Решение № 82 от 19.02.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. Варна, 19.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседА.е на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Деница Добрева при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от Деница Добрева Търговско дело № 20233100900227 по описа за 2023 година за да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на „Първа Инвестиционна банка“ АД, ЕИК 831094393, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Цариградско шосе“ № 111П за осъждане на длъжника А. В. Н., граждА.н на Руската федерация, родена на ******г. и солидарно отговорния с нея съдлъжник Т. В. Ч., граждА.н на Руската федерация, родена на ******г. за сумата от 2284,46 евро, представляваща редовно падежирала главница по договор за ипотечен кредит №338-122/20.09.2012г. за периода 15.08.2019г. до 15.04.2023г., предсрочно изискуема главница в размер на 13381,80 евро, ведно със законна лихва върху главниците от подаване на исковата молба-24.04.2023г. до окончателното издължаване на сумите, на сумата от 6121,72 евро, представляваща начислена възнаградителна лихва за периода 15.10.2019 г. до 14.04.2023г., договорна лихва в размер на 41,08 евро за периода 15.04.2023г. до 23.04.2023г. върху вноските с редовен падеж, на осн. Раздел II, т. 4.1 вр. чл.1.6 от договора, обезщетение за забава в размер на 16,87 евро за периода 12.04.2023г. до 23.04.2023г., на осн. Раздел II, т. 4.2 вр. чл.1.7 от договора.

Ищецът се позовава на обвързаност на стрА.те от валидни облигационни правоотношения по договор за ипотечен кредит №338-122/20.09.2012г., сключен между универсалния праводател на ищеца ТБ“МКБ ЮНИОНБАНК“ АД и ответниците- първата в качеството на кредитополучател, а втората като солидарен длъжник. По силата на договора на кредитополучателя е предоставена сумата от 18 000 лева за покупка на недвижим имот. Заемната сума е усвоена на 26.09.2012г. Уговорено е издължаване на кредита на 240 равни месечни анюитетни вноски и краен срок на издължаване- 15.11.2032г. СтрА.те са договори олихвяване на отпуснатата главница с фиксиран годишен лихвен процент за първата година в размер на 11.95%(т.1.6.1), а след изтичане на едногодишния срок с плаващ лихвен процент, формиран от 6месечния EURIBOR плюс фиксирана надбавка в размер на 9.8%, не по-малко от 11.95% (т.1.6.2). Позовава се, че при допуснато просрочие в полза на кредитора 1 възниква и вземане за наказателна лихва, формирана от договорната лихва по т. 1.6.1, респ. т.1.6.2 и наказателна надбавка от 10 пункта.

Твърди, че понастоящем са просрочени 45 вноски по главницата и 42 вноски по възнаградителната лихва. Редовно падежиралата главница е в размер на 2 284,46 евро.

Останалата част от кредита или сумата от 13 381,80 лева счита за дължима предсрочно, считано от датата на получаване на исковата молба от ответниците.

По изложените съображения настоява за уважаване на иска и присъждане на разноски.

Ответникът А. В. Н., редовно уведомена по съображения, изложени в разпореждане № 2858/29.05.2023г., не изразява становище.

Ответникът Т. В. Ч., чрез назначения й особен представител Б., оспорва иска. Не оспорва обвързаността на стрА.те по договор за ипотечен кредит. По съображения от т.2 от ТР№ 3/2017г. на ОСГТК на ВКС счита, че дължи единствено главницата.

Оспорва исковете по размер.

В съдебно заседА.е ищцовото дружество се представлява от юк. Д., поддържа предявените искове.

Ответницата Т. В. Ч., чрез назначения й особен представител адв. Б., поддържа оспорването.

За да се произнесе по спора, съдът установи от фактическа и правна страна следното:

По делото не е спорно валидното общо договаряне по договор за ипотечен кредит №338-122/20.09.2012г., сключен между универсалния праводател на ищеца ТБ“МКБ ЮНИОНБАНК“ АД и ответниците А. В. Н. и Т. В. Ч., съответно главен и солидарен длъжник. Видно от съдържА.ето на договора на ответника А. В. Н. е предоставено кредитиране в размер на 18 000 евро за финансиране покупка на недвижим имот, при задължение за издължаване на вноски в срок до 15.11.2032г.

Уговорено е олихвяване на главницата с фиксиран лихвен процент за първата година в размер на 11.95% (т. 1.6.1), а след тази дата с плаващ лихвен процент, формиран от действащия шестмесечен EURIBOR плюс фиксирана надбавка в размер на 9, 80 пункта (т. 1.6.2). Уговорен е минимален размер на възнаградителната лихва при условията на тази точка от 11.95%. Условията за едностранно изменение на лихвения процент са посочени в т. 4.5 и са определени като основА.я за промяна на лихвените условия на междубанковите пазари, на нормативната уредба и действащата икономическа обстановка, вкл. при условие, че рейтингът на българския държавен дълг бъде понижен или се увеличат изисквА.ята към банката за задължителни резерви. При изменение на лихвения процент банката се задължава да уведоми предварително кредитополучателя и съдлъжника в двуседмичен срок преди прилагане на промяна(т.4.5.1), като в случай на несъгласие на длъжника, последният има право да се откаже от договора, като извърши предсрочно погасяване без да дължи такса(т. 4.5.2).При просрочие за погасяване на главницата, банката начислява наказателна лихва в размер на редовната лихва и надбавка от 10/ десет/ пункта- т.1.7.

Уговорено, че при неизпълнение на което и да е от задълженията по договора, включително, но не само за погасяване на паричните задължения, банката има право да обяви предсрочната изискуемост на кредита, като уведомил за целта задължените по договора лица(т. 8,1.9 и т. 8.2).

За обезпечаване задълженията по кредита е вписана договорна ипотека върху 2 имота, чиято покупка е финансирана с кредита.

Съгласно действащата към датата на сключване на договора норма на чл. 4, т. 2 ЗПК (ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 31.08.2010 г.), разпоредбите на закона не се прилагат за сключени договори за кредит, които са обезпечени с ипотека върху недвижим имот, тъй като за този вид договори се прилагат разпоредбите на чл. 5, 6, 16 - 18, 25 и 33а. Тези последни разпоредби обаче не уреждат изисквА.я по отношение съдържА.ето на самото кредитно правоотношение, а съпътстващи кредитирА.ето въпроси. Ето защо и доколкото договорът за ипотечен кредит е сключен от банка с физическо лице, за което няма данни да е действало в кръга на професионалните си интереси, поради което същото разполага с потребителско качество по смисъла на пар.13 от ДР на ЗЗП, преценката за действителност на отделните клаузи в договора за заем следва да се основава единствено на правата, които са предоставени на потребителя по специалния Закон за защита на потребителите.

При преценка за действителността на договорните клаузи, съдът намира, че клаузата на т. 4.5 от договора, даваща възможност на банката да променя договорения лихвен процент не съдържат конкретни основА.я, при които банката-кредитор придобива право едностранно да промени този процент. Предвидените за целта основА.я са общи и се свеждат до промени в икономическата конюнктура и законодателните изисквА.я към банковата дейност, без да се сочат конкретни хипотези, обосновА. с ясни критерии. Подобна разпоредба се приема в практиката за неравноправна по критериите на чл. 143 от ЗЗП Решение № 189 от 18.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 1607/2017 г., I т. о.,ТК , Решение № 15 от 18.04.2018 г. на ВКС по к. т. д. № 2439/2016 г. решение № 51 от 04.04.2016 г. по т. д. № 504/15 г., Решение № 205/07.11.2016 г. по т. д. № 154/2016 г. на ВКС, I т. о. решение № 77 от 22.04.2015 г. по гр. д. № 4452/14 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение № 424 от 02.12.2015 г. по гр. д. № 1899/15г., на ВКС ІV г. о. Същевременно от заключението на ССчЕ става ясно, че при отчитане на погасявА.ята банката се е придържала към първоначално утвърдения погасителен план, тоест не е възползвала от възможността си за едностранно изменение на лихвения процент. От таблиците към експертизата може да се направи извод, че действително прилагА.я от банката лихвен процент в нито един момент не е надвишавал установено в погасителния план съобразно първоначално уговорената величина. Ето защо съдът намира, че доколкото банката практически не е прилагала възможността по чл. 1.6.2 ,изисквА.ята за потребителска закрила не са нарушени.

Съгласно с член 6, параграф 1, in fine от Директива 93/13 недействителния договор продължава да действа за стрА.те по останалите условия, когато може да се изпълнява и без неравноправните клаузи( С 618/10; 432/14) доколкото съгласно нормите на вътрешното право съществува правна възможност да се запази договорът. Такава правна възможност предвижда чл. 146, ал. 5 от ЗЗП, според която неравноправността на част от договорните клаузи не влече нищожност като цяло на договора, ако е възможно той да се прилага без недействителната част.

Съдът намира, че и без неравноправната част, останалото съдържА.е на договора изпълнява изискването за яснота относно цената на кредитирането, поради което е възможно договорът да се съхрА. без недействителна част, която да бъде заместена от разпоредбите, регламентираща лихвен процент съгл. т. 1.6. 2. Именно този лихвен процент е бил действително прилаган от банката по време на действие на договора.

В останалата част договорът не страда от пороци, нито съдържа уговорки, които да предвиждат небалансирА. права или задължения на насрещните стрА.. Ответниците не са релевирали и конкретни съображения в тази връзка.

3

По същество:

От заключението на допуснатата по делото ССчЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено и неоспорено от стрА.те установява, че отпусната сума в общ размер 18 000 евро е усвоена изцяло на 27.09.2012г.

Отново от експертизата става ясно, че след 17.02.2014г., когато за последен път е извършено срочно погасяване на вноската, погасявА.ята за спорадични. Kъм датата на депозиране на исковата молба размерът на непогасената главница по договора възлиза на 2292, 79 евро. При тези данни за просрочие, за банката е възникнала възможността по чл. 8 от договора да обяви целия неиздължен остатък от кредита за предсрочно изискуем.

Няма данни кредиторът да е упражнил преди завеждане на делото правото си да обяви задълженията по кредита за предсрочно изискуеми. Трайно е разбирането в практиката обаче, че такова правопроменящо изявление страната може да направи и с депозиране на исковата молба, с която се позовава на последиците от изискуемост преди срока. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем в исковото производство представлява правнорелевантен факт, който трябва да бъде съобразен от съда на основА.е чл. 235, ал. 3 ГПК /така решение № 10/25.02.2020г. по т. дело № 16/2019г. на ВКС, ТК, II т. о, решение № 600009/02.02.2020г. по т. дело № 16/2019г. на ВКС, ТК, II т.

Съгласно ТР № 8/2017 на ОСТК на ВКС възнаградителна лихва по договорите за кредит се дължи до дата, считано от която длъжникът е загубил преимуществото на срока-с случая това в датата, на която всеки от ответниците е получил исковата молба, съдържаща трансформиращото изявление на ищеца. В случая ищеца претендира възнаграждение до рА. дата- 23.04.2023г. Относно размерите дължимите суми за главница, възнаградителна и мораторна лихва съдът кредитира заключението на ССчЕ, като отчита и че претенцията за мораторна лихва е с размер по-малък от законната лихва.

При преценка относно реда на погасяване на задълженията, вкл. отнасяне на погашения към изискуеми задължения, съдът отчита, че след завеждане на настоящото производство кредиторът е отнасял извършени плащА.я в размер на 1346.42 евро за погасяване на задължения за съдебни разноски( виж. таблица към т. 4 от експертизата и приложените към нея извлечения от сметката на кредитополучателя). Подобно отнасяне не може да бъде зачетено от съда. Изискуемостта на сторените в производството съдебни разноски възниква едва след влизане в сила на съдебното решение, с което е разпределена отговорността за разноски съобразно изхода от спора/ арг. oт чл. 404 от ГПК/. Ето защо съдът намира, че тези плащА.я следва да се отнесат по установеното в чл. 76 от ЗЗД правило. С ТР 3/2017 на ОСГТК на ВКС е разяснено, че всички видове лихви представляват акцесорни вземА.я спрямо вземането за главницата, поради което относно реда на прихващане на изпълнението е указано, че правилото на чл.76, ал.2 ЗЗД предвижда еднаква поредност за плащане на всички видове лихви. Тъй като с плащане на сумата от 1346, 42 евро, неправилно отнесени за погасяване на съдебни разноски, длъжникът не е посочил кое от двете еднородни задължения погасява (възнаградителната или мораторната лихва), предвид еднородния и еднакво обременителен характер на задълженията и при условията на чл. 76, ал. 1, изр. 3 от ЗЗД, следва че са погасявА. хронологично последователно най-старите задължения. Според заключението на експертизата най-старите задължение са за възнаградителна лихва. След приспадане от установения дължим размер на възнаградителната лихва - 6114,39 евро сумата от 1346, 42 евро, остава дължима 4