Решение № 217 от 12.05.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 217 гр. Русе, 12.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло Ас. Йорданов при участието на секретаря Радостина Ил. С. като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно наказателно дело № 20254520201608 по описа за 2025 година Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Х. Х. Я., чрез адв. М. Д., депозирана против наказателно постановление № 002534 от 18.04.2024г., издадено от директор на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ град София, с което на жалбоподателя, на основание чл. 179, ал. 3а, вр. чл. 139, ал. 7 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1800 лева, за нарушение по чл. 179, ал. 3а, вр. чл. 139, ал. 7 ЗДвП.

С жалбата се ангажират твърдения, че на посочената в АУАН и НП дата на нарушението, жалбоподателят не е управлявал моторното превозно средство, с което е извършено нарушението, тъй като е бил в регламентирана почивка, поради и което не е извършил същото. Моли се са бъде постановено решение, с което да бъде отменено издаденото наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа депозираната жалба. В хода и по реда на съдебните прения релевира доводи, че от събраните в хода на производството доказателства не се установява по никакъв начин, че жалбоподателят е бил водач на посоченото МПС, дори напротив, установява се, че на посочената в акта и наказателното постановление дата, същият не е управлявал процесния автобус и доколкото се касае нарушение, установено в отсъствие на нарушителя е следвало да се проведе процедура по чл. 187а, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП и едва ако собственикът възрази, да се състави АУАН на водача. На последно място се инвокират доводи, че наказателното постановление се явява издадено в нарушение на правото на ЕС, съгласно решение на съда на ЕС от 21.11.2024г. Претендират се разноски.

Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна и моли същата да бъде 1 оставена без уважение. Релевират се доводи, че констатациите, които са направени в съставения АУАН са действителни, тъй като при съставянето на акта се разговаря с шофьорите и това, което се казва от тях се записва в акта, а така също и че преди издаване на наказателното постановление не са постъпили доказателства, които да подкрепят тезата на водача. Инвокират се доводи, че в настоящия случай няма как да бъде приложена нормата и изобщо констатациите по отношение правото на ЕС.

Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по отношение на която е ангажирана административнонаказателна отговорност.

Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.

Съдът‚ след като обсъди ангажираните от страните фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалвания електронен фиш, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Административнонаказателното производство срещу жалбоподателя е започнало със съставянето на АУАН № 002534/19.11.2023 от дата 29.11.2023г., за това, че на 19.11.2023г., в 06.36 часа е управлявал, извън населено място, ППС с рег. № ****, автобус Фолксваген Крафтер, с обща техническа допустима максимална маса до 12 тона, по път 21:Мартен – Русе – 12, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, които факти са субсумирани от актосъставителя като нарушение по чл. 139, ал. 7 ЗДвП.

Нарушителят е отказал да подпише съставения АУАН.

Въз основа на съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление № 002534/18.04.2024г., с фактическо описание и правна квалификация на нарушението, идентични на съдържащите се в АУАН и на жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 3а, вр. чл. 139, ал. 7 ЗдВП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1800 лева, за нарушение по чл. 179, ал. 3а, вр. чл. 139, ал. 7 ЗдВП.

Въз основа на извършена оценка на събраните в хода на производството гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните правни изводи.

В хода на административнонаказателното производство не е допуснато нарушение, на процесуалните правила, което да има за своя последица отмяна на оспореното наказателно постановление на процесуално основание.

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН и съдържат необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото 2 наказателно постановление, са намерили отражение датата, часът и мястото на нарушението. Самото нарушение е описано подробно, както в акта, така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление и в същите са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административнонаказващия орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на наказаното лице. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на жалбоподателя.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно нормата на чл. 303, ал. 2 НПК, приложима на основание чл.

84 ЗАНН, съдът признава подсъдимият за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин.

От събраните в хода на производството гласни, писмени и веществени доказателства и извършената оценка на същите, поотделно и в тяхната взаимна връзка и зависимост, не може да бъде изведен единственият възможен извод, че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението, за което е ангажирана неговата отговорност.

На първо място по делото не са представени, каквито и да било доказателства от страна на наказващия орган, който именно носи доказателствената тежест, че на датата на нарушението 19.11.2023г., именно жалбоподателят е управлявал посоченото ППС.

Видно от показанията на разпитания в хода и по реда на съдебното следствие, актосъставител, същият изрично изнася пред съда, че няма как да установи на място, че на датата, на която е извършено нарушението, именно жалбоподателят е управлявал моторното превозно средство, освен ако това не бъде заявено от водача и самият актосъставител е приел, че именно жалбоподателят е извършил нарушението, тъй като не е отрекъл, че на посочената дата е управлявал той.

Такъв подход на наказващия орган, да ангажира административнонаказателна отговорност на едно лице, само и единствено на негови самопризнания, грубо нарушава нормите на чл. 116, ал. 1 и ал. 2 НПК, приложими на основание чл. 84 ЗАНН, съгласно които разпоредби, обвинението не може да се основава само на самопризнанието на дееца и самото самопризнание не освобождава съответните органи от задължението им да събират и други доказателства по делото.

В настоящия случай това не е сторено и в хода на административнонаказателното производство от страна на наказващия орган не е събрано нито едно доказателство, в подкрепа на административнонаказателното обвинение.

Съгласно разпоредбата на чл. 103 НПК, приложима на основание чл.

84 ЗАНН тежестта да се докаже обвинението е върху наказващия орган и наказаното лице не е длъжно да доказва, че е невинен, както и не могат да се правят изводи във вреда на лицето, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност, поради това, че не е доказал твърденията си.

Наказаното лице няма задължение да доказва, че е невинен и това, че 3 в хода на административнонаказателното производство не е представил доказателства, че на посочената в АУАН и НП дата не е управлявал моторното превозно средство, с което е извършено нарушението и което не е негова собственост, не могат да се правят изводи в негова вреда.

Отделно от това, видно от представеното в хода на производството по обжалване на наказателното постановление извлечение от картата на жалбоподателя, като водач на ППС, на датата, на която е извършено нарушението, същият не е управлявал процесното моторно превозно средство, тъй като в периода 17.11.2023г. до 21.11.2023г. е бил в почивка.

Разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, приложим на основание чл. 84 ЗАНН, изисква обвинението да е доказано по несъмнен начин, което означава да е изключено всяко съмнение у вътрешно убеждение на съда относно главния факт, подлежащ на установяване по делото и да бъдат изключени, каквито и да било противни изводи, освен единственият възможен, а именно, че наказаното лице е осъществило състава на нарушението, за което е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност, а в настоящия случай от събраните в хода на съдебното производство доказателства такъв извод не може да бъде направен.

По изложените мотиви съдът намира, административнонаказателното обвинение за недоказано и издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено.

С оглед пълнота на изложението следва да бъде посочено, че с оглед разпоредбата на чл. 24 ЗАНН, единствено и само в правомощията на наказващия орган е да прецени, по отношение на което лице и как да ангажира неговата административнонаказателна отговорност.

С оглед изхода на делото, основателно се явява искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Неоснователно е възражението на наказващия орган за прекомерност на същите. В настоящия случай, именно поради поведението на наказващия орган, във връзка с връчване на наказателното постановление, делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, поради и което следва заплатеното от страна на жалбоподателя възнаграждание да бъде присъдено в пълен размер, съобразно представения списък с разноски, а именно 255,65 евро, които разноски, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 АПК, следва да бъдат възложени в тежест на наказващия орган.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1, вр. ал. 2, вр. чл.

58д, т. 1 ЗАНН‚ съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 002534 от 18.04.2024г., издадено от директор на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ град София, с което на Х. Х. Я., ЕГН:**********, с адрес ******, на основание чл. 179, ал. 3а, вр. чл. 139, ал. 7 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1800 лева, за нарушение по чл. 179, ал. 3а, вр. чл. 139, ал. 7 ЗДвП.

ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, със седалище 4 и адрес на управление в гр. София, бул. „Македония“ № 3 ДА ЗАПЛАТИ на Х. Х. Я., ЕГН:**********, с адрес ******, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 АПК, СУМАТА в размер на 255,65 евро (двеста петдесет и пет евро и 65 евроцента), представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 5