Определение № 7 от 09.01.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№7 гр. Варна, 09.01.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело № 20243000500363 по описа за 2024 година намира следното:

С молба вх. № 8249/20.11.24г., подадена от А. Й. М., в качеството си на въззиваема страна, е отправено искане за допълване на постановеното по въззивното дело решение № 182/15.11.24г. чрез произнасяне с диспозитив, с който се потвърждава първоинстанционното решение в частта му, с която ответниците Г. и Т. П.и са били осъдени да заплатят на ищците А. и Г. Г.и сумата в размер на 3 116.69 лв., представляващи разноски по делото за първата инстанция, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК. Изложено е, че в диспозитива на въззивното решение съдът е постановил единствено отмяната на първоинстанционното решение в частта му, с която ответниците П.и са били осъдени да заплатят на ищците Г.и разликата над дължимия размер от 3 116.69 лв. до присъдения от първоинстанционния съд размер от 3 130 лв., представляващи разноски по делото, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.

В указания от съда срок насрещните страни Г. и Т. П.и не са депозирали отговор на молбата.

Настоящият състав на съда намира, че е налице допусната очевидна фактическа грешка във въззивното решение в частта му за разноските (имащо характера на определение в тази си част). В мотивите на решението въззивният съд е приел, че искане за присъждане на разноски пред първата инстанция са направили само ищците и представените в тази връзка доказателства са за заплатена ДТ в размер на 2 730 лв. и възнаграждение за вещо лице в размер на 400 лв., общо 3 130лв. Съразмерно на уважената част от искове от общо 64 224 лв. спрямо общия претендиран размер от 64 495 лв., на ищците се дължи сума от 3 116.69 лв. Поради това е посочено, че решението само в частта, с която са присъдени разноски за горницата над този размер, следва да бъде отменено. Това означава, че формираната воля на съда е да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта му, с която 1 ответниците са били осъдени да заплатят на ищците сумата от 3 116.69 лв.

Тази воля не е била надлежно изразена в диспозитива на въззивното решение, поради което е налице хипотезата на чл. 247, ал. 1 от ГПК и следва да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка чрез постановяването на изричен диспозитив за потвърждаване на първоинстанционното решение в частта му, с която ответниците са били осъдени да заплатят на ищците сумата от 3 116.69 лв.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в решение № 182/15.11.24г. по в.гр.д. № 363/24г. на ВАпС, в частта му за разноските (имащо характера на определение в тази си част ), като го допълва със следния диспозитив:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 223/06.03.24г. по гр. д. № 1333/23г. на ОС-Варна, в частта му, с която Г. Я. С., ЕГН ********** и Т. Я. П., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. ***, са осъдени да заплатят на А. Й. М., ЕГН ********** и Г. Х. Г., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. ***, сума до размера от 3 116.69 лв., представляваща сторени разноски по делото, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред ВКС в 1седмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2