сумата от 215,81 лева- дължима неустойка за предсрочно прекратяване на доставката на услуги по договор за мобилни услуги № *** от 05.11.2018г., изм. с допълнително споразумение № *** от 07.02.2022г. към договор за мобилни/фиксирани услуги с предпочетен номер ***, от които: 137,46 лева, представляващи три стандартни месечни такси, и 78,35 лева представляващи добавена част от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок на договора, ведно със законната лихва върху същите, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 25.03.2025 г. до окончателното погасяване. В частната жалба се сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че клаузата за неустойка противоречи на добрите нрави. Същата била съобразена с търпените от жалбоподателя пропуснати ползи от предсрочното прекратяване на договора поради виновно неизпълнение от страна на длъжника.

Пловдивският окръжен съд, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото констатира следното:

Производството по ч.гр.д.№ 5578/2025г. на ПдРС, V гр.с.е образувано по заявление по чл.410 от ГПК от „Йеттел България“ЕАД, с което е поискано издаването на заповед за изпълнение на парично задължение за сумата от 599,92 лева – главница, представляваща неплатени задължения по Договор за лизинг от 10.09.2021 г., с който е предоставено ползването на мобилно устройство APPLE iPhone 12 Pro 128GB Graphite, представляващи предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода за период 05.01.2023 г. -10.08.2023 г.; сумата от 39,20 лева – главница, представляваща неплатени задължения по Договор за 1 лизинг за базови аксесоари № *** от 14.09.2021 г., с който е предоставено ползването на комплект от 4 бр. аксесоари към номер ***, представляващи предсрочно изискуеми лизингови вноски, за периода 05.01.2023 г. - 14.08.2023 г.; сумата от 134,82 лева за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) и потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги № *** от 05.11.2018 г., изм. с допълнително споразумение № *** от 07.02.2022 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги с предпочетен номер ***, за период 15.08.2022 г. - 14.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 25.03.2025 г. до окончателното погасяване, както и за горепосочените неустойки, по отношение на които заявлението е отхвърлено.

Съгласно чл.411, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК, съдът може да откаже издаване на заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави или когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. В б.“а“ от клаузите, уреждащи прекратяването или продължаването на договора като безсрочен, от сключения между страните договори за мобилни услуги, е предвидено, че при предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя същият дължи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, но за не повече от три месеца.

По отношение на така претендираната неустойки следва да се отбележи, че дължимостта й е в пряка зависимост от прекратяването на договора или по- точно развалянето му по смисъла на чл.87 от ЗЗД. В заявлението не е описано кога и как е прекратен договорът за мобилни услуги. Сочи се само причината за това- забавяне на плащанията от страна на длъжника. В чл.19б, б.“в“ от общите условия на мобилния оператор е предвидена възможност за същия да прекрати едностранно договора за мобилни услуги в случай, че потребителят не е платил дължими от него суми, след изтичане на сроковете за плащане. Тази клауза не дерогира действието на императивната разпоредба на чл.87, ал.1 от ЗЗД. Освен това в същата клауза е предвидено, че преди да пристъпи към прекратяване на договора, мобилният оператор следва да уведоми писмено потребителя за просрочените му задължения и да му предостави допълнителен срок за плащане. Нито се твърди, нито са представени доказателства за това жалбоподателят да е изпълнил задължението си за писмено уведомяване на длъжника за задълженията му и за предоставяне на срок за плащане, след изтичането на който договорът ще се счита за развален.

Доколкото искането за издаване на заповед за изпълнение за неустойките се основава на твърдението за прекратяване на сключения между страните договор за мобилни услуги, а това твърдение не се подкрепя от наличните по делото документи, то е налице достатъчно основание за отхвърляне на заявлението в тази му част. Ето защо, частната жалба ще следва да бъде оставена без уважение.

Предвид гореизложеното, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от „Йеттел България“ЕАД частна жалба против разпореждане, инкорпорирано в заповед № 2639/27.03.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 5578/2025г. на ПдРС, V гр.с., в частта с която се претендира присъждане на сумата от 215,81 лева- дължима неустойка за предсрочно прекратяване на доставката на услуги по договор за мобилни услуги № *** от 05.11.2018г., изм. с допълнително споразумение № *** от 07.02.2022г. към договор за мобилни/фиксирани услуги с предпочетен номер ***, от които: 137,46 лева, представляващи три стандартни месечни такси, и 78,35 лева представляващи добавена част от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок на договора, ведно със законната лихва върху същите, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 25.03.2025 г. до окончателното погасяване.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3