Решение № 6942 от 14.10.2015, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

Гр.*****, 14.10.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийският градски съд, Гражданско отделение, І-20 състав, в открито заседание на пети октомври две хиляди и петнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ РАЙКИНСКА

При секретаря Е.К., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 5917 по описа на СГС за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са кумулативно субктивно и обективно съединени при условия на евентуалност искове по чл. 74 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД.

Ищцата Р.С.Л. твърди в исковата си молба и уточнителни молби от 02.06. 2014 г., 23.06.2014 г. и 22.07.2014 г., че Д. Д. и Ц. Д. сключили договор за заем с П.Б. за 95 000 лева, за срок от 4 месеца, обективиран в договор за ипотека от 11.08.1999 г., с която ипотека заемателите обезпечили дълга си. Ипотеката била учредена върху дворно място с площ от 5027 кв.м. в гр. *****, кв. „М.Л., съставляващо парцел пл. № IV-1480, 1481 в кв. 29 по плана на гр. *****. Заемателите продали ипотекирания имот на Л.Н.Р. на 08.05.2000 г., като по сделката ищцата действала като техен пълномощник. В това си качество получила и продажната цена на имота в размер на 102 000 лева. Р.Л. твърди, че в изпълнение на споразумение между страните по договорната ипотека разпределила получената сума, като предала 95 000 лева на заемодателя П.Б. – дадена в заем сума, а 3 154.69 лева превела на доверителите си Д. и Ц. Д., която сума била остатък след приспадане и на направените от ищцата разноски за данъци и такси по имота, местни и държавни такси по ипотеката и заличаването й поради извършеното плащане в полза на кредитора П.Б., както и адвокатски хонорар. Впоследствие – на 28.11.2000 г. Л.Р. продал имота на Д.Д., а той от своя страна го продал на 23.12.2005 г. на „Т енд Д Б.” АД, и двете сделки при цена от 102 000 лева.

С влязло в сила решение на СГС, I-3 състав по гр.д. № 2666/2005 г. били обявени за нищожни, поради противоречие със закона, упълномощителната сделка, с която ищцата била упълномощена от Д. и Ц. Д., както и договорите за покупко продажба между тях и Л.Р., и между последния и Д.Д.. Това решение засегнало пряко вещно-правния ефект на трите извършени продажби на процесния имот, като никой от купувачите не станал собственик. В изпълнение на чл. 191, ал. 1 ГПК, всеки от продавачите по сделките възстановил на съответния купувач платената от него цена. Ищцата възстановила платената от Л.Р. цена в размер на 102 000 лева със свои средства, след като подписала с него споразумение за това за извънсъдебно уреждане на имуществените последици от влязлото в сила решение на СГС на 23.09.2013 г. Извършила плащането със собствени средства, които получила през 2013 г. след продажба на наследствен имот. Тя не била упълномощавана да прави това от Д. и Ц. Д., но твърди, че е имала интерес да сключи споразумение с Л.Р. и да му върне платеното, тъй като пълномощното, по силата на което ги представлявала, било прогласено за нищожно и съществувала реална опасност купувачът Л.Р. да предяви срещу нея лично иск за връщане на платената сума, както и за вреди от претърпяната евикция, каквато готовност той заявил.

Твърди при условията на евентуалност, че платила чуждо задължение – това на праводателите на ответниците да върнат полученото по нищожната сделка, от което те се обогатили за нейна сметка, поради което й дължат обезщетение за неоснователното обогатяване.

Ищцата твърди още, че към момента на исковата молба Д. и Ц. Д. са починали, като оставили като свои законни наследници тримата ответници.

Предвид всичко изложено, сочи, че има правен интерес да търси от наследниците сумата, която платила в погашение задължението на Д. и Ц. Д. да върнат продажната цена на процесния имот на Л.Р. и неговата съпруга В.Р., в размер на 102 000 лева, поради евикцията, настъпила по силата на влязлото в сила решение на СГС. Иска да бъде осъдена ответницата С.Д. да й заплати 51 000 лева, С.Д. – 25 500 лева и А.Д. – 25 500 лева при условията на чл. 73 и 74 ЗЗД, а евентуално – при условията на чл. 59 ЗЗД.

В депозирания от ответниците С.Д., С.Д. и А.Д. отговор на исковата молба, се излагат доводи за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Ответниците твърдят, че ищцата е дъщеря на заемодателката П.Б., а Д.Д. (Б.) е неин брат. Видно било от решението на СГС за прогласяване нищожността упълномощителната сделка и трите продажбени сделки, че тримата родственици се сговорили да заобиколят закона и в нарушение на чл. 152 ЗЗД и да се удовлетворят чрез продажбата на ипотекирания в обезпечение на заема, даден от П.Б. имот, като го придобият вследствие поредица от продажби. Въпреки задължението на всеки от продавачите по нищожните сделки да върне даденото от съответния купувач, в случая липсвало задължение на Д. и Ц.

Д. да връщат каквото и да било, тъй като те не били страна по продажбения договор, а ищцата действала с нищожно пълномощно. По никоя от продажбените сделки не били плащани никакви пари, съответно Р.Л. не била предала сума в размер на 95 000 лева на П.Б. в погашение на заема, даден на Д. и Ц. Д.. Всички сделки били привидни с участието на подставено лице, като кР.та цел била имотът да бъде придобит от тримата родственици срещу 95 000 лева, въпреки че цената му била много по-висока.

Доказателство за привидността на продажбените сделки било и решение на СГС, I-4 състав по гр.д. № 4723/2010 г., с което ответниците били признати за собственици на процесния имот по отношение на Д. Б. и „Т енд Д Б.” АД, но бил отхвърлен иск за предаване на владението, тъй като имотът не бил в тяхно владение. Ответниците твърдят още, че не е налице евикция, а самоотстранение от имота от страна на всички участвали по веригата на сделките лица. Освен това, вземане към наследодателите на ответниците имала само П.Б. и то за връщане на заетата сума, не и ищцата или който и да било от споменатите страни по продажбените сделки. Правят и възражение за погасяване на вземането по давност, като такава била изтекла на 23.12.2010 г.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическастрана следното:

Видно от Удостоверение за наследници на Д. Д.. Д.,***, той е починал на 21.09.2009 г. и е оставил като наследници съпругата си Ц. Д., починала на 11.06.2012 г., дъщеря си С.Д.Д. – К. и внука си А.Д.Д. (син на сина му Д. Д.Д. – починал на 15.03.2000 г.).

Видно от Удостоверение за наследници на Ц. Й.Д., издадено от Столична община, район „Възраждане, тя е починала на 11.06.2012 г. и е оставил като наследници дъщеря си С.Д.Д. – К. и внука си А.Д.Д. (син на сина му Д. Д.Д. – починал на 15.03.2000 г.).

Видно от справка под формата на компютърна разпечатка от персоналната партида на Д. Д. Д., направена на 11.10.2005 г. на 11.08.1999 г. е вписана договорна ипотека върху недвижим имот, находящ се в м. „М.Л.” с площ 5 147 кв.м., като същата е заличена на 30.11.2000 г. Макар тази справка да не носи подпис на нейния автор, не е спорно между страните, че това е документ именно от електронната база данни на Службата по вписвания. Не е имало и спор относно верността й.

По делото е разпитан свидетеля Д. С.Д.. Той е посочил, че заедно с Л.Р. били ответници по друго дело, по което се спорело за имот в гр. *****, кв. М.Л., 5 147 кв. м. бил.

Това дело било спечелено от ищеца. Тогава Л.Р., който е адвокат, предявил претенции към сестрата на свидетеля – Р.за връщане на платените от него 102 000 лева за този имот.

Между тях нямало спор за главницата, но иало спор за лихвата върху сумата. Претендирал и разноските по делото, по което бил осъден. Водили преговори около 2 години.

Провели се 10-15 срещи и накрая Р. казал, че ще заведе дело. Свидетелят, който купил имота от Р., също предявил претенции към него, но той казал, че няма пълната сума и че след като се разбере с Р. Л., ще плати на ищеца. Свидетелят твърди още, че със сестра си Р.е в добри отношения, но не искал да прави прихващане с нея, защото били роднини и можело да загуби пари. Предпочитал да се разбере с Р., а ако не – да го съди. Когато той купил имота, върху него имало ипотека, Р. не я бил махнал, защото така искал да предпази имота от имотната мафия, но предал на свидетеля документ за заличаване на ипотеката. Свидетелят заличил ипотеката.

Понеже имал договор с фирма за построяване на къщички и блокове на купеното място, трябвало имотът да е чист. Свидетелят знае, че Р.С. възстановила заем, даден от П.Б., негова майка, на Д., като техен пълномощник.

С нотариален акт за продажба на недвижим имот № 54, т. LLLIV, дело № 31328/10.12.1993 г. на I-ви нотариус при Софийската нотариална служба, Д. Д.Д. е купил собствеността върху дворно място с площ от 2000 кв.м., ПИ № 925Д, в кв. 14 по плана на гр. *****, м. „М.Л.”, при граници: имот пл. № 925, трамвайно ухо и имот пл. № 925Г.

С нотариален акт за продажба на недвижим имот № 55, т. LLLIV, дело № 31329/10.12.1993 г. на I-ви нотариус при Софийската нотариална служба, Д. Д.Д. е купил собствеността върху дворно място с площ от 3027 кв.м., ПИ № 925Г, в кв. 14 по плана на гр. *****, м. „М.Л.”, при граници: ул. „Василашко езеро”, имот пл. № 957, имот пл. № 958 и имот пл. № 925Д.

С нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 172, т. VI, дело № 17342/11.08.1999 г. П. Г.Б. предоставя на Д. Д.Д. и Ц. Й. Д. заем в размер на 95 000 лева, за срок от четири месеца, безлихвено, като за обезпечаване на задължението си заемодателите учредяват в полза на заемателя ипотека върху свой недвижим имот - Дворно място, цялото с площ 5 027 кв.м., съставляващо парцел IV-1480, 1481 от кв. 29 по плана на гр. *****, м. „М.Л.”.

С нотариален акт за продажба на недвижим имот № 178, т. XXXIII, дело № 8327/08.05.2000 г. на Службата по вписвания, гр. *****, Д. Д.Д. и съпругата му Ц. Й. Д., действащи чрез пълномощника си Р.С.Л., са продали на Л.Н.Р. Празно дворно място, цялото с площ 5 027 кв.м., съставляващо парцел IV-1480, 1481 от кв.

29 по плана на гр. *****, м. „М.Л.”, като в в описа на доказателствата за собственост на продавачите, са описани посочените по-горе нот. актове № 54 и 55 от 1993 г. Цената на имота е посочена като 102 000 лева, която е изплатил напълно и в брой на пълномощника на продавачите. Данъчната оценка на имота е 101 796.70 лева. Посочено е, че всички такси по прехвърляне на имота се заплащат от пълномощника на продавачите. Пълномощникът е действала чрез нотариално заверено пълномощно № 2416/11.08.1999 г. на нотариус М.Ш..

Д. Д. Д. и Ц. Й. Д. са упълномощили Р.С.Л. да продава, дарява, заменя и обременява с тежести в полза на лице, което намери за добре, на цена и при условия, каквито уговори, както и да се разпорежда с получените суми от продажбата на Дворно място, цялото с площ 5 027 кв.м., съставляващо парцел IV-1480, 1481 от кв. 29 по плана на гр. *****, м. „М.Л.”, както и да ги представлява пред държавни, общински , съдебни органи, юридически и физически лица, да подава данъчни декларации за имота, да получава данъчни оценки, да ги подписва и нагажира навсякъде във връзка с дадените й с пълномощното права.

Представеното по делото пълномощно няма дата, но върху него е виден печат на нотариус и между страните не с еспори, че това именно е прогласеното за нищожно пълномощно.

Л.Р. е продал имота на Д.

С.Д. на 28.11.2000 г. с нотариален акт за продажба на недвижим имот № 17, т.LLIV, дело № 26177/28.11.2000 г. на Службата по вписвания, гр. *****, за сумата от 102 000 лева, изплатена напълно и в брой на продавача преди подписване на нотариалния акт.

Данъчната оценка е 120 903 лева.

От своя страна Д.Д. е продал имота на „Т енд Д Б.” АД с с нотариален акт за продажба на недвижим имот № 188, т. LLLLXVI, дело № 541027/23.12.2005 г. на Службата по вписвания, гр. *****, за сумата от 213 420.70 лева, която сума е изплатена на купувача преди подписване на нотариалния акт.

Видно от две квитанции за платени данък недвижими имоти и такса битови отпадъци от 27.04.2000 г., такива са заплатени по имената на Д. Д. и Ц. Д. за имот в ж.к. „Манастриски ливади”, включително лихви върху задълженията.

На 08.05.2000 г. П. Г.Б. е подписала декларация, че е получила от Р.С.Л., в качеството си на пълномощник на Д. Д. и Ц. Д. сумата от 95 000 лева за заличаване на договорна ипотека върху Дворно място, цялото с площ 5 027 кв.м., съставляващо парцел IV-1480, 1481 от кв. 29 по плана на гр. *****, м. „М.Л.”. Заявила е, че за в бъдеще няма повече претенции към гореописания имот.