Решение № 332 от 08.08.2023, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 332 гр. Плевен, 08.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ при участието на секретаря ЕВГЕНИЯ М. РУСЕВА като разгледа докладваното от МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ Гражданско дело № 20234400100052 по описа за 2023 година

Искове с правно основание чл.430 ТЗ вр. чл.79 и чл.86 ЗЗД.

Постъпила е искова молба /ИМ/ на 20.01.2023г. /п.к. 19.01.2023г./ от *** АД гр.София, ЕИК *** – *** АД – правоприемник на „***“ЕАД гр.София, ЕИК ***, преди „***“ЕАД гр.София, представлявано заедно от всеки двама от Изпълнителните директори или от изп. директор и прокурист – заедно, чрез юрк.П. Д. против М. М. Х., гражданка на В., родена на ***г., с адрес по удостоверение гр.Плевен, ул.*** № 6, ап.14, а по Договор – ул.*** №***, ет.1, ап.6, с ЛН ***, с която са предявени искове с правно основание чл.432 ал.1 ТЗ вр. чл.79 от ЗЗД и иск по чл.86 от ЗЗД за осъждането й да заплати на Банката сумата в общ размер на 100 323,96 лева, както следва: главница в размер на 77 547,92 лева, от която: редовно падежирали главници за периода от 05.03.2022г. до 05.01.2023г. в размер на 5 074,67лв. и предсрочно изискуема главница в размер на 72 473,25лв.; редовна (възнаградителна) лихва в размер на 22 539,64лева, от която: отложена възнаградителна лихва в размер на 17 498,57лв., начислена за периода от 17.03.2015г. до 05.02.2022г.; начислена възнаградителна лихва в размер на 4 829,69лв. за периода от 05.02.2022г. до 05.01.2023г.; начислена възнаградителна лихва в размер на 211,38лв. за периода от 05.01.2023г. до 19.01.2023г. върху предсрочно изискуемата главница към 20.01.2023г. и начислено обезщетение за забава в размер на 1

236,40лева за периода от 05.03.2022г. до 19.01.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на настоящата искова молба до окончателното им изплащане, както и всички направени по делото разноски вкл. юрисконсултско възнаграждение в размер на

400,00лв.

Ищецът твърди, че с Договор за студентски кредит от 17.03.2015г., сключен между Банката и М. М. Х. (кредитополучател) са отпуснали на ответницата студентски кредит в размер на 82 144,92лв. с краен срок за погасяване 05.02.2032г. с цел заплащане на 12 такси за обучение на кредитополучателя. Отпуснатият кредит е усвояван поетапно до размер от 77 547,92 лева, съгласно условията на Договора. Съгласно чл.3.1 от Договора страните са уговорили възнаградителна лихва в размер на 7% (седем процента) за целия срок на Договора. Според чл.4.2 от Договора при погасяване на кредита кредитополучателят ползва гратисен период от 83 месеца от 17.03.2015г. до 05.02.2022г., през който не дължи плащане на главница и лихва по кредита. По време на гратисния период Банката начислява Лихва върху усвоената част от кредита, като начислената лихва се капитализира годишно. В конкретния случай твърди, че Банката независимо от направената уговорка между страните, не е капитализирала редовната лихва, начислена през гратисния период, като същата е единствено отложена до влизане на кредитополучателя в Погасителен план и същата става изискуема с обявяване на предсрочна изискуемост на същия.

Страните отнапред са определили размера на обезщетението за забава в плащането от кредитополучателя на задължението за погасяване на главницата по кредита в чл.3.2 от Договора е уговорено при забава в плащане на дължими суми по Кредита кредитополучателят дължи лихва за забава Основния лихвен процент, увеличен с 10 (десет) пункта годишно върху забавената сума (вноска или част от вноска) за времето на забавата до окончателното изплащане на забавените задължения.

Според чл.4.8 от Договора страните са се договорили кредитът да бъде погасен на 120 (сто и двадесет) равни анюитетни месечни вноски, дължими на 5-то число от съответния месец, считано от 05.03.2022г. до 05.02.2032г.

Съгласно чл.6 от Договора, Банката има право да обяви Кредита за предсрочно изискуем, като според чл.6.2 от Договора това става при 2 неплащане от страна на кредитополучателя на три последователни погасителни вноски.

Твърдят също така, че съгласно титулната част на Договора и чл.9.3 от същия, Кредитополучателят е посочил адрес за кореспонденция гр.Плевен, ул.„***“ №***, ет.1, ап.6 като се е съгласил на този адрес да бъде призоваван и да получава всякакви съобщения свързани с отпуснатия кредит. В чл.9.4 кредитополучателят е оправомощил лицето И.Ш.М. с адрес: с.***, Община гр.Плевен, ул."***" №1, съгласно чл.107 ал.2 ГПК, да получава всякакви книжа и съобщения от съдебните органи в производства, образувани от Банката срещу него, за събиране на вземанията си.

На 14.04.2015г. ответникът е направил частично предсрочно погасяване на кредита в размер на 240лв., на 22.02.2016г. – в размер на 400лв. и на 02.05.2017г. - в размер на 1 814лв.

Банката е изпълнила всички свои задължения, съгласно подписания Договор за студентски кредит от 17.03.2015г. На кредитополучателят е отпусната парична сума за възмездно ползване, която е усвоена от него – в размер на 77 547,92лв.

Досежно предсрочната изискуемост на кредита твърдят, че в чл.6 от Договора са изрично изброени случаите, при които Банката има право да обяви предсрочна изискуемост на всички вземания по кредита. Съгласно чл.6.2 от Договора такъв случай се счита, че е настъпил ако кредитополучателят не плати три последователни погасителни вноски.

Така поради настъпил случай на неизпълнение - неплащане на 11 последователни погасителни вноски от 05.03.2022г. до 05.01.2023г., (чл.6.2. от Договора), с настоящата искова молба Банката упражнява правото си по чл.6 от Договора във връзка с чл. 432 от ТЗ да обяви цялата ползвана и непогасена сума за предсрочно изискуема, считано от датата на получаването на препис от исковата молба от ответника – 24.04.2023г.

Позовават се на Решение №706/30.12.2010г. на ВКС по гр. дело №1769/2009г., в което е прието, че самото предявяване на иска поставя длъжника в забава и то от момента на връчване на препис от исковата молба.

Предсрочната изискуемост на кредита е санкция за неизправност на длъжника, последиците й следва да включат пълно и точно изпълнение на 3 задължението, каквото съществува и в какъвто вид се дължи при настъпване на срока (уговорения падеж) - главница, редовна (възнаградителна) лихва, наказателна лихва (неустойка) и комисиона за управление. В Решение №99 от 01.02.2013г. по т. д. № 610/2011г. на I т.о. Върховният касационен съд е приел, че при уговорена в договор за заем за потребление предсрочна изискуемост на задължението за връщане на заетата парична сума, настъпва предсрочна изискуемост и на непадежиралите към този момент анюитетни вноски.

Поради липса на изпълнение на задълженията по Договора считат, че в полза на кредитора са възникнали вземанията, посочени в петитума на исковата молба. Съгласно чл.79 и чл.86 от ЗЗД кредиторът има право до иска изпълнение заедно с обезщетение за забава, в случай че длъжникът не изпълни точно задължението си.

Претендират присъждане законна лихва за забава върху претендираното вземане за главница, считано от датата на завеждане на настоящата искова молба до окончателното му заплащане. Доколкото възнаградителната (редовна) лихва е предвидена в Договора, очевидно е, че тя съставлява договорно задължение за страната, в чиято тежест е вменена.

Възнаградителният характер на редовната лихва и санкционният характер на неустойката не препятстват приложимостта на чл.86 от ЗЗД, тъй като задължението за заплащането им е самостоятелно и независимо от задължението за обезщетение по чл. 86 ал.1 от ЗЗД (позовават се на Решение № 73/29.06.2011г. на ВКС по т.д. № 683 по описа за 2010г., 1-во т.о., ТК).

Молят съда като съобрази представените по делото доказателства да постанови решение, с което да уважи предявените искове като присъди в полза на ищеца направените по делото разноски /платени държавни такси и хонорари за вещи лица/, в това число юрисконсултско възнаграждение в размер на 400лв. В случай, че исковете бъдат уважени частично, молят за изчисляване на разноските на ищеца по съразмерност и след компенсация.

Ответницата М. М. Х. чрез особения представител адв.И. Н. от ПлАК е подала Отговор в срок, в който оспорва исковете по основание и размер.

Твърди, че исковете са допустими, но неоснователни. Оспорва твърденията на ищеца за настъпила предсрочна изискуемост на кредита, оспорва изцяло всички изложени в исковата молба твърдения и обстоятелства, на които се 4 основават предявените искове.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, и по реда на чл.235 вр. чл.12 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Безспорно по делото е и това се установява от заверено копие на Договор за студентски кредит от 17.03.2016г. – л.8 – л.18 от делото, че Банката като кредитодател и М. М. Х. като кредитополучател са сключили Договор за студентски кредит, по силата на който Банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на сумата от 82 144,92лв. с краен срок на погасяване 05.02.2032г.

Не се спори и се установява от приложеното заверено копие от кредитното досие на ответницата по делото, че са извършени 11 /единадесет/ броя преводни нареждания, всяко в размер на 6 845,41лв., по сметката на кредитополучателя, по начин и размер, който е бил уговорен от страните – от лист 50 до лист 60 от делото.

Спорен по делото е въпросът дължи ли ответницата исковите суми, както и направените по делото разноски, в т.ч. и разходи за адвокат.

За да отговори на спорните по делото въпроси съдът съобрази писмените доказателства и заключението по назначената СИЕ.

Договорът за студентски кредит е уреден в специалния Закон за кредитиране на студенти и докторанти /ЗКСД/, в разпоредбата на чл.17 ал.5 на който потребителската закрила срещу неравноправни клаузи е предвидена изрично, като е посочено, че за Договора за кредит по този закон се прилагат и чл.143 – чл.148 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. Съгласно разпоредбите на чл.17 ал.6 и ал.7 от ЗКСД, когато не са спазени изискванията на чл.17 ал.1 и ал.4 и чл.18 ал. 3 от ЗКСД, както и изискванията за задължителните реквизити на Договора за кредит, предвидени в типовия договор по чл.7 от ЗКСД, Договорът за кредит е недействителен, в който случай кредитополучателят е длъжен да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви, такси или други разходи.

Съгласно разпоредбите на чл.16 ал.1 и ал.3 от ЗКДС студентите и докторантите могат да подадат искане за отпускане на кредит и сключване на Договор с всяка Банка, подписала типов договор по чл.7, като в случай, че 5

Договор за кредит при условията на този Закон е сключен с Банка, която не е подписала типов договор по чл.7, кредитополучателят е длъжен да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви, такси или други разходи.

Съгласно разпоредбите на чл.23 ал.1 и ал.3 от ЗКСД кредитополучателят не дължи плащане на главницата и лихвите по кредита по време на гратисния период, но по време на същия банката начислява лихва върху кредита. Съгласно ал.2 на същата разпоредба гратисният период е периодът от сключването на Договора за кредит до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно учебния План за съответната специалност и образователно-квалификационна степен, съответно от датата, на която изтича определеният срок на докторантурата, като в ал.5 на същата разпоредба са посочени условията, при които гратисният период се удължава по искане на кредитополучателя и при настъпване на предвидените в Закона предпоставки за това.

Като съобрази представените по делото писмени доказателства и заключението на СИЕ, съдът приема за безспорно установено по делото, че между страните е налице сключен на 17.03.2015г. Договор за студентски кредит, по силата на който Банката – ищец е превела през периода от 17.03.2015г. до 15.07.2020г. вкл. по банкова сметка на ответника чрез дванадесет превода общо сумата от 82 144,86лв., поради което може да се направи обоснован извод, че възраженията на ответника в тази насока са неоснователни, а отпуснатият кредит е усвоен от ответника съобразно Договора.