Определение № 537 от 12.12.2023, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 537 гр. Бургас, 12.12.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Десислава Д. Щерева

Янко Н. Новаков като разгледа докладваното от Янко Н. Новаков Въззивно частно гражданско дело № 20232000500451 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 278 вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс.

Образувано е по частната жалба на Г. Ц. Н., ЕГН **********, с адрес гр. Бургас, ж.к. „И.“, бл. 28, ет. 8, ап. 35, със съдебен адрес гр. С. ул. „Х.Б. № *** 4 - адв. Н. Д. против Определение № 2744 от 02.11.2023 г., с което Окръжен съд – Бургас на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК е спрял производството по гражданско дело

№ 20232100101314/2023 г. до приключване на досъдебно производство № 3388-214/2023г. по описа на Пето РУ на МВР - Бургас, вх. №5602/2023г. и пор.933/2023г. по описа на РП – Бургас.

Предмет на делото е иск на жалбоподателката по чл. 432, ал. 1 от КЗ против ответника „О. АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., район В. ул. „С.“ № 7, ет.5 за заплащане на обезщетение в размер на 100000 лева за неимуществени вреди поради телесно увреждане в резултат на ПТП, причинено на 21.04.2023 г. в гр. Бургас, ж.к. „И.“, на кръстовище между ул. П.З.“ и ул. „Г.К. от лицето Е.А.В. с ЕГН ********** при управление на лек автомобил лек автомобил „О.“, рег. № ***, застрахован при ответното дружество със застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, ведно със законната лихва, считано от 30.05.2322 г. до окончателно изплащане.

За разследването на деянието е било образувано цитираното по-горе досъдебно производство, по което с постановление от 04.10.2023г. водачът на автомобила Е.В. е била привлечена като обвиняем за извършване на престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а”, вр. ал. 1, б. „б”, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.

1

Разследването не е приключило.

С обжалваното определение е прието, че са налице престъпни обстоятелства, чието установяване от значение за разрешаването на спора – основание за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност атакувания акт, които се свеждат до следното: на

Не била налице хипотезата на чл. 229, ал.1, т.5 от ГПК.

За основателността на иска нямало значение дали процесният деликт е престъпление. Той подлежал на самостоятелно доказване в исковото производство. Евентуално противоречие между решението на гражданския съд с бъдеща присъда можело да бъде преодоляно чрез извънинстанционния контрол по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК.

Ответникът е оспорил жалбата. Посочил е, че спирането на исковото производството е наложително, тъй като процесният деликт покрива състав на престъпление против транспорта.

Бургаският апелативен съд намира жалбата за допустима. Тя е подадена в срок от легитимирана страна и насочена срещу подлежащ на обжалване акт.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Предявеният иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ се основава на неправомерно поведение на Е.А.В., която на 21.04.2023 г. в гр. Бургас при управление на лек автомобил (със застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество) нарушила правилата за движение по пътищата и причинила телесни увреждания на ищцата Г. Ц. Н..

Описаният в исковата молба граждански деликт покрива състав на престъпление по чл. 342, ал. 1 от НК.

С постановление от 04.10.2023 г. по досъдебно производство № 3388-214/2023г. по описа на Пето РУ на МВР - Бургас, вх. №5602/2023г. и пор.933/2023г. по описа на РП – Бургас (л. 93-94 от делото на ОС) В. е привлечена като обвиняема за същото деяние, квалифицирано по чл. 343, ал.

3, б. „а”, вр. ал. 1, б. „б”, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.

Налице е трайна практика на ВКС по чл. 274, ал. 2 и 3 от ГПК, че висящото наказателно производство в досъдебната си фаза представлява временна пречка по чл. 229, ал.1, т.5 от ГПК за развитието на исковото производство по чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД, ако е налице идентичност между описания в исковата молба деликт и разследваното деяние, обоснована с привличането на извършителя като обвиняем (виж 2 напр.: Определение № 476 от 12.07.2019 г. по ч.гр.д. № 1443/2019г. на II търг. отд.; Определение № 355 от 02.08.2019 г. по ч.т.д. № 1611/2019г. на I търг. отд; Определение № 387 от 12.10.2020 г. по ч.т.д. № 1567/2020 г. на ІІ търг. отд.; Определение № 103 от 16.02.2021 г. по ч.т.д. № 213/2021 г. на II търг. отд.; Определение № 342 от 28.07.2022 г. по ч.т.д. № 653/2022 г. на II търг. отд.; Определение № 381 от 16.09.2022 г. по ч.т.д. № 434/2022 г., I търг. отд.).

Цитираната в жалбата практика касае друга хипотеза, неотносима към настоящия случай.

От описаното по-горе постановление за привличането на Е.В. като обвиняема в досъдебното производство става ясно, че е налице тъждество между процесния деликт и разследваното престъпно деяние. На основание чл.

300 от ГПК евентуална присъда на наказателния съд следва да бъде зачетена относно авторството на деянието, неговата противоправност и вината на дееца.

Предвид изложеното настоящият състав намира, че производството пред първоинстанционния съд правилно е било спряно. Това налага потвърждаването на обжалваното определение.

Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2744 от 02.11.2023 г. по гражданско дело № 20232100101314/2023 г. на Окръжен съд - Бургас.

Определението подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3