Решение № 185 от 10.01.2019, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 6438/2016
- Вид
- Решение № 185
- Подписан
- 10.01.2019
- В сила
- 18.01.2021
- Състав
- ПЕТЯ ПЕТРОВА АЛЕКСИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.192 · Граждански процесуален кодекс
- чл.537, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.108 · Закон за собствеността
- чл.104 · Правилник за прилагане на Закона за държавната собственост
Личните данни в текста са заличени.
Р
Е Ш Е
Н И Е № гр.
София 10.01.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав в публичното заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА при секретаря Антоанета
Стефанова и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Алексиева гр. дело № 6438 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от Държавата чрез министъра на регионалното развитие и благоустройство и „Е.“ ЕООД против „П.е.В.“
АД, с която са предявени активно, субективно съединени ревандикационни искове с правно основание чл.108 ЗС.
Ищецът Държавата твърди, че с Акт за частна държавна собственост № 08976 от 03.08.2015 г., утвърден от областния управител на област София и вписан в СВ-София при АВ на 06.08.2015 г. се легитимира като собственик на 8414/10000 идеални части от поземлен имот с идентификатор ***. с площ от 1 376 кв.м. по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-45 от 09.07.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК с номер по предходен план 397, кв.533, находящ се в гр. София, район Оборище, бул. „*********. Твърди се, че съсобственик на държавата е дружеството „Е.“ ЕООД на основание Решение № 1103 от 23.05.2007 г. на Врачански окръжен съд по ф.д. № № 421 от 2007 г., при квота от съсобствеността 1586/10000 идеални части. Ищецът „Е.“ ЕООД твърди, че е собственик на основание апортна вноска в капитала му, извършена към датата на учредяване на дружеството от „Д.“ ООД. Твърди се, че праводателят на ищеца е придобил имота чрез договор за замяна № 134 от 01.09.2005 г., сключен с Министъра на регионалното развитие и благоустройство. Твърди се, че имотът е стар държавен имот, придобит от държавата преди 09.09.1944 г. Поддържа се, че по исторически данни цялото каре, върху което са изградени т.нар. „Царски конюшни“ и в чиято територия попада и спорния недвижим имот, е държавно още преди 09.09.1944 г. Съгласно Конституцията на Българското царство, приета на 16.04.1879 г.-чл.51 и чл.53, държавните имоти принадлежат на Българското царство и се управляват от надлежния министър. Поддържа се, че предишни АДС са № 14158/24.03.1994 г. на ТОА „Оборище“-София и АЧДС № 03118/21.08.2001 г., одобрен от областния управител на област София. Поддържа се, че процесният имот попада в място от 8250 кв.м., съставляващо целия кв.532, м.“Лиляна Димитрова“, при граници: бул. „Дондуков“, ул. „Панайот Волов“, ул. „Врабча“ и бул. „Васил Левски“, което място е собственост на държавата и към 1994-95 г. е бил предоставен за оперативно управление на СП „Благоустройство и комунално стопанство“-Оборище. Твърди се, че за това място е издаден АДС са № 14158/24.03.1994 г. на ТОА „Оборище“-София. Поддържа се, че в последващия АЧДС № 03118/21.08.2001 г., одобрен от областния управител на област София имотът е описан като 8250/11200 ид.части, съставляващи 8250 кв.м. от УПИ VІІІ, кв.533, м.“ГГЦ-Зона А“ целият с площ от 11020 кв.м. /бивш УПИ VІІ от кв.532/, находящ се в гр. София, район Оборище, при граници: бул. „Васил Левски“, бул.
„Дондуков“, ул. „Панайот Волов“ и УПИ І. Поддържа се, че впоследствие отделни части от имота са били отписани от актовите книги за държавна собственост на основание извършени от областния управител на област София сделки с „И.**“ ЕООД и „Г.“ ЕООД. Твърди, че с влезли в сила съдебни решения по административни и граждански дела са прогласени за нищожни сключените между Областния управител на област София от една страна и от друга „Г.“ ЕООД и „И.**“ ЕООД, сделки за прехвърляне правото на собственост върху съответни части от държавния имот, заключен в карето между бул. „Княз Ал.Дондуков-Корсаков“, бул. „Васил Левски“, ул. „Врабча“ и ул. „Панайот Волов“. Твърди се, че към настоящия момент трите поземлени имоти, попадащи в тази територия, в т.ч. и процесния поземлен имот с идентификатор ***. по одобрената КККР за СО-район Оборище са съсобствени между държавата и „Е.“
ЕООД при квоти: 8414/10000 ид.ч. за Държавата и 1586/10000 ид.ч. за юридическото лице. Твърди се, че от записа в скица, с която се снабдил ищеца № 15-296679 от 22.08.2014 г. от СГКК-София, се установява, че като собственик на процесния имот е вписан ответника на основание констативен нотариален акт № 132, том 1, рег. № 2625 от 26.08.2003 г., вписан в СВ с вх.рег. № 31002 от 23.08.2003 г. Оспорва този нотариален акт с твърдението, че ответникът никога не е придобивал на валидно правно основание собствеността върху въпросния терен и понастоящем го владее неоснователно.
Поддържа се, че няма търговско дружество, което да се е вляло в дружеството-ответник или пък двете да са се слели, образувайки едно ново.
Поддържа се, че Заповед № 186 от 04.06.1996 г., представляваща на практика апортна вноска в капитала на ответното дружество, не индивидуализира имотите и е дотолкова неясна, че се явява нищожна. Поддържа се, че липсва валидно прието решение на компетентния да предоставя държавни имоти административен орган.
Твърди се, че тази заповед е отменена 13 дни след издаването й. При условията на евентуалност се твърди, че заповедта на Председателя на Комитета по енергетика не е произвела вещно-прехвърлителен ефект. Твърди се, че тази сделка е нищожна и поради противоречие със закона-чл.59, ал.1 от ЗТСУ Моли съда да постанови решение, с което след като се установи, че ищците са собственици на имота да бъде осъден ответника да предаде на ищците собствеността и владението на имота. Моли съда и на основание чл.537, ал.2 ГПК да отмени констативен нотариален акт № 132, том 1, рег. № 2625 от 26.08.2003 г., вписан в СВ с вх.рег. № 31002 от 23.08.2003 г. в частта му, касаеща терена, предмет на спора.
В срока по чл.131 от ГПК на
03.01.2017 г.-първият работен ден след изтичане на срока в неприсъствен ден е постъпил отговор от ответника чрез процесуалните му представители адвокати Б. и Д., надлежно упълномощени с пълномощно приложено към отговора.
Оспорва иска на държавата като неоснователен и недоказан с твърдението, че ищецът не е собственик на идеални части от процесния недвижим имот и представените документи не установяват право на собственост на държавата върху имота. Оспорва представените актове за държавна собственост с твърдението, че в тях не се сочи правният способ /основанието/, въз основа на който е придобил собствеността. Поддържа се, че в нарушение на чл.104 ППЗДС, АДС от 2015 г. е съставен само за прилежащия терен, а не за сгради, обекти в сграда, идеални части от сграда или обект в сграда и прилежащия към тях поземлен имот. Поддържа се, че представените АДС от 2001 г. и от 2015 г. нямат легитимиращ ефект и поради пороци при тяхното съставяне, водещи до невъзможност да се идентифицира правото на собственост, което се констатира с всеки един от тях. На следващо място се твърди, че Българската държава не притежава право на собственост върху процесния имот, тъй като се е разпоредила с него на валидно правно основание, включвайки го в капитала на търговски дружества с държавно участие. Твърди се, че ответникът е станал собственик на имота с включването в капитала на дружеството на сгради с прилежащата земя на бул. „********, гр. София. Твърди се, че е станал собственик на процесния имот като прилежащ терен. Твърди се, че увеличението на капитала на ответното дружество е вписано в ТР с Решение от 20.06.1996 г. на Варненския окръжен съд по ф.д. № 1580/1993 г. Валидността на вписването е потвърдена с влязло в сила съдебно решение. Твърди се, че с подписването на Протокол от 15.09.1999 г. за приемане и предаване между представляващите „Т.“ ЕАД и „П.е.“ АД, последното е влязло във владение на собствените му сгради, заедно с прилежащия терен-част от парцел VІІ, кв.533, „ГГЦ-зона А“ с площ от 1370 кв.м., равняваща се на съответните идеални части от правото на собственост върху този парцел. От тази дата ответникът владее сградите и прилежащата към тях земя непрекъснато и необезпокоявано като свои, като е придобил собствеността върху тях въз основа изтекла в негова полза придобивна давност.
Твърди се, че процесният имот е реална част от терен, застроен изцяло със сгради и части от сгради собственост на различни лица /хоризонтална етажна собственост/ и в този смисъл имотът е със статут на обща част, съгласно чл.38 от ЗС и по отношение на нея са допустими искове за установяване на квотите в съсобствеността, както и исковете за разпределяне на правото на ползване върху свободната част от мястото, каквито в случая не са предявени.
По исковата молба на ищеца „Е.“
ЕООД.
По същество ответникът оспорва иска на „Е.“ ЕООД с твърдението, че ищцовото дружество не е собственик на претендираните идеални части от процесния недвижим имот. Поддържа се, че към датата на сключване на договора за замяна между първия ищец и праводателя на „Е.“ ЕООД, ответникът вече е бил собственик на имота на основанията посочени по-горе. Твърди се, че ищецът „Е.“ ЕООД не е придобил собствеността върху прилежащия терен към сградите, собственост на ответното дружество, тъй като нито Държавата през 2005 г., нито „Д.“ ООД-дружеството, апортирало имота в капитала на „Е.“ ЕООД през 2007 г. са могли да се разпоредят валидно с този имот, който към посочените моменти не е бил държавна собственост. Оспорва договора за замяна и апорта, доколкото с тях „Е.“ ЕООД не се легитимира като съсобственик на процесния имот. Твърди се, че с тези документи „Е.“ ЕООД се легитимира като собственик на сгради в имот, който е изцяло застроен и посоченото дружество не може да притежава други права върху прилежащия терен освен идеални части от него, отговарящи на правото на собственост върху сградите, които прилежащият терен обслужва. Прави възражение за изтекла в полза на ответното дружество придобивна давност по отношение на процесния недвижим имот.
Ищците в съдебно заседание поддържат предявените искове чрез процесуалните си представители и по съображения подробно изложени в писмени бележки по делото, представени от ищеца „Е.“ ЕООД. Претендират разноски.
Заявяват възражение с правно основание чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.
Ответникът в съдебно заседание чрез своя процесуален представител оспорва предявените искове като неоснователни и моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло иска на Българската държава като неоснователен и да остави без разглеждане като недопустим иска на ищцовото дружество, евентуално да го отхвърли като неоснователен. Подробни съображения са изложени в писмени бележки по делото. Ответникът претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
Софийски градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав, след преценка на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
Между страните по делото не е спорно, че процесният имот е бил държавен преди твърдяното му включването в капитала на търговско дружество на държавна фирма „С.“, както и че в поземлен имот с идентификатор № ***. с площ от 1375 кв.м, съгласно одобрената през 2010 г. кадастрална карта на район „Оборище“ /процесният имот/ се намират сгради, така както са описани в извадката от Кадастралния регистър на недвижимите имоти на стр. 4 и 5 от извадката, намиращи се съответно на л. 343, 344 и 345 от делото, всички, които са посочени в колона 10-осем на брой сгради с идентификатор ***. от 1 до 8, както и че всичките са собственост на „П.Е.В.“ АД.
С протокол от 28.05.1995 г. двустранно подписан от представители на „Т.“ ЕАД и „П.Е.-В.“ ЕАД е разделено недвижимото и движимо имущество на „С.“ ЕООД гр.София в размер на 5 691 лв. по баланса му към 31.12.1995 г., като „П.Е.-В.“ ЕАД е получило административните сгради с прилежащата земя в гр.София, ул. „********със стойност на сградния фонд 608 340 лв.
„П.Е.-В.“
ЕАД е било включено в списъка на търговските дружества за приватизация чрез инвестиционни бонове, съгласно Програмата за приватизация чрез инвестиционни бонове, приета с Решение на НС, ДВ, бр.1/96 г.
Със Заповед
№ 186 от 04.06.1996 г. на Председателя на Комитета по енергетика е наредено прекратяването на „С.“ ЕООД чрез вливане в акционерно дружество „Т.“ ЕАД ***, като последното поема всички активи и пасиви по баланса към 31.12.1995 г., както и другите права и задължения. Със същата заповед е наредено увеличаване на капитала на „Т.“ ЕАД и намаляване на същия с 1 061 000 лв., който да бъде предаден на „П.Е.В.“ ЕАД, с която сума се увеличава капитала на последното дружество, като увеличението се извършва с издаване на нови 1061 поименни акции по 1000 лв. всяка. Посочено е, че в сумата от 1 061 000 лв. се включва недвижимо имущество, състоящо се от сгради с прилежаща земя на ул. „********в гр. София и движимо имущество и материални активи по опис.
Разпечатката съдържа 34 от 83 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/858b034a-ba20-466b-9b28-427b062b8c40