Решение № 3182 от 23.10.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3182 гр. Варна, 23.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: С. Т. при участието на секретаря Д.Д. като разгледа докладваното от С. Т. Гражданско дело № 20213110114332 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от *** с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** срещу Н. И. Д., с ЕГН ********** и адрес ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищцовото дружество следните суми, за която е издадена Заповед № 3471/16.07.2021г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 10352/2021г. по описа на ВРС: главница за периода от 20.06.2018г. до 17.05.2021 г. в размер на 305.22 лв. /триста и пет лева и двадесет и две стотинки/, представляваща дължима сума за незаплатена ел.енергия и мрежови услуги по фактури, издадени за периода от 20.06.2018 г. до 17.05.2021 г., както следва №№ ***г. за обект с абонатен № *** и клиентски № ***, адрес: *** – приключено МП, ведно със законна лихва от 14.07.2021г. до окончателно изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 25.07.2018г. до 15.06.2021 г. в размер на 11.22 лв.

/единадесет лева и двадесет и две стотинки/.

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:

Ответницата била заведена в системата на ищцовото дружество под клиентски № *** като микростопански клиент, а обектът на потребление е заведен под абонатен № ***.

В периода от м. май 2018г. до 01.10.2020г. между страните било налице валидно облигационно правоотношение по доставка на електрическа енергия в обект на ответника, находящ се ***.

В същият период ищцовото дружество действало в качеството си на краен 1 снабдител, като съществуващото правоотношение между страните било регулирано от публично известни Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „*** /ОУДПЕЕ/.

Фактурата, издавана от краен снабдител на краен клиент включвала както дължимата сума за потребена енергия, изчислена по определена от КЕВР цена за съответния период, така и дължими към преносното и разпределителното предприятие мрежови услуги, акциз, надбавки и дължим ДДС.

Последното било законово закрепено в чл.28, ал.1 от Правилата за търговия с енергия /ПТЕЕ/, съгласно който небитовите крайни клиенти, какъвто била ответницата, на крайните снабдители заплащат всички мрежови услуги за съответния ценови период на крайния снабдител.

На основание чл.29, ал.3

ПТЕЕ клиенти, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължали утвърдени от комисията цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електропреносната мрежа, други мрежови услуги за съответния ценови период, които заплащат на оператора на електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция.

Съгласно ал.1 на същата разпоредба мрежовите услуги се заплащали от клиенти и производители върху фактурираните количества активна електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с правилата по чл.83, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката и договорите по чл.11, ат.1, 2 и 3 по утвърдените от комисията цени.

Задължението по фактура № ***. било в размер на 0.68 лева и било за потребена енергия в периода от 08.05.2018г. до 07.06.2018г. Изискуемостта на задължението настъпила на 25.07.2018г. и същото не било заплатено към датата на подаване на исковата молба.

В периода от м. юли 2020г. до м. септември 2020г. включително на ответницата била начислявана единствено мрежова услуга „достъп до електроразпределителната мрежа“. В този период ответницата нямала отчетена потребена енергия в обекта, поради което не били начислявани суми за потребена енербгия, мрежова услуга – достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа и пренос по електроразпределителната мрежа, както и акциз и надбавка за фактор мощност.

За обект, находящ се в *** такса достъп се изчислявала на база 39 квт, доколкото имало поставен МАП-автоматичен прекъсвач, който ограничава потреблението на ток в посоченият размер.

Считано от 01.07.2020г. на основание НАРЕДБА №1 от 14.03.2017г. за регулиране цените на ел.енергията *** начислявало цена за мрежова услуга „достъп до електроразпределителната мрежа“ на база предоставена мощност от мрежата. Тази промяна била одобрена с решение на КЕВР от 01.07.2020г. Затова и доколкото ответника бил небитов абонат за изчисленията била използвана предоставената мощност на клиента в размер на 39 квт за всеки от обектите. На ответника било изпратено писмо от *** с посочени клиентски данни за стойност на актуалната предоставена мощност за клиента. Информация за предстоящата промяна била публикувана на интернет страницата на „*** Въпреки проведената информационна кампания, от името на Н. И. Д. не били предприети никакви действия по намаляване или увеличаване на предоставената за всеки от обектите мощност.Поради изложеното, дължимата от Н. И. Д. мрежова услуга „достъп до електроразпределителната мрежа“ била изчислена чрез прилагане на определена от КЕВР 2 цена при размер на предоставената мощност 39 квт. по предоставени от *** данни.

Прекъсване на захранването на някое от основанията, предвидени в договора или закона, също не освобождава потребителя от заплащане на таксата. Освобождаването от такова задължение можело да е следствие само от прекратяване на присъединяването към електроразпределителната мрежа, каквото в настоящият случай не било направено за процесния период. Поради липсата на прекратяване на присъединяването към електроразпределителната мрежа за процесния период била дължимо заплащане на мрежова услуга „достъп до електроразпределителната мрежа“, начислена с процесните фактури.

За периода месец октомври 2020г. - месец май 2021г. между „***също било налице валидно облигационно правоотношение по доставка на електрическа енергия в обект на ответника. За посоченият период ищцовото дружество действало в качеството си на търговец, като съществуващото правоотношение между страните е регулирано от разпоредбите на 15 на ПЗР на ЗИД на ЗЕ (в сила от 26.06.2020 г.). Считано от 01.10.2020г. с последното изменение на чл.94а ЗЕ от кръга клиенти на крайния снабдител отпаднали всички небитови клиенти, независимо от напрежение, на което са присъединени. Това правело невъзможно оставането на обект с аб. №*** на регулирания пазар – той не можел да бъде снабдяван от крайния снабдител по неговите общи условия, което ex lege водело до прекратяване на договора за доставка на електрическа енергия при общи условия от крайния снабдител.

В закона било предвидено, че ако до 30 септември 2020г. включително, клиент по § 15, ал.1 не е сключил договор с търговец на електрическа енергия по свободно договорени цени, доставката на електрическа енергия се извършва от досегашния му доставчик в качеството му на титуляр на лицензия по чл.39, ал.1, т.5 ЗЕ. Доставчикът по чл.2 (крайния снабдител, но при условията на лицензията си за търговия, а не за обществено снабдяване и не по регулираните от КЕВР цени за доставка на енергия ниско напрежение) сключвал типов договор с клиентите, които до 30.09.2020г. включително не са сключили договор с търговец на електрическа енергия. Типовият договор бил със срок от 01.10.2020г. до 30.06.2021г. До сключването му доставчикът по ал.2 осигурявал доставката на електрическа енергия, при условие, че клиентът своевременно заплаща всички дължими суми във връзка с доставката.

Н. И. Д. нямала сключен договор с търговец на електрическа енергия по свободно договорени цени за процесния обект нито към 01.10.2020г., нито към момента на подаване на исковата молба.

Не бил налице и сключен типов договор по §15 на ПЗР на ЗИД на ЗЕ (в сила от 26.06.2020г.).

Поради описаната законодателна промяна от 01.10.2020г. обекти с аб. № *** служебно преминал от **, в качеството му на краен снабдител, на свободен пазар с доставчик *** в качеството му на търговец на свободен пазар.

Съгласно чл.31, ал.1 ПТЕЕ клиенти, регистрирани на пазара по свободно договорени цени заплащали дължимите суми за мрежови услуги на съответния търговец, който от своя страна заплаща дължимите суми за мрежови услуги на съответния мрежови оператор.

За фактурите от период месец октомври 2020г. - месец май 2021г. не са начислявани дължими суми за потребена енергия. Начислявана била само дължима сума за мрежова услуга „достъп до електроразпределителната мрежа“, изчислена на база предоставена мощност.

3

Абонатът не заплатил доброволно задълженията си и изпаднал в забава, поради което и дължал мораторна лихва върху задълженията. Дължимостта на лихви в случай на забавено плащане била уговорена между страните, както в чл.38 ОУДПЕЕЕ, така и намирала законова опора в чл.86 ЗЗД.

Ищецът моли за уважаване на исковите претенции, прави искания по доказателствата и моли за присъждане на направените в исковото и в заповедното производство разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от назначения на ответницата особен представител, който оспорва исковете като недопустими и неоснователни.

Липсвали доказателства за твърденията в исковата молба, че ответника Н. Д. И. е собственик или ползвател на самостоятелни обекти в *** за които е открит клиентски номер ***. Ответникът нямал валидно сключен договор с дружеството ищец, не е заявявала процесната предоставена мощност и поради това не дължи плащане на претендираните от ищеца суми. Оспорва се твърдението за наличието на сключен договор между страните за процесния период от май 2018г. - 01.10.2020г.

Ищецът не представил Общи условия на ***, от които черпи права за възникнала облигационна връзка между ищеца и ответника. Ищецът в настоящото производство не сочел наличието на сключен между страните индивидуален договор. Също така нямало доказателства за наличие на сключен „типов договор“ с ответника по §15 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ в сила от 26.06.2020г. В §15 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ в сила от 26.06.2020г. гласи, че в 30дневен срок от влизането в сила на този закон крайните снабдители изпращат уведомление до всеки небитов краен клиент за прекратяване снабдяването с електрическа енергия от 1 октомври 2020г. на обекти, присъединени към електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение, в съответната лицензионна територия. Налага се извода, че след 01.10.2020г. прекратяването на предоставените услуги е прекратяване на сключен договор между страните. В ал.3 изр. второ от цитираната разпоредба е посочено, че до сключването на типовия договор доставчикът по ал.2 осигурява доставката на електрическа енергия, при условие, че клиентът своевременно заплаща всички дължими суми във връзка с доставката.

При наличие на неплатени с настъпил падеж стари задължения на клиента сключването на типов договор е недопустимо и противоречи на закона, а доставчика на услуги е следвало да прекрати електрозахранването на обектите на клиента. В условията на евентуалност се въвежда възражение за изтекла погасителна давност в полза на ответника за дължимата сума по фактура №***.Размера на сумите по останалите фактури, по които ищеца претендира плащане не били съобразени с нормативната уредба поради което се оспорват по размер.

В открито съдебно заседание страните, чрез проц. представители (ответницата, чрез назначения особен представител), поддържат изложеното в исковата молба и отговора по нея. .

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

От извадка от система „Квази“ на *** се установява, че ответницата в вписана в тази система като титуляр/абонат с клиентски номер *** за обект с абонатен номер ***, вид клиент: стопански клиенти, с адрес *** /л.13/.