Решение № 1313 от 05.11.2020, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

Номер 1313

04.11.2020 г.

Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Варна

I състав

На 02.11.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Невин Р. Шакирова

Светла В. Пенева

Красимир Т. Василев

Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20203100502755 по описа за 2020 година

Производството е образувано по въззивна жалба на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ – Варна срещу решение № 2325 от 15.06.2020 г., постановено по гр.д.№ 16094 по описа за 2019 г. на Районен съд - Варна, девети състав, с което е осъдена ОД на МВР – Варна да заплати на П. С. С. сумата от 1 518,10 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден /нощен/ труд от 222 часа, получен след преизчисляване на общо положения труд за периода 07.10.2016 г. – 07.10.2019 г. с коефициент от 1,143 по правилата на член 9, алинея 2 от НСОРЗ, ведно със законната лихва върху вземането, от депозиране на исковата молба /08.10.2019 г./ до пълното изплащане, а също и сумата 202,45 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода 23.10.2016 г. – 07.10.2019 г., на основание член 178, алинея 1, точка 3 във връзка с член 187, алинея 5, точка 2 и алинея 6 от ЗМВР и член 86 от ЗЗД; както и е осъдена е въззивната страна да заплати на П. С. С. сумата от 218,79 лева, представляваща сторените по делото пред първата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение, на основание член 78, алинея 1 и алинея 5 от ГПК, както и в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 110,72 лева – държавна такса за уважените срещу него искове, а също и сумата 161,91 лева – платен от БСВ хонорар за ССчЕ според уважения интерес, на основание член 78, алинея 6 от ГПК.

Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението.

Излага се, че съгласно член 187, алинея 3 от ЗМВР е установена осемчасова продължителност на нощния труд, полаган от работещите на смени държавни служители, какъвто е ищецът, поради което разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата не следва да се прилагат по отношение на него. Извънреден труд би бил налице, ако служителите работят извън нормативно определеното време, а това не е така в конкретния случай. Установената по-голяма продължителност на работното време на държавните служители в МВР се явява по-голяма от общата нормална продължителност на работното време по трудови правоотношения съгласно КТ, като това различие се дължина обусловените функции на служителите от МВР, вменени им от член 2, алинея 1 от ЗМВР.

1

Също така се навеждат доводи, че първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството, че в ЗМВР са предвидени редица компенсаторни механизми – допълнително възнаграждение за прослужено време, размер на основния платен годишен отпуск, по-благоприятен режим на заплащане на извънредния труд, множество обезщетения. Сочи се, че от една страна съдът потвърждава заплащането на положеният нощен труд от служителя в размер на дължимото и потвърдено от събраните доказателства, а от друга – приема превръщането на часовете нощен труд в извънреден такъв и се допуска заплащане на извънреден труд в неговата повисока стойност, който реално не е положен, при положение, че е безспорно доказано посредством заключението на вещото лице, че нощният труд на ищеца е напълно заплатен от ответника. Не е изследван и въпроса дали изплатеният извънреден труд е извънреден, защото е над нормата за съответното тримесечие. Дори и при прилагането на общите трудови норми, на чието съдържание ищецът се позовава, за да обоснове претенцията си, е незаконосъобразно преизчисляването на часовете нощен труд с коефициент 1,143 да служи за генериране на извънреден труд. Моли в тази връзка да се отмени обжалваното решение и вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.

Отговор на жалбата от насрещната страна не е постъпил.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищецът П. С. твърди в исковата си молба, че за периода 07.10.2016 г. до 07.10.2019 г. е полагал труд на различни длъжности в сектор “СПС”, който е на структурно подчинение на ОД на МВР – Варна, като ищецът е със статут на държавен служител. За посочения период е положил общо 1 594 часа нощен труд, който преизчислен с коефициента 1,143 възлиза на 1 821,94 часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден труд от 227,94 часа, който твърди, че следва да бъде допълнително заплатен от ответника, като дължимата сума е в размер на 1 518,10 лева и мораторна лихва в размер на 202,45 лева /съгласно допуснато изменение на иска на основание член 214 от ГПК в съдебно заседание, проведено на 01.06.2020 г./.

В срока по член 131 от ГПК ответната страна ОД на МВР – Варна депозира отговор на исковата молба, в който не оспорва, че ищецът е бил държавен служител по служебно правоотношение в МВР. Оспорва предявените искове, твърдейки, че е заплатил всички отработени от ищеца часове нощен труд. Освен това законодателят изрично е регламентирал, че продължителността на работното време при нощен труд в МВР е 8 часа на всеки 24 часа и ищецът няма как да обоснове претенция за извънреден труд, попадащ извън редовното работно време на база общите норми на КТ и ЗДСл при положение, че има действащи специални норми - ЗМВР и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. Твърди, че през целия исков период е действала Наредба № 8121з-791 от 28.10.2014 г., която в точка 1 посочва, че за всеки отработен нощен час или част от него между 22 часа и 6 часа на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лева.

Не се спори между страните, а и на основание член 146, алинея 1, точка 3 от ГПК от първата инстанция е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване, че по силата на възникнало служебно правоотношение между страните ищецът е престирал труд 2 за периода 07.10.2016 г. – 07.10.2019 г. като държавен служител в структурно подразделение към ОД на МВР - Варна срещу задължението на работодателя да му заплаща уговорено трудово възнаграждение.

Приобщена към делото е заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи за определяне размерите на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта между 22 часа и 6 часа, за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, условията и редът за тяхното изплащане на държавните служители в МВР.

От заключението на проведената пред първата инстанция съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/ се установява следното: за периода от 07.10.2016 г. до 07.10.2019 г. ищецът е положил общо 1 551 часа нощен труд, които преизчислени с коефициент 1,143 за превръщането им в дневен труд възлизат общо на 1 772,79 часа; ответникът не е преобразувал нощния труд към дневен, при което на ищеца не са заплати 222 часа положен извънреден труд; дължимото възнаграждение за последните възлиза общо в размер на 1 518,10 лева, а за мораторна лихва – в размер на 202,45 лева.

Съгласно член 142, алинея 2 от ЗМВР статутът на държавните служители в МВР се урежда от закона, който в член 178, алинея 1, точка 3 от ЗМВР предвижда, че на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение и за извънреден труд.

На основание член 187, алинея 9 от ЗМВР /“Държавен вестник“ брой 53 от 27.06.2014 г./ подзаконовият нормативен акт, който урежда реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители, е наредба на министъра на вътрешните работи.

През разглеждания период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. Член 3, алинея 3 на наредбата предвижда, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22 часа и 6 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В цитираната наредба липсва изрична норма, предвиждаща превръщане на часовете положен нощен труд в дневни, за разлика от действалата до 31.03.2015 г. Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., която в нормата на член 31, алинея 2 е регламентирала, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22 часа и 6 часа за отчетния период се умножава по 0,143. Липсата на такава норма не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, съдът приема, че субсидиарно приложение намира общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата /обнародвана в „Държавен вестник“ брой 9 от 26.01.2007 г./, в чийто член 9, алинея 2 е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Също така следва да има пред вид и разпоредбата на член 50а, алинея 2 от Закона за държавния служител /ЗДСл/, който визира, че относно допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд се прилагат съответните разпоредби на КТ.

3

Предвид разпоредбата на член 6 от Конституцията на Република България и въведената от законодателя императивна забрана при никакви условия никакви признаци не могат да бъдат основание за неравно третиране - допускане на ограничения или създаване на привилегии. Защитата срещу дискриминацията, регламентирана в Конституцията, Закона за защита от дискриминация и международните актове, осигурява равенство на хората при упражняването на предоставените от законите права и равни възможности за участие в обществения и социалния живот. Актът на дискриминация е винаги конкретен и засяга конкретни законни права на конкретно лице, като го поставя в по-неблагоприятно положение в сравнение с друго лице при едни и същи конкретни обстоятелства. Обратното разбиране в конкретния казус би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо другите държавни служители, както и спрямо работниците и служителите по трудови правоотношения.

Следователно предявените искове са основателени и като такива следва да бъдат уважени.

В обжалваното решение Районен съд - Варна е постановил идентичен правен резултат и решението като правилно следва да се потвърди.

По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият състав на въззивния съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2325 от 15.06.2020 г., постановено по гр.д.№ 16094 по описа за 2019 г. на Районен съд - Варна, девети състав.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4