Определение № 956 от 12.06.2025, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 956 гр. Шумен, 12.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. ХаджиИ.

Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Ралица Ив. ХаджиИ. Въззивно частно гражданско дело № 20253600500326 по описа за 2025 година

Производство по чл.413, ал.2 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба вх.№3060/22.04.2025г. на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД- гр.София, представлявано от изпълнителния директор З.С.Б., чрез юрисконсулт Иван Недков, против разпореждане №709 от 03.04.2025г. по ч.гр.д.

№401/2025г. на НПРС, с което е отхвърлено като неоснователно заявление за издаване“ЕАД срещу В. И. Д., в качеството на страна по договор за предоставяне на гаранция,сключен с „Файненшъл България „ЕООД и кредитополучател по договор за потребителски кредит №4699437,сключен с „Изи Асет Мениджмънт „АД, за следните суми: 3 77.43лв.-главница, представляваща платена главница на „Изи Асет Мениджмънт „АД във връзка с договор за потребителски кредит №4699437, 23.64лв.- възнаградителна лихва за периода 28.01.2023г.до 13.05.2023г. във връзка с договор за потребителски кредит №4699437, 86.22лв.-обезщетение за забава, начислено за периода 29.01.2023г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателно изплащане на задължението, както и за направените деловодни разноски: 25.00 лв.държавна такса и 50лв.-юрисконсултско възнаграждение. Сочи, че съдебният акт се явявал неправилен и незаконосъобразен. С подписването на договора за заем, заемателят се съгласил дружеството „Ай тръст“ЕООД да се задължи солидарно да отговаря заедно със заявителя по договор за потребителски кредит при условията, посочени в договора за кредит., приложение №1 и договора за предоставяне на опръчителство. Т.е длъжиникът имал възможност да избере как да бъде обезпечено задължението му по предоставения кредит.

Клаузата на чл.4 от договора за кредит не се явявала неравноправна. В конкретния случай размерът на възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство бил уговорен между страните и се дължал при неизпълнение на длъжиника. Поради това, тази уговорка отговаряла на изскванията за добросъвестност и не водела до неравновесие между правата на потребителя и поръчителя. Неправилно съдът приел и че поръчителството следвало да бъде включено при изчисляване на ГПР. Изискванията на съдържанието на договора били спазени. Посочени били лихвен процент и ГПР. Наличието на други клаузи, които съдът приемал за нищожни, не представлявали неспазване изискванията на закона. Такова би било налице ако в договора не са посочени изобщо съответните величини. Моли разпореждането да бъде отменено и вместо него бъде постановено издаване на заповед за изпълнение за претендираните суми изцяло.

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от легитимирана 1 страна /заявител/ и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт и приложимите по казуса материалноправни и процесуалноправни норми, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Ч.гр.д. №401/2025г на НПРС е образувано по заявление на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД-гр.София, за издаване на заповед по чл. 410 ГПК срещу длъжника В. И. Д., за сумите: 377.43лв.-главница,представляваща платена главница на „Изи Асет Мениджмънт „АД във връзка с договор за потребителски кредит №4699437, 23.64лв.- възнаградителна лихва за периода 28.01.2023г.до 13.05.2023г.във връзка с договор за потребителски кредит №4699437, 86.22лв.-обезщетение за забава, начислено за периода от 29.01.2023г.до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателно изплащане на задължението, както за разноски в размер на:25.00 лв.-.държавна такса и 50лв.-юрисконсултско възнаграждение.

Заявителят е посочил, че вземането произтича от следните обстоятелства: договор за предоставяне на гаранция от 18.01.2023г., сключен между “Файненшъл България“ЕООД и длъжника, като впоследствие вземането по договора било прехвърлено от “Файненшъл България“ЕООД в полза на заявителя „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, съгласно договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01.02.2024г. и приложение към него от 02.02.2024г..

Посочено е, че вземането произтича от задължение по договор за потребителски кредит №4699437/18.01.2023г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“АД и длъжника В. И. Д., като договорът е обезпечен чрез горепосочения договор за предоставяне на гаранция.

Към заявлението са приложени договор за паричен заем №4699437/18.01.2023г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“АД и длъжника В. И. Д., договор за предоставяне на гаранция под същия номер и от същата дата, сключен между “Файненшъл България“ЕООД и Д., както и погасителен план по кредит №4699437/18.01.2023г./копия/.

С разпореждане №709 от 03.04.2025г. по ч.гр.д.№401/2025г. на НПРС е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от „Агенция за събиране на вземания срещу В. И. Д. за претендираните суми. За да достигне до този резултат съдът е приел, че в случая сключването на договор за предоставяне на поръчителство срещу възнаграждение със свързано със заемодателя лице е способ за заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Уговорката за заплащане на такава допълнителна услуга поставя в по-неблагоприятна позиция потребителя, не защитава правата му като по-слаба страна в правоотношението и води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по процесното правоотношение.

Уговореното възнаграждение за гаранта не било включено в общото възнаграждение, дължимо на заемателя, както и в ГПР и ГЛП. Като не е включил възнаграждението за гаранта в общата сума, дължима от потребителя, кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което, по аргумент на чл.21, ал.1 от ЗПК, клаузите от договора, касаещи общата сума за погасяване и годишния процент на разходите се явявали нищожни.,т.е. не съществували по договора. И тъй като не били спазени изискванията на чл.11 ал.1 т.10 и т.11 от ЗПК, договорът за потребителски кредит, във връзка с който се сключва договора за пердоставяне на гаранция се явявал недействителен, съгласно чл.22 от ЗПК. Нарушено било и изискването на чл.19 ,ал.4 от ЗПК, годишният процент на разходите да не надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута. Възнаграждението в договора за предоставяне на гаранция било уговорено като дължимо предварително, преди и без да се знае дали изобщо длъжникът ще прибегне до тази възможност. Това, както и съотношението на дължимото по договора за предоставяне на гаранция възнаграждение и 2 размерът на задължението, за което „Файненшъл България „АД се съгласило д а гарантира, давали основание да се приеме, че договорът е сключен в нарушение на добрите нрави и конкретно на принципите на добросъвестността, справедливостта и еквивалентността на насрещните престации и като такъв се явявал нищожен, поради което не пораждал задължения за страните.

Настоящата инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд.

Съгласно разпоредбата на чл. 411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, да не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност за това; длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Република България и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията на Република България съгласно чл. 411, ал. 2 от ГПК. Съобразно чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно т.

3, на чл. 411, ал. 2 /нова - ДВ бр. 100/2019 г. / заповедният съд е задължен да следи за наличието на неравноправни клаузи, когато искането на заявителя произтича от потребителски договор, какъвто е настоящият случай. С оглед качеството на заемателя, е налице договор с потребител по смисъла на § 13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират приложение съответно разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл. 24 от ЗПК за договора за потребителски кредит се прилага и чл. 143-148 от ЗЗП, като неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В чл. 143, ал. 2 от ЗЗП са посочени 20 хипотези, при наличието на една от които би могло да се приеме, че е налице неравноправна клауза. С даденото задълж

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 договорът за потребителски кредит е недействителен. Последиците от тази недействителност е уредена в чл. 23 от ЗПК, а именно когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, като той дължи връщане на чистата стойност на кредита, но не и заплащане на лихви и другите разходи.

Настоящата инстанция намира, че договорът за потребителски кредит противоречи на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 от ЗПК. Съгласно сочените разпоредби договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите, както и условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването /т.11/. Видно от представения договор за потребителски кредит и приложение №1, посочен е ГПР – 46.37 %, а видно от приложение 1 към договора за предоставяне на гаранция, заемополучателят е следвало да плаща допълнително вноски в размер на 10.33лв. месечно. Тази допълнителна уговорка увеличава годишния процент на разходите над предвидения в закона максимум. По този начин кредитополучателят не е бил в състояние да прецени икономическите последици от сключването на договора, поставящ го в неравноправно положение спрямо насрещната страна. Или в случая, процесният договор за кредит е изготвен в несъответствие на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК /да е сключен по ясен и разбираем начин/, съответно чл.

3

11, ал. 1, т. 10 и т. 11 от ЗПК.

Възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция /с който реално се уговаря предоставянето на поръчителство/, е установено за услуга в полза на заемодателя, която е задължително условие за отпускането на заема и съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК следва да бъде включено в ГПР.

Така в договора за заем изрично е предвидено задължение за предоставяне на обезпечение, като една от предвидените възможности е с избрано от "Изи асет мениджмънт" АД дружество, предоставящо гаранционни сделки. Ищецът се е възползвал от тази алтернативна възможност и е сключил договора със заявителя. Договорите за паричен заем и за предоставяне на гаранция са сключени на една и съща дата, заведени са под един номер, предвидено е плащане по един и същи погасителен план и в полза на "Изи асет мениджмънт" АД. Освен това заемодателят "Изи асет мениджмънт" АД и гарантът "Файненшъл България" ЕООД имат кчеството на свързани лица, защото при осъществена служебна справка в Търговския регистър се установява, че към датата на сключване на договорите, едноличен собственик на капитала на "Файненшъл България" ЕООД е "Изи асет мениджмънт" АД. При тези данни, заемодателят е бил наясно с избора на ищеца за предоставяне на обезпечение още към момента на сключването на договора за заем.

Разпечатката съдържа 28 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/85811d2f-ed43-4710-958e-380563c2ecae