Решение № 7 от 06.01.2025, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Провадия, 06.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Полина Ив. Петрова при участието на секретаря Ж.Т.Б. като разгледа докладваното от Полина Ив. Петрова Гражданско дело № 20243130100083 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Г. П. П., ЕГН **********, Р. Г. К., ЕГН **********, и М. Г. П., ЕГН **********, срещу Община ******, ЕИК ******, с която е заявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване на установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на следния недвижим имот: дворно място, находящo се в село ******, общ. ******, обл.

******, представляващо парцел IV-общ, в квартал 3 по плана на село ******, одобрен със заповед № 5859/05.09.1964 г., с площ 830 кв.м., при граници и съседи: от две страни улица, УПИ III-61 и УПИ V-61, при следните квоти: 4/6 ид. части / на ½ ид.ч. по придобивна давност, на 1/6 ид. част по наследство/ за Г. П. П., 1/6 ид. част по наследство за Р. Г. К. и 1/6 ид. част по наследство за М. Г. П.. Претендират се и направените разноски по делото.

Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения изложени от ищците в исковата молба:

Г. П. П. твърди, че заедно със своята ****** М.Р.П. владеят недвижимия имот от ****** г., когато ******та му е сключила договор за отстъпено право на строеж със срок от пет години. На 03.04.2023 г. М.Р.П. е починала и се е наложило предеклариране на недвижимия имот в данъчната служба. Ищецът посочва, че декларацията по чл. 14 от ЗМДТ не била приета от общината, независимо, че от 1990 г. до настоящия момент имотът е бил деклариран на тяхно име, а данъците съответно заплащани. Съгласно скица № 486/25.08.2023 г. ищците узнали, че процесният имот е собственост на Община ****** по ****** № 718/04.12.2008г. С исковата молба се твърди, че от 1990 г. процесният имот е владян от Г. П. и М. П.а, като още от тогава 1 бил ограден с масивна ограда, железни порти, заключени с катинар, без достъп до имота на трети лица, облагороден, с дългогодишни плодни дръвчета и зеленчуци, отглеждани от цялото семейство. Посочва се, че повече от 30 години имотът е ползван от семейството необезпокоявано, спокойно и манифестирано спрямо трети лица.

Излага се, че давността за имоти частна общинска собственост е започнала да тече от 01.06.1996 г. до 31.05.2006 г., от когато съгласно мораториума, установено с § 1 от ДР на ЗС, спира давностния срок за определен период от време, като след постановяване на Решение № 3 по к.д. № 16/2021 г. на КС на РБългария, този срок продължава след 08.03.2022 г. Ищецът Г. П. заявява, че процесният имот е владял заедно със ******та си от 1990 г. до нейната кончина 03.04.2023 г., през който съгласно горепосочените уточнения е изтекла повече от дванадесет години придобивна давност за тях. Поради това се легитимира като собственик на ½ ид. част от имота, владян съвместно със ******та му, което състояние се породило по време на техния брак. След смъртта на М. П.а по силата на наследяването, се посочва, че правото на собственост, придобито от нея по реда на придобивната давност, се прехвърля спрямо нейните наследници – ищците в настоящото производство и това обуславя претенциите им в размер по 1/6 ид. част за всеки един от тях. Уточнява, че за наследниците Р. К. и М. П. придобивното основание е наследственото правоприемство на придобивната давност, изтекла в полза на техния общ наследодател М.Р.П.. Поради изложеното, се моли за уважаване на иска и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Община ******, с който се изразява становище за допустимост и неоснователност на исковата претенция.

Посочва, че със заповед № 84/12.04.1990 г. Общински Народен съвет с. ****** на основание чл. 15 от Закона за собствеността и чл. 103 от Наредбата за държавни имоти е отстъпил право на строеж върху държавна земя на М.Р.П., а именно върху процесното дворно място. На ****** г. бил сключен договор № 91 за отстъпено право на строеж в полза на М. П.а. Посочва се, че съгласно чл. 67 ЗС при неупражняване правото на строеж в петгодишния срок от страна на суперфициаря, то се погасява по давност. Изразява становище, че собственост върху сграда, построена въз основа на учреденото право на строеж, може да възникне само, ако тя е възникнала като годен обект на вещни права според изискванията на съответните строителни норми, като реферира към чл. 164 от Закона за благоустройството от 1941 г. и § 5, т. 46 от ДР на ЗУТ. За неоснователно счита твърдението на ищеца Г. П., че притежава/владее недвижимия имот от 1990 г. Посочва, че спрямо имота е издаден акт за общинска собственост № 718/04.12.2008 г. С изтичане на петгодишния срок по договора за отстъпено право на строеж върху държавна земя, се счита, че ищците са владели без правно основание имота, представляващ публична общинска собственост. Ответникът посочва, че съгласно чл. 180 ЗУТ правото на строеж се учредява в съответствие с влязъл в сила ПУП или виза за проектиране, издадена от главния архитект на общината, каквито липсвали. Поради това се счита, че договорът за учредяване правото на строеж е нищожен поради невъзможен предмет. Посочва, че ползването на имота от страна на ищците при учредено право на строеж следва да представлява 2 осъществяване на специфично въздействие върху имота, а именно – извършване на различни видове строително-монтажни работи, насочени към изграждането на прокетираната в имота постройка и реализиране правото на строеж. В подкрепа на това намира, че е и разпоредбата на чл. 64 от ЗС, с която е уредена възможността на собственика на постройката да ползва земята само дотолкова, доколкото това е необходимо за използването й според нейното предназначение. Излага, че суперфициарят притежава правото на въздействие върху прилежащия терен по силата на правомощието ползване, включено в съдържанието на неговото право на строеж и законът не е предвидил допълнително правомощие, на което ишците основават своите претенции. Неоснователно счита и твърдението, че Р. К. и М. П. са собственици на основание наследствено правоприемство от общия им наследодател, тъй като с изтичане на петгодишния срок, след като правото на строеж не е било упражнено, то се е погасило в полза на собственика на земята и съответно не е съществувало към момента на наследяване и не би могло да бъде наследено. Поради изложеното, моли съдът да остави без уважение исковата претенция като необоснована, недоказана и неоснователна.

В открито съдебно заседание страните се представляват от процесуалните си представители. Ищцовата страна моли за уважаване на иска и присъждане на разноските по делото. Ответника оспорва исковата молба и претендира отхвърляне на исковата претенция като неоснователна. Депозирани са писмени бележки от процесуалния представител на ищците, с които се обобщава доказателствения материал по делото, съпоставя се със законодателната уредба и се обосновава извод за основателност на предявения иск.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Съгласно Заповед № 84/12.04.1990 г. и Договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя от ****** г. община ****** отстъпва на М. Р.Н. право на строеж върху държавна земя, представляваща парцел № IV, кв. 3, находящ се в с. ******, целият с площ 830 кв.м. срещу заплащане на стойността от 2400 лева. Съгласно договора строителите се задължават в петгодишен срок от сключване на договора да изградят сградата по одобрен архитектурен проект, ставайки собственици на изградените сгради. Видно от молба-декларация, подадена от Р. Г. К. е инициирана процедура по снабдяване с документ за собственост относно дворно място, съставляващо парцел IV-общ в кв. 3 по плана на село ******, одобрен със заповед № 5859/05.09.1964 г. с площ 830 кв.м. Съгласно заверка-удостоверение № УД281/27.09.2023г. от общинска администрация ******, отдел „МДТ и НП“ посоченият в молбата-декларация имот е деклариран и записан на името на М.Р.П., ЕГН **********. Видно от удостоверение № 55/21.09.2023г., издадено от отдел „Управление на общинската собственост“ при община ****** е, че за посочения имот има съставен акт за общинска собственост №718/04.12.2008г. Съгласно издадената скица № 486/25.08.2023г. за имот УПИ IV в кв. 3 по плана на село ******, обл. ******, 3 одобрен със заповед № 5859/05.09.1964г. имотът описан в ****** е идентичен с посочения в скицата. Съгласно покана по чл. 103 от ДОПК от 12.07.2023г., издадена от община ******, по повод декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 5306000736/11.07.2023 г. за посочения имот на 29.05.1998 г. М.Р.П. е подала декларация по чл. 14 от ЗМДТ за данъчно облагане на придобитото чрез покупкопродажба дворно място с площ 830 кв.м., находящо се в с. ****** по силата на договор № 91/****** г. Също така в поканата е посочено, че на 11.07.2023 г. с декларация по чл. 14 ЗМДТ наследниците на М.Р.П. са предекларирали имота, като са представили копие от Договор за отстъпено право на строеж спрямо процесния недвижим имот. Направени са няколко констатации в поканата, а именно: че договорът за отстъпено право на строеж не е документ за собственост, че след подаване на първоначалната декларация от М.Р.П. не са подавани други декларации за имота, удостоверяващи промяна в обстоятелствата; че не са представени строителни книжа за реализиране на строежа, поради което е дадена възможност на деклараторите да дадат разяснения и допълнителни документи, легитимиращи ги като собственици. От удостоверение за наследници от 13.04.2023г. е видно, че наследници на М.Р.П. /поч. на 03.04.2023г./ са ****** й Г. П. П., ЕГН ********** и ****** Р. Г. К., ЕГН ********** и М. Г. П., ЕГН **********. Съгласно удостоверение за сключен граждански брак между М.Р. П.а и Г. П. П. е сключен граждански брак на 16.10.****** г. Представени са съобщения от община ******, адресирани до Г. П. и М. П.а за дължими данъчни задължения относно процесния имот за 2024 г.

В отговор на заявление, подадено от процесуалния представител на ищцовата страна по повод съдебно удостоверение № 588/15.02.2024 г. за предоставяне на информация относно декларирана собственост и заплащане на данъчни задължения по процесния имот е изготвено писмо. Видно от него е, че на 29.05.1998 г. М.Р.П. е подала декларация по чл. 14 от ЗМДТ за данъчно облагане на придобито чрез Договор № 91/****** г. – дворно място с площ от 830 кв.м., находящо се в с. ******, обл. ******, като съсобственик посочено било лицето Г. П. П., което обусловило образуването на данъчна партида № **********002. Посочено е, че на 11.07.2023 г. е подадена декларация по чл. 14 ЗМДТ от името на Р. Г. К. за деклариране на имота на името на наследниците на М.Р.П., придружена от договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя № 91/****** г., дала повод за достигане на заключенията, че към декларацията не е представен документ за собственост, нито реализиране на отстъпеното право на строеж, както и че от подаване на първоначалната декларация до този момент не са подавани коригиращи такива по повод настъпили в собствеността или в имота промени. Излага се, че с цел разясняване на казуса е изпратена покана по чл. 103 от ДОПК до деклараторите за предоставяне на документи за собственост или за осъществяване на отстъпеното право на строеж, в отговор на която е подадено възражение с вх. № 94АХ-1591-1/05.09.2023 г., с което се настоява за обработване на подадената декларация. Възражението е получило мълчалив отказ. По данъчната партида са установени плащания на името на М.Р.П. и Г. П. П., които са определени като регулярни и погасяващи задълженията до 31.12.2024 г. вкл. Други данъчни 4 партиди за имота с тези данни, е констатирано, че не са установени. Към писмото е приложена декларация с вх. № 5306000736/11.07.2023 г. по чл. 14 от ЗМДТ, препис от договор № 91/****** г. за отстъпено право на строеж, Заповед № 84/12.07.1990 г., удостоверение за наследници, покана по чл. 103 от ДОПК, възражение.

Разпечатката съдържа 16 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/85822ffe-3107-44b9-b07e-a641ae8c5372