Разпореждане № 92462 от 28.06.2024, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 92462 гр. София, 28.06.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Частно гражданско дело № 20241110125550 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по заявление, подадено от „................“ ООД с искане за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу И. С. Н., с ЕГН:

**********.

Съдът, след като разгледа заявлението, намира, че са налице основания за отхвърлянето му в частта, в която се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за вземанията, представляващи договорна неустойка и еднократно начислена неустойка за забава , предвид следните съображения:

Процесният договор за паричен заем е сключен на 16.09.2022 г., като възникналото въз основа на него облигационно правоотношение се регулира от специалните правила на Закона за потребителския кредит (ЗПК), в сила от 12.05.2010 г.

Съгласно изложените твърдения в т. 12 от заявлението, основанието, на което заявителят претендира вземането в размер на сумата от 127,53 лева, представляваща договорна компесаторна неустойка е неизпълнение от страна на длъжника, в качеството му на заемополучател по процесния договор за паричен заем, на задължението по същия за представяне от заемателя на обезпечение в 3-дневен срок от усвояване на заемната сума.

Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е необходимо те да се доказват. Правната норма определя неустойката като форма на договорна отговорност за причинените вреди от неизпълнение на договорно задължение, чийто размер е предварително уговорен от страните, като наред с това очертава и специфичните функции на неустоечното вземане – обезщетителна, свързана с преразпределяне на последиците от неизпълнението в тежест на неизправния длъжник, обезпечителна – за обезпечаване изпълнението на задължението и наказателна – в случаите, при които размерът на неустойката е по – голям от причинените вреди. В рамките на един от основните принципи в гражданското право – свободата на договаряне, намерил нормативното си отражение в чл. 9 ЗЗД страните по една двустранна правна сделка могат да уговорят неустойка за вредите от неизпълнение на договорно задължение. Необходимо е обаче това неустоечно вземане да има някоя от специфичните за неустойката функции. В противен случай клаузата за неустойка би била нищожна поради накърняване на добрите нрави, за което съдът следи 1 служебно, преценявайки клаузата към момента на сключване на договора и включването в неговото съдържание – арг. т. 3 от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г.на ОСТК на ВКС.

В конкретната хипотеза се касае за неустойка, дължима поради неизпълнение на едно акцесорно по характера си задължение – за представяне на обезпечение, а с това и насочена към обезпечаване на вреди, които не са преки такива – вредите, чието обезщетение се търси с тази неустойка са, че вземането няма да бъде събрано. Предвид това и съобразявайки конкретния й размер съдът намира, че тази клауза от договора за заем създава предпоставки за обогатяване на едната страна – заемателя без правно основание, доколкото неустойката, дължима заради неизпълнение не на главното, а не акцесорното задължение излиза извън присъщите си функции по чл. 92, ал. 1 ЗЗД и нарушава принципа за справедливост, поради което същата е нищожна като противоречаща на добрите нрави – арг. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и като израз на неравноправна клауза – арг. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, т. 5 ЗЗП.

В т. 12 от заявлението заявителят е посочил, че сумата от 175 лева представлява еднократно начислена неустойка при допусната забава на плащането и представлява 25 % от размера на главница. В т. 6 от Тарифата за таксите за допълнителни услуги, предоставяни от „................“ ООД, на която се позовава заявителя и приложена към заявлението, е предвидено начисляването на такса за разходите за събиране на просрочено вземане, включващи разходите на кредитора във връзка с изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни разговори и др. п., като е установено, че не могат да нахвърлят 25 % от главницата по договора за кредит.

Съдът намира, че с оглед така очертаната цел и основанията, при наличието на които е дължимо процесното вземане за неустойка, всъщност се касае за предвидена от заемодателя такса с еднократен характер, начислена в противоречие с чл. 10а ЗПК, предвиждаща възможността кредиторът да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не и да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Дори да се приеме, че това вземане по естеството си представлява неустойка за забава, то същата е начислена в противоречие с разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК, предвиждаща, че при забава е дължима единствено законната лихва за забава, като целта на това вземане е да обезпечи кредитора поради допуснатото неточно във времево отношение изпълнение – забавено такова. Съдът намира за недопустимо под формата на такси да се начислява обезщетение за забавено плащане над размера на законната лихва, което се явява и в противоречие с разпоредбата на чл. 143, т. 5 ЗЗП.

В хипотезата на заявление по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение № 974 от 07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т. о., ВКС/.

Ето защо, заявлението в посочената по-горе част, както и в съответната й част от разноските по делото, следва да бъде отхвърлено.

Така мотивиран и на основание чл. 411, ал. 2 ГПК, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на заявителя „................“ ООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу И. С. Н., с ЕГН: ********** за сумата от 127,53лева, представляваща договорна компесаторна неустойка за периода от 16.09.2022 г. до 23.12.2022 г., за сумата от 175 лева, представляваща еднократно начислена на 01.02.2023 г. неустойка за забава, както и за сумата от 26,40 лева, представляваща разноски по делото, съразмерно 2 на отхвърлената част от искането.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийски градски съд, в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.

ПРЕПИС от разпореждането да се изпрати на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3