Решение № 111 от 10.10.2023, Районен съд - Балчик
- Съд
- Районен съд - Балчик
- Дело
- Гражданско дело 561/2021
- Вид
- Решение № 111
- Подписан
- 10.10.2023
- В сила
- 02.11.2023
- Състав
- ГАЛИН ХРИСТОВ ГЕОРГИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 ал.1т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.418, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 113 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 118 · Закон за задълженията и договорите
- чл.422 ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.25 ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 111 гр. Балчик, 10.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ГАЛИН ХР. Г. при участието на секретаря МАЯ М. ЕНЕВА като разгледа докладваното от ГАЛИН ХР. Г. Гражданско дело № 20213210100561 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявена искова молба от „Банка ДСК“ АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление:*** чрез пълномощник юрисконсулт Б. Р.
Н.,служебен адрес: ***,срещу В. Г. И.,ЕГН **********, с адрес: ***.
Предявен е иск по чл.422 ал.1 във вр.чл.415 ал.1т.2 от ГПК във вр.чл.86 от ЗЗД, с цена на иска в размер на 7 958,67лева.
Ищцовата страна иска съдът да приеме за установено по отношение на ответника В.
Г. И.,че същия дължи на„Банка ДСК“ АД,ЕИК **** със седалище и адрес на управление:*** следните суми, за които са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д. № 117/2019 г. по описа на Районен съд Балчик, а именно:
-5 478,65 лева (Пет хиляди четиристотин седемдесет и осем лева шестдесет и пет стотинки)- главница, ведно със законната лихва върху нея считано от датата на заявлението-12.02.2019 г. до окончателното плащане;
-328,02 лева (Триста двадесет и осем лева и две стотинки)- договорна (възнаградителна) лихва за периода от 15.08.2015-13.05.2016 г.;
-39,36 лева (Тридесет и девет лева тридесет и шест стотинки)- обезщетение за забава за периода 15.08.2015-13.05.2016 г.;
-2 084,93 лева (Две хиляди осемдесет и четири лева деветдесет и три стотинки)обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 13.05.2016- 07.02.2019 г.;
-27,71 лева (Двадесет и седем лева седемдесет и една стотинки)-застрахователни премии;
1
Моли съда да се произнесе и по въпроса за разноските в заповедното производство: платена държавна такса в размер 159,17 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, поискани със заявлението за издаване на заповед за изпълнение и присъдени в полза на заявителя по ч.г.д. № 117/2019 г. на Районен съд Балчик.
Моли съда да присъди в полза на „Банка ДСК“ АД и направените по настоящето дело съдебно-деловодни разноски, както и юрисконсултско възнаграждение в размер определен от съда на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Банкова сметка, по която длъжникът може доброволно да внесе дължимите суми:
„БАНКА ДСК” АД
ВIС - ***
IВАN : ****
С Определение№728 от 15.08.2022год.е разпоредено,съобщението по чл.131 от ГПК,ведно с исковата молба и доказателствата към нея,да се изпрати на ответника.
Ответникът И. не е намерен на установените постоянен и настоящ адрес.Осъществена е процедурата по чл.47 от ГПК,като книжата по чл.131 от ГПК са приложени към делото.Не са открити и действащи трудови договори на ответника.С Разпореждане№127 от 31.01.2023год.е указано на ищеца да внесе депозит за възнаграждение на особен представител.С Определение№100 от 22.02.2023год.за особен представител на ответника е назначен предложеният от АК-Добрич адвокат Д. С. А..Препис от исковата молба и приложенията,на основание чл.131 от ГПК са изпратени на особения представител.Особеният представител е получил книжата на 06.03.2023год.
Писмен отговор на исковата молба е получен с Рег.№1473 от 03.04.2023год.
В исковата си молба,ищецът твърди, че:
На 07.06.2013 г. между „С.Ж.Е.“ АД (чийто правоприемник е „Банка ДСК“ АД), като кредитор, и В. Г. И. с ЕГН ********** (като кредитополучател) и Е.А.П. с ЕГН ********** (като съдлъжник), е сключен Договор кредит за „Експресо“ № 342098. Съгласно Договора, банката е отпуснала на кредитополучателя сумата 7 000 лева (Седем хиляди лева) под формата на кредит за текущо потребление. Срокът на издължаване на кредита е 84 месеца (до 15.06.2020 г.). В чл. 8 от Част I и чл. 4 от Част II на договора за кредит, е уговорен размера и начина, по който се определя дължимата от кредитополучателя лихва- променлив лихвен процент в размер на 9,95 % годишно, формиран от БЛП8СЕВ (чиято стойност при подписване на договора е 5,90 %) плюс надбавка от 4,05 %. Кредитът е трябвало да се погасява с месечни вноски, съгласно погасителен план (приложение към договора за кредит). След вливането на „Експресбанк“ в „Банка ДСК“ кредитът се отчита по заемна сметка № 6126341054. За падежна дата за издължаване на месечните вноски страните са договорили 15-о число на месеца. Съгласно чл. 17 от Част II на Договора за кредитсъдлъжникът се задължава да отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнението на всички задължения произтичащи от договора. Кредитът е следвало да бъде погасяван и при 2 всички останали условия на Договора за кредит- част I и част II, и Погасителния план.
В исковата молба се твърди,че„Банка ДСК“ е изпълнила задължението си по договора- кредитът е бил усвоен от кредитополучателя на 07.06.2013 г. безкасово- по разплащателната сметка посочена в т. 6 от Договора за кредит. По същата разплащателна сметка на кредитополучателя е следвало да се извършва и обслужването на кредита (погасяването на дължимите вноски).
Последното плащане по кредита е направено през август 2015 г. След тази дата плащания не са извършвани. Поради неплащане на вноските така както е уговорено в договора и съгласно погасителния план, кредитът е натрупал просрочени суми като допуснатата забава в плащанията на главница и/или лихва е била над 90 дни. Поради това и на основание чл. 10, ал. 2 от Част II към договора за кредит, банката е предприела действия по обявяване предсрочна изискуемост на кредита. „Експресбанк“ е изпратила до В. И. покана връчена на 25.04.2016 г. лично на адресата, с която покана се прави изявление, че целия остатък по кредита е обявен за предсрочно изискуем. Поради това на 07.02.2019 г.
„Експресбанк“ е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу В. И. за целия остатък по кредита обявен за предсрочно изискуем. Въз основа на заявлението е образувано ч.гр.д. № 117/2019 г. по описа на Районен съд Балчик. Искането на „Експресбанк“ е уважено изцяло и са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист, с които длъжникът В. Г. И. е осъден да заплати на кредитора сумите посочени в заявлението: 5 478,65 лева- главница; 328,02 лева- договорна (редовна) лихва за периода 15.08.2015-13.05.2016 г.; 39,36 лева- обезщетение за забава за периода 15.08.2015-13.05.2016 г.; 2 084,93 лева- обезщетение за забава за периода 13.05.2016-07.02.2019 г.; 27,71 левазастрахователни премии, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението- 12.02.2019 г. до окончателното плащане, какго и разноски в заповедното производство включващи: платена държавна такса в размер 159,17 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.
Междувременно- на 15.06.2020 г. е настъпил крайния падеж на кредита.
С Определение от 07.07.2021 г. по ч.гр.д. № 117/2019 г. съдът е указал на „Банка ДСК“ (като правоприемник на „Експресбанк“), че в едномесечен срок от връчването на съобщението следва да предяви иск за установяване на вземането си срещу длъжника В. Г.
И., с оглед изискванията на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК.
С оглед на гореизложеното и в дадения ни от съда срок, ищцовата страна предявява настоящия установителен иск по чл. 422 от ГПК и моли, след като призове страните на съд и бъде доказана основателността на предявената от „Банка ДСК“ АД претенция да постанови решение, с което да признае за установено, че В. Г. И. дължи на „Банка ДСК“ следните суми, за които са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д.
№ 117/2019 г. по описа на Районен съд Балчик, а именно:
-5 478,65 лева (Пет хиляди четиристотин седемдесет и осем лева шестдесет и пет стотинки)- главница, ведно със законната лихва върху нея считано от датата на заявлението-12.02.2019 г. до окончателното плащане;
3
-328,02 лева (Триста двадесет и осем лева и две стотинки)- договорна (възнаградителна) лихва за периода от 15.08.2015-13.05.2016 г.;
-39,36 лева (Тридесет и девет лева тридесет и шест стотинки)- обезщетение за забава за периода 15.08.2015-13.05.2016 г.;
-2 084,93 лева (Две хиляди осемдесет и четири лева деветдесет и три стотинки)обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 13.05.2016- 07.02.2019 г.;
-27,71 лева (Двадесет и седем лева седемдесет и една стотинки)-застрахователни премии;
В исковата молба се претендира присъждане и на направените разноски и възнаграждение в заповедното производство и в исковото производство.Посочва се банкова сметка при доброволно заплащане от страна на ответника.
С исковата молба се представят писмени доказателства и се правят доказателствени искания.
Препис от исковата молба,ведно със приложенията са изпратени на особения представител на ответника.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е последвал писмен отговор от особения представител на ответника-адвокат Д. С. А.
В своя писмен отговор,ответната страна твърди,че исковете са недопустими, неоснователни и недоказани.
Твърденията на ответника за това са следните:
Според ответника,представляван от особен представител исковете са недопустими,но са неоснователни и недоказани. Твърди, че по същите има издаден осъдителен акт и изпълнителен лист. Твърди, че са изтекли погасителни срокове.
По делото са събрани доказателства.
Съдът,след преценка на събраните доказателства заедно и поотделно приема за установена следната фактическа обстановка:
Видно от събраните по делото писмени доказателства се доказа, че между „Експресбанк“ (чийто универсален правоприемник е „Банка ДСК") от една страна като кредитор, и от друга страна В. Г. И. (кредитополучател) е сключен Договор за кредит „Експресо“ от 07.06.2013 г. с параметри така както са посочени и твърдени в исковата молба. Ответната страна не оспорва наличието на договор за кредит по който банката е предоставила на клиента в заем процесната сума. Дори твърди че заповедта за изпълнение е влязла в сила /което макар да е като довод за недопустимост на исковете, е признание за възникването на вземането/.
Забавата в плащанията, която е видна и от представеното в заповедното производство извлечение от счетоводните книги на банката, е предпоставка за обявяване предсрочна изискуемост на кредита от страна на кредитора. Поради неплащане на вноските така както е договорено между страните, кредитът е натрупал просрочени суми като допуснатата забава 4 в плащанията на главница и/или лихва е била над 90 дни към 25.04.2016 г. Същото е видно от представеното в заповедното производство извлечение от счетоводните книги на банката.
Поради това и на основание чл. 10.2 от Част II на Договора за кредит банката е предприела действия по обявяване предсрочна изискуемост на кредита. На длъжника е връчена покана съдържаща изявлението на банката, че превръща остатъка по кредита в предсрочно изискуем. Т.е. банката упражнява своето потестативно право да отнеме на длъжника преимуществото на срока. С връчването на уведомлението се пораждат предвидените в закона правни последици, а именно кредитът става предсрочно изискуем и банкатакредитор има право да търси по съдебен ред цялото си вземане.
Именно от момента на връчване на изявлението на банката до длъжника, кредитът става предсрочно изискуем. В тази насока е и т. 18 от ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.
Отделно от това нито законът, нито съдебната практика поставят някакви формални изисквания към съдържанието на волеизявлението за обявяване на предсрочна изискуемост.
Единственото изискване е волеизявлението да е изрично и недвусмислено и да е достигнало до длъжника. В случая тези изисквания са спазени- банката надлежно е обявила предсрочната изискуемост на кредита.
Междувременно след образуване на заповедното производство, а именно на 15.06.2020 г. е настъпил и крайният падеж на кредита. Същото обстоятелство на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК,съдът взема предвид. При това положението вземането на „Банка ДСК" срещу В. И.,според съда е безспорно изискуемо.
По отношение на размера на вземането исковете,следва да бъдат уважени в цялост с оглед приложеното в заповедното производство извлечение от счетоводните книги на банката-кредитор и пълното заплащане на дължимите съгласно заповедта за изпълнение суми от длъжника в хода на образуваното срещу него ИД 139/2020 по описа на ЧСИ С. С.