Решение № 3920 от 28.09.2026, Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 3920

Велико Търново, 28.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административния съд Велико Търново - II тричленен състав, в съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

ДИАНА КОСТОВА

ЕВТИМ БАНЕВ

При секретар М.Н. като разгледа докладваното от съдия КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ канд № 20267060600898 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на К. С. М. с адрес [населено място], [улица], чрез адв. Д. С., срещу Решение № 224/09.06.2026г. по НАХД № 1280/2025 г. на Районен съд - Велико Търново, с което е потвърдено наказателно постановление № 25-1275-002677 от 29.08.2025 год., издадено от началник група в ОДМВР Велико Търново, сектор „Пътна полиция" Велико Търново при ОДМВР Велико Търново. Според касатора решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че по делото не са ангажирани от наказващия орган годни доказателства, които да доказват вмененото нарушение. В тази връзка, отбелязва, че липсват снети обяснения от свидетели или запис от обаждане на телефон 112, поради което и настоява, че нарушението е недоказано от обективна и субективна страна. По тези съображения се иска отмяната на решението на районния съд и на наказателното постановление. Претендира разноски.

Ответникът по касационната жалба – началник група в ОДМВР Велико Търново, сектор „Пътна полиция" Велико Търново при ОДМВР Велико Търново, не взема становище по жалбата.

Настоящият състав на Административен съд – Велико Търново, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, както и след служебна проверка, на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Жалбата е подадена от надлежна страна-участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна, по следните съображения:

С Решение № 224/09.06.2026г. по НАХД № 1280/2025 г. на Районен съд - Велико Търново е потвърдено наказателно постановление № 25-1275-002677 от 29.08.2025 год., издадено от началник група в ОДМВР Велико Търново, сектор „Пътна полиция" Велико Търново при ОДМВР Велико Търново, с което на К. С. М. за нарушение на чл.20, ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на основание чл. 185 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лв., а за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП на основание чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба" в размер на общо 100 лева и „Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 1 месец.

За да постанови този резултат съдът е приел, че на 26.07.2025 год. около 18:50 часа в [населено място] на [улица] в посока на движение към улица Н. Г., М. е управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф", тъмно син металик на цвят с рег. № [рег. номер], собственост на „КЕНТ" ООД като по време на управление водача не контролирал непрекъснато управляваното от него МПС и е блъснал паркираният лек автомобил „Опел Астра" с рег. № [рег. номер], реализирайки ПТП с материални щети по двата автомобила. След допускане на ПТП, водачът не е останал на мястото да установи последиците от ПТП.

При тази фактическа обстановка районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от оправомощени за това лица, в рамките на законоустановените срокове и не страдат от реквизитни недостатъци. За безспорно установено е прието, че жалбоподателят е допуснал настъпването на ПТП, като съприкосновението е било с нисък интензитет и минимални щети, спрял е и е изчакал на мястото на инцидента около 10-15 минути, без да се появи другият участник, след което е продължил движението си. По същество съдът е изложил мотиви, че жалбоподателят безспорно е осъществил състава на чл.20, ал.1 ЗДвП и чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.

При така установеното от правна и фактическа страна, настоящата инстанция намира, че в производството по постановяване на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и не е налице нарушение на материалния закон. При пълен и всеобхватен анализ на събраните по делото доказателства Великотърновският районен съд е достигнал до правни и фактически изводи, които се споделят изцяло от настоящия касационен състав и не следва да бъдат повтаряни на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е релевантните за изясняване на спора факти, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи. Несъгласието на страната с мотивите на съда не обосновава неправилност на съдебния акт.

При проверката на изложените в касационната жалба възражения, настоящият състав на съда намира, че събраните по въззивното дело доказателства потвърждават по категоричен начин наличието на нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП, който регламентира, че водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват и чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДвП, съгласно който водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието.

Застъпената от касатора теза, че не е нарушил разпоредбите на чл. 20, ал. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП се опровергава както от показанията на полицейските служители, така и от приложения протокол за ПТП, от който е видно, че са нанесени материални щети. След като в резултат на сблъсъка са причинени щети и на двата автомобила, безспорно е налице осъществено ПТП, доколкото съгласно легалната дефиниция на посоченото понятие, съдържаща се в § 1, т. 30 от ДР на ЗДвП, "пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Наличието на ПТП от своя страна е предпоставка участниците в същото (в случая касатора), да спрат и да установят щетите от него. Това очевидно не е сторено, доколкото нарушителят не е предприел действия по установяване на щетите, а е напуснал местопроизшествието, а другият водач е известил контролните органи. Все в тази връзка, неоснователно е възражението, че актосъставителят не е очевидец и няма непосредствени впечатления от въпросното ПТП, поради което не следва да се кредитират показанията му. Естеството на този вид нарушения изключва заварването на дееца на място от полицейските органи, тъй като противоправното поведение се изразява именно в самоволното му оттегляне преди пристигането им.

Безспорно е установено и, че касаторът в настоящото производство е допуснал нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, доколкото именно той е изгубил контрол над управлявания от него автомобил, в резултат на което е ударил паркираният лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № [рег. номер].

Опровергано от съдържанието на събраните доказателства е приложението на чл. 28 от ЗАНН. Впрочем, макар че такова възражение се поддържа пред касационната инстанция, в жалбата не са изложени конкретни аргументи защо касаторът счита, че административното му нарушение представлява маловажен случай.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 224/09.06.2026г. по НАХД № 1280/2025 г. на Районен съд - Велико Търново.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�