Решение № 911 от 24.02.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 911 гр. София, 23.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Яна Борисова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско дело № 20221100508170 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 20.05.2025 г. по гр.д. № 9861/21 г., СРС, ІІ ГО, 66 с-в е признал за установено по предявения от ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ "В.К.И В.-П.Д." ЕИК *******, с адрес гр.София, бул.“******* срещу „Х.“ АД, ЕИК *******, с адрес гр.София, ул.“*******, иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. че ответникът дължи на ищеца сумата от 2 700 лв., получена на отпаднало основание от ответника във връзка с развален договор за изработка от м.11.2019 г., ведно със законна лихва за периода от 04.06.2020 г. до изплащане на вземането, за която е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 21 839/2020 г. по описа на СРС, 66 състав. Осъдил е Х. АД ЕИК *******, с адрес гр.София, ул.“******* да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ "В.К.И В.-П.Д." ЕИК *******, с адрес гр.София, бул.“*******, сумата от 154 лв. - разноски в исковото производство, както и сумата от 368,29 лв. - разноски по гр. д. № 21 839/2020 г. по описа на СРС, 66 състав.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника „Х.“ АД, ЕИК *******, със седалище е адрес на управление: гр.София, район Възраждане, 1 ул.“*******, представлявано от Изпълнителния директор В.Б., чрез пълномощника адвокат Г. С. от САК, със съдебен адрес: гр.София, бул.“******* ******* с мотиви, изложени в нея. Твърди се, че не отговаря на обективната истина направения от първоинстанционния съд извод, че по делото не е налице приемане на възложената от ищеца работа. От приложените по делото доказателства е установено, че ответникът е изпълнил своите задължения за доставка и монтаж на плъзгаща се врата с механизъм на Военно общежитие „Пети километър“, бул. „*******, гр.София, посредством трето лице „П и П Г. 16“ ООД. Приетото от първоинстанционния съд, че „не е необходимо да се изследва подробно дали ищецът се противопоставил на действието подписване на протокола незабавно“ противоречи на разпоредбата на чл. 301 от ТЗ, посредством която се установява презумпция за мълчаливо съгласие на търговеца със сключена сделка без представителна власт, ако не се е противопоставил веднага след узнаването й. Приложението на презумпцията на чл. 301 ТЗ предполага изследване на конкретни факти, от които може да се направи несъмнен извод, че търговецът е узнал, но въпреки това не е оспорил извършените от негово име без представителна власт действия. В Решение № 89 от 12.06.2013 г. по т. д. № 431/2012 г., Т. К., II Т. О., ВКС е посочил, че „за да се приложи чл. 301 от ТЗ, достатъчно е да се докаже, че търговецът е манифестирал мълчаливо одобрение на извършените без представителна власт действия или намерение да се ползва от целения с тях правен резултат.“ Счита за безспорен факта, че ищецът не се е противопоставил на извършената от ответното дружество работа, а напротив същия е приел изпълнението и се е ползвал от него. От мотивите на решението става ясно, че съдът намира за установено, че въпросната врата е поставена на 03.02.2020 г., като кредитира както приемо-предавателния протокол между „П и П Г. 16“ ЕООД и ответника, така и свидетелските показания на В., т.е. става ясно, че много преди получаването на отговора ищецът е приел и е бил съгласен е изпълнението на възложената работа, без да изтъкне каквито и да било забележки. Вратата е била монтирана на входа на паркинга на общежитието и ползвана от множество лица от момента на монтажа й, който датира преди получаването на отговора от ищеца. Счита за неоснователно твърдението на първоинстанционния състав относно това, че ответникът не е доказал, че Д.А. е упълномощен от ищеца да приеме работата. Видно от Решение №103 от 25.07.2014 год. на ВКС, Търговска колегия „законодателят е обвързал незабавното противопоставяне от страна на търговеца на сключена без 2 представителна власт, или при превишаване пределите на представителната власт, сделка, с момента на узнаване на сделката, като не са въведени специални изисквания за способа, по който търговецът узнава за нея: уведомяването на търговеца от страна на ненадлежния пълномощник или от трети лица; отразяване на съответните правни действия и/или последиците от тях в търговските книги на дружеството; вписването в публичен регистър; уведомление чрез средства за комуникация или за масово осведомяване“. Не приема твърдението на съда, че „ответникът на основание чл.55, ал. 1, ЗЗД дължи реституция на полученото по него“. Отпадането на правното основание може да се дължи на разваляне на договора, било то извънсъдебно, или съдебно, на унищожаване на договора, на настъпване на прекратително условие, но в случая ответникът е изпълнил задължението си за доставка и монтаж на вратата, макар и да не е в срока по договора. Забавата при изпълнението на възложената работа не е основание възложителят да откаже да заплати уговореното възнаграждение за изпълнената и приета по надлежния ред работа. При изпадане на изпълнителя в забава възложителят разполага с правото да развали договора по реда и при условията на чл. 87, ал.

1 и ал. 2 от ЗЗД. Ищецът не се е възползвал от правото си да развали договора или да се откаже от поръчката в резултат на забавата, напротив приел е резултата, което е извършено с подписването на двустранния протокол без забележки. Той е имал право да откаже да приеме работата, ако тя не отговаря на поръчката му, тоест е налице забавено изпълнение и липса на интерес от приемането му, но в случая не е така, той не е упражнил това си право. Дори и да се приеме, че изпълнението е закъсняло спрямо уговорения срок, то е налице приемане на забавеното изпълнение от ищеца. При липса на възражения за неточно изпълнение, работата се счита за приета от възложителя. В тази връзка договорът не е развален, поради което липсва отпаднало с обратна сила основание на възникналия между страните юридически факт от облигационно правоотношение по договора, а извършеното плащане на възнаграждение в размер на 2 700 лева, получено за доставка и монтаж на врата се основава на валидно правно основание.

Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното и да отхвърли изцяло предявения иске. Претендира разноски да двете съдебни инстанции.

3

Въззиваемата ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ "В.К.И В.-П.Д." ЕИК *******, с адрес гр.София, бул.“*******, представлявана от Изпълнителния директор И.К., чрез пълномощника юрисконсулт В. оспорва въззивната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на правните норми, които уреждат условията за валидност на решениятапостановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.

От фактическа страна:

Предявен е по реда на чл.422 ГПК иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.

3 ЗЗД от ИА „В.К.И В.-П.Д.“ срещу „Х.“ АД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2 700 лв . , получена на отпаднало основание от ответника във връзка с развален договор за изработка от м.

11.2019 г. и договор ОП-100/13.11.2018 г., ведно със законна лихва за периода от 04.06.2020 г. до изплащане на вземането, за която е издадена заповед за изпълнение от 24.11.2020 г. по гр. д. № 21 839/2020 г. по описа на СРС, 66 състав.

И щ е ц ъ т ИА „В.К.И В.-П.Д.“ твърди, че по силата на договор за обществена поръчка от 13.11.2018 г. ответникът е доставил и поставил плъзгаща се врата на обект, стопанисван от ищеца, а именно-военно общежитие 5 километър. Вратата била увредена от трето лице и с писмо изх.

№ 15955/13.11.2019 г. ищецът е направил запитване дали ответникът ще монтира нова врата и при какви условия. Ответникът е подал оферта вх. № 14414/21.11.2019 г., която е приета и е сключен договор. Ищецът/възложител 4 е заплатил на ответника на 18.12.2019 г. възнаграждение от 2700 лв., но ответникът не престирал. С уточнителна молба от 27.04.2021 г. ищецът сочи, че договорът е развален с изявление, съдържащо се в исковата молба.

Ответникът не е поставил врата съгласно уговореното, като ищецът го канил няколкократно да изпълни, а към настоящия момент изпълнението е ненужно и безполезно за възложителя.

Ответникът „Х.“ АД оспорва иска. Не оспорва получаване на сумата от 2700 лв., но твърди, че е изпълнил точно задълженията си, за което били подписани два приемо-предавателни протокола и работата била приета. Сочи, че ответникът е получил възлагателно писмо изх. №505/14.01.2020 г., с което договорът е сключен. Вратата била монтирана от „П и П Г. 16 “ ЕООД, съконтрахент на ответника, за което е съставен приемо-предавателен протокол между ответника и „П и П Г. 16“ ЕООД от 03.02.2020 г. и в последствие ищецът приел работата от ответника според писмен протокол, без забележки.

С молба от 26.11.2021 г. ищецът оспорва да е приел работата по договора за изработка. Сочи, че на първо място не се е съгласявал за превъзлагането на работата на третото за спора лице – подизпълнител, а на второ място заявява, че не е приемал работата. Протоколът е непълен, неясен, без дата. Оспорва лицето Д.А. да е служител на ищеца, оспорва да е узнал за приемането и то да го обръзва.

Съдът констатира следното:

По делото е безспорно, че между ищеца като възложител и ответника като изпълнител е сключен писмен договор № ОП-100/13.11.2018 г., по силата на който по възлагане по ЗОП ответникът като изпълнител се е съгласил срещу заплащане в срок до 25 дни от откриване на строителната площадка да извърши следната работа със свои средства и труд - изграждане на ограда и електрозахранване на вход/изход врати. Безспорно е, че договорът е изпълнен точно и от двете страни и процесната врата е електрозахранена. Предмет на договора от 2018г. не е последващо ремонтно обслужване на поставените/електрозахранени врати. В чл. 16 от договора са уговорени гаранционни срокове, но те се отнасят до проявени дефекти, а страните не спорят, че процесната врата е увредена чрез насилствено отваряне от наемател във военното общежитие, стопанисвано от ищеца.

5

Безспорно е още, че между ответника като изпълнител и ищеца като възложител е сключен договор за изработка от м. 11.2019 г., по силата на който ответникът се задължил да достави и постави плъзгаща се врата на обект, стопанисван от ищеца, а именно - военно общежитие 5 километър; че ответникът е получил сумата от 2700 лв. на 18.12.2019г. - възнаграждение по договора. Следователно поправката на вратата не е била предмет на договор № ОП -100/13.11.2018 г., нито се покрива от гаранциите, говорени в него.

Касае се за отделен писмен договор, сключен между страните за подмяна на врата в общежитие, стопанисвано от ищеца. Безспорно е, а и се установява, че с писмо на ищеца изх. № 15995/13.11.2019 г., получено от ответника на 14.11.2019г., ищецът е уведомил ответника, че врата на общежитието е отворена насилствено и е повредена, поради което е необходим ремонт. С писмо вх. № 14414/21.11.2019 г., получено от ищеца на тази дата, ответникът/изпълнител е дал оферта, като изпълнителят е установил, че вратата следва да се подмени; предложил цена от 2 250 лв. без ДДС и срок за изпълнение-7 работни дни след сключване на договора. С докладна записка от 05.12.2019 г. служител на ищеца предложил на изп. директор да бъде сключен договор с ответника „Х.“ АД при условията съгласно предложението, съдържащо се в писмо вх. № 14414/21.11.2019 г. Докладната е резолюирана с .,ДА“ от изп. директор на 10.12.2019 г., с което офертата е приета. От ищеца/възложител е издадена фактура от 13.12.2019 г. за сумата от 2700 лв. с вкл. ДДС, наредена с наредена с платежно нареждане от 18.12.2019 г. на отпветника. Няма данни платежното нареждане да е заверено като изпълнено на същата дата, поради което следва да се приеме, че договорът е сключен с достигане на приемането на възложителя на дата 15.01.2020 г., на която дата според разписката от куриер ответникът е получил писмо изх. № 505/14.01.2020 г. на ищеца. С това писмо ищецът като възложител приема предложението така, както е направено и възлага вратата на бъде подменена при тези условия. Според офертата на изпълнителя, при която е сключен договорът, срокът за изпълнение на работата от ответника е 7 работни дни считано от сключване на договора. Договорът е сключен на дата 15.01.2020 г., към която дата възнаграждението е преведено на изпълнителя, т.е. възложителят е престарал точно по договора и в срок. Срокът за поставяне на вратата изтича на 24.01.2020 г. /петък.

Разпечатката съдържа 33 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/858df6ed-8572-4bf7-8036-49073572f647