Определение № 1692 от 03.04.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1692 гр. Варна, 03.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Диана К. Стоянова

Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно частно гражданско дело № 20253100500599 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК121830616, със седалище и адрес на управление гр.София, район Оборище, ул.”Московска” №19, против Разпореждане № 8637/28.02.2025 г., постановено по гр.д. № 1770/2025 г. по описа на ВРС, в частта, с която е отхвърлено подаденото срещу „Итал пласт“ ООД, ЕИК206134944 със седалище и адрес на управление гр.******* и В. И. М. ЕГН********** гр.*******, в качеството му на поръчител, заявление вх. № 13350/12.02.2025 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист за сумата от 356 лв., представляваща такса управление съгласно т.14 от Договор за кредит от 09.12.2022г.

В жалбата се твърди незаконосъобразност на разпореждането в обжалваната част с твърдения, че в конкретния случай длъжникът няма качеството на потребител, тъй като е търговско дружество, на което е предоставен кредит за оборотни средства, поради което не се ползва с потребителска защита, както неправилно е приел първоинстанционният съд.

Същото се отнася и до поръчителя В. М., който е и управител на дружеството кредитополучател и има тесни професионални връзки с него. По отношение на поръчителя Л. С. твърди, че същата е декларирала настоящ адрес в гр.*******.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е основателна, като съображенията за това са следните:

Производството по гр.д. № 1770/2025 г. по описа на ВРС , е образувано по заявление на „Банка ДСК” ЕАД, гр. София за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК солидарно срещу „Итал пласт“ ООД – 1 кредитополучател, В. И. М. – поръчител и Л . С. - поръчител, на основание договор за кредит от 9.12.2022г., за сумата от 35 693.60лв. главница, заедно със законната лихва върху нея от датата на сезиране на съда-12.02.2025г. до окончателното изплащане на сумата, 635.46лв. договорна лихва за времето от 10.07.2024г. до 20.01.2025г., 465.14лв. обезщетение за забава на осн. чл.23, ал.1, т.3 от ОУ към договора за кредит за времето от 10.07.2024г. до 20.01.2025г., 282.47лв. обезщетение за забава за времето след датата на настъпване на изискуемостта и начислено за времето от 21.01.2025г. до 11.02.2025г., 356лв. такса за управление по т. 14 от договора за кредит и 748.67лв. платена държавна такса по делото.

С обжалваното разпореждане заявлението е отхвърлено само за вземането от 356 лева, представляващо такса управление, по съображения за противоречие с ЗПК и ЗЗП, а по отношение на длъжника Л. С. производството е прекратено поради липса на записи за адрес на територията на Република България.

Определението е обжалвано само в отхвърлителната, но не и в прекратителната му част, поради което съдът не дължи произнасяне по основателността на заявлението срещу длъжника Л. С..

В обжалваната част определението е неправилно, доколкото не е съобразен фактът, че процесният договор за кредит не е потребителски, тъй к а т о кредитополучателят е търговско дружество, което е изключено от потребителската защита по ЗЗП, предоставена на икономически по-слабата страна – физически лица в отношенията им с търговците. С оглед дадените разрешения в Директива 93/13/ЕИО, транспонирана в §13 т.1 от ДР на ЗЗП, досежно понятието «потребител», както и установената практика на СЕС, когато физическо лице отговаря в качеството на съдлъжник по чл. 121 от ЗЗД или в качеството си на поръчител по чл. 147 от ЗЗД и същото е тясно функционално свързано с юридическото лице, не може да се приеме, че задължаването от страна на физическото лице е извършено за цели, извън и независимо от всяка търговска дейност или професия. В случая договорът за кредит е сключен от банката с кредитополучател търговско дружество за посрещане на негови оборотни нужди. Поръчителят, макар и физическо лице, не се ползва с потребителска закрила, тъй като има качеството на управител на дружеството кредитополучател. Съгласно Решение на СЕС по дело С-419/11 във връзка с приложението на чл.15, пар. 1 от Регламент 44/2001г. физическото лице, което има тесни професионални връзки с дружеството, като например управлението или мажоритарното участие в същото, не може да се счита за потребител по смисъла на тази разпоредба. Липсват данни поръчителят да е поел солидарна отговорност с оглед цели от частен характер, поради което следва да се приеме, че при сключване на договора същият е действал поради свързаността, която е имал с управлението на дружеството кредитополучател. По изложените съображения процесният договор не подлежи на служебна проверка за неравноправни клаузи, включително по отношение на клаузата за уговорената такса управление.

По изложените съображения и с оглед наличието на останалите предпоставки на чл.417 от ГПК, заявлението за незабавно изпълнение се явява основателно досежно вземането за такса управление в размер на 356 лева и следва да бъде уважено.

Поради несъвпадение в крайните изводи на двете инстанции, разпореждането следва да бъде отменено в обжалваната част и вместо него 2 бъде постановено друго, с което заявлението бъде уважено.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 8637/28.02.2025 г., постановено по гр.д. № 1770/2025 г. по описа на ВРС, в частта, с която е отхвърлено подаденото от „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК121830616, срещу „Итал пласт“ ООД, ЕИК206134944 и В. И. М. ЕГН**********, заявление с вх. №13350/12.02.2025 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист за сумата от 356 лв., представляваща такса управление и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист в полза на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК121830616, със седалище и адрес на управление гр.София, район Оборище, ул.”Московска” №19, срещу „Итал пласт“ ООД, ЕИК206134944 със седалище и адрес на управление гр.******* и В. И. М. ЕГН********** гр.*******, за солидарно заплащане на сумата от 356 лв., представляваща такса управление съгласно т.14 от Договор за кредит от 09.12.2022г.

ДОПУСКА незабавно изпълнение на заповедта.

ВРЪЩА делото на ВРС за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист съобразно настоящото определение.

В прекратителната му част разпореждането не е обжалвано и е влязло в сила.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3