Решение № 1045 от 02.10.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1045 гр. Пазарджик, 02.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Н. Попова при участието на секретаря Десислава Буюклиева като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско дело № 20225220103325 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба с предявени субективно съединени искови претенции от Д. Т. Т. с ЕГН ********** от град ***, чрез адв. Д. Н. А. от САК Пловдив адрес: гр. Пловдив 4000, ул. „*** срещу М. Ц. Т. с ЕГН ********** от град ** С. Г.

Р. с ЕГН ********** и Л. Б. Р. с ЕГН ********** двамата от град Пазарджик, у** 13, с правно основание: чл. 124 ал.1 ГПК , в която се твърди, че по силата на Договор за покупко - продажба на моторно превозно средство от 26.07.2018 г., с нотариално удостоверяване на подписите с рeг. № 3273 от 26.07.2018г. на Наташа Хайтова, нотариус в район PC Пазарджик, peг. № 154 на Нотариалната камара, дъщерята на ищеца Д. Т. - т Д Т. била закупила лек автомобил марка: М, модел: ***, (след продажбата: рeг. № * цвят: Ч, № на документ: *) рама № *, двигател № *, съгласно Свидетелство за регистрация */* г. на КАТ.

Твърди се, че автомобилът бил продаден на т Т. от втория и третия ответник С. и Л. Р.и за сумата от 3000,00 лева, като продавачите С. и Л. от своя страна били закупили автомобила от Испания от ответника М. Т.. Твърди се, че автомобилът бил избран и уговорен от сина на ответниците Д. С. Р., като същият бил възложил на К. И. К. да Н.ари на платформа автомобила заедно със съпътстващите документи – Договор за покупко-продажба на употребяван автомобил между частни лица от 18.03.2018г., сключен в град Мадрид, Испания. Твърди се, че към онзи момент, а и понастоящем ответницата Т. живее постоянно в Кралство Испания. Твърди, че К. К. бил заплатил покупната цена по банкова сметка на продавача М. Т. на 14.02.2018г., като впоследствие Н.арил лекия автомобил на автовоз – платформа, и по такъв начин бил организирал докарването на автомобила в Република България. Твърди се още, че през пролетта на 2022 г. ищецът Д. Т. се бил уговорил с дъщеря си т да му дари процесното МПС и така двамата сключили Договор за дарение на моторно превозно средство с нотариално удостоверяване на подписите с рeг. № 3800 от 04.04.2022 г. на М Г.а, Нотариус в район PC Димитровград с peг. № 355 на Нотариалната камара, като след извършване на сделката пред нотариуса ищецът Т. посетил ОД МВР КАТ Пловдив, за да регистрира придобитото по дарение МПС и едва на този етап, при проверка в системата на КАТ било станало ясно, че процесното МПС било обявено за издирване на 19.11.2019 г. в Испания по заявление на бившата собственичка М. Т.. Твърди се още, че в резултат на това автомобилът бил предаден с протокол за доброволно предаване от 07.04.2022 г. на полицията и поставен за пазене на специализиран паркинг при сектор Пътна полиция на ОД МВР Пловдив и било образувано досъдебно производство и пр.пр. 6563/2022 на Районна 1 прокуратура Пловдив, която преписка е била изпратена по компетентност пред РП Пазарджик, като на 11.07.2022 г. било образувано ДП 559/2022 по описа на РУ МВР Пазарджик и пр.пр. 3665/2022 по описа на Районна прокуратура Пазарджик с оглед данни извършено престъпление обсебване по чл. 206 от НК. Сочи се, че по преписката били постъпили молби за връщане на задържания МПС от страна на ищеца Д. Т. и от ответницата М. Т., като за да мотивира отказа за връщане на иззетото МПС при произнасянето си с Постановление за отказ за връщане на веществено доказателство от 03.08.2022 г. представителят на прокуратурата бил намерил, че между страните бил налице спор за собственост за процесното МПС и по тази причина, позовавайки се на ТР № 2/12.11.2014г. по тълк. Дело № 2/2014г. на ВКС ОСНК, прокурорът бил отказал връщане, докато спорът не бъде разрешен между страните – извънсъдебно или по съдебен ред, посредством образуване на гражданско дело за собственост пред гражданския съд. Същият отговор ищецът бил получил при последващата си молба за връщане. Твърди се още, че с Постановление за прекратяване на досъдебно производство от 03.10.2022 г. прокурорът бил приел и счел, че не били налице данни за извършено престъпление от общ характер и досъдебното производство следвало да бъде прекратено, като по отношение на иззетото доказателство – процесното МПС – М с рeг. № * представителят на прокуратурата бил отказал да бъде върнато до разрешаване на въпроса за собствеността с решение на гражданския съд. От правна страна, се сочи от ищеца, че неговият материалноправен интерес се обосновавал с обстоятелството, че Д. Т. бил придобил собствеността на процесния автомобил посредством договор за дарение, сключен с неговата дъщеря т, тя от своя страна била придобила автомобила от първите двама ответници, на чието име МПС-то е било регистрирано при първоначалния му внос в България, че автомобилът е бил закупен в Испания от предишния му собственик – първия ответник М. Т., като тя била подписала лично Договор за покупко-продажба на употребяван автомобил между частни лица от 18.03.2018г., а от друга страна - на 11.04.2018г. М. Т. лично била дерегистрирала (отписала) автомобила от съответния регистър в Испания. Твърди се, от друга страна, че със сключването на Договор за покупко - продажба на моторно превозно средство от 26.07.2018г. т Т. била придобила възмездно собствеността и владението върху автомобила (арг. чл. 78 ал. 1 от Закона за собствеността) и по такъв начин праводателят на ищеца безспорно е била собственик на процесното МПС към момента на прехвърляне на собствеността – с Договора за дарение на моторно превозно средство от 04.04.2022 г.

Твърди се, че в резултат на това ищецът безспорно бил придобил правото на собственост и бил станал пълноправен собственик на процесния автомобил. По отношение на пасивната процесуална легитимация, се твърди, че първата ответница М. Т. била лицето, подало заявление в Испания, че автомобилът е бил откраднат и към момента продължавала да има претенции досежно собствеността на автомобила, а доколкото според ищеца , М. Т. е отчуждила правото си на собственост на 18.03.2018г. и е отписала автомобила от испанските регистри, то тя не била собственик на процесното МПС, а ако Т. имала някакви финансови претенции към неучастващи в сделката лица – М Р. и К. К., то тези техни отношения нямали и не могли да имат отношение и правен ефект върху продажбата на собствеността на автомобила. Твърди се, че същите били могли да имат характера на неуредени облигационни отношения, но не и на собственически такива, като се сочи, че редом с горното, искът следвало да бъде предявен и спрямо вторите двама ответници С. и Л.

Р.и, които били първите купувачи на автомобила при вноса му в България. Твърди се, че по такъв начин диспозитивът на решението щял да има обвързваща сила спрямо тях, като в процеса на доказване ще се домогва да бъде позитивно установено дали вторите двама ответници са придобили правото на собственост в режим на СИО на автомобила от праводателя им – първия ответник М. Т.. В допълнителна молба по делото се уточнява , че това били лицата, които били праводатели на ищеца и следвало установяването на собствеността на автомобила да обвързва и тези лица, с оглед пресичане на възможността те да насочат в бъдеще претенции срещу Д. Т. (респ. иск за обезщетение или за собственост), а от друга страна – правният спор за собствеността да бъде разрешен с един съдебен акт, който да е окончателен по отношение на всички лица и по такъв начин бъде избегната необходимостта за в бъдеще да бъде завеждан нов отделен иск срещу тези лица, които от своя страна по всяко време биха могли да предявят искане и пред прокурора за връщане на автомобила, според ищеца. Посочва се, че тези обстоятелства обуславят необходимостта от 2 конституирането на вторите двама ответници по делото. Твърди се, че след като Д. Т. бил направил няколко неуспешни опита за извънсъдебно уреждане на спора с М. Т., за него оставал единствено открит пътя да предяви иск пред гражданския съд за защита и реализация на правото си на собственост спрямо процесния автомобил. Моли се съдът да постанови решение, по силата на което да бъде установено спрямо М. Ц. Т., ЕГН **********, постоянен адрес: обл. ** С. Г. Р., ЕГН ********** постоянен адрес: обл.

Пазарджик, общ. Пазарджик, гр. Пазарджик, ул. "** и Л. Б. Р., ЕГН **********, постоянен адрес: обл. Пазарджик, общ. Пазарджик, гр. Пазарджик, ул. *, че Д. Т. Т., ЕГН: **********, с постоянен адрес: град Първо** е собственик на лек автомобил марка: М, модел: **, рег. № * цвят: Ч, рама № *, двигател № *, придобито на основание Договор за дарение на моторно превозно средство с нотариално удостоверяване на подписите с рeг. № 3800 от 04.04.2022г. на М Г.а, Нотариус в район PC Димитровград с peг. № 355 на Нотариалната камара. Моли се съдът да присъди в полза на ищеца сторените от него разноски по водене на делото, като разноските да бъдат възложени само на първия ответник М. Ц. Т.. Твърди се, че вторите двама ответници с поведението си не били станали повод за завеждане на иска и на същите не следвало да бъде възлагана тежестта за заплащане на разноските, направени от ищеца (арг. чл. 78 ал. 2 от ГПК). Формулирани са доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците С. Г. Р. и Л.

Б. Р., чрез пълномощника им адв. Ч. Ч., от Адвокатска колегия-Пазарджик, с Личен № **, с адрес за призоваване: гр. Пазарджик, ул. „**, в който, от името на доверителите му, и на основание чл. 237 от ГПК заявява,че признава иска. Твърди, че било безспорно, че ответникът С. Г. Р. в режим на СИО със съпругата си - Л. Б. Р., били закупили процесния автомобил от първия ответник М. Т. по силата на - договор за покупкопродажба на използвано МПС между частни лица от 18.03.2018г., след като автомобилът е бил избран и уговорен от сина на ответниците - Д. С. Р., който бил възложил на К. И. К. да Н.ари на платформа автомобила, заедно с нужните съпътстващи документи: договор за покупно продажба на използвано МПС между частни лица от 18.03.2018г. и ЧМР. Твърди се, че в тази и връзка именно К. К. бил заплатил покупната цена на автомобила по банковата сметка на продавача М. Т. на 14.02.2018г., поради и което Т., лично била отписала автомобила от съответния регистър в Испания. От друга страна се сочи, че безспорно между двамата ответници, които адв. Ч. представлява и т Т. бил сключен Договор за покупко-продажба на МПС от 26.07.2018г., по силата на който същата била придобила възмездно собствеността и владението на процесния автомобил, като в тази връзка безспорно праводателят на ищеца е бил собственик на процесния автомобил към момента на прехвърляне на собствеността му с представения по делото - Договор за дарение на МПС от 04.04.2022г. Излага се становище по доказателствените искания на ищеца, че ответниците не възразяват да бъдат разпитани по делото свидетелите: Д. С. Р. и К. И. К.. Сочат се доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК е подаден писмен отговор и от ответника М. Ц. Т., чрез адв. С. М. от АК - Видин, съдебен адрес: гр. **, в който се излага становище , че искът е допустим , но неоснователен. По съществото на спора се твърди, че не отговаряло на истината твърдяното в исковата молба, че вторият и третият ответник по настоящото производство С. Г. Р. и Л. Б. Р. били закупили автомобила от Испания от ответника М. Т..

Твърди се, че Договорът за покупко-продажба на процесния лек автомобил бил попълнен от ответницата Т. частично, с личните й данни и данните на автомобила, и че същата го била подписала, като това било станало в присъствието на Д. /М/ С. Р., син на втория и третия ответник, на когото била предала ключовете, талона и владението на автомобила в изправно състояние и движение. Твърди се, че това се било случило на 18.03.2018г., което било видно от датата на договора, и същото се било случило в присъствието на свидетел. Твърди се още, че останалите данни в договора не били попълнени, но Д. Р. го бил подписал в тяхно присъствие като купувач, като се твърди, че уговорката им била той да докара автомобила в България, да му намери купувач и продажна цена не помалко от 7500 евро, за колкото ответницата твърди, че го била купила на 09.03.2018 г., което било видно от доказателства, които представя. Твърди се, че не отговаряло на истината твърдението, че ответницата познава лицето К. К., и че не му била предавала автомобила, не била получавала продажна цена от никого и до момента нито от Д. Р., нито от К. К., нито от вписания впоследствие като купувач втори ответник и баща на Д. Р. - С. Р.. Твърди, че последният бил вписан допълнително в договора като купувач, и че също така е била дописана и сумата от 1500 3 евро като продажна цена, което не било вярно и не отговаряло на уговорката им за сума, която следвало да получи. Не отговаряло на истината и твърдението, че К. К. бил заплатил на ответницата Т. покупната цена на 14.02.2018 г. по банкова сметка. Твърди се, че действително ответницата била получила превод от 5000 евро на тази дата от лице с това име, когото не познавала, но този превод е бил за погасяване, връщане на заем, който била дала преди това на Д. Р. и съпругата му А. Твърди се още от ответницата, че същата не знае и не се интересува какви са били отношенията между Д. Р., съпругата му А и К. К.. Твърди, че Д. Р. я бил уведомил, че сумата, която й била преведена от непознатото за нея лице К., е била за връщане на техния заем. Твърди, че същата си била получила парите за дадения заем и не се интересувала повече защо й го връща друг човек. Твърди, че към датата 14.02.2018г. тя все още не била знаела, че на 09.03.2018г. ще закупи лек автомобил, нито каква марка и модел ще бъде той, не го била закупила и не била знаела, че в последствие ще го продаде.