Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260045 от 18.05.2021, Районен съд - Сливница

Съд
Районен съд - Сливница
Дело
Гражданско дело 621/2016
Вид
Решение № 260045
Подписан
18.05.2021
Състав
МАРИАНА МИТЕВА МАРКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.341 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 3 · Закон за собствеността
  • § 16, ал.1 · Закон за устройство на територията

Р Е Ш

Е Н И Е гр. Сливница, 18. 05. 2021 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД

– гр. Сливница, пети състав, в публично заседание, проведено на четвърти ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИАНА МАРКОВА при секретаря ГАЛИНА ВЛАДИМИРОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 621 по описа на съда за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.341 ГПК.

Предявен е иск за делба от В.К.И. срещу Е.К.М., Р.К.А., А.М.А., Ц.М.М., Б.Л.С. и П.М.П. на следните недвижими имоти, намиращи се в гр. Б.С.област:

УПИ № І-416, кв. 51, по плана на град Б.с площ от 571 кв. метра при съседи: от две страни улици, УПИ II – 415 и УПИ ХIII-412; втория етаж от жилищната сграда, построена в северната част на УПИ № І-416, кв. 51, цялата с площ от 82 кв.м., състояща се от две стаи, кухня, баня, антре и таванско помещение и УПИ ХIII-412, кв.51 по плана на гр. Б.с площ от 571 кв.м., при съседи: улица, УПИ І-416 и УПИ IV – 413 и УПИ I – 172.

Твърди се в исковата молба, че ищцата и първия ответник са наследници на родителите си К. Н.М., починал през 1972 г. и Ц. М., починала през 2009 г., а останалите ответници са наследници на М. А. А. и М. П. С. . По силата на договор за покупко – продажба, оформен с н.а. № 19/03.04.1963 г. том ІІІ, дело № 1263/1963 г. на СРС, К. Н.М. и М. П. С. са закупили от ТКЗС „Септемврийска победа“ – с. Б. по

½ идеална част от празно дворно място представляващо парцел № ІІ-169, кв. 35 по плана на с. Б.цялото с площ от 900 кв. метра. С договор за покупко – продажба, материализиран в н.а. № 52/24.03.1967г., том VІІ, дело № 1152/1967 г.

К. М. е продал на М. А. А. ¼ идеална част от описаното дворно място, заедно с ½ ид.ч. от застроената в северната част на парцела двуетажна къща.

Съгласно актуалния план на гр. Б.одобрен със Заповед № АБ-22/26.01.1984 г. притежаваните общо от К.

М. и М. А. ½ идеални части от парцел № ІІ-169 в кв. 35, са обособени в самостоятелен УПИ № І-416, кв. 51, по плана на град Б.с площ от 571 кв. метра при съседи: от две страни улици, УПИ II – 415 и УПИ ХIII-412.

Останалата ½ идеална част от стария парцел № ІІ-169, притежавана от наследниците на М. П. С. , е обособена в самостоятелен УПИ ХIII-412, като сметките по регулация между съсобствениците били уредени.

Ищцата оспорва правото на собственост на Б.С. и П.П. върху ½ ид.ч. от УПИ

І-416, кв. 51, по плана на град Б.с площ от 571 кв. м. при съседи: от две страни улици, УПИ II – 415 и УПИ ХIII-412. Твърди, че тази част от имота е придобита по давност от наследниците на К. Н.М. и М. А. А., чрез упражнявано непрекъснато владение от 1984 г. до настоящия момент.

В едномесечния срок по чл.131 ГПК ответникът

Е.К.М. е представил писмен отговор, с който не оспорва исковата претенция за делба. Твърди, че между него и ищцата е налице съсобственост върху втория етаж от жилищната сграда, построена в северната част на УПИ № І-416, кв. 51, по плана на град Б.цялата с площ от 82 кв.м., състояща се от две стаи, кухня, баня, антре и таванско помещение. Този ответник твърди, че заедно със семейството си обитава този етаж от къщата повече от тридесет години, като през този период единствено той се е грижил за жилищния имот и е направил много подобрения в него. Тъй като този имот реално е неподеляем, прави искане същия да му бъде поставен в дял и да уравни в пари дела на ищцата, но след приспадане на сторените от него разходи за поддръжка.

Не е посочена конкретна стойност и вид на твърдяните разходи.

Ответниците Б.Л.С. и П.М.П. са депозирали писмен отговор на исковата молба, с който претендират, освен описания в ИМ УПИ І-416, кв. 51, по плана на град Б.с площ от 571 кв.м., да бъде допуснат до делба и УПИ ХIII-412, кв.51 по плана на гр. Б.с площ от 571 кв.м., при съседи: улица, УПИ І-416 и УПИ IV – 413 и УПИ I – 172. Признават иска по отношение на правото на собственост на В.К.И., Е.К.М., Р.К.А., А.М.А. и Ц.М.М. върху УПИ № І-416, кв. 51, по плана на град Б.с площ от 571 кв. метра при съседи: от две страни улици, УПИ II – 415 и УПИ ХIII-412 и на построените в него сгради и подобрения. Оспорват правото на собственост на първоначалните ищца и ответници върху 225 / 571 ид.ч. от и УПИ ХIII-412, кв.51 по плана на гр. Б.целият с площ от 571 кв.м., при съседи: улица, УПИ І-416 и УПИ IV – 413 и УПИ I – 172. В тази връзка са предявили насрещен иск да бъдат признати за собственици на 450 / 571 ид.ч. от УПИ ХIII-412, кв.51 по плана на гр. Б.на основание покупко – продажба от ТКЗС, делба и упражнявано давностно владение в периода след 1963 г. (от момента на сключването на договора за делба от 17.04.1963 г. между К. М. и М. С. ). Посочват, че полученият в наследство от М.

С. имот представлява половината от бившия парцел II-169, кв. 35 по плана на с. Б.идентична с УПИ ХIII-412, кв.51 по плана на гр. Б. от

1984 г. с площ от 571 кв.м. Освен това твърдят, че са собственици на основание упражнявано от 2000 г. давностно владение върху реално придаваема към УПИ ХIII-412 част с площ от 121 кв.м. от УПИ IV – 413 въз основа на влезлия в сила регулационен план, одобрен със заповед № 22 / 26.01.1984 г. Посочват, че правото на собственост върху тази част са придобили на основание разпоредбите на ЗУТ, съгласно които след като за придаваемата част не е бил сключен окончателен договор в нотариална форма, но тя е била завладяна и владението върху нея е продължило повече от 10 години. Също така заявяват, че по силата на наследствено правоприемство са собственици на построената в УПИ ХIII-412 жилищна сграда, считано от построяването й през 1963 г. и на всички подобрения по силата на приращението.

Ответниците Р.К.А., А.М.А. и Ц.М.М. не са депозирали писмен отговор.

В съдебно заседание страните изразяват становище да бъде допусната делба на процесните имоти при квоти по закон.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, прие следното:

От удостоверениe за наследници № 411 от 25.11.2015 г., издадено от община Б.се установява, че В.К. М. и Е.К.М. са законни наследници на К. Н.М., починал на 23.08.1972 г. и Ц. К. М., починала на 20.01.2009 г.

От удостоверениe за наследници № 204 от 22.06.2018 г., издадено от община Б.се установява, че Б.Л.С. и П.М.П. са законни наследници на М. П. С. , починал на

29.07.1976 г.

Съгласно удостоверение за наследници № 54/28.02.2019 г., издадено от община Б.Р.К.А., Ц.М.М. и А.М. Алексов са законни наследници на М. А. А., починал на 07.12.1976 г.

По силата на договор за покупко – продажба, оформен с н.а. № 19/03.04.1963 г. том ІІІ, дело № 1263/1963 г. на СРС, К. Н.М. и М. П. С. (по време на брака му с Б.Л.С.) са закупили от ТКЗС „Септемврийска победа“ – с.

Божурище по ½ идеална част от празно дворно място представляващо парцел № ІІ-169, кв. 35 по плана на с. Б.цялото с площ от 900 кв. метра.

С договор от

17.04.1963 г.с нотариална заверка на подписите К. Н.М. и М. П. С. са разделили доброволно общият им парцел № ІІ-169, кв. 35 по плана на с. Б.като в дял на

К. Н.М. е възложена ½ ид.ч. при граници: улица от две страни, М.Д. и М. П., и частта на М. П. С. . В дял на М. П. С. е възложена ½ ид.ч. при граници: улица, К. Н.М. и парцели IV-172 и I-172.

С договор за покупко

– продажба, материализиран в н.а. № 52/24.03.1967 г., том VІІ, дело № 1152/1967 г. К. М. е продал на М. А. А. ¼ идеална част от описаното дворно място, заедно с ½ ид.ч. от застроената в северната част на парцела двуетажна къща, като на купувача е даден в реално ползване и владение приземния етаж от къщата, състоящ се от две стаи, кухня и баня и антре.

Със заповед №

АБ-22/26.01.1984 г. е одобрен актуалния план на гр. Б.съгласно който притежаваните общо от К. М. и М. А. ½ идеални части от парцел № ІІ-169 в кв. 35, са обособени в самостоятелен УПИ № І-416, кв. 51, по плана на град Б.с площ от 571 кв. метра при съседи: от две страни улици, УПИ II – 415 и УПИ ХIII-412. Останалата ½ идеална част от стария парцел № ІІ-169, притежавана от наследниците на М. С. , е била обособена в самостоятелен УПИ ХIII-412, като сметките по регулация между съсобствениците са били уредени.

В представената скица № 332/01.04.2016 г. на УПИ I – 416 от кв.51 по плана на гр.

Божурище е отразено, че този УПИ е идентичен с част от описания в нотариалните актове парцел II-169 в кв.35 по плана на гр. Божурище.

В представеното по делото удостоверение за търпимост № ТС – 443(1) / 16.04.2018 г. е отразено, че за двуетажната масивна жилищна сграда, разположена в северната част на УПИ II-169 в кв.35 по плана на гр. Божурище от 1951 г. (идентичен с част от УПИ I – 416 от кв.51 ) е издадено разрешение за строеж № 56 от 15.09.1963 г. за жилищна сграда със застроена площ от 82 кв.м. От построената в УПИ I – 416 от кв.51 двуетажна жилищна сграда всеки от етажите е самостоятелен, като достъпът на първия етаж е от вход на югоизточната фасада, а на втория етаж от северозападната фасада. Налице са условията на приложимост на § 16, ал.1 ЗУТ. Строежът е допустим по действащия план на застрояване на гр. Б.одобрен със заповед № АБ-22/26.01.1984 г. Строежът е изграден в сегашния му вид преди 1987 г.

По делото е разпитан свидетеля И.П.И., който посочва, че парцелът е бил общ, който впоследствие е бил разделен когато са строени сградите в него, първоначално между тъста му К. Н.М. и М.

П. С. , а впоследствие парцелът на К. М. е бил разделен на още два и единият се ползва от ответниците Р.А., А.А. и Ц.М.М.. Св. И. посочва, че страните не са имали спорове във връзка с ползването на имотите и всеки владее своя имот в границите на поставените огради, които не са местени, откакто свидетеля знае имотите. Св. И. посочва, че в имота има две къщи, като всяка страна ползва отделен етаж.

От заключението на съдебно - техническата експертиза на вещото лице Ч.Я. се установява, че съществува частична идентичност между бившия парцел II-169 от кв.35 по отменения регулационен план от 1951 г. на гр. Б. с площ от 900 кв.м. с двата процесни имота: УПИ I – 416 от кв.51 с площ от 571 кв.м. и УПИ ХIII-412 от кв.51 с площ от 571 кв.м. по действащия регулационен план на гр. Б.одобрен със заповед № АБ-22/26.01.1984 г. Налично е разминаване на парцелните граници на общия бивш парцел II-169 в кв.35 с външните граници на УПИ I – 416 и УПИ ХIII-412 от кв. 51, както следва: от североизток, югоизток и югозапад границите на бивш парцел II-169 от кв.35 попадат по-навътре от границите на УПИ I – 416 и УПИ ХIII-412 от кв. 51, от където е и разликата в площите 900 кв.м. по нотариален акт и план от 1951 г. за парцел II-169 в кв.35 и 1142 кв.м. общо за УПИ I – 416 и УПИ

ХIII-412 от кв. 51 по действащия план. Според вещото лице няма данни по делото, както и от огледа на място, обезсиления план от 1951 г. да е приложен, т.е. да са оградени с огради описаните 900 кв.м. При справка в портала КАИС е установено, че е наличен и друг обезсилен план за територията на процесните имоти от 1971 г., който не е представен по делото. От направената справка по плана от 1971 г. е налична пълна идентичност между процесните за УПИ I – 416 и УПИ ХIII-412 от кв.

51 по действащия план от 1984 г. и парцелите по плана от 1971 г. В същия план от 1971 г. сградите от основното застрояване в двата парцела са показани с условен знак – пунктир, което означава, че са в процес на строителство и на са завършени. Може да се направи предположение, че имотът за който е отреден първоначалният бивш парцел II-169 в кв.35 по плана от 1951 г. или имот планоснимачен № 169 има форма в посока изток запад и попада с малка площ в парцел II-169 (в северната му част).

Останалата част (южната) на парцел II-169 от кв.35 попада върху част от имот пл. № 170. Може да се предположи, че всички имоти в този район (вкл.169 и 170) са кооперирани, респ. одържавени и придаваемите и отчуждаеми места за парцелите са неприложими за конкретните парцели, т.е. земята е изцяло държавна. Няма данни по делото обезсиленият план от 1951 г. да е приложен, т.е. имотите да са оградени по границите, респ. по парцелните граници на парцел II-169 от кв.35 по плана от 1951 г. или да са поставени огради, ограждащи описаните в н.а. и по плана 900 кв.м. В плана от 1971 г., който съвпада с действащия план, са нанесени имотни граници (огради) на имотите, от които са образувани парцели I-196 и XIV-196 в кв.11, както и сгради на основното застрояване (и в двата парцела) в строеж, от което може да се направи извода, че собствениците (към този момент – 1971 г.) са владели дворните си места и са материализирали оградите им на място по границите на парцелите, показани в плана от 1971 г., респ. действащия от 1984 г. Така може да се направи извод, че оградите, материализирани на самото място към момента на огледа на процесните имоти отговарят на предвижданията на плановете от 9171 г. до 1984 г. (действащ). Така че имотите са се владели в тези граници от 1971 г. до настоящия момент. Няма неуредени сметки по регулация на двата процесни имота УПИ I – 416 от кв.51 с площ от 571 кв.м. и УПИ ХIII-412 от кв. 51 с площ от 571 кв.м. съгласно предвижданията на действащия план, одобрен със заповед № АБ-22/26.01.1984 г. или навсякъде по външните граници на УПИ