Разпореждане № 68590 от 05.06.2023, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 68590 гр. С., 05.06.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИРИНА СТ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Частно гражданско дело № 20231110109464 по описа за 2023 година

Постъпило е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от ФИРМА срещу длъжника М. Х. Х. за следните суми: главница в размер на 842,87 лева, възнаградителна лихва в размер на 85,47 лева за периода от 29.03.2022 г. до 13.12.2022 г., договорна компенсаторна неустойка в размер на 556,66 лева за периода от 29.03.2022 г. до 13.12.2022 г., законна лихва за забава в размер на 53,30 лева за периода от 01.08.2022 г. до 01.01.2023 г., неустойка за забава в размер на 250,00 лева, начислена еднократно, и законна лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на задължението. В заявлението е посочено, че вземанията произтичат от Договор за паричен заем № 654994, сключен с длъжника на 29.03.2022 г.

На първо място, заявлението следва да бъде отхвърлено за претенцията за договорна компенсаторна неустойка в размер на 556,66 лева. В заявлението е посочено, че съгласно уговореното в чл. 5 и чл. 11 от договора между заявителя и длъжника се дължи неустойка за непредоставяне в тридневен срок, считано от усвояване на заемната сума, на обезпечение. Съдът счита, че подобна уговорка се явява нищожна. Функцията на неустойката е да обезпечи изпълнението на задължението и да служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват (чл. 92, ал. 1 от ЗЗД). При договора за заем основното задължение на заемателя е да върне на падежа заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва. Клаузата за неустойка, уговорена по посочения начин, въвежда възникването на неустоечно задължение от неизпълнение не на главното задължение, а на 1 едно съпътстващо такова, каквото се явява непредоставяне на предвиденото обезпечение. С оглед на размера (и предвид съотношението му към размера на заетата сума) и начина на уговарянето неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, поради което същата би се явила нищожна поради противоречието й с добрите нрави (чл. 26, ал. 1 от ЗЗД).

Разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ГПК предвижда, че съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК съдът отказва издаването на заповед за изпълнение, когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или когато е налице обоснована вероятност за това. В случая длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1, вр. т. 12 от ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Предвид това по отношение на представения договор за кредит са приложими правилата на Закон за потребителския кредит (ЗПК) и разпоредбите на чл. 143 – 148 от ЗЗП.

Съдът намира, че клаузата, от която произтича вземането за неустойка за забава в размер на 250,00 лева, начислена еднократно, е в противоречие с правилата на ЗПК. Клаузата, предвиждаща я, се явява неравноправна и има за цел единствено да заобикали императивните разпоредбата на чл. 33 от ЗПК.

Съгласно нормата на чл. 33, ал. 2 от ЗПК, при забава потребителят дължи само законна лихва, каквато не се явява претендираната.

По изложените съображения заявлението в посочените части следва да бъде отхвърлено. Съдът следва да съобрази съотношението между уважена и отхвърлена част на заявлението и при произнасянето си по разноските за заповедното производство със заповедта за изпълнение, като отхвърли искането за държавна такса за сумата над 19,63 лева до сумата от 35,77 лева, както и за сумата над 27,45 лева до сумата от 50,00 лева - юрисконсултско възнаграждение (при определен от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК общ размер от 50,00 лева).

По изложените съображения, съдът

РАЗПОРЕДИ:

2

ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от ФИРМА срещу длъжника М. Х. Х. в частта за договорна компенсаторна неустойка в размер на 556,66 лева за периода от 29.03.2022 г. до 13.12.2022 г. и неустойка за забава в размер на 250,00 лева, начислена еднократно, както и в частта за разноските за държавна такса за сумата над 19,63 лева до сумата от 35,77 лева, както и за сумата над 27,45 лева до сумата от 50,00 лева - юрисконсултско възнаграждение.

Разпореждането подлежи на обжалване от заявителя с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис от същото.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от разпореждането на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3