Решение № 1203 от 16.10.2025, Административен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 1203

Смолян, 16.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Смолян - I-ви касационен състав, в съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател:

ИГНАТ КОЛЧЕВ

Членове:

ДОБРИНКА ГРИБАЧЕВА

КАЛИНКА МЛАДЕНСКА

При секретар ВЕСЕЛКА ГЕОРГИЕВА и с участието на прокурора ГЕОРГИ ХАРИЗАНОВ като разгледа докладваното от съдия КАЛИНКА МЛАДЕНСКА канд № 20257230600223 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от Ж. З. Т., [ЕГН], от [населено място], общ. [област], против Решение № 51/04.06.2025 г., постановено по НАХД (АНД) № 92/2025 г. по описа на Районен съд - гр. [област].

В касационната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на решението на районния съд, поради неправилно приложение на закона и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Прави се искане обжалваното решение да се отмени и се отмени наказателното постановление. Претендират се направените разноски.

В съдебно заседание, касаторът Ж. З. Т., редовно призован, не се явява и не се представлява. В постъпила по делото молба поддържа касационната жалба и моли обжалваното решение да се отмени и се отмени наказателното постановление. Претендира направените разноски.

Ответникът по касационната жалба - Началник сектор „Пътна полиция“ в Областна дирекция на МВР - [населено място], редовно призован, не се явява. Представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител юрисконсулт Ш., който оспорва касационната жалба. В съдебното заседание и в представено писмено становище излага съображения за законосъобразност на обжалваното решение и моли същото да се остави в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя.

Представителят на Окръжна прокуратура - [населено място] дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е подадена в установения със закона срок и от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал.1 от АПК, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

Административен съд - гр. [област], като провери данните по делото във връзка с оплакванията в касационната жалба и извърши проверка по чл. 218 от АПК, във връзка с чл. 220 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

Предмет на разглеждане пред Районен съд - гр. [област] е било Наказателно постановление (НП) № 24-1058-001142/17.12.2024 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ [населено място] в ОД на МВР - [населено място], с което на касационният жалбоподател Ж. З. Т. е наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, за нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.

За да постанови обжалваното решение и потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че от събраните по делото доказателства се установило, че наказателно постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, че в процедурата по установяване на административното нарушение и съответно, налагане на наказанието, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до невъзможност за жалбоподателя да организира защитата си. Приел е, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, тъй като на 16.11.2024 г. в 09:20 часа, в община [област], на републикански път трети клас № 863 при км.9+300, като водач на лек автомобил „Ф. Ф.“ рег. № [рег. номер], с посока на движение от [населено място] към [населено място], отказва да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. номер АРРМ-0752 - нарушение на чл.174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Съдът е приел, че под „управление на МПС“ се разбира дейност, извършвана не само по време на движение, но и преди и след него. Това е дейност, както по осъществяване на пряк контакт на дееца с МПС, така и даване указания на друго лице. Приел е, че управлението може да е обикновена маневра, престой на превозното средство, бутане др., както и че управлението не се извършва само с двигателя; преместването на МПС в пространството може да се извърши и с ходовата част, посредством механично движение и когато водачът се намира извън купето. Районният съд е приел, че макар глаголът „управлявам“ да е свързан с активна дейност, за транспортните нарушения той се тълкува в широк смисъл, като се обхваща и времето, през което автомобилът е в покой, както и преотстъпването му на трето лице. Това е така, защото водачът има задължения и през времето, когато автомобилът е в покой. Приел е, че дейността, която водачът осъществява, както след спиране, така и преди привеждане в движение на транспортното средство е правно регламентирана и с повишена степен на обществена опасност. Макар да се извършва, когато МПС се намира в състояние на покой, тя представлява също „управление“ по смисъла на закона. В този смисъл и „водач“ по § 6, т. 25 от ЗДвП е не само лице, което се движи, но и всяко лице, което извършва манипулации с механизмите на превозното средство в покой след спирането му или преди потеглянето му. Районният съд е приел, че легална дефиниция на понятието „управление“ се извежда от Постановление № 1 от 17.01.1983 г. по н.д. № 8/1982 г. на Пленума на ВС. Приел е, че стоейки на шофорското място в автомобил с включен двигател, жалбоподателят се явява негов водач. Съдът е приел, че в случая от показанията на свидетелите Д. и д-р Б. и приобщените веществени доказателства - аудиозаписи на обажданията на [тел. номер] от К. М. и С. С. безспорно се установявало, че на 16.11.2024 г. сутринта Т. спял в автомобила си, който бил с включен двигател, на главния път [населено място] - [населено място]. Приел е, че преди да заспи и след събуждането му Ж. Т. като водач, той е извършвал волева дейност, доколкото двигателят му бил включен. Съдът е приел, че Т. го е управлявал и че административно-наказателната му отговорност правилно е била ангажирана. Приел е, че нормата на чл. 174 ал. 3 от ЗДвП предвижда две форми на изпълнителното деяние - 1. отказ за извършване на проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол и 2. неизпълнение на предписание на контролния орган за медицинско изследване. Видно от съдържанието на АУАН, при фактическото описание на нарушението са изложени обстоятелства, сочещи осъществяване само на едната форма на изпълнителното деяние, регламентирана в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, а именно: отказ за извършване на проверка с техническо средство. Съдът е приел, че в НП е посочено, че водачът е отказал да подпише талона за медицинско изследване, но това е само допълнение към фактическата обстановка, касаещо разяснение за случилото се след съставянето на АУАН и не е налице неяснота относно вмененото на жалбоподателя нарушение.

Районният съд е приел, че на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 2 000 лв. и 24 месеца лишаване от право да управлява МПС, които размери на наказанията са фиксирани в закона и няма възможност за индивидуализация и правилно са определени съобразно предвиденото в закона - чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП.

Поради изложеното, районният съд е потвърдил наказателното постановление и е осъдил жалбоподателя да заплати на ОДМВР - [населено място] разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Настоящият касационен състав намира, че решението е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при спазване на материалния и процесуалния закон, поради следното:

Неоснователно е оплакването в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Изводите на съда са направени при спазване на изискването по чл. 305, ал.3 от НПК, във връзка с чл. 84 от ЗАНН, след преценка на всички доказателства по делото и по вътрешно убеждение, поради което не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Изложени са съображения по всички възражения на жалбоподателя, както и защо съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели д-р Б., Д., С. и С. и защо не кредитира частично показанията на свидетелката Ч..

Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП (в приложимата редакция на ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.), водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.

По безспорен начин се установява по делото, че касационният жалбоподател Ж. З. Т. е извършил вмененото му с акта и наказателното постановление нарушение, а именно: че същия на 16.11.2024 г. в 09,20 ч., като водач на собствения си лек автомобил „Ф. Ф.“ с рег. № [рег. номер], на републикански път (РП) ІІІ 863, при км9+300 с посока на движение от [населено място] към [населено място] е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство А. Д. 7510 с фабричен № ARРМ-0752, което се установява от събраните по делото доказателства и показанията на свидетелите д-р Б., Д., С. и С., които съответстват на описаното като нарушение както в акта, така и в постановлението, поради което районния съд правилно е приел, че същото е доказано.

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление съдържат задължителните реквизити по чл. 42, т. 3 и т. 4 и по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, поради което не са ограничени процесуалните права на жалбоподателя.

В случая наказващият орган правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 174, ал. 3, предл. първо от ЗДвП (в приложимата редакция на ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) е наложил на касационният жалбоподател Ж. З. Т. предвидените кумулативни наказания „Глоба“ в размер [рег. номер]. и „Лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца“ за извършеното нарушение. Настоящата инстанция счита, че с наложените с постановлението административни наказания ще се постигнат целите на чл. 12 от ЗАНН - да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.

Поради горното, настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на решението си по Административно наказателно дело (АНД) № 92/2025 г., Районен съд - гр. [област] не е допуснал сочените в касационната жалба нарушения на закона, представляващи касационни основания по чл. 348, ал. 1 и т. 2 от НПК за неговата отмяна по касационен ред, поради което същото решение следва да се остави в сила като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на спора, основателно е своевременно предявеното от процесуалния представител на ответника по касационната жалба искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Поради това и касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР - [населено място] юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. за касационната инстанция съгласно чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правна помощ (в приложимата редакция на ДВ, бр. 59 от 2009 г., в сила от 28.07.2009 г.).

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Смолянският административен съд