Решение № 31 от 17.02.2026, Районен съд - Добрич
- Съд
- Районен съд - Добрич
- Дело
- Административно наказателно дело 582/2025
- Вид
- Решение № 31
- Подписан
- 17.02.2026
- В сила
- 14.05.2026
- Състав
- ДАНЧО ЙОРДАНОВ ДИМИТРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 143 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 18 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 27, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 83 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 404, ал. 1, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 405 · Кодекс на труда
- чл. 415, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 415в · Кодекс на труда
- чл. 415в, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 416, ал. 5 · Кодекс на труда
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 31 гр. Добрич, 17.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ДАНЧО Й. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Снежина Ив. Димитрова като разгледа докладваното от ДАНЧО Й. ДИМИТРОВ Административно наказателно дело № 20253230200582 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „АВС ЕЛЕКТРИК” ООД, ЕИК 206335819, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ж.к. „Дружба“ бл. 2, ап. 2, представлявано от управителя С. П. С., срещу наказателно постановление № 08-2500089/89 от 15.05.2025 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Добрич, с което на „АВС ЕЛЕКТРИК” ООД, ЕИК 206335819, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ж.к.
„Дружба“ бл. 2, ап. 2, в качеството на работодател, за нарушение по чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда, е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 5 000 (пет хиляди) лева.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление - за правилно и законосъобразно.
Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 14-дневен 1 срок и от лице, което има правен интерес.
Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна преценка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка и констатира следното:
В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение (АУАН) е съставен в законоустановените срокове от компетентното длъжностно лице, в отсъствие на представляващия санкционираното юридическо лице, съобразно разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, връчен е бил на представляващия и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е било депозирано писмено възражение по акта, което е било разгледано от наказващия орган и оставено без уважение, като неоснователно.
Наказателното постановление (НП) е издадено в рамките на срока по чл.
34, ал. 3 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на търговеца.
В АУАН и в НП, като нарушена е вписана нормата на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ). Описаните в АУАН и в обжалваното НП фактически обстоятелства безспорно сочат на обвинение за извършено административно нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ. В разглеждания случай, въззивната инстанция приема, че както в АУАН, така и в НП е налице описание на релевантни обстоятелства, които са достатъчни да квалифицират извършеното като нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ, съгласно която норма, който не изпълни принудителна административна мярка, приложена от контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба от 1500 до 10 000 лв. И актосъставителят, и наказващият орган изрично сочат обстоятелствата, при които е било извършено нарушението. Според настоящия съдебен състав съставеният АУАН, и издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдържат всички предписани от ЗАНН задължителни реквизити. В акта и в НП са описани всички факти и обстоятелства, които са от значение за ангажиране на административнонаказателната отговорност на търговското дружество в съответствие с разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН. Същите правилно са били 2 подведени като нарушение на нормата на чл. 415, ал. 1 от КТ, която правилна правна квалификация на деянието е посочена и в процесното наказателно постановление.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП, е налице подробно и ясно описание на нарушението, като описанието му кореспондира с посочената като нарушена материалноправна норма, която освен санкционна съдържа и състав на нарушение.
Също така, преди да се произнесе по преписката, наказващият орган е проверил акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост. Тук е мястото да се посочи, че в оперативната самостоятелност на наказващият орган е да прецени достатъчни ли са събраните доказателства, респективнопосочените в наказателното постановление документи имат ли доказателствена сила, за да бъде ангажирана наказателната отговорност на определено лице, явяващо се субект на нарушението.
С оглед изложеното, имайки предвид обстоятелството, че жалбоподателят се е възползвал в пълен обем от правото си на защита, сезирайки съдът с жалба срещу наказателното постановление, съдебният състав намира, че за жалбоподателя не е настъпило объркване досежно това, за какво нарушение му е бил съставен АУАН, респективно – за какво нарушение е бил санкциониран с обжалваното наказателно постановление. Наведените в жалбата доводи за неправилността и незаконосъобразността на наказателното постановление сочат, че жалбоподателят е инициирал защита именно против вмененото му с наказателното постановление нарушение.
Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.
По отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:
АУАН е редовно съставен, предвид което се ползва, съгласно чл. 416, ал. 1 от Кодекса на труда (изм. ДВ, бр. 108 от 2008 г.) с доказателствена сила за отразеното в него до доказване на противното.
От събраните доказателства се установява следното:
На 29.01.2025 г. инспекторите в Дирекция „Инспекция по труда” със 3 седалище Добрич - свидетелите Е. К. И. и Е. И. К., извършили проверка на „АВС Електрик“ ООД, със седалище в гр. Добрич, ж.к. „Дружба“ бл. 2, ап. 2, извършващо дейност с код по КИД 2008-43.29 „Изграждане на други инсталации“ и командироващо работници в чужбина, във връзка с изпълнение на дадените с протокол № ПР 2434136 от 29.11.2024 г. предписания.
По време на проверката били изискани документи, удостоверяващи изпълнението на дадените с протокол № ПР 2434136 от 29.11.2024 г. предписания.
Съгласно т. 19 до т. 31 от предписанията, съдържащи се в протокол № ПР 2434136 от 29.11.2024 г., работодателят е следвало в срок до 30.12.2024 г. да доначисли във ведомостите за месец май, юни и юли 2024 г. трудови възнаграждения на работниците А. В. А., ЕГН **********, И. З. Т., ЕГН **********, Ж. Г. Г., ЕГН ********** и С. Г. В., ЕГН **********, назначени на длъжност „електротехник, строителен“, на Д. Х. Й., ЕГН ********** и на Г.
Г. Г., ЕГН **********, назначени на длъжност „монтажник кабели“, представляващи разликата между изплатените на работниците заплати за месеците и начислените такива във ведомостите.
В хода на административнонаказателното производство исканите доказателства - ведомости за работни заплати не били представени, като била представена писмена информация, удостоверяваща неизпълнението на дадените предписания.
При така установената фактическа обстановка, както актосъставителят, така и наказващият орган приели, че „АВС Електрик“ ООД, в качеството си на работодател, след като е било длъжно, не е изпълнило в срок до 30.12.2024 г. предписанията, съдържащи се в т. 19 до т. 31 от протокол № ПР 2434136 от 29.11.2024 г., а именно - да доначисли във ведомостите за месец май, юни и юли 2024 г. трудови възнаграждения на работниците А. В. А., ЕГН **********, И. З. Т., ЕГН **********, Ж. Г. Г., ЕГН ********** и С. Г. В., ЕГН **********, назначени на длъжност „електротехник, строителен“, на Д.
Х. Й., ЕГН ********** и на Г. Г. Г., ЕГН **********, назначени на длъжност „монтажник кабели“, представляващи разликата между изплатените на работниците заплати за месеците и начислените такива във ведомостите.
Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена въз основа на разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели 4
Е. К. И. и С. И. Г., както и от приложените и приети по делото писмени доказателства - протокол за извършена проверка № ПР 2434136 от 29.11.2024 г., протокол за извършена проверка № ПР 2503862 от 31.03.2025 г., ел. кореспонденция.
Иначе казано – доказателствената сила на АУАН не само че не е оборена, но фактическата обстановка описана в АУАН и в НП е безспорно установена в съдебно заседание.
При така установената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ, „Който не изпълни принудителна административна мярка, приложена от контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв.“
За предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, контролните органи на инспекцията по труда, както и органите по чл. 400 и 401 по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да прилагат следните принудителни административни мерки: да дават задължителни предписания на работодателите, предприятията ползватели, органите по назначаването и длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, включително и на задълженията по социално-битовото обслужване на работниците и служителите и на задълженията за информиране и консултиране с работниците и служителите по този кодекс и по Закона за информиране и консултиране с работниците и служителите в многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества, както и за отстраняване на недостатъците по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труда (чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ).
От обективна страна визираната в чл. 415, ал. 1 от КТ отговорност е налице, когато не е изпълнена принудителна административна мярка задължително предписание по спазване на трудовото законодателство, издадено от оправомощен за това орган. Предмет на нарушението не са дадените задължителни предписания, а тяхното неизпълнение в срок, поради 5 което настоящият състав не би могъл да се произнесе по законосъобразността им. Няма данни тази принудителна административна мярка под формата на предписание, издадено от контролен орган на инспекцията по труда, съобразно дадените му правомощия по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ да е оспорено по реда на чл. 405 от КТ и от него е възникнало задължението, което е негово съдържание. Неизпълнението на предписанието е юридически факт, пораждащ административнонаказателната отговорност на неговия адресат.
Формата на изпълнителното деяние на процесното нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ е бездействие и се изразява в неизпълнение на задължението на работодателя в срок до 30.12.2024 г. да доначисли във ведомостите за месец май, юни и юли 2024 г. трудови възнаграждения на работниците А. В. А., ЕГН **********, И. З. Т., ЕГН **********, Ж. Г. Г., ЕГН ********** и С. Г. В., ЕГН **********, назначени на длъжност „електротехник, строителен“, на Д.
Х. Й., ЕГН ********** и на Г. Г. Г., ЕГН **********, назначени на длъжност „монтажник кабели“, представляващи разликата между изплатените на работниците заплати за месеците и начислените такива във ведомостите, каквото е било предписанието, съдържащо се в т. 19 до т. 31 от протокол № ПР 2434136 от 29.11.2024 г.
Съгласно константната съдебна практика, при дадено предписание за изплащане на трудовите възнаграждения и/или обезщетения на няколко лица, неизпълнението му представлява едно, а не няколко нарушения (Виж Решение № 2294 от 03.12.2024 г. на АдмС -Добрич по к.а.н.д. № 446/2024 г.). В този смисъл, работодателят правилно е бил санкциониран за неизпълнението на т.
19 до т. 31 от даденото на 29.11.2024 г. предписание за доначисляване във ведомостите за месец май, юни и юли 2024 г. на трудовите възнаграждения на шестима работника.
Ето защо, възражението на жалбоподателя, че е допуснато нарушение на чл. 18 от ЗАНН се явява неоснователно.
Разпечатката съдържа 41 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/85888e9e-5c11-43fc-ac86-2d6efef34592