Решение № 4079 от 13.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4079 гр. София, 13.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-25 СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: А. А. при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева като разгледа докладваното от А. А. Гражданско дело № 20231100105803 по описа за 2023 година

Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

Ищцата И. С. твърди, че на 11.01.2023 г. в гр. София е настъпило ПТП, причинено от водача на т.а. „Рено Мастер“ с рег. № ****, който при движение на заден ход не пропуска минаващата близо до него като пешеходец ищца и я удря. Вследствие на това ПТП на ищцата са причинени телесни увреждания, подробно описани в исковата молба. Получените тежки, според твърденията на ищцата, увреждания са наложили продължителното й болнично лечение, при което тя е била поставена за продължителен период в медикаментозна кома, а след това тези увреждания са довели до невъзможност тя да се придвижва без помощни средства и без чужда помощ, като са се отразили отрицателно върху емоционалното състояние на ищцата и върху начина й на живот. Ищцата твърди и че трудно и продължително ще се възстановява от получените наранявания, което и в бъдеще ще има отрицателно отражение върху живота й. Твърди още, че е направила и разходи за лечението си в размер общо на 4 803 лв. Ищцата твърди, че гражданската отговорност на водача на товарния автомобил към момента на процесното събитие е застрахована при ответника, поради което иска той да заплати сумата от 300 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, както и сумата 4 803 лв., представляващ обезщетение за претърпените имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение, заедно със законната лихва върху тези суми от 20.02.2023 г. до окончателното им изплащане. Претендира разноски по делото.

Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД оспорва исковете. Оспорва обстоятелството процесното ПТП да се е осъществило по сочения от ищцата начин. Твърди, че ищцата е допринесла за настъпване на процесното ПТП, като е навлязла внезапно на платното за движение и се е движела по него, вместо по тротоара, в непосредствена близост зад товарния автомобил, който в този момент е бил с включен двигател и светлини, при което при потеглянето на автомобила тя е попаднала в зона, към която водачът няма видимост, и така сама се е поставила в опасност, като не се е съобразила с другите участници в движението, когато е пресичала улицата. Ответникът твърди и че ищцата е допринесла за продължителността на търпените от нея неблагоприятни последици от получените от ПТП увреждания, като не е провела рехабилитация и не е спазвала лекарските предписания. Оспорва всички сочени от 1 ищцата увреждания да са в причинна връзка с процесното събитие, както и продължителността и интензивността на страданията на ищцата да е такава, каквато се твърди от нея, като твърди, че ищцата е имала предхождащи заболявания, които са допринесли за настъпване на събитието и на претърпените от нея вреди. Счита и че размерът на претендираното обезщетение е завишен. По същите съображения оспорва и претенцията на ищцата за обезщетяване на имуществени вреди. Ответникът възразява и че не следва да дължи лихва за забава върху претендираното обезщетение, тъй като ищцата не е представила всички необходими документи и данни за банковата си сметка, поради което ответникът не е изпаднал в забава. Не оспорва обстоятелството, че гражданската отговорност на водача на товарния автомобил към момента на процесното ПТП е застрахована при ответника. Претендира разноски.

Съдът, като все предвид становищата на страните и обсъди доказателствата по делото, намира следното:

По делото е безспорно, като това се установява и съгласно чл. 300 ГПК и чл. 413, ал.

2 и ал. 3 НПК с оглед на приложеното по делото влязло в сила решение от 04.08.2023 г. на СРС, че на 11.01.2023 г., в гр. София е настъпило ПТП, което е причинено от водача на т. а „Рено Мастер“ с рег. № ****, който е нарушил правилото на чл. 40, ал. 1 ЗДвП, като преди да започне движение назад, не се е убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност за останалите участници в движението, а също така е нарушил и правилото на чл. 40, ал. 2 ЗДвП като не е осигурил лице което да му сигнализира за опасности при движение назад, когато няма видимост зад превозното средство, като ри движението на автомобила назад и е ударил намиращата се зад автомобила пешеходка – ищцата И. Стоянова.

Следователно налице е противоправно поведение на водача на автомобила, което е осъществено виновно (като в случая вината на водача е установена съгласно решението на наказателния съд). В резултат на това поведение и причиненото от него ПТП са причинени и вреди на ищцата И. Стоянова, както се установява от решението на наказателния съд и от заключението на медицинската експертиза по делото, а също и от свидетелските показания.

Така за ищцата е възникнало правото да получи обезщетение за причинените вреди.

Според заключението на съдебномедицинската експертиза, която е съобразила представената по делото медицинска документация, като вещите лиза са извършили и личен преглед на ищцата, вследствие на процесното събитие ищцата е получила съчетана черепномозъчна, лицево-челюстна и на опорно-двигателния апарат травма, съдържаща следните травматични увреждания: контузия на мозъка, фрактура на черепната основа в областта на предна черепна ямка, фрактура на лицевия скелет Le Fort I+II, фрактура на зигоматичната дъга вдясно, разкъсно-контузна рана в челната област на главата и дясната ябълчна област, фрактура на капачката на лявото коляно, контузия и охлузна рана в областта на лявата колянна става, контузия в лумбалната област, травми на конюнктивата и контузия на роговицата на дясното око, птоза на горен клепач, ограничена подвижност на очната ябълка при поглед нагоре-надолу и липсваща абдукция. Получената от ищцата травма е била съпроводена и с остра дихателна недостатъчност поради масивно кървене в устата и многобройни повръщания, което е създало реална заплаха за живота на ищцата поради възможност от аспирация на кръв и е наложило при хоспитализацията да бъде интубирана и въведена в медикаментозна кома.

От заключението на съдебномедицинската експертиза и според показанията на свидетелката А.С. (дъщеря на ищцата), вследствие на процесното събитие ищцата е била в тежко състояние в реанимация, с черепно-мозъчна, лицево-челюстна и на опорнодвигателния апарат травма. Получените увреждания са наложили болнично лечение, което е продължило в периода 11.01.2023 г. – 12.02.2023 г., като ищцата е претърпяла и 4 оперативни интервенции, а след това лечението е продължило в домашни условия. С оглед 2 спецификата на травмите ищцата не е можела да става от леглото за период от няколко месеца, да се храни самостоятелно и да се обслужва, като през това време за нея са се грижили близките . През време на оздравителния период ищцата е търпяла болки и страдания с умерен интензитет. Поради счупването на коленната капачка е била с проходилка 2 месеца, а после се е придвижвала с бастун, като последното допълнително е ограничавало движенията на ищцата. Общият период за възстановяване на ищцата е бил между 6 и 8 месеца, като непосредствените последици от повечето травми са отшумели преди това. Според заключението на експертизата и според показанията на свидетелката ищцата не се е възстановила напълно от претърпените увреждания, като съществуват и трайни последици за здравословното и състояние. Тя има посттравматична церебрастения – слабост на мозъчната дейност, има нарушения в координацията, поради което се страхува да не падне и ползва бастун (въпреки че двигателната функция е възстановена), страда също така от главоболие, безсъние и лесна уморяемост. Следва да се посочи обаче, че според заключението на медицинската експертиза не се установява ищцата в резултат от получените травми да е изпадала в гърчове или да е развила епилепсия. При ищцата също така се установява ограничена подвижност на очната ябълка на дясното око, което ограничава зрението, но експертизата констатира, че самата способност за виждане с това око не е засегната. Сред трайните последици за състоянието на ищцата, установени от експертизата, са и нарушаване на лицевия израз (лицева асиметрия), както и белези по лицето, което може да се приеме за загрозяващо.

Показанията на разпитаната по делото свидетелка А.С. съвпадат с информацията и заключението на медицинската експертиза. Свидетелката посочва, че ищцата е прекарала един месец в лечебно заведение, била е непрекъснато интубирана и 20 дни е била в критично състояние. Свидетелката също сочи, че пострадалата не е могла да се обслужва сама, не е могла да се храни и е била с постояннни болки, като няколко месеца е била напълно неподвижна. Свидетелката сочи, че увреждането сериозно е повлияло на начина на живот на ищцата, като я е възпрепятствало от ежедневните дейности. Настъпила е и драстична промяна в личността . Според свидетелката ищцата има болка в мястото на счупването, дори и след възстановяването от травмите, особено при претоварване на крайниците и при промяна на времето, което се потвърждава и от заключението на медицинската експертиза.

Следва да се съобрази и посоченото от вещото лице в заключението по съдебнопсихологична експертиза, че вследствие на претърпяното ПТП ищцата е развила разстройство в адаптационните ресурси, които е свързано с психичен дискомфорт, тревожни и депресивни изживявания, страх от несправяне и тревожност, а също така и нарушение на съня, страх от падане. Вещото лице посочва, че това състояние на ищцата, което не е свързано с психопатология, е нормана последица от преживяното събитие, от лечението и продължителната невъзможност на ищцата сама да се справя в ежедневието си. Според вещото лице това състояние би следвало да премине, но е възможно да се наложи и медикаментозна терапия.

Така при определянето на размера на дължимото обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди следва да се съобрази, че получените от нея травми са били тежки, като е бил застрашен и живота , те са довели до затруднения в предвижването и в нормалния живот на ищцата, особено в първите няколко месеца след събитието, когато тя не е можела да става от леглото, а после и да се придвижва без чужда помощ или помощни средства и е имала нужда от чужда помощ за осъществяване на нормалните си битови дейности. Следва да се съобразят и установените остатъчни здравословни последици за ищцата от претърпените травми, а именно – трайно нарушен лицев израз (лицева асиметрия), мозъчна слабост, болка в коляното, затруднена походка и общо затруднени битово-ежедневни дейности с необходимост от чужда подкрепа. Също така следва да се съобрази и нормалният стрес, който изживява всяко лице, което пострада от ПТП, като в 3 случая психическите последици за ищцата са по-тежки и с оглед на тежестта на уврежданията (депресивност, тревожност, страхове, безсъние). Същевременно обаче следва да се съобрази и възрастта на ищцата към момента на процесното ПТП, която тогава е на 76 години, което е фактор, който поначало предполага по-малка продължителност на изпитваните от ищцата бъдещи страдания във връзка с нейното състояние и особено с трайните последици от получените увреждания, описани по-горе. При отчитане на всички тези обстоятелства, като се съобрази също така и моментът на настъпване на процесното събитие през 2023 г., обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди следва да се определи на 187 759,68 лв.

По отношение на претенцията на ищеца за заплащане на имуществени вреди, представляващи разходи за извършено лечение, трябва да се посочи следното. Според заключението на медицинската експертиза разходите, за които по делото са представени фактури и касови бележки, направени от ищцата за закупуване на медицински изделия и лекарства, са били необходими за лечението на получените при процесното ПТП увреждания. Поради това тези разходи, чийто общ размер, видно от представените фактури и касови бележки, възлиза на 4 803 лв., са във връзка с процесното събитие и следва да бъдат обезщетени.