Решение № 927 от 01.07.2022, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 927 гр. Русе, 01.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивайло Д. И. при участието на секретаря Теодора Ив. Петрова като разгледа докладваното от Ивайло Д. И. Гражданско дело №

20214520106536 по описа за 2021 година

Ищецът “Фронтекс интернешънъл” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Лозенец”, ул.”Хенрик Ибсен” № 15, ет.7, представлявано от Александер Викторов Грилихес, твърди, че на 23.12.2019г. е бил сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” и ответника договор за потребителски кредит № CREX-17556450, по силата на който кредитополучателят изрично се съгласил предоставената му в кредит сума да бъде изплатена пряко на упълномощения търговски партньор, като направеното плащане съставлява изпълнение на задължението на кредитодателя да предостави на кредитополучателя кредита, предмет на процесния договор.

Главницата от 1 979.00 лева била преведена на 23.12.2019г. на магазин за закупена от ответника стока – смарфон SAMSUNG Note 10+. Към главницата се дължи и застрахователна премия в размер на 411.63 лева или общо главницата по кредита е станала в размер на 2 390.63 лева, а договорната лихва била уговорена в размер на 372.91 лева.

Договорът бил сключен при фиксиран лихвен процент по смисъла на пар.1, т.5 от ЗПК, който е в размер на 12.98%. По този начин кредитодателят е изпълнил всички свои задължения по договора за кредит. Този кредит ответникът се задължил да върне на 26 броя погасителни месечни вноски всяка в размер на 106.29 лева с краен срок за издължаване на 01.03.2022г. Ответникът не е изпълнил задължението си по договора за заплащане на месечните погасителни вноски, на договорените падежи и преустановил плащанията, като падежът на първата неплатена вноска е настъпил на 01.02.2020г. Считано от следващия ден длъжникът е изпаднал в забава, поради което същият дължи на основание чл.86 от ЗЗД лихва за забава, чийто размер се изчислява спрямо действащата законна лихва, както и уговорената договорна възнаградителна лихва. Уговорено било и че при просрочие на две 1 или повече погасителни вноски, считано от падежа на втората погасителна вноска за кредитора възниква потестативното право за обяви предсрочната изискуемост на вземането си. Крайният срок за изпълнение на договора за кредит настъпва на 01.03.2022г., но предвид изпадането на длъжника в забава още на 01.02.2020г., кредитодателят се е възползвал от възможността да обяви кредита за предсрочно изискуем. По силата на сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” и “Фронтекс интернешънъл” ЕАД договор за цесия на 22.04.2020г. вземанията на първия по договор за потребителски кредит № CREX-17556450 били прехвърлени на ищцовото дружество. „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” упълномощили ищеца да уведоми длъжника по договора за извършената цесия. Ищцовото дружество в качеството си на пълномощник изпратило уведомление до ответника за настъпилата предсрочна изискуемост на вземанията по договора и извършената цесия чрез „Български пощи” ЕАД, което е връчено лично на К.Н. на 21.06.2021г. Това уведомление за извършената цесия е представено и към исковата молба и връчено на ответника лично на 07.01.2022г. Поради това цесията е породила действие спрямо К.Н.. Ищцовото търговско дружество за дължимите парични суми от страна на ответника по договор за потребителски кредит № CREX-17556450/23.12.2019г., подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.дело № 5103/2021г. по описа на РРС, но срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, ответникът подал възражение за недължимост на сумите по нея. Поради това съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на К.Н., че му дължи сумите от 2 390.63 лева, представляваща неизплатена главница по договор за потребителски кредит № CREX-17556450/23.12.2019г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 15.09.2021г.; 323.11 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва начислена за периода 01.02.2020г. до 01.06.2021г. и 73.02 лева, представляваща лихва за забава върху главницата начислена за периода 02.02.2020г. до 13.03.2020г. от 20.00 лева и за периода от 21.06.2021г. да 10.09.2021г. от 53.02 лева, по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 5103/2021г. по описа на РРС.

Претендира направените по настоящото дело разноски, както и тези направени по заповедното производство.

Съдът, като взе предвид изложените от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания петитум, квалифицира правно предявения положителен установителен иск по чл.422 от ГПК.

Ответникът КР. КР. Н. действащ лично и със съгласието на попечителя си Д. К. А., оспорва изцяло предявения иск, като твърди, че договорът за потребителски паричен кредит е унищожаем на основание чл.31, ал.1 от ЗЗД, тъй като към момента на сключването му не е можел да ръководи постъпките си предвид здравословното си състояние, което не му позволявало да действа съзнателно и разумно в степен, че свободно, без външна намеса, да формира и изразява волята си. На 23.12.2019г. сключил процесния договор, тъй като бил труден период и мислел, че никой не го обичал. Три лица от ромски произход му обещали 2 да го запознаят с момиче, шофьорска книжка, 1 000.00 лева и да му купят кола, ако сключи договора и им предостави телефона, който е закупен с него, както и ако сключи други договори за кредит и им предостави паричните средства от тях и закупените стоки. Той така и сторил, но те не изпълнили обещанието си. За тези случаи било образувано ДП № 1882Д316/2020г. по описа на ОД на МВР – гр.Русе, като към настоящия момент производството по него не е приключило. Тези лица се възползвали от обстоятелството, че той не можел да ръководи постъпките си и затова сключил процесния договор. Именно това му състояние обусловило последващото му поставяне под ограничено запрещение с решение № 256/15.07.2020г. по гр.дело № 118/2020г. по описа на РОС. Прави и възражение относно клаузите формиращи размера на лихвения процент и ГПР в договора за кредит, като твърди, че същите са неравноправни по смисъла на чл.143 и сл. от ЗЗП и чл.3 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г., поради което и тези клаузи са нищожни на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП.

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 23.12.2019г. е бил сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” и ответника договор за потребителски кредит № CREX-17556450, по силата на който кредитополучателят изрично се съгласил предоставената му в кредит сума да бъде изплатена пряко на упълномощения търговски партньор, като направеното плащане съставлява изпълнение на задължението на кредитодателя да предостави на кредитополучателя кредита, предмет на процесния договор. Главницата по договора за кредит от 1 979.00 лева била преведена на 23.12.2019г. на магазин за закупена от ответника стока – смарфон SAMSUNG Note 10+, а към главницата се дължи и застрахователна премия в размер на 411.63 лева или общо главницата по кредита е станала в размер на 2 390.63 лева, а договорната лихва била уговорена в размер на 372.91 лева, като договорът бил сключен при фиксиран лихвен процент по смисъла на пар.1, т.5 от ЗПК, който е в размер на 12.98%. и по този начин кредитодателят е изпълнил всички свои задължения по договора за кредит.

По този кредит ответникът се задължил да върне получената парична сума на 26 броя погасителни месечни вноски всяка в размер на 106.29 лева с краен срок за издължаване на 01.03.2022г., но К.Н. не е изпълнил задължението си по договора за заплащане на месечните погасителни вноски, на договорените падежи и преустановил плащанията, като падежът на първата неплатена вноска е настъпил на 01.02.2020г. и считано от следващия ден длъжникът е изпаднал в забава, поради което същият дължи на основание чл.86 от ЗЗД лихва за забава, чийто размер се изчислява спрямо действащата законна лихва, както и уговорената договорна възнаградителна лихва. Било уговорено при просрочие на две или повече погасителни вноски, считано от падежа на втората погасителна вноска за кредитора възниква потестативното право за обяви предсрочната изискуемост на вземането си, а крайният срок за изпълнение на договора за кредит настъпва на 01.03.2022г., но предвид изпадането на длъжника в забава още на 01.02.2020г., кредитодателят се е възползвал от възможността да обяви кредита за предсрочно изискуем. По силата на сключен между „БНП 3

Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” и “Фронтекс интернешънъл” ЕАД договор за цесия на 22.04.2020г. вземанията на първия по договор за потребителски кредит № CREX-17556450 били прехвърлени на ищцовото дружество, като „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” упълномощили ищеца да уведоми длъжника по договора за извършената цесия и ищцовото дружество в качеството си на пълномощник изпратило уведомление до ответника за настъпилата предсрочна изискуемост на вземанията по договора и извършената цесия чрез „Български пощи” ЕАД, което е било връчено лично на К.Н. на 21.06.2021г. Това уведомление за извършената цесия е представено и към исковата молба и отново връчено на ответника лично на 07.01.2022г., поради което следва да се приеме и че цесията е породила действие спрямо К.Н.. Ищцовото търговско дружество за дължимите парични суми от страна на ответника по договор за потребителски кредит № CREX-17556450/23.12.2019г., подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.дело № 5103/2021г. по описа на РРС, но срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, ответникът подал възражение за недължимост на сумите по нея и указано на ищеца да предяви иск относно вземането си, което той е направил по настоящото дело.

По делото не се спори, че към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, дължимите от ответника парични суми по договор за потребителски кредит № CREX17556450/23.12.2019г. възлизат на: 2 390.63 лева - главница; 323.11 лева - договорна възнаградителна лихва начислена за периода 01.02.2020г. до 01.06.2021г. и 73.02 лева, представляваща лихва за забава върху главницата начислена за периода 02.02.2020г. до 13.03.2020г. от 20.00 лева и за периода от 21.06.2021г. да 10.09.2021г. от 53.02 лева.

С решение № 256/15.07.2020г. по гр.дело № 118/2020г. по описа на РОС, влязло в законна сила на 04.08.2020г., ответникът е бил поставен под ограничено запрещение, страдащ от лека умствена изостаналост, значително нарушение на поведението, изискващо грижа и лечение.

В показанията си свидетеля Г. Л. Ф., който живее на семейни начала с майката на ответника, обяснява състоянието на ответника, включително и към датата на подписване на процесния договор за кредит, а именно, че той не разбира свойството и значението на извършеното и не може да ръководи постъпките си. Слабост на ответника били жените и той бил готов да направи всичко, само и само някоя жена да му обърне внимание. В тази връзка той безпричинно закачал жени и мното пъти си е патил от такива ситуации, ключително и няколко пъти е бил бит от мъже на жени, които е закачал. Процесният кредит не е единственият, а и има и други сключени договори за покупка на стоки. Същите са по повод на това, че е използван от лица, които са го привлекли към тях с обещание, че ще му осигурят жена за полови контакти, а конкретно за процесния договор щели да му осигурят 1 000.00 лева и шофьорска книжка. Така той вземал стоки на изплащане от магазини, за които сключвал договори за кредит, предавал тези вещи на тези лица, които го използвали, но не получавал нищо от обещаното му. Въпреки това той продължавал да го прави. В случая е взел смарфон на изплащане, който също предал на тези лица. Тъй като К. е жертва 4 на измами, са подали жалба в прокуратурата и се води следствие, както за този случай, така и за другите договори, които е сключил, като е взел стоки на изплащане.