Решение № 4731 от 23.11.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 8759/2023
- Вид
- Решение № 4731
- Подписан
- 23.11.2023
- В сила
- 23.11.2023
- Състав
- Пламена Недкова Славова - Милева
Цитирани разпоредби
- чл.238 · Граждански процесуален кодекс
- чл.238, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.239, ал.1, т.1 и т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.239, ал.1, т.1 и т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.239, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 4731 гр. Пловдив, 23.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20235330108759 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Подадена е искова молба от УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД срещу Г. Х. А. по реда на чл. 422 ГПК. Твърди се, че ищецът се снабдил със заповед за изпълнение срещу ответника за сумата от 3325 лв. главница, представляваща цена на предоставена медицинска помощ, състояща се в диагностика и лечение в периода 28.09.2021 г. – 05.10.2021 г., ведно със законната лихва от подаване заявлението - 02.02.2023 г. , до изплащане на вземането. Твърди се, че ответницата е насочена от спешен кабинет в Първа клиника *** и за процесния период е била хоспитализирана, като била указана болнична помощ по клинична пътека № *** По време на болничния престой ответницата била с прекъснати здравноосигурителни права, които не възстановила до изписването си. Поради изложеното се сочи, че същата дължи сумата за болничната помощ и се иска от съда да установи дължимостта ѝ ведно със законната лихва.
Ответницата не е подала отговор на исковата молба в срок, нито се е явила в съдебното заседание. Ответницата се е явила в същия ден един час след края на съдебното заседание. Доколкото заседанието е било приключило, както и с оглед състезателното начало, явяването на ответницата е в един извънпроцесуален момент, поради което няма отношение към преценката по чл.238 ГПК.
В първото по делото открито съдебно заседание ищецът е направил 1 искане за постановяване на неприсъствено решение. Съдът е намерил искането за основателно и е обявил, че ще се произнесе с неприсъствено решение.
Като взе предвид подадената искова молба, приложените по делото доказателства и процесуалното поведение на страните, въз основа на закона, съдът намира следното.
Предявен е иск по чл.422 ГПК, вр. с чл.52, ал.2 от ЗЗО.
На първо място, ответникът е получил препис от исковата молба и приложенията, като срокът за подаване на отговор е изтекъл, но до този срок ответникът не е подал отговор. Отделно от това, е бил призован редовно и за първото открито съдебно заседание по делото, но не се е явил без да е посочил уважителни причини и без да е направил искане за разглеждане делото в негово отсъствие. Налице е искане от страна на ищеца за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Следователно, налице са всички изискуеми предпоставки, посочени в чл.238, ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение. Изпълнени са и изискванията на чл.239, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, а именно - на ответника е указан текстът на чл.238 от ГПК и последиците от неподаване на отговор и неявяване в първото съдебно заседание. Това е сторено изрично с определението за насрочване, което е връчено на ответника. Съдът намира също, че исковете вероятно са основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
С оглед изложеното и на основание чл.239, ал.2 от ГПК, настоящото решение не следва да се мотивира по същество, тъй като се основава на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение. Ето защо предявеният иск следва да се приеме за основателен и да се уважи, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.410 ГПК.
С оглед изхода от делото, на ищеца следва да се присъдят поисканите и сторени от него разноски – 66,50 лв. за държавна такса, 350 лв. за адвокатски хонорар и 5 лв. за съдебно удостоверение в исковото производство, както и 66,50 лв. за държавна такса в заповедното производство.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, по предявения от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, ЕИК: 115576405, с адрес: гр.
Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 66, иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.52, ал.2 от ЗЗО, че Г. Х. А., ЕГН: **********, с адрес: ***, му 2 дължи следната сума, за която е издадена Заповед по чл.410 ГПК № ***/09.02.2023г. по ч.гр.д. № 1725/2023г. на ПРС, а именно: сумата в размер на 3325 лв., представляваща цена на предоставена медицинска помощ и услуги, по време на болничен престой в периода 28.09.2021г. – 05.10.2021г ., дължима поради прекъснати и невъзстановени за този период здравноосигурителни права, ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда – 02.02.2023г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Г. Х. А. , ЕГН: ********** да плати на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, ЕИК: 115576405 разноските в исковото производство: 66,50 лв. за държавна такса, 350 лв. за адвокатски хонорар и 5 лв. за съдебно удостоверение, както и в заповедното производство – 66,50 лв. за държавна такса.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред ОС Пловдив в едномесечен срок от връчването на решението.
В съобщението, с което се връчва решението на ответника, да се впише текста на чл.240 ГПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3