Решение № 520 от 04.01.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 520 гр. Велико Търново, 30.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Георги Драгoстинов

ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Въззивно гражданско дело № 20214100500324 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 260030 от 17.03.2021 година, постановено по гр. д. № 995/2020 год. по описа на РС – Горна Оряховица, съдът на основание чл. 59 ал. 9 вр. 51, ал. 4 СК е отхвърлил иска с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК, предявен о Г. А. Т. против И. Й. И. за изменение на постановените мерки относно упражняването на родителските права спрямо малолетната Д. И.а И.а и малолетната А. И.а И.а, определени с Решение № 61 от 24.02.2017г. по гр. д.

№ 965/2016 г. по описа на ВТОС с което е изменено решението по гр.д.

№п1365/2016. на ГОРС, като неоснователен. Ищцата е осъдена да заплати в полза на ответника разноски по делото в размер на 1000 лв.

Против това решение в неговата цялост е подадена въззивна жалба от ищцата Г. Т. чрез пълномощник адв. П. З. като се навеждат оплаквания за неговата незаконосъобразност и неправилност. Излага подробно доводи и 1 аргументи защо счита решението на районния съд за порочно. Отправя искане към въззивната инстанция да постанови решение, с което да отмени това на районния съд и да уважи предявения иск. Претендира направените по делото разноски.

Направени са искания във връзка със събиране на доказателства – да се приложи гр.д. № 1599/2020г. на ГОРС в неговата цялост; да се изиска нов социален доклад; да се изиска актуална информация за местоработата и доходите на всички твърдящи че участват в издръжката на децата, както и да се изиска актуална информация от ВТРП относно статута на преписките срещу страните по делото.

Постъпил е отговор на въззивната жалба, подаден от адв. С. И. – пълномощник на ответника И. Й. И. чрез който заявява, че оспорва възизвната жалба и наведените оплаквания за порочност на първоинстнационното решение. Счита, че то не страда от посочените в жалбата пороци. Възразява срещу направеното изменение на иска, тъй като е процесуално недопустимо това действие по аргумент на чл. 214 от ГПК. Противопоставя се на искането за постановяване на привременни мерки с оглед неговата недопустимост в производството по чл. 59, ал. 9 от СК. Възразява по направените доказателствени искания – посоченото гр.дело е спряно до приключване на настоящото и не може да се прилага като такова; по делото са изготвени достатъчно социални доклади и не се сочат нови обстоятелства във връзка с които да се изготвя нов такъв; исканите справки от ВТРП и относно доходите на лица, ангажирани в издръжката на децата са приемани в първата инстанция. Отправя искане към въззивната инстанция да постанови решение, с което да бъде потвърдено това на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените по делото разноски за въззивната инстанция.

Съдът се е произнесъл по доказателства с определението по чл. 267 ГПК и ги е оставил без уважение.

Великотърновският окръжен съд като въззивна инстанция взе предвид наведените в жалбата оплаквания, обсъди доводите на страните и като прецени по реда на чл. 235, ал. 1 от ГПК събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежно 2 легитимирана страна, която има правен интерес от обжалването, поради което съдът я намира за допустима и следва да я разгледа по същество.

Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта в обжалваната му част. Постановеното решение, предмет на въззивната проверка, е такова от надлежен орган и законен състав, при спазване на изискванията са форма и съдържание.

Решението е допустимо – съдът се е произнесъл по спорното право и в рамките така както е въведено то в исковата молба.

Извършвайки проверка на обжалваното решение по реда на чл. 271, ал.

1 от ГПК по същество, в рамките на наведените в жалбата оплаквания, съобразно правомощията на възизвната инстанция съгласно чл. 269 от ГПК, съдът намира решението за правилно и законосъобразно.

Съображенията за това са следните:

Ищцата – жалбоподателкя в настоящото производство твърди в исковата молба, че с ответника са живели на семейни начала, от което съжителство имат две родени деца А. И.а И.а, родена на ...2012 г. и Д. И.а И.а родена на ...2013г. Живели съвместно до м. юли 2016г. година, като след раздялата децата живели първоначално при ищцата. По късно от ответника бил предявен иск по чл. 127, ал. 2 от СК, което приключило с решение, съгласно което упражняването на родителските права спрямо двете деца било предоставено на бащата, а за нея като майка бил определен режим на лични контакти, като било определено тя да заплаща и месец на издръжка за децата си. Твърди, че изтощена от съдебни битки не обжалвала решението на ВТОС пред ВКС и се съгласила с него. Сочи, че от тогава се вижда със своите деца, но само по време на определения режим на лични контакти, плащала издръжка и носела чанти с покупки в с. Янтра, за да не се чувстват децата лишени от нищо. Твърди, че малката Д. при раздяла с нея всеки път плаче, а по-голямата А. била повярвала на лошите думи за майка си и вземала страната на баща си. Ищцата твърди, че в личен за нея план нещата са се развили положително – подобрила е материалното си положение, започнала работа, заживяла на семейни начала с германеца М.С., който проявявал желание да помага при отглеждането на децата и и оказвал пълна подкрепа.

Твърди, че Д. изразявала желание да живее с нея, докато А. предпочитала да 3 живее с баща си в с. Янтра. Поради тези обстоятелства ищцата предявява искане да бъде постановено решение с което да бъде изменено първоначалното решение и на нея да бъде предоставено упражняването на родителските права спрямо Д. и местоживеенето й да бъде определено при майката, а за бащата да бъде определен режим на лични контакти всяка първа, втора и четвърта неделя от 10 часа до 18 част и 10 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, всяка нечетна календарна година по пет дни за Коледа и всяка четна календарна година по пет дни за Нова Година, както и първия ден от рождения ден на детето от 17 ч. до 20 ч., като вземането и връщането става от дома на майката. По отношение на детето А. претендира да бъде определен разширен режим на лични отношения – тя като майка да вижда детето всяка седмица считано от 18 ч в петък до 11 ч. в неделя с приспиване при майката, 20 дни през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск, всяка четна календарна година по пет дни за Коледа и всяка нечетна календарна година по пет дни за нова Година и първия ден след рождения ден от 17 ч. до 20 ч., като вземането и връщането става от дома където живее детето/ на бащата/ Претендира ответникът да бъде осъден да заплаща месечна издръжка на Д. 162, 50 лв.. Претендира разноски по делото.

Ответникът чрез подадения писмен отговор оспорва иска и счита, че не са налице изменения на обстоятелствата по смисъла на чл. 59, ал. 9 от СК, които да налагат изменение на мерките относно упражняване родителските права спрямо децата, личните отношения с другия родител, местоживеенето им и издръжката. Не са налице изменение на обстоятелствата по отношение на ищцата, нито пък да са налице обстоятелства, които да са влошили положението на децата при техния баща. По нататък ответникът твърди, че между него и децата е налице силна емоционална връзка, осигурени са подходящи условия и за тях се полагат необходимите грижи, създадена е нормална семейна атмосфера. Двете деца били силно привързани една към друга и разделянето им не би било в техен интерес. Децата посещават училище, двете са в един клас, независимо, че са с една година разлика. От друга страна се излагат твърдения, че до м. февруари 2020 година ищцата не е посещавала децата, не е осъществявала контакт със тях, само инцидентно, не е заплащала определената издръжка, което мотивирало ответника да образува изпълнително дело. Освен това била подадена и жалба в прокуратурата в тази връзка и било образувано наказателно производство по чл. 183 от НК срещу 4 ищцата. С оглед това ответникът моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен. Претендира присъждане на разноските.

При тези фактически твърдения съдът квалифицира предявеният иск като такъв с правно основание чл. 59, ал. 9 във връзка с чл. 127, ал. 2 от СК, при който ако обстоятелствата се изменят, съдът по молба на единия от родителите,у по искане на дирекция „Социално подпомагане“ или служебно може да измени постановените по рано мерки и да определи нови.

С решение № 61 от 24.02.2017г. постановено по в.гр.д. № 965/2016 година по описа на Окръжен съд – Велико Търново е отменено решение № 414 от 27.10.2016г. по гр.д. № 1365/2016г. на РС – Горна Оряховица и е постановено ново, с което е предоставено упражняването на родителските права спрямо децата А. И.а И.а, родена на ..2012 г. и Д. И.а И.а родена на ...2013г. на техния баща И. Й. И. и същите да живеят при него. За майката Г.

А. Т. е определен режим на лични отношения – майката да взема децата всяка първа, трета и четвърта събота от месеца от 10:00 ч. до 18:00 ч., без приспиване; 20 дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата, да взема при себе си А. и Д. всяка четна календарна година за пет дни по Коледа и всяка нечетна календарна година за пет дни по Нова година, както и последните два дни от Великденските празници и в деня след датата на рождения ден на всяко едно от децата от 10:00 часа до 18:00 часа, като ги взема и връща в дома на бащата. Г. Т. е осъдена да заплаща и месечна издръжка за децата чрез техния баща и законен представител – 90 лв. за А. и 80 лв. за Д., считано от датата на влизане на решението в сила. За да постанови това решение съдът е приел, че с оглед възпитателските качества и морална родителите, грижи и отношения към децата, полът и възрастта на децата, помощта на трети лица, материалните условия на живот и други, и най-вече с оглед интересът на децата е те да живеят при своя баща, който е по-пригодния за тях родител да упражнява родителските права спрямо тях.

Прието е, че полът на децата и ниската възраст предполагат те да живеят при своята майка и тя да упражнява родителските права, но с оглед събраните доказателства относно родителския й капацитет да осигури адекватно отглеждане и възпитание на двете момичета и от друга страна материалните условия в които майката живее, са дали основание на съда да оредели именно бащата да е този, който непосредствено да упражнява родителските права 5 спрямо децата. Така постановеното решение е влязло в законна сила на 03.10.2017 година.

Предмет на разглеждане в настоящото производство по предявения иск с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК е именно това, дали са настъпили промени точно в тези обстоятелства, дали основание за горепосоченото решение. Събраните по делото доказателства и техния анализ не дават основание на съда да формира правен извод за основателност на искането на ищцата - жалбоподателката този мерки да бъдат променяни.

От една страна се установява, че в продължение на четири години ищцата/жалбоподателката/ като родител не е проявявала особен интерес към децата – посещавала ги е инцидентно, не е спазвала режима на лични отношения, не е заплащала дължимата им издръжка, което е мотивирало ответника като баща да се обърне към съдебен изпълнител с цел принудително изпълнение на това задължение. По делото е приложена справка относно образуваното изпълнително дело 546/2020г. по описа на ЧСИ С. К., рег. № ..с район на действие ВТОС, с дължима обща сума 7488,87 лв., от които 5877,60 лв. – издръжка за минало време. В тази връзка е била подадена и жалба в прокуратурата, по която е образувано досъдебно производство срещу Г. Т. за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК за това, че за времето от м. февруари 2017г. до м. февруари 2020г. в с. Янтра след осъждане да се плаща издръжка на низходящи, съзнателно не било изпълнено задължение за повече от два месеца“. Установено е също така, че по подадени жалби от Г. Т. са образувани преписки и досъдебни производства по чл. 182, ал. 2 от НК за осуетяване изпълнение на съдебното решение относно личните контакти с малолетните А. и Д.. В подкрепа на горното относно проявявания интерес към децата през изминалия период от време са показанията на св. З.