Решение № 406 от 18.11.2024, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Въззивно гражданско дело 582/2024
- Вид
- Решение № 406
- Подписан
- 18.11.2024
- В сила
- 13.01.2025
- Състав
- Минка Петкова Трънджиева, Венцислав Стоянов Маратилов, Димитър Пандалиев Бозаджиев
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.149 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.266 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 537 · Граждански процесуален кодекс
- чл.77 · Граждански процесуален кодекс
- чл.1 · Закон за наследството
- чл.48 · Закон за наследството
- чл.49 · Закон за наследството
- чл.5 · Закон за наследството
- чл.5 ал.1 · Закон за наследството
- чл. 68 · Закон за собствеността
- чл. 68, ал. 1 · Закон за собствеността
- чл. 69 · Закон за собствеността
- чл.79 · Закон за собствеността
- чл.79 ал.1 · Закон за собствеността
РЕШЕНИЕ
№ 406 гр. П., 18.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Минка П. Трънджиева
Членове:
Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Петя Кр. Б. като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20245200500582 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.
С решение на Пазарджишки районен съд №865 от 01.07.2024г. постановено по гр.д.№20235220100371 по описа на съда за 2023г. с което се признава за установено по отношение на ответниците Г. И. Ш., ЕГН **********, С. А. Ш., ЕГН **********, двамата с адрес в с. С., общ. П., ул.
"Т." №**, А. А. Б., ЕГН **********, и Л. М. Б., ЕГН **********, двамата с адрес в с. Г., общ. П., ул. "П." №**, че ищците Д. Н. А., ЕГН **********, с адрес в с. Г., общ. П., ул. "Д." №**, Н. Г. А., ЕГН **********, с адрес в гр. П., ул. "К. Х." №* и Ш. Г. М., ЕГН **********, с адрес в гр. П., ул. "Ч." №**, вх.*, ап.*, са собственици по наследство на общо 1/3 идеална част от поземлен имот, намиращ се в с. Г., общ. П., с площ 1926 кв.м, с идентификатор ******.***.** по КККР, одобрени със заповед № РД-18-244/13.07.2020 г. на изпълнителния директор на АГКК, при съседи: ******.***.***;
******.***.***; ******.***.**; ******.***.**; ******.***.**; ******.***.***;
******.***.*, ******.***.**.
Отменен е на основание чл. 537 от ГПК нотариален акт за собственост 1 на недвижим имот, придобит по давност № 154, том II, рег. № 4449, дело № 295/2022 г. на нотариус № 571 -М. М., вписан под № 154, том 32, рег. № 9089, дело 5211 от 12.10.2022 г. по описа на служба по вписванията при Пазарджишкия районен съд, до размер 1/3 идеална част от правото на собственост.
Осъдени са Г. И. Ш., С. А. Ш., А. А. Б. и Л. М. Б. да заплатят по равно на Д. Н. А., Н. Г. А. и Ш. Г. М. сумата 1880 лв., представляваща направени разноски по делото.
Решението се обжалва изцяло с въззивна жалба с вх.№19179 от 25.07.2024г. подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от ответниците Г. И. Ш., С. А. Ш. и Л. М. Б., тримата действащи чрез пълномощника си адв.Н. К. от АК-П., с доводи за порочност като неправилно и незаконосъобразно, с искане да бъде отменено и се постанови ново за отхвърляне на предявените от ищците искове. Считат, че неправилно съдът не е кредитирал свидетелските показания на свидетелите посочени от ответниците и е достигнал до погрешни изводи. Посочват, че тези свидетели са твърдели, че още през 90-те години Г. Ш. е заградил процесния имот с ограда, поставил врата, която заключвал с катинар, наел работници на които заплатил да изградят оградата и че вече оградено, дворното място можело да бъде обработвано, и това позволило на ответника да засажда в него през годините селско-стопански култури-царевица и картофи; наел работници и за изграждането на бетонен капак на кладенеца в имота, като през цялото време държал имота заключен и само той имал ключ от него; че е извършвал явни действия по стопанисването му, извличал плодовете от него и е осъществявал фактическа власт върху имота с намерение за своенето му. Акцентира се, че тези свидетелски показания са подкрепени и от изгледани файлове за състоянието на имота преди повече от 20г. с ясно видими насаждения от царевица, телена ограда, ограждаща имота, като всичко това било в унисон с тези свидетелски показания за начина на изграждане на оградата, какво е отглеждал и за субективното му убеждение за собствеността на този имот. Цитират се свидетелските показания на св.С. Б. в посока действията на ответника за своенето на имота като негов, причината за поставяне на оградата и липса на друг който да обработва имота. Считат, че неправилно тези свидетелски показания не са коментирани от съда и не са били взети в предвид и установяващи поведение на ответника Ш. завладял изцяло процесния имот с 2 намерение да го свои като основание за приемане, че е налице явно и необезпокоявано владение по смисъла на чл.79 ал.1 от ЗС, довело до придобИ.е на собствеността по давност и до снабдяване с КНА по обстоятелствена проверка и до неоснователност на исковата претенция. Моли да се отмени обжалваното решение и се отхвърли иска на ищците.
Жалбоподателите не сочат доказателства по реда на чл.266 от ГПК.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор с вх.№20864 от 19.08.2024г. от ищците в производството Д. Н. А., Н. Г. А. и Ш. Г. М. чрез пълномощника си адв.Е. Б., в който въззивната жалба се квалифицира като неоснователна по същество. Считат, че съдът е изпълнил задължението си да прецени всички доказателства по делото, а гласните по вътрешно убеждение, при съобразяване на евентуалната заинтересованост или предубеденост на свидетелите. Съдът ценил показанията на свидетелите съблюдавайки разпоредбата на чл.172 от ГПК и е направил извод за тяхната заинтересованост, за което е изложил и мотиви. Приетото от съда съответствало изцяло на данните по делото и изводът му, че от доказателствата не се установявало осъществяване на владение от ответниците Ш.и върху целия наследствен недвижим имот, бил обоснован.
Акцентира се върху свидетелските показания на други трима разпитани свидетели- Х., Н. и С., без родствени връзки или други отношения със страните и незаинтересовани от изхода на делото, които показания били логични, последователни, непротиворечиви и лично възприели фактите и обстоятелствата както и факта, че до преди 7-8г. ищците лично са работили в двора, познават Г. Ш. и не са го виждали да идва в този имот. Коментира се и изгледания в съдебно заседание видеозапис за виждаща се частично разположена телена ограда между първи и втори стълб и без друга ограда след втори стълб и до дървото по протежение на улицата, като при възпроизвеждане на кадри от 12.05.2003г. не се виждало ограда между къщата и дворното място, включително и в дъното на дворното място. Коментирано е изявлението на ищеца А. и свидетелските показания на Ц. за това кой е работил дворното място, че към 2005г. бащата на Н. е бил вече починал, и че в това дворно място е отглеждан магданоз от ищеца Н. А.. Според ищците от видеозаписите се опровергавали показанията на св.Г., че от 2001г. посещава дворното място, и че първоначално то не е било оградено, като той заедно със съпругата си го е оградил. Моли да се потвърди обжалваното решение като 3 правилно.
Ответниците по жалбата не ангажират доказателства пред въззивната инстанция по реда на чл.266 от ГПК.
Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на трима от ответниците по иска Г. И. Ш., С. А. Ш. и Л. М. Б., действащи чрез пълномощника си адв.Н. К., с вх.№19179 от 25.07.2024г. и за да се произнесе взе в предвид следното:
Предявен е установителен иск за собственост върху недвижим имот придобит от ищците по наследство, с правно основание в чл.124 ал.1 от ГПК във връзка с чл.77 и с чл.79 от ЗС /Закона за собствеността/, с чл.1, чл.48 и чл.49 от ЗН и с чл.5 от ЗН /Закона за наследството/.
В исковата си молба с вх.№ 2683 от 02.02.2023г. подадена от ищците Д.
Н. А., ЕГН-**********, от с.Г., обл. П., ул.Д." №**, Н. Г. А., ЕГН-**********, от гр.П., ул.“К. Х." №* и Ш. Г. М., ЕГН-********** от гр.П., ул.“Ч." №**, вх.*, ап.*, всичките чрез адв. Е. Б. от АК-П., против ответниците Г. И. Ш., ЕГН********** и С. А. Ш., ЕГН-**********, двамата от с.С., обл.П., ул. “Т." №**, ответниците А. А. Б., ЕГН-********** и Л. М. Б., ЕГН-**********, двамата от с.Г., обл.П., ул.“П." №**, се твърди, че общият на ищците и на първия ответник наследодател И. Д. М., починал на **.**.****г., е оставил низходящи наследници по закон-дъщеря М. И. Б., починала на **.**.****г.; дъщеря З. И.
П., починала на **.**.****г.; дъщеря Т. И. А.-починала на **.**.****г.; дъщеря С. И. П., починала на **.**.****г. Твърди се, че дъщерята на общия наследодател Т . И . А., е оставила след смъртта си наследници по закон ищцата Д. Н. А., родена на **.**.****г., и син Г. Н. А., починал на **.**.****г., / в същност е починал на **.**.****г.-виж удостоверение за наследници №№53 от 07.12.2022г. на Кметство с.Г./, и оставал като наследници по закон другите двамата ищци- Н. Г. А.-син и дъщеря Ш. Г. М., както и син А. Н. А., починал на **.**.****г. и оставил наследници по съребрена линия, предните двама ищци.
Твърди се, че дъщерята С. И. П., след смъртта си на **.**.****г. е оставила наследници по закон сестрите си М. И. Б., З. И. П. и Т. И. А.
/всичките са починали преди сестра им С./ .
4
Твърди се, че след смъртта на общия наследодател И. Д. М., са останали в наследство недвижими имоти-незастроен урегулиран поземлен имот /УПИ/ VIII-104 в кв.15 по плана на с.Г., урегулиран с площ 794кв.м. при съседи :улица, УПИ IX-104; VII-104 и УПИ-Х-общ. ; и незастроен урегулиран поземлен имот I X -104 в кв.15, по плана на с.Г. урегулиран с площ от 892кв.м., при съседи-от двете страни улици, УПИ VII -104 и УПИ VIII-104.
Твърди се, че ищците получили уведомление от СГКК-П., че ответникът Г. И. Ш. /заявител/ е поискал изменение в кадастралния регистър за недвижими имоти от кадастралната карта на с.Г., обл.П. за имот с идентификатор /ИДН/*****.***.**, състоящо се в записване на заявителя като собственик на основание представени нотариален акт за собственост №138, том 32, рег.№9080, дело №5211 от 12.10.2022г. по описа на Службата по вписванията при РС-П..
След справка ищците узнали, че ответника Г. И. Ш., се е снабдил с нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност за ПИ с ИДН *****.***.** по КККР, одобрени със заповед РД-18-244 от 13.07.2020г. на ИД на АГКК, с адрес на ПИ с.Г., обл. П., с площ от 1926кв.м., трайно предназначение на територията “урбанизирана“, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, номер по предходен план -кв.15, парцел VIII, IX, при съседи:
*****.***.***;
*****.***.***;
*****.***.**;
*****.***.**,
******.***.**; *****.***.***, *****.***.*; *****.***.**. Твърди се че при издаването на н.а. №138, том 32, рег.№9089, дело №5211 от 12.10.2022г. по описа на СВ-П. е представено удостоверение изх.№ 15-339885 от
30.03.2022г., издадено от Дирекция „АТУ“, общ.П., че по действащия регулационен план на с.Г., одобрен през 1962г. за имота са отредени УПИ VIII-104 и IX -104 ,двата в кв.15,
Ищците твърдят, че са собственици на 1/3 идеална част от процесния поземлен имот с ИДН *****.***.**. Дворното място било обработвано от ищцата Д. А. и племенника й ищеца Н. Г. А., като поради заболяване на първата преди няколко години, спрели да обработват двора, но че и никой друг от наследниците не е ходил и не е работил в двора. Твърди се, че въпреки, че само двамата Д. и Н. са обработвали двора, те са били с ясното съзнание, че това е наследствено дворно място, принадлежащо на всички наследници на общия наследодател -свещеник И. Д. М.. Твърди се още, че ищецът Н. Г. А.
5 се е занимавал със земеделие, често минавал покрай дворното място през активния пролетно-есенен сезон, защото наемал хора от махалата да обработват другите му земи, наглеждал дворното място, и двамата не работели в двора, но че никой друг от наследниците не е идвал в него.
Твърди се, че ответникът Г. И. Ш. е внук на починалата дъщеря на общия наследодател И. Д. М., а именно на М. И. Б., и е един от наследниците й, като при издаването на нотариалния акт за собственост, ответникът Г. И. Ш. се позовал само на давност, но не и на наследствено правоприемство. Твърди се, че този ответник не само се е снабдил с акт за собственост за имота, който не му принадлежи изцяло, но и се разпоредил с него, като заедно със С. А. Ш., продали процесния имот на ответниците А. А. Б. и Л. М. Б., с нот. акт вх.рег.
№1006 от 01.12.2022г., дв.вх. регистър №10966 от 01.12.2022г., акт №75, том 35, дело №6342 на СВ-П.. Молят ищците да се приеме за установено , че същите са собственици на общо 1/3 ид.ч. от ПИ с ИДН *****.***.** по КККР, одобрени със заповед РД-18-244 от 13.07.2020г. на ИД на АГКК, с адрес на ПИ с.Г., обл.П., с площ от 1926кв.м., трайно предназначение на територията “урбанизирана“, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, номер по предходен план -кв.15, парцел VIII, IX, при съседи *****.***.***; *****.***.***; *****.***.**; *****.***.**, ******.***.**;
Разпечатката съдържа 40 от 196 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/85890449-b95b-4a0f-b7a8-4d6aa29db743