Решение № 225 от 10.11.2025, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 225 гр. Ловеч, 10.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ЗОРНИЦА А.А при участието на секретаря ПРЕСЛАВА ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА А.А Въззивно гражданско дело № 20244300500628 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.258 от ГПК, чл.108 от ЗС и чл.54,ал.2 от ЗКИР.

С Решение №119/21.06.2024г.,пост.по гр.д.№915/2022г. РС-Троян е отхвърлил като неоснователен и недоказан, предявения от В. Х. Т. от гр.Т., срещу М. М. К. с ЕГН ********** и Ц. М. К. с ЕГН **********, двамата от с.О., Л..област, иск с правно основание чл.108 от ЗС, за ревандикиране на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. О., общ. Т., одобрени със Заповед РД/1/18-62/07.09.2009г. на ИД-р на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е от 02.11.2021г., адрес на поземления имот с.О.,Л..област, местност *** , с площ на целия имот от 3237 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята 5 /пета/, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, при съседи на имота:

***, ***, ***, ***, ***, ***,

***, ***, ***, ***. С решението е признато за установено по отношение на В. Х. Т.,че е налице грешка в КККР относно заснемането и записването част от ПИ с идентификатор № *** в с. О., Община Т., местност ***, с площ от 1587 кв.м., при следните граници по проектната скица: точка 2, точка 3 и кадастралната граница между *** и *** и е признато правото на собственост на М. М. К. и Ц. М.

К., двамата с адрес в с.О.,Л..област, на основание давностно владение и наследство върху поземлен имот от 1587кв.м., попадащи в имот с идентификатор ***, при следните граници по проектната скица: точка 2, точка 3 и кадастралната граница между *** и ***. В. Х. Т. е осъдена да заплати на М. М. К. и Ц. М. К. сумата 3 810лв.- направени 1 съдебно-деловодни разноски, съразмерно с уважената част от иска.

Постъпила е въззивна жалба от В. Х. Т. от гр.Т., чрез адв.А. Ч.-ЛАК, против решението, като счита,че е недопустимо, неправилно, немотивирано, постановено въз основа на формирани изцяло погрешки изводи,които не кореспондират със събраните доказателства е установените факти.Липсват мотиви до степен,че не става ясно по какъв начин съдът е приел и формирал изводите си по редица релевантни за спора въпроси.

Не се съгласява с извода на РС-Троян за неоснователност на предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС.Възразява,че от доказателствата по делото са установени всички предпоставки за уважаване на иска, а именно- че е собственик на поземления имот и той се държи бе основание от ответниците К.и.

Проследява хронологията на придобиване на имота,като обяснява,че с Решение №6855/04.05.1999г.на ОС“Земеделие“- Троян, е възстановено правото на собственост върху ПИ с ид.***.Имотът е бил одържавен и включен в ТКЗС,а в последствие е възстановен на наследниците на Д.М.Г. по преписка с №446х на ОС“З“-Троян,образувано по подадено от Д.Г. на 13.02.1992г. заявление.Твърди,че имотът е възстановен след направени измервания и доказване на реалните му граници на место. Възстановен е като имот с №018073 по КВС на землището на с.О., Л..област,представляващ нива от 3.246дка, V кат.,намиращ се в м.“Миховското“ и съответства на процесния недвижим имот с ид.

№*** по КККР на с.О.,Л..обл.,одобрени със Заповед № РД-62/07.09.2009г.на ИД-р на АГКК,което се потвърждава от изготвената СТЕ. В последствие с Нотариален акт №136,т.

ІІІ,рег.№4966,д.№465 от 01.10.2018г.на Нотариус с №525 в НК и район на действие РСТроян, наследникът на Д.Г.- Дочо М.Дочев,е продал недвижими имоти,между които и процесния, на Т.И.С.. При сключване на сделката продавачът се е легитимирал като собственик с посоченото решение на ОС“З“-Троян. С Нотариален акт №57,т.ІV,рег.№5248,д.

№616 от 21.10.2021г.на Нотариус с рег.№525 в НК и район на действие РС-Троян, Т.И.С. й продал имота.Твърди,че е придобила имота от действителния му собственик. Възразява,че първоинстанционният съд е следвало да установи наличието на описаните предпоставки и да приеме,че ответниците държат имота й без правно основание.

Не споделя крайния извод на съда за основателност на предявения от ответниците насрещен иск за придобиване на правото на собственост върху спорната част на основание давностно владение и наследство. Възразява,че не е доказано по никакъв начин,че ищците по насрещния иск – М. и Ц. К.и, респ.родителите им, са упражнявали непрекъснато давностно владение върху претендирания имот, с намерение за своене и демонстриране на това намерение. Същите обосновават тезата си с твърдението,че имотът винаги е бил заграден с трайна ограда,като границите не са променяни повече от 30 години. В действителност проектният номер е бил изграден изцяло от ищците през 2022г.,а не както се твърди още през 1975г. От показанията на разпитаните свидетели това твърдение се опровергава и се установява,че имотът е бил ливада и през нея е минавал свободен за придвижване път. Позовава се на показанията на св.Д., която е с впечатления от имота от около 7-8г. и обяснява,че имотът е бил свободен за преминаване и не е бил ограден. В този 2 смисъл са и показанията на св.Х.Х.-съсед,който е работил в местото и помни пътя за преминаване през тази поляна. Също и св.И.И.. Такива са и обясненията на свидетелите на ищеца-св.М.П.,Н.И. и Е.К.. Обосновава се и с изготвената СТЕ,в която експертът П.Х.,след обследване на представените ортофото снимки,не може да установи наличие на огради в имота.Изготвената от експерта комбинирана скица не е на база извършени от него геодезически замервания,а на констатации за различно право на ползване на имотите.Този извод,обаче не е безспорен,тъй като се гради на констатации за наличие на отглеждани различни култури на 1/5 част от проектния имот.В същото време на никоя от прегледаните от него снимки не се установява процесният имот да е бил ограден и то във вида,претендиран от ищеца.

По никакъв начин не е установено,че К.и са демонстрирали по явен и недвусмислен начин намерението си да владеят имота като свой. Напомня,че тя е придобила собствеността върху имота на 21.10.2021г.,а до този момент собственици са били праводателите й,съотв.лицата,на които имотът е бил възстановен по реда на ЗСПЗЗ.От своя страна ищците по насрещния иск не са обосновали твърдяното от тях владение, съотв. упражнявано от наследодателите им,което е достатъчно основание за отхвърляне на иска им.Позовава се на обясненията на в.л.Х.,който установява,че имотът е включен в ТКЗС към 1989г.,когато е първата ортофото снимка. В т.см. не е било възможно ответниците, съотв. наследодателите им, да са придобили спорната територия,граничеща с имота,който са придобили през 1975г. К.и са собственици на ПИ с ид. *** и на сградите, попадащи в него,а въззивникът е собственик на имота с ид.*** и на сградите в него. На запад и северозапад от жилищните сгради в имотите им има земеделски земи,върху които никой не е упражнявал давностно владение. Съгласно чл.5,ал.2 от ЗВСВОНИ не следва да се зачита изтекла придобивна давност за имоти,собствеността върху които се възстановява по реда на ЗСПЗЗ. Константна е съдебната практика,че до възстановяването на собствеността върху тези земи не тече придобивна давност. Или-до постановяване на Решение №6855/04.05.1999г.на ОС“З“-Троян не следва да се коментира въпросът за изтекла придобивна давност.

Възразява,че е останал неизяснен въпросът за началния момент на давностното владение на ищците по насрещния иск,макар съдът да го е уважил. Не са посочени и действията,с които са го манифестирали.

Следващи аргументи сочи от проведената процедура по снабдяване на ответниците с констативен нотариален акт през 2022г., където са посочили,че владеят ПИ с ид *** по КККР на с.О.,както и че имотът е записан на М.С.М.,на основание решение по чл.14,ал.1,т.1 от ЗСПЗЗ.или- към този момент не са считали,че е налице грешка в КККР. В противен случай липсва логично обяснение защо са се снабдили с нотариален акт върху целия имот ***,а не само върху 633кв.м.от него, каквато сега твърдят,че владеят. Счита,че това обстоятелство опровергава твърдението им за наличие на грешка при отразяването на този имот. Възразява,че за тях липсва правен интерес от установяване на грешка в кадастралната карта по отношение територията от техния имот- с ид. ***.

3

Възразява,че в тази част първоинстанционният съд не се е произнесъл.

На следващо място акцентира и върху обстоятелството,че към издаване на този нотариален акт все още е бил жив бащата на ответниците-М.М.К.,но не е включен като съсобственик,въпреки тезата им,че присъединяват и владението на наследодателите си.

Неправилно съдът е приел,че има грешка в КККР,след като експертът в първоначалната СТЕ заключава,че спорните имоти съответстват на КВС,с която са възникнали и на действащата кадастрална карта..

По иска с правно основание чл.54,ал.2 от ЗКИР счита,че не са изяснени точно пространствените предели на имота,за който ищците твърдят,че е допусната грешка в КК.

Възразява че по делото не е изготвена скица,която да е неразделна част от решението и да отразява точно границите и координатите на граничните точки на спорния имот. Съдът препраща към представената скица-проект на имот ***, но в решението описва координатите му неточно-посочена е за граница на имота кадастралната граница между съществуващите ПИ с ид.*** и ***,но тя не е такава,тъй като проектният имот се припокрива с нея.Възразява,че вещото лице е следвало да изготви комбинирана скица,с която да се изяснят координатите на всички чупки на граничните точки.При изготвяне на скицата експертът не се е съобразил и с обясненията на свидетелите за съществувал път,с който е граничил процесният имот, също и с приложените карти и снимки, отразяващи имота през годините.При така установеното несъответствие в скицата проект и диспозитива на решението,последното освен незаконосъобразно е и неизпълнимо.

Има доказателствено искане за назначаване на нова СТЕ с посочени задачи.

Не се съгласява и с общите мотиви,основани само на теоритични постановки за уважаване на претенцията по насрещния иск.

Моли да се отмени обжалваното решение изцяло и се уважи предявеният ревандикационен иск,а насрещните претенции да се отхвърлят, като неоснователни и недоказани.Претендира направените разноски.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от М. М. К. и Ц. М. К.,двамата с адв.Ц.А.-ЛАК. Счита въззивната жалба за неоснователна и моли да се остави без уважение,а решението да се потвърди.

Излага, че проблемите между страните са възникнали след нанасянето на ищеца и мъжа й в съседния им имот,довели до образувани две наказателни производства,с обвинения за умишлено увреждане на имущество, нападение, саморазправа. По претенциите сочи,че спорният имот с площ от 2220 кв.м. от образуването му след разпадането на ТКЗС,представлява продължение на собствения им ПИ с ид.***,който притежават от наследодателите си и където и двамата живеят постоянно. Тази площ от 2220 кв.м.винаги е била заградена и винаги се е ползвал за отглеждане на зеленчуци и овошки. Най-спорната граница-тази,която разделя техния и имота на ищеца, е от северната страна и при огледа на експерта на место се установило, че е много стара-на повече от 20 години. Праводателите на ищеца никога не са възразявали по границите на имота. Границите никога не са променяни.

4

Сочи,че от изток имотът граничи с урбанизирана територия на ответниците,така,както граничат всички имоти в района,вкл.и тези на ищеца. Позовава се на показанията на свидетелите,които на место са посочили,че има ограда на имота. Такава се вижда и на приложените снимки,вкл.и че няма изменение на ползването,съотв.на границите,повече от 10 години. Твърди,че повече от 30 години никой не е оспорвал владението и собствеността върху имота,вкл.и праводателите на ищеца.

Възразява,че ищецът няма как да е придобила собствеността върху частта от 1587кв.м. от имота,тъй като нейният праводател не е бил собственик към момента на продажбата.Твърди,че при разпада на ТКЗС наследниците на Д.Г. са получили имот,който е на различно място,а спорната територия е предоставена за ползване в реални граници на тях.Никой не е възразявал до появата на ищеца.