Решение № 3762 от 21.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3762 гр. Пловдив, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20255330117116 по описа за 2025 година

Образувано е по искова молба, подадена от Д. С. Т., ЕГН **********, против „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434 и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, с която са предявени иск за признаване на установено в отношенията между страните, че ищецът Д. С. Т. не дължи на ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД сумата от 128,87 евро /с левова равностойност 252,05 лева/ - възнаградителна лихва по Договор за паричен заем № *** и иск за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът Д. С. Т. не дължи на ответника „Файненшъл България“ ЕООД сумата от 502,57 евро /с левова равностойност 982,95 лева/ - възнаграждение за поръчителство по Договор за предоставяне на гаранция (поръчителство) № ***.

В исковата молба се твърди, че между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен Договор за паричен заем № ***, по силата на който на ищцата е предоставена сума в размер на 1750 лв., при посочен годишен процент на разходите от 56,42 % и лихвен процент от 45,00 %. Сочи се, че в договора било уговорено в тридневен срок от сключването му, кредотополучателят да представи обезпечение измежду двама поръчители, които да отговарят на определени условия, да учреди банкова гаранция или да представи сключен договор за гарантиране на задълженията с дружеството - гарант. На датата, на която се сключил договора за кредит, бил сключил и Договор за предоставяне на гаранция № ***, по силата на който гарантът поел задължение да обезпечи пред кредитора по договора за кредит задълженията на кредитополучателя.

Заплащането на възнаграждението на поръчителя се предавало на кредитора, 1 който се отчитал към втория ответник. Твърди се, че периода от 31.07.2025 г. до 27.02.2026 г. ищецът е платил сумата от 1750 лева. Сочи се, че договорът за кредит бил нищожен, поради неспазване на разпоредбата на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК. Възнаграждението на гаранта не било включено в ГПР, с което се нарушавала нормата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК. Така общо дължимата по кредита сума не била коректно посочена и договорът за кредит се явявал недействителен. Отделно от това, възнаградителната лихва надвишавала трикратния размер на законната лихва и в тази връзка клаузата противоречала на закона и на добрите нрави. Също така не бил посочен начинът на прилагане на лихвата, с което била нарушена нормата на чл. 11 ал. 1 т. 9 от ЗПК. Ищецът поддържа, че поради недействителността на договора за потребителски кредит, недействителен е и договорът за поръчителство, тъй като поръчителството по него можело да съществува само при действително задължение. Клаузата за заплащане на възнаграждение по обезпечителния договор била недействителна на самостоятелно основание, тъй като уговарянето й било с цел заобикаляне на императивните разпоредби на ЗПК и в нарушение на добрите нрави. Според ищеца, клаузата, определяща възнаграждението за поръчителя целяло единствено оскъпяване на кредита, извън нормативно установения му размер в чл. 19, ал. 4 ЗПК и затова била недействителна.

По гореизложените съображения ищецът моли да се признае за установено, че не дължи суми по двата договора, като се претендират и разноските по делото.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в който твърди, че исковата молба е нередовна, поради непредставяне на процесния договор, документ за платена държавна такса, както и на пълномощно за процесуално представителство за адвоката на ищеца. Счита, че настоящото производство е недопустимо поради липсва на правен интерес от предявяване на иска. Моли производството по делото да бъде прекратено като недопустимо. По същество излага подробни съображения за неоснователност на исковете, като твърди, че договорът за заем е сключен в съответствие със законовите изисквания. В тази насока се посочва, че посоченият в договора размер на ГПР е изцяло съобразен с разпоредбите на ЗПК и Приложение № 1 към него. ГПР включвал освен главницата единствено лихвеното задължение, тъй като това бил единственият разход по кредита за кредитополучателя към момента на сключване на договора. При неговото определяне не следвало да се включва възнаграждението за поръчителство, доколкото договорът за гаранция бил сключен след сключване на договора за потребителски кредит и с друг правен субект. По отношение на лихвения процент, сочи, че бил фиксиран за целия срок на договора и не се изисквала информация за условията по прилагането му, поради което нямало противоречие с чл. 11 ал. 1 т. 9 от ЗПК. Поради изложеното ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявенияте искове. Претендира разноски.

Възразява за прекомерност на претендираните от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение.

2

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор и от ответника „Файненшъл България“ ЕООД. Излага доводи за нередовност на исковата молба поради непредставяне на документ за платена държавна такса, както и на пълномощно за процесуално представителство за адвоката на ищеца. Счита, че настоящото производство е недопустимо поради липса на правен интерес за ищеца от предявяване на установителен иск. Моли производството по делото да бъде прекратено като недопустимо. По същество е взето становище за неоснователност на исковете. Твърди, че договорът за предоставяне на гаранция не е акцесорен на договора за паричен заем и не представлява договор за поръчителство. Посочва, че сключеният договор е за предоставяне на услуга по издаване на гаранция по договор за кредит.

Ответната страна поддържа, че действителността на издадената в полза на кредитора гаранция и договора за предоставяне на гаранция не зависят от договора за паричен заем. Твърди, че договорът за предоставяне на гаранция е действителен, тъй като отговаря на приложимите изисквания на закона. Сочи се, че договорът представлява такъв сключен с потребител по смисъла на ЗЗП и не е потребителски по смисъла на ЗПК, поради което твърденията за нарушения на ЗПК били ирелевантни. Твърди се, че възнаграждението за предоставяне на гаранция като насрещна престация срещу задължението за обезпечаване на изпълнението на задълженията по договор за кредит не противоречи, нито нарушава законовите разпоредби. Поддържа се, че договорът за предоставяне на гаранция е сключен по инициатива на ищеца.

С оглед изложеното се претендира за отхвърляне на предявените претенции и присъждане на разноски. Възразява се за прекомерност на претендираните от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

С Определение № 5382 от 30.04.2026 год., съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване, че между ищеца Д. Т. и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен Договор за паричен заем № ***, по силата на който на ищеца е предоставена парична сума в размер от 1750 лева, при посочен в договора фиксиран лихвен процент от 45,00 % и годишен процент на разходите от 56,42 %; между ищеца Д. Т. и ответника „Файненшъл България“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на гаранция № ***, по който е уговорено възнаграждение за гаранта в размер на 982,95 лева. При формиране на ГПР по договора за паричен заем не е включено дължимото в полза на гаранта възнаграждение по договора за предоставяне на гаранция.

Видно от сключения между ищеца и Изи Асет Мениджмънт АД Договор за паричен заем № *** /л.42-44/ заемната сума от 650 лева е предоставена на ищеца при ГЛП 40% и ГПР 48.07%, като ищецът е следвало да върне сумата от 2002.05 лева. Съгласно чл. 4 от договора заемателят се е задължил в тридневен срок от сключването на договора да предостави едно от посочените в договора обезпечения, вкл. и като осигури поръчител, чрез представяне на гаранционна сделка с одобрен от заемодателя поръчител. Представен по делото е и Договор за предоставяне на гаранция № ***, сключен между Д. С.

3

Т. и „Файненшъл България“ ЕООД /л.48-50/, с който дружеството се е задължило срещу възнаграждение от 982.95 лева да стане поръчител по Договор за паричен заем № ***. Уговорено е, че възнаграждението е платимо разсрочено на вноски, дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по заема, като кредиторът „Изи Асет Мениджмънт” АД е овластен да приема вместо поръчителя плащанията. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Договора за гаранция, ако поръчителят изпълни задълженията по договора за заем, то същият има право да поиска от потребителя/заемателя да му възстанови платена за погасяване на задълженията по кредита сума.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Между ищеца Д. С. Т. и „Изи Асет Мениджмънт” АД е възникнало облигационно правоотношение по силата на Договор за паричен заем № ***, при което Т. е имал качеството на кредитополучател. За обезпечаване задълженията по този договор между ищцата и „Файненшъл България“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на гаранция № ***. И при двата договора С., в качеството му на потребител, се ползва със закоустановената потребителска закрила, паради което приложение в случая следва да намерят правилата на ЗПК и ЗЗП, както и общите норми на ЗЗД. Предвид изложеното е за отбелязване, че съдът споделя съображенията в исковата молба за нищожност на процесния договор за потребителски кредит, като в тази насока се отчете следното:

Двата договора – за кредит и за поръчителство, са неразривно свързани, доколкото вторият обезпечава първия и сключването му е обусловено от действителността на заемното правоотношение – последното се явява негово основание. Освен това заплащането на дължимите суми по договорите се осъществява едновременно и същите се превеждат само на едно от дружествата – заемодателя „Изи Асет Мениджмънт” АД, като възнаграждението за поръчителя не е включен като разход по договора за паричен заем. При това положение съдът намира, че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство представлява разход по кредита, който неправилно не е бил отчетен като такъв при изчисляването на ГПР по договора за потребителски кредит. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита. С процесния договор за паричен заем (чл. 4 от същия) длъжникът е задължен да предостави едно от три възможни обезпечения на кредита, като липсва алтернатива за същия да не обезпечи кредита. В тази насока, доколкото възможна санкция за неизпълнение на договорно задължение е прекратяване на договора – арг. чл. 87, ал. 1 ЗЗД, то съдът намира, че предоставянето на едно от посечените обезпечения реално се явява условие за сключване на договора.

Следователно разходите по обезпечението е трябвало да се включат в ГПР по кредита, предвид и че процесният договор за предоставяне на поръчителство 4 и разходите по него са пряко свързани със заемния договор. Като не е сторено това, потребителят е бил заблуден относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора (тя не е в размер на 693.28 2002.05 лева, защото същата се завишава с възнаграждението за поръчителство от 982.95 лева), и реалните разходи по кредита, които ще направи – нарушение на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Последното води до недействителност на самия договор за заем по силата на чл. 22 ЗПК.

С оглед на гореизложеното за нищожен се намира и Договор за предоставяне на гаранция № ***, тъй като същият се явява лишен от основание, предвид нищожността на договора за кредит, който той обезпечава и във връзка с който е сключен. В случая липсва необходимостта от възникване на правоотношението по договора за поръчителство. Последният е нищожен и на самостоятелно основание, отново поради липса на кауза за неговото сключване. Видно от съдържанието на договора, за поръчителя е уговорено възнаграждение срещу задължението да поеме наравно с длъжника отговорността за плащане на сумите по кредита. В случая на тяхното заплащане от поръчителя обаче, за последния се поражда, съгласно договора, регресно право срещу заемателя за възстановяване на платените от поръчителя суми (арг. чл. 5 от Договора). Следователно поръчителят получава едно възнаграждение без реално да съществува същинско насрещно задължение за него, доколкото сумите, които е платил подлежат на възстановяване. За длъжника пък заплащането на възнаграждението се явява безпредметно, защото той всякога ще дължи сумите по кредита и няма да се освободи от задължението си при погасяването на кредита от поръчителя. В този смисъл не само, че е налице нееквивалентност на престациите, но в случая и липсва престация на една от страните по договора – поръчителя, поради което и този договор се явява недействителен като лишен от основание за неговото сключване.