Решение № 5995 от 06.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5995 гр. София, 06.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-11 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Т. Стоянова Владимирова при участието на секретаря Диана Ст. Борисова като разгледа докладваното от Петя Т. Стоянова Владимирова Гражданско дело № 20241100111531 по описа за 2024 година

Софийски Градски съд е сезиран с искова молба от В. И. В., с ЕГН ********** за осъждане на Прокуратура на Република България, да му заплати обезщетения на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ както следва:

1./ Сума в размер на 50 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на това, че е бил обвинен в извършване на престъпление по чл. 211, пр. 1 вр. чл. 210, ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. чл. 209, ал. 1 от НК, за което е бил оправдан с присъда от 07.07.2022г., постановена по НОХД № 8783/2017г. по описа на СРС, 94ти състав, потвърдена с Решение от 19.12.2023г. по ВНОХД № 1719/2023г. на СГС, НО III възз. състав, влязла в сила на 19.12.2023г., ведно със законната лихва за забава от деня на исковата молба до окончателното плащане;;

2./ Сума в размер на 10 000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди - разходи за адвокатски хонорари, претърпени вследствие на това, че е бил обвинен в извършване на престъпление по чл. 211, пр. 1 вр. чл. 210, ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. чл. 209, ал. 1 от НК, за което е бил оправдан с присъда от 07.07.2022г., постановена по НОХД № 8783/2017г. по описа на СРС, 94ти състав, потвърдена с Решение от 19.12.2023г. по ВНОХД № 1719/2023г. на СГС, НО III възз. състав, влязла в сила на 19.12.2023г., ведно със законната лихва за забава от деня на исковата молба до окончателното плащане.

В обстоятелствената част на исковата молба се сочи, че ищецът е изтърпявал мярка за неотклонение „задържане под стража" в арест - бул. „Г. М. Димитров" № 42 - София за периода от 24.02.2016г. до 28.04.2016г. Спрямо ищеца била наложена и мярка за процесуална принуда „забрана за напускане пределите на страната" през периода от 08.07.2016г. до 17.10.2018г. Сочи се, че в следствие на взетите спрямо него мерки и с оглед висящността на наказателното производство претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в изпитвани душевни терзания. Посочва, че наложената мярка за неотклонение предизвикала страх и стрес у ищеца, който изпитвал сериозно безпокойство, освен за себе си, и за своето семейство, което следвало да се справя без неговата помощ. След изменението на мярката за неотклонение в „парична гаранция" и след освобождаването му от ареста, ищецът изпитвал притеснение и срам от всички свои познати, включително от близките си. За известен период от време били влошени дори отношенията му със съпругата му. Ищецът не се срещал с приятели, затворил се в себе си и се чувствал изолиран от обществото. Това чувство се 1 засилило след неуспешни опити да си намери работа по време на съдебното производство.

Ищецът изпитвал негативни емоции и безпокойство за изхода на делото през цялото време докато производството е било висящо.

В законно установения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответникаПрокуратура на РБ, в който предявения иск се оспорва изцяло като неоснователен и недоказан по основание и размер. Твърди се, че не са представени доказателства за претърпените от ищеца вреди и за причинната връзка между тях и деянието. Излагат се доводи, че търсеното обезщетение е значително завишено и не съответства на претендираните вреди, на икономическия стандарт в Р България, на справедливостта като критерий по чл. 52 ЗЗД и на продължителността на наказателното производство. Прави се възражение за прекомерност на претендираното като имуществени вреди, адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, намира следното:

От приложеното досъдебно производство /ДП/ №67/2016г. по описа на Софийска градска прокуратура - Специализирано звено „Антикорупция" /СГП-СЗА/, пр.пр.№5719/2016г. СГП-СЗА се установява, че на 23.02.2016г. по постъпил сигнал от органите на ДАНС, при условията на неотложност, били извършени лични обиски на В. И. В. и П.Т.М., като по отношение на жилищата им, били извършени претърсвания и изземвания. Със Заповед за задържане на лице от 23.02.2016г. на Дирекция „Вътрешна сигурност“ на МВР, В. И. В. е бил задържан за срок от 24 часа. От Протокол за претърсване и изземване от 23.02.2016г. е видно, че следствените действия са извършени в апартамент, в който В. В. живее под наем. С Определение от 24.02.2016г. по НЧД №860/2016г. по описа на СГС, НО, 10 с-в е одобрен посочения протокол за претърсване и изземване.

С Постановление за привличане на обвиняем от 24.02.2016г. В. И. В. е привлечен като обвиняем за престъпления по чл.211, пр.1, вр. чл.210, ал.1, т.1 и т.2, вр. чл.209, ал.1 от НК. С Постановление от 24.02.2016г. В. И. В. е задържан за 72 часа. Заедно с В. В., като обвиняеми са привлечени още две лица – Ц. И. В. и П.Т.М..

С Определение от 26.02.2016г. по НЧД№3655/2016г. по описа на СРС, НО, 114 състав е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на В. И. В..

Определението е потвърдено с Протоколно Определение от 08.03.2016г. по ВНЧД №1024/2016г. по описа на СГС, НО, IV въззивен състав.

С протоколно определение от 17.04.2016г. по НЧД №6666/2016г. по описа на СРС, НО, 22 с-в е потвърдена мярката за неотклонение „Задържане под стража“ на В. И. В. В. И.

В.. С протоколно определение от 28.04.2016г. по ВНЧД №2038/2016г. по описа на СГС, НО, III въззивен състав е отменено определението на СРС от 17.04.2016г. и мярката за неотклонение на В. И. В. е изменена от „Задържане под стража“ в „Гаранция в пари“ в размер на 8000лв.

Видно от приложено по делото Удостоверение рег.№10935/18.09.2024г., издадено от ГД „Изпълнение на наказанията", ищецът е изтърпял мярка за неотклонение „задържане под стража" в следствения арест, намиращ се на бул. „Г.М.

Димитров" № 42 - София през периода от 24.02.2016г. до 28.04.2016г. или 2 месеца и 3 дни.

С Определение от 05.08.2016г. по НЧД №13938/2016г. по описа на СРС, НО, 6 св е потвърдено Постановление на СГП от 08.07.2016г., с което е постановена мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на Република България" спрямо В. И. В..

С Постановление от 07.12.2016г. е оставено без уважение искането на адв.В. К. за отмяна на мярката за неотклонение „гаранция“, оценена в пари в размер на 8000лв., наложена на В. И. В..

В следващата една година са изисквани справки от мобилни оператори, разпитвани са свидетели, изготвяни са справки за обвиняемите, изисквана е 2 информация от банки, В. В. е присъствал в о.с.з. от 24.03.2016г. по НЧД №5206/2016г. по описа на СРС, НО, 103 с-в, за проведен разпит пред съдия на основния свидетел по ДП, от Протокол за разпит на обвиняем от 01.04.2016г. е видно, че В. И. В. е дал показания по ДП, изготвяни са технически експертизи по ДП, срока за разследване е удължаван неколкократно.

С Постановление за привличане на обвиняем от 19.04.2017г. В. И. В. е привлечен като обвиняем за престъпления по чл.211, пр.1, вр. чл.210, ал.1, т.1 и т.2, вр. чл.209, ал.1 от НК и са му предявени за запознаване всички материали по ДП.

Въз основа на Обвинителен акт от 22.05.2017г. е образувано НОХД № 8783/2017г. по описа на СРС, 94ти състав, което също е изискано и приложено по делото. Производството е проведено в 34 съдебни заседания, като първите две се явяват разпоредително заседание, доколкото в първото такова защитниците на подсъдимите не са успели да постигнат съгласие за реда по който да се проведе производството. Във второто разпоредително заседание е прието, че делото следва да бъде разгледано по реда на глава 27 от НПК – Съкратено съдебно следствие, но в съдебно заседание от 05.02.2017г. с оглед изявленията на подсъдимите е прието, че съдебното следствие следва да се проведе по общия ред. Приет е за съвместно разглеждане граждански иск. В. И. В. се е явявал лично във всички съдебни заседания, като доколкото е бил ангажирал трима защитници – адвокат В.Т., адвокат В. К. и адвокат Р.Т., ищецът в настоящето производство е бил надлежно представляван от поне един от упълномощените адвокати във всяко от заседанията. Не се установява поведение на В. И. В. или на неговите защитници, което да е довело до отлагане на заседание или да е повлияло на продължителността на производството. Установяват се обаче няколко обективни причини за значителния брой заседания по делото – неявяване на свидетели, смърт на съдебен заседател на 09.03.2019г., която е наложила започване на производството от начало след като са били проведени вече над 10 заседания, необходимост от декласифициране на доказателства, технически проблеми по възпроизвеждане на аудио файлове, пандемия от Ковид 19, наложила отлагане на съдебни заседания, последвано от заболяване на съдебни заседатели, адвокати, страни.

В съдебно заседание от 06.12.2017г. е оставено без уважение искането на защитата на В. В. за изменение на изпълняваната по отношение на него мярка за неотклонение „парична гаранция“, както и за отмяна на изпълняваната по отношение на него мярка за процесуална принуда „забрана за напускане пределите на страната“ и мерките са потвърдени. В съдебно заседание от 02.04.2018г. отново е оставено без уважение искането за отмяна на изпълняваната по отношение на В. И. В. мярка за процесуална принуда „забрана за напускане пределите на страната“ и Съдът му е разрешил за периода от 02.05.2018г. до 10.05.2018г. да напусне страната във връзка с провеждане на лечение в Турция. Разрешения са дадени и в о.с.з от 05.07.2018г. във връзка с други два периода, необходими за лечение в Турция. С протоколно определение от 17.10.2018г. е отменена изпълняваната по отношение на В. И. В. мярка за процесуална принуда „забрана за напускане пределите на страната".

С Протоколно определение от 07.07.2022г. е отменена изпълняваната по отношение на В. И. В. мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 8000лв.

С П рисъда от 07.07.2022г. В. И. В. е признат за невиновен в извършване на деянието за което му е повдигнато обвинение и е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.211, пр.1, вр. чл.210, ал.1, т.1 и т.2, вр. чл.209, ал.1 от НК. Останалите двама подсъдими са признати за виновни. По протест на СРП, въззивна жалба на повереника на частния обвинител и граждански ищец и въззивна жалба от единя от подсъдимите е образувано ВНОХД №1719/2023г. по описа на СГС, НО, III въззивен състав, протекло в едно съдебно заседание и приключило с Решение №910 от 19.12.2023г., с което първоинстанционната присъда е потвърдена, като решението като окончателно е влязло в сила на датата на постановяването си.

По делото е представен Договор за правна защита и съдействие от 04.03.2022г. с който В. И. В. упълномощава адвокат М.Т., като в графата за договорено възнаграждение е 3 написано единствено „Наредба 1“. Други договори за правна защита и съдействие не са представени по наказателното дело, а не се представят и доказателства за заплащане на възнаграждения към исковата молба, по която е образувано настоящето производство.

По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит, като свидетел, на С.Х.П.-В., съпруга на ищеца. Посочва, че разбрала за ареста на съпруга си от телевизията, било по всички медии – видяла, че съпруга й лежи по корем до Мола и имало много хора. На следващия ден отишла в дома им, бил правен обиск – всички вещи били на земята. В първите дни не изпращала децата на училище и градина.

Посещавала съпруга си няколко пъти докато бил задържан. В. изглеждал много зле, имал и бъбречни проблеми, разместване на прешлените наложило лечение в Турция.

След като В. се прибрал в къщи постоянно плачел и почти не говорил, наложило се да напуснат жилището, защото когато било извършвано претърсването, това станало широко достояние на съседите. Всички в детската градина на големия им син знаели за ареста и независимо, че първоначално не казвали на най-голямото дете за задържането на баща му, той разбрал. След прибирането на В. от ареста по Великденските празници, след 66 дни отсъствие, децата не разговаряли с него. Имал затруднения да си намери работа. След прибирането в къщи се върнал на работата си преди ареста, но след това търсил друга работа. Бил завършил бизнес администрация, но не можел да работи нищо свързано с администрация.

Разпечатката съдържа 32 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8584b6cf-978d-4a87-9663-8b89e7d50653