Решение № 393 от 09.12.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 393 гр. Благоевград, 09.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Маргарита Коцева

Членове:

В. Пандева

Андроника Ризова при участието на секретаря Мария Миразчийска в присъствието на прокурора и Н. Г. С. като разгледа докладваното от Маргарита Коцева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251200601028 по описа за 2025 година Производството пред Окръжен съд – Благоевград е по реда на чл. 313 и сл. НПК и е образувано по въззивна жалба, подадена от защитника на подсъдимия П. Д. П. – адвокат В. Г., против Присъда № 70/15.07.2025 г. по н.о.х.д. № 427/2024 г. по описа на Районен съд – Петрич.

С атакуваната пред въззивния съд присъда подсъдимият П. Д. П. е бил признат за виновен в това, че на **** г., около 18:10 часа, от автомобил марка и модел „Форд Транзит“ с рег. № *, стопанисван от С. Д. Я. от с. К., община П., паркиран в района на зеленчукова борса с. К., чрез използване на моторно превозно средство – собствения му товарен автомобил марка „Форд“ модел „Транзит“ с рег. № *, е отнел чужди движими вещи, а именно: 300 връзки репички на стойност 240 лева, 400 връзки пресен лук на стойност 240 лева;

150 връзки магданоз на стойност 90 лева и 150 връзки копър на стойност 75 лева, всичко на обща стойност 645 лева от владението на собственика С. Д. Я. от с. К. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд откраднатите вещи са заместени чрез заплащане на равностойността им, като за престъпление по чл. 197, т. 3 НК във вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 вр. чл. 194, ал. 1 НК на основание чл. 54 НК на подс. П. П. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, което на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за изпълнение за срок от три години от влизане в сила на присъдата, като е оправдан по първоначално повдигнатото обвинение. Със 1 същата присъда на основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ НК подсъдимият П. е осъден да заплати в полза на държавата сумата от 3 150 лева, представляваща пазарната стойност на товарен автомобил марка „Форд“ модел „Транзит“ с рег. № *, който е бил негова собственост към датата на извършване на деянието, а в последствие е отчужден, както и сумата от 5 лева по сметка на РС – Петрич в случай на издаване на изпълнителен лист. С присъдата подсъдимият П. е осъден да заплати по сметка на ОД на МВР – Стара Загора сумата от 40,21 лева за разноските в досъдебното производство за изготвяне на два броя фотоалбуми, по сметка на ОД на МВР-Благоевград – сумата от 386,92 лева за разноските в досъдебното производство за изготвените експертизи, и по сметка на районния съд – 282,16 лева за разноските в хода на съдебното следствие, както и по 5 лева държавна такса в случай на служебно издаване на всеки изпълнителен лист.

В жалбата се сочи, че атакуваната присъда е неправилна, постановена от съда след неправилен анализ на съвкупността от доказателствата по делото.

Твърди се, че по делото не са събрани достатъчно доказателства, които да доказват вината на подсъдимия и се изтъква, че голяма част от обвинението се осланя единствено на свидетелските показания на пострадалото лице С. Я., които са изключително противоречиви, променливи, неясни и на моменти нелогични. Според защитника на подсъдимия не можело присъда, с която едно лице се признава за виновно в извършване на престъпление и му се налага съответно наказание, да се позовава на такъв тип свидетелски показания. Иска се атакуваната присъда да бъде изменена по отношение на определеното спрямо П. наказание.

Пред въззивната инстанция не е проведено съдебно следствие за събиране на нови доказателства. Подсъдимият П. се явява лично и с неговите защитници – адв. А. и адв. У., които поддържат подадената въззивна жалба и уточняват, че в нея е допусната техническа грешка в посочването на акта, който се атакува, като се прави искане за отмяна на присъдата или алтернативно да се наложи по-леко по вид и размер наказание.

В хода на пренията пред въззивната инстанция представителят на ОП – Благоевград намира обвинението по отношение П. за безспорно доказано.

Прокурорът счита, че районният съд подробно и обективно е обсъдил в мотивите всички събрани по делото доказателства, като същите водели до извод за виновност на подсъдимия. Счита, че съдът е бил обективен и прецизен и при индивидуализиране на наказателната отговорност на подсъдимия, като е отчел правилно всички обстоятелства, които са от значение. Прокурорът прави искане първоинстанционният акт като правилен и законосъобразен да бъде потвърден.

Адв. У. като защитник на подс. П. пледира, че от приобщените по делото експертизи в часовия диапазон, посочен в обвинителния акт, съответно и в присъдата, на място са присъствали още две лица и не е установено кой и как е отнел и дали изобщо е отнето нещо, като по делото не била установена по размер и по вид липсата на отнетите вещи – липсват доказателства колко е точната бройка на отнетите връзки зеленчуци, договори или фактури за тях.

2

Иска отмяна на присъдата като неправилна и признаване на подсъдимия за невиновен. Изразява се алтернативно позиция в случай, че съдът приеме обвинението за доказано, да наложи по-леко по вид и размер наказание на подс. П..

Адв. А. заявява в пледоарията си, че от анализа на доказателствата не се установяват двата основни елемента, които са необходими, за да се приеме, че е налице противоправно деяние и е извършено престъпление, а именно – авторството и очертаването на точния предмет на деянието. Според защитника на подсъдимия – адв. А., присъдата почивала на показанията на свидетеля Я., който веднъж казва една бройка отнета продукция, после друга, като в хода на ДП не е направен опит да се ангажират доказателства относно това дали тази продукция действително е била налична в микробуса на пострадалото лице, наистина ли е била в тази наличност, като се твърди колебание в очертаване предмета на инкриминираното деяние, като спирането при микробуса на св. Я. и на други хора, на които по показания на пострадалия било разрешено да вземат кашони от микробуса, водело до това да няма категорични доказателства и за авторството на деянието. Иска се от адв. А. съдът да постанови нова присъда, с която подс. П. П. се признае за невиновен по повдигнатото му обвинение.

Подсъдимият в лична защита заявява, че е платил на пострадалия Я. не за това, че е извършил това деяние, а за да не бъде очернен, тъй като от дълги години се занимавал с търговия и нито е крал, нито дължал пари на някого.

В последната си дума моли да бъде оневинен.

Въззивният съд, след като обсъди материалите по изпратеното дело, изложените доводи в жалбата, становищата на страните в хода на съдебните прения и след като провери изцяло правилността на присъдата съобразно правомощията си по чл. 314 НПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Районният съд е установил фактическа обстановка по делото, която за част от фактите въззивният съд намира за правилна, но не споделя фактически изводи и направения анализ на събраните доказателства за някои от обстоятелствата на случилото се съгласно мотивите на настоящия съдебен акт, като събраните доказателства според въззивния съд дават основание да се направят различни фактически и правни изводи от тези на районния съд досежно предмета на престъплението.

Не са налице противоречия в доказателствата, установяващи характеристични данни за подсъдимия П. П.: Подсъдимият е от гр. Б., където *** си и извършва търговска дейност, ***, управител на „П. 2023“ ЕООД, подс. П. към датата на обвинението се занимавал с търговия на плодове и зеленчуци, които купувал от различни борси и тържища в страната, такива купувал и от зеленчуковата борса в с. К., общ. П., обл. Б., и ги продавал в гр.

Б., където имал магазин, в който като продавач работела и св. Т. И..

Пострадалият св. С. Я. /към датата на обвинението срещу подс. П./ живеел в с. К., общ. П., обл. Б., занимавал се с отглеждане на зеленчуци, които 3 продавал на старата зеленчукова борса в селото. Пострадалият свидетел съхранявал продукция, празен амбалаж, кантар и други вещи, необходими за осъществяване на дейността му, в два микробуса, паркирани в района на зеленчуковата борса – единият бил марка и модел „Форд Транзит“ с рег. № *, а другият – марка и модел „Фиат Дукато“ с рег. № *, като и двете превозни средства не били в движение поради технически причини.

На **** г. св. С. Я. бил на борсата в с. К., за да продава своята продукция – репички, пресен лук и чесън, магданоз, копър и други, които били в полиетиленови чувалчета и поставени в кашони, върху кашони или в касетки, или на пода в товарния автомобил марка и модел „Форд Транзит“ с рег. № *, който не бил заключил и който обичайно не заключвал. Около 18 часа св. Я. се прибрал до вкъщи в селото, за да се нахрани. Този ден след обяд подс. П. бил в района на тази борса и закупувал плодове и зеленчуци, които трябвало да закара в гр. Б., за да ги продава в магазина му. Около 18:10 часа в района на борсата, където били използваните за склад два броя товарни автомобили на св. Я., се появил подс. П., който спрял напречно на микробусите на св. Я. управлявания от него собствен към онзи момент товарен автомобил марка и модел „Форд Транзит“ с рег. № *, слязъл от дясната врата на автомобила, който бил с десен волан, отворил една от вратите /дясната/ на товарния автомобил марка и модел „Форд Транзит“ с рег. № *, в който се намирали зеленчуците на св. С. Я., взел два от празните кашони амбалаж, които били между двата микробуса на св. Я., и бързо натоварил в собствения си товарен автомобил пет броя прозрачни полиетиленови торби, всяка съдържаща по 20 връзки зелен лук – общо 100 връзки зелен лук, и в двата кашона сложил и после натоварил по 8 броя торби, всяка с по десет връзки репички – общо 160 връзки репички, след което напуснал това място на зеленчуковата борса около 18:13 часа.

Около 18:38 часа до двата паркирани микробуса спрял св. Б. с управлявания от него лек автомобил Опел Астра, цвят бордо, като около 2 минути по-късно същият автомобил потеглил, св. Б. имал уговорка със св. Я. да отиде на борсата и да вземе от микробуса, в който имало амбалаж, касетки и кашони, за да ги използва за земеделска продукция, която семейството на св.

Б. произвеждало и давало на св. Я. да я продава.

Св. С. Я. се върнал при двата паркирани микробуса със собствения си лек автомобил Фолксваген Голф 4 на цвят сребрист, на зеленчуковата борса около 18:45 часа, констатирал, че стоката вътре е разместена, а не е така както я оставил, като установил липса от поставените в единия от микробусите зеленчуци, като в прочетените показания от досъдебното производство, дадени от свидетеля на 10.04.2023 г., същият заявява липса на 300 връзки репички, 400 връзки пресен лук, 150 бройки магданоз и толкова копър. Около 3 минути /около 18:48 часа/ след св. Я. на мястото при двата бели микробуса спрял с управляван от него лек автомобил м. Мерцедес, черен на цвят, св. Ж.

С., на който св. Я. казал, че същия ден са му откраднали зеленчуци – репи и други, като св. С. напуснал мястото около 18:54 часа, а св. Я. тръгнал с автомобила от мястото около 19:12 часа, знаел, че в района имало камери, прегледал записите от тях, като видял, че около 18:10 часа пред вратите на 4 неговите микробуси спира син на цвят микробус марка и модел „Форд“, от който слиза мъж, който отива до неговия бус и извършва действия, наподобяващи товарене. След като св. Я. видял на една от камерите в района и регистрационния номер на синия микробус – № *, подал сигнал в полицията за извършена кражба на земеделска продукция. Събраните гласни доказателства по делото /показанията на пострадалия св. Я. и обясненията на подсъдимия П./ следва да се приеме, че установяват по непротиворечив начин факта, че между подсъдимия и пострадалия не е имало никакви търговски отношения до случилото се, същите не се познавали, не е имало продажба на зеленчуци в деня на обвинението от св. Я. на подсъдимия П., като двамата не са се виждали лично този ден.