Решение № 947 от 21.05.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 947 гр. Варна , 21.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и втори април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Николай С. Стоянов като разгледа докладваното от Николай С. Стоянов Гражданско дело № 20203100102577 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от „Напоителни системи“ ЕАД, ЕИК831160078, със седалище гр. София, бул. „Цар Борис III“, №136, ет.3, срещу „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК104518621, със седалище гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ №258, Варна Тауърс, кула Е, иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК (след изменение на петитума преди насрочване за о.с.з.) з а признаване за установено в отношенията между страните по делото, че ищецът е собственик н а въздушен електропровод (ВЕЛ) 20 Кv „Крояч“, с обща дължина 11 875м., преминаващ през землищата на гр. Търговище, кв. Бряг и село Съединение при община Търговище и захранващ с електрическа енергия тези населени места, за който със задължително за ВОС и страните по делото Определение №260072 от 15.10.2020г. по в.ч.гр.д. №369/2020г. на ВАпС е прието, че съставлява движима вещ, на придобивно основание за правото на собственост на ищеца – преобразуване на притежавалото правото на собственост държавно предприятие „Хидромелиоративни системи“ София в „Напоителни системи“ ЕАД въз основа на Разпореждане №82/23.08.1993г. на МС и съпътстващите му актове, по реда на чл.17а от ЗППДОбП (отм.).

Ищцовото дружество твърди (в исковата и последващите си уточняващи молби), че въздушен електропровод (ВЕЛ) 20 Кv „Крояч“, с настояща обща дължина 11 875м., преминаващ през землищата на гр. Търговище, кв. Бряг и село Съединение при община Търговище, е бил изграден преди 1976г., а през 1976г. бил заведен в активите на различни държавни структури, като последно бил вписан в активите на ДФ „Хидромелиоративни системи“ гр. София“. Твърди още, че ищцовото дружество било учредено с Разпореждане №82/23.08.1993г. на МС като държавно такова. При учредяването със същия акт било вписано, че „Напоителни системи“ ЕАД поемало изцяло активите и пасивите на ДФ „Хидромелиоративни системи“ София“, сред които и спорния ВЕЛ 20 Кv „Крояч“, за който в уточняваща молба от 05.11.2020г. (л.9 от делото на ВОС) изрично се твърди, че захранва с ел. енергия както „Напоителни системи“ ЕАД - ПС Крояч, така и битовите потребители на село Крояч. Вписването на процения ВЕЛ като част от активите на „Хидромелиоративни системи“ София“ било посочено и на страница 10 от изготвената оценка на активите на ДФ „Хидромелиоративни системи“ София“, които формирали капитала на новото дружество 1

„Напоителни системи“ ЕАД. По тези причини и на осн. чл.17а от ЗППДОбП ищецът счита себе си за носител на правото на собственост върху спорния ВЕЛ 20 Кv „Крояч“ от 1993г. и до настоящия момент.

Ищецът твърди на следващо място, че с оглед на така придобитото му право на собственост, през 2012г. тогавашното ЕРП, действало на територията, на която бил изграден електропроводът, правоприемник на което е ответникът по делото „ЕРП – Север“ АД, е поискало да изкупи собствеността на ищеца по отношение на ВЕЛ 20 Кv „Крояч“. По това искане била отпочната процедура, по която през м.08.2012г. за електропровода били издадени две удостоверения за търпимост от общ. Лозница и от общ. Търговище. А през 2018г. била изготвена, по възлагане на ищеца, и оценка на на стойността на спорния ВЕЛ, която била в размер на 239 400.00лв. Тези документи, заедно с останалите по процедурата по изкупуване били предоставени на ответното дружество през м.06.2019г.

В хода на преговорите обаче,с две последователни писма от 09.08.2019г. и от 21.02.2020г. на Председателя на УС на „ЕРП – Север“ АД, било заявено, че ответното дружество не желае да предприеме действия по закупуване на ВЕЛ 20 Кv „Крояч“, защото въздушният електропровод бил собствен на ответника и бил записан в инвентарната му книга с диспечерско име ЕП „Магистрала“.

Предвид така заявения от ответника спор за притежанието на правото на собственост върху исковия ВЕЛ 20 Кv „Крояч“ ищецът предявява окончателен иск по чл.124, ал.1 ГПК за установяване на неговата собственост върху вещта, на правно основание за собствеността чл.17а от ЗППДОбП.

В първото о.с.з. ищецът не изпраща представител и не депозира писмено становище по редана чл.143 ГПК. С писмено становище след приключването на първото о.с.з.

(подадено на 01.03.2021г., при проведено на 25.02.2021г. о.с.з.) ищецът не посочва изрично, че поддържа исковата молба и твърденията си, но прави последващи първото о.с.з. доказателствени и процесуални искания. В хода по същество поддържа исковата молба.

По същество моли за уважаване на иска и за съдебни разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира писмен отговор, с който счита иска за неоснователен. Сочи, че счетоводното записване на ВЕЛ 20 Кv „Крояч“ в баланса на ищцовото дружество, както и издадените през 2012г. разрешения за търпимост, нямат никакво вещно значение за придобиване на собствеността от ищеца. Твърди и че ищецът изобщо не би могъл да придобие собствеността върху електропровода, тъй като при действието на ЗЕ (от 1948г., отменен) този обект е бил държавна собственост, която само била предоставена за ползване на държавното електростопанско предприятие, което чрез него е изпълнявало възложената му дейност. С разпореждане №46/07.11.1991г. на МС държавните структури по енергетика били преобразувани в „НЕК“, което дружество било и правоприемник на активите им, в това число спорния ВЕЛ 20 Кv „Крояч“. Освен това ищцовото дружество нямало за предмет на дейност пренос и доставка на ел. енергия, поради което и нямало как да е собственик на съоръжение за това.

След внесените от ищеца по указания на настоящия състав уточнения по иска,с допълнително становище ответникът излага аргументи за недопустимост на делото, поради липса на правен интерес. Евентуално поддържа аргументите си за неоснователност на иска.

Оспорва ясно заявеното едва с уточняващите молби придобивно основание на ищеца по чл.17а от ЗППДОбП. Оспорва да са налице всички предпоставки на тази разпоредба. Твърди, че електропроводът е бил изграден през 1962г. при действието на ЗЕ (от 1948г., отменен през 1975г.), при който всички енергийни съоръжения са били държавна собственост, поради което и никой друг не би могъл да ги притежава. Само по изключение можела да бъде преодставена на отделни структури експлоатацията на съоръжения за пренос и доставка на ел. енергия, но не и собствеността върху тях. Аналогична била и 2 регламентацията в приетия през 1975г. ЗЕ (отм. през 1999г. със ЗЕЕЕ), като само с изрично разрешение на Асоциация „Енергетика“ било възможно да се прехвърли собствеността върху енергийно съоръжение на трето лице, също каквото разрешение нямало за спорния ВЕЛ 20 Кv „Крояч“. Отделно ищцовото дружество нямало за предмет на дейност пренос и доставка на ел. енергия, по която причина и на основание действалите нормативни правила нямало как процесният въздушен електропровод да бъде собствен на ищеца. Не са били налице и специфичните нормативни изключения от това правило. В следващия ЗЕЕЕ (1999г., отм. 2004г.) уредбата била същата. Оспорва, както ищецът,така и ДФ „Хидромелиоративни системи“ София“, да са притежавали собствеността по отношение на спорния ВЕЛ 20 Кv „Крояч“. Позовава се на съдебна практика по повод възраженията си.

Оспорва и доказателствената стойност на представни от ищеца писмени доказателства.

С писмено становище преди първото о.с.з., поддържано и в заседанието пред съда, ответникът по реда на чл.143 ГПК допълва позицията си по делото със следните аргументи:

Твърди се, че спорният ВЕЛ е изграден от Държавата и е бил държавна собственост, но до 1989г., когато е бил преобразуван. “Електроразпределение Север” ЕАД е собственик на това съоръжение, като тази собственост следва поредица от преобразувания на бившето държано имущество. Процесният ВЕЛ е 20 Кv, ниво средно напрежение, по същество част от разпределителна мрежа, до 1989г. е бил държавна собственост, както всяко друго съоръжение по това време, като е бил предоставен за стопанисване и управление на съответните структрни звена към Комитета по енергетика. Впоследствие през 1990г. било направено преобразуването, като се учредило дружество с държавно участие “НЕК” АД, което впоследствие придобило всички активи на енергийните звена на Комитета по енергетика. А по-късно от “НЕК” АД, отново чрез преобразуване на териториален принцип, се отделили други отделни юридически лица. За територията на североизточна България това били: “Електроснабдяване Горна Оряховица” и “Електроснабдяване Варна”, които придобили част от цялата мрежа – средно ниво на напрежение. Впоследствие през 2006г. във връзка с провеждането на държавната политика по лиценцирането на дейностите и разпределението на същите между отделни юридически лица, с преобразуване по силата на договор, двете дружества си прехвърлили активи една на друга, които са свързани с определената им дейност – разпределение на мрежа и доставка на енергия. Тогавашното “Електроснабдяване – Горна Оряховица” получило лиценз за разпределение на електрическа енергия, а от своя страна “Електроразпределение - Варна” получило лиценза за доставка.

Във връзка с тези законови промени било нужно разпределяне на имуществото съобразно съответната лицензионна дейност. Тогавашното “Електроснабдяване Горна Оряховица” било преименувано на “Е-Он България Мрежи”, а впоследствие – преименувано на “ЕнергоПро Мрежи” и понастоящем “Електроразпределение Север”. Доколкото всички съоръжения,свързани с разпределение и доставка на електроенергия до 1990 г., били държавна собственост и били предоставени на съответни държавни предприятия към Комитета по енергетика за стопанисване и управление, с много малко изключения, като например кооперации или ТКЗС, и то само в случаите, в които единичното съобръжение било изградено само за нуждите на съответната кооперация или обществена организация, при това и след админстративна процедура и предхождащо нарочно разрешение, каквито нямало за процесния ВЕЛ, няма как ищецът да е го е придобил. И след като и самият ищец твърди, ч въпросното съоръжение ВЕЛ захранва над 150 абоната, ВЕЛ не може да се определи, като съоръжение, което е изградено и обслужва единствено целите на ищеца или неговия праводател. Процесният ВЕЛ, като имущество, е бил част от имуществото, формиращо капитала на образуваното “НЕК” ЕАД през 1990г. и впоследствие е преминало към имуществото на ответника, както по силата на отделянето от “НЕК” АД, така и на последващия договор във връзка с лицензионните процедури относно ел. енергията.

На основание на всички релевирани с отговора на исковата молба, със следващите становища и с писменото такова преди първото о.с.з., възражения, ответникът моли да бъде отхвърлен предявения установителен иск, както и да му бъдат присъдени съдебни разноски.

3

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от представените с исковата молба две удостоверения от община Търговище и от община Лозница, съответно от 20.08.2012г. от 07.08.2012г., за исковия „електропровод 20k v „Крояч“, който преминава през землищата на гр. Търговище, кв. Бряг и село Съединение“ и захранва потребители в тях, е било установено изграждане на съоръжението преди 1987г.; строежът е бил приет за незаконен, но за търпим на осн. пар.16 от ПР на ЗУТ.

В представените към исковата молба счетоводни справки на ищцовото дружество е вписано, че за стопанисване и управление на дружеството и като ДМА в активите му са вписани различни обекти, включително „Ел. провод 20kv ПС „Крояч“ 1“, с трасе 16275м., на 183стълба.

Към началната искова молба са приложени още графики на трасето на исковия ВЕЛ, които няма как да бъдат възпроизведени текстуално от съда, но които са взети предвид от вещото лице при изготвяне на СОцЕ.

С приложено към началната искова молба възлагателно писмо, ищецът е възложил през 2018г. на друго частно дружество изготвянето на оценителски доклад за определяне на пазарната продажна цена на ВЕЛ, вписан в горните документи и сочен за собствен на ищеца. Докладът е изготвен и приложен към материалите по делото, заедно с приложения към него (данни правоспособност на участвалите оценители и други).