Решение № 1753 от 18.05.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1753 гр. София, 18.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА при участието на секретаря ПЕТЯ М. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА

Административно наказателно дело № 20221110201755 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от „***“ АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор Л.. Г. Л., чрез адв. В.Ч., срещу електронен фиш Серия Г № 0016421, издаден за нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ. На основание чл. 638, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 КЗ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 /две хиляди/ лв.

В жалбата са изложени съображения в насока незаконосъобразността на издадения електронен фиш и се прави искане за отмяната му.

За проведеното на 19.04.2022 г. открито съдебно заседание страните са редовно призовани. СДВР не изпраща процесуален представител, а „***“ АД се представлява от адв.

Ч., който в дадения ход по същество пледира атакуваният електронен фиш да бъде отменен.

Претендира присъждане в полза на доверителя му на направените по делото разноски.

Като съобрази събраните по делото доказателства и станавищата на страните, и провери законността и обосноваността на атакувания електронен фиш, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в законоустановени я срок, о т надлежно легитимирано лице, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна.

От фактическа страна се установи:

Към 06.11.2019 г. лек автомобил „***“, ДК № **** бил собственост на „***“ АД, с управител Л.. Г. Л..

На 06.11.2019 г. в 10:16 ч. автомобилът бил заснет с автоматизирано техническо средство/система № SD2D0010 в гр. София, бул. „***“, с посока на движение от ул. „***“ към ул. „***“. Мобилната система, с която било осъществено заснемането, била одобрена съобразно нормативните изисквания, вписана в регистъра на одобрените типове средства за 1 използване под № 5133, с дата на издаване на удостоверението за одобрен тип 20.02.2018 г., със срок на валидност до 20.02.2028 г. След извършена справка в „Гаранционен фонд“ се установило, че към момента на заснемането автомобилът нямал валидно сключена застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, като такава била сключена на същата дата - 06.11.2019 г., но в по-късен час - 10:42 ч. Предвид това бил издаден процесният електронен фиш Серия Г № 0016421 за нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ. На основание чл. 638, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 КЗ на дружеството-собственик на процесното МПС била наложена имуществена санкция в размер на 2 000 /две хиляди/ лв.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните по делото писмени и веществени доказателства, както следва: снимков материал към електронен фиш Серия Г № 0016421; справка-извлечение от „Гаранционен фонд“; справка относно собствеността върху лек автомобил „***“, ДК № ****; удостоверение за одобрен тип средство за използване № 18.02.5133 и допълнение № 18.07.5133.1; заповед № 8121з-172/29.02.2016 г. на министъра на вътрешните работи.

Съдът кредитира цитираните доказателства, намирайки за доказано безспорно посредством справката от „Гаранционен фонд“, че към 10:16 ч. на 06.11.2019 г. процесното МПС не е имало валидно сключена задължителна застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, като такава е била сключена в по-късен час на същия ден - в 10:42 ч..

Собствеността върху МПС се изяснява посредством справката, ангажирана от въззиваемата страна. Посредством завереното копие от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване и допълнението съм него се установява, че техническото средство-мобилна система, с което е констатирано и заснето МПС на процесните време и място, е одобрено съобразно нормативните изисквания.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

Според легалната дефиниция, дадена от законодателя в разпоредбата на § 6, т. 63 ДР ЗДвП, електронният фиш представлява „електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства”. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП са изрично регламентирани реквизитите, които следва да съдържа електронният фиш - „териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане”. В съответствие с лимитираните от законодателя реквизити, със заповед № 8121з-172/29.02.2016 г. на министъра на вътрешните работи е утвърден образец на електронния фиш.

Съобразявайки задължително изискуемите за законосъобразността на електронния фиш реквизити, настоящият съдебен състав констатира, че в процесния ЕФ липсва каквато и да е фактология относно твърдяното да е извършено нарушение. Посочва се единствено, че е налице „нарушение на КЗ“, квалифицирано по чл. 483, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 КЗ, в който смисъл е налице правна квалификация на деянието, но не и описание /задължителен реквизит съгласно чл. 189, ал. 4 ЗДвП/. Още повече, в процесната хипотеза се касае не за отсъствие или неточно описание на отделни обстоятелства от значение за съставомерността на деянието, а за липса на каквито и да било такива. Поради това за съда се явява обективно невъзможно да извърши проверка досежно относимостта на фактите по нарушението спрямо посочената в електронния фиш правна квалификация. Последното представлява нарушение на изискването на чл. 189, ал. 4 ЗДвП за описание на нарушението, за което се издава електронният фиш, което нарушение е съществено и неотстранимо, доколкото прави волята на наказващия орган неясна и препятства възможността на жалбоподателя, съда и всички трети лица да разберат с какво фактическо поведение именно се твърди да е 2 нарушена разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ. Извеждането на тези обстоятелства въз основа на доказателствения материал е недопустимо, предвид „обвинителната“ функция на електронния фиш, който е актът, очертаващ пределите на предмета на доказване в производството, доколкото ангажира отговорността на жалбоподателя за твърдяното да е извършено административно нарушение. Поради това процесният ЕФ подлежи на отмяна на формално основание, като процесуално незаконосъобразен.

Предвид това депозираната жалба е основателна и следва да бъде уважена.

При този изход на делото основателна е и претенцията на процесуалния представител н а жалбоподателя за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно изричното право на такова, регламентирано в разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН .

С оглед липсата на възражение за прекомерност по чл. 63, ал. 4 ЗАНН, и като служебно не констатира прекомерност на определеното възнаграждение, съотнесено към невисоката фактическа и правна сложност на делото, съдът прецени, че възнаграждението за адвокат следва да бъде присъдено в пълния претендиран размер от 400 /четиристотин/ лв.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 и т. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 4 ЗАНН и чл. 63д ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ електронен фиш Серия Г № 0016421, издаден срещу „***“ АД за нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ, за което на основание чл. 638, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 КЗ му е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 /две хиляди/ лв.

ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ ДА ЗАПЛАТИ в полза на „***“ АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор Л.. Г. Л., сума в размер н 400 /четиристотин/ лв., представляваща направените в производството пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3