Решение № 37 от 03.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Пловдив, 03.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселин Пл. Атанасов при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело № 20235330100753 по описа за 2023 година

Предмет на делото са искове по чл. 415, ал.1, т.1 вр. с чл. 422 ГПК и чл. 415, ал.3 вр. с чл. 79 вр. с чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД;

Ищец „Профи Кредит България“ ЕООД чрез пълномощника си юрк. Г.П.иска да се признае за установено по отношение на ответник И. С. Н. с ЕГН ********** и адрес: гр.

********, че дължи сумите, за които е била издадена заповед № ***** за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 06.11.2022г. по ЧГД №15570/2022г. по описа на РС – Пловдив, както следва:

1 343.24 лв. – главница по договор за потребителски кредит №*******., сключен с ищеца за срок от 36 месеца и общо предоставена сума по кредит в размер на 2000 лв. за срок от 36 м. с размер на вноската 95,26 лв. годишен процент на разходите: 49.12%; годишен лихвен процент: 41.00%;лихвен процент на ден: 0.11%; и общо дължима сума по кредита:

3428.40 лв., от които до момента са изплатени: главница в размер на 656.77 лв., договорно възнаграждение в размер на 772.14лв. и 839.96 лв. платени възнаграждения за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ или обща сума в размер на 2 268.86лв.

640.91 лв. договорни възнаграждения за периода 25.09 до 05.10.2022г.;

343.39 лв. неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“;

816.65 лв. неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“;

278.32 лв. лихва за забава от 26.02.2020 до 05.10.2022г. ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на 1 заявлението по чл.410 ГПК 28.10.2022г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба ищецът поддържа, че сумите, които претендират по процесния договор са изискуеми и дължими съгласно постигнатите уговорки, оформени в договор за потребителски кредит №******.

Ответник И. С. Н. чрез адв. Г. оспорва предявените искове като подава възражение по чл. 414 ГПК вх. №******. по ЧГД 15570/2022г. и с отговор вх. №*****г. не оспорва, че вземанията, произтичат от процесния договор за потребителски кредит от 10.01.2020г. но счита, че договора е сключен в нарушение на добрите нрави, сумите начислени за допълнителни услуги не са за улеснение на потребителя, а са изцяло в негова вреда, прекомерен е годишния лихвения процент, така и ГПР.

За ответника не става ясно до кога кредита е обслужван, какви са месечните вноски и каква сума от кредита (лихва, главница, допълнителни услуги) е погасена с тях. Иска се оспорването на предявените искове

За безспорно е обявено обстоятелството, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № 30041825916

Съдът след като се запозна с твърденията на страните и събраните по делото доказателства и на основание чл. 235, ал.2 вр. с чл. 12 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното.

Със заповед № **** за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 06.11.2022г. по ЧГД №15570/2022г. по описа на РС – Пловдив е разпоредено длъжникът и ответник в настоящето производство да заплати следните суми, както следва:

1 343.24 лв. – главница по договор за потребителски кредит №*******г., сключен с ищеца за срок от 36 месеца и общо предоставена сума по кредит в размер на 2000 лв. за срок от 36 м. с размер на вноската 95,26 лв. годишен процент на разходите: 49.12%; годишен лихвен процент: 41.00%;лихвен процент на ден: 0.11%; и общо дължима сума по кредита:

3428.40 лв., от които до момента са изплатени: главница в размер на 656.77 лв., договорно възнаграждение в размер на 772.14лв. и 839.96 лв. платени възнаграждения за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ или обща сума в размер на 2 268.86лв.

640.91 лв. договорни възнаграждения за периода 25.09 до 05.10.2022г.;

343.39 лв. неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“;

816.65 лв. неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“;

278.32 лв. лихва за забава от 26.02.2020 до 05.10.2022г. ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК 28.10.2022г. до окончателното изплащане на сумата .

С Определение № 2041/17.02.2023г. заповедта по чл. 410 ГПК е обезсилена за сумите от 20,22 лева законна лихва и 30 лева неплатена такса по Тарифа на ищеца. Определението е влязло в законна сила като необжалвано;

2

В срока по чл. 414 ГПК е постъпило възражение по чл. 414 ГПК от длъжника Н. като в срок по чл. 415, ал.1, т.1 е предявен установителния иск за сумите предмет на заповедта по чл. 410 ГПК;

Видно от договор за потребителски кредит № ****** е отпусната сума в размер на 2000 лева в заем, срок 36 месеца, кредитът е обявен за предсрочно изискуем считано от 05.10.2022г., ГПР 49.12%, ГЛП – 41%, общо задължение 5 438.40 лева с включеното възнаграждение за услугите фаст и флекси, вноска 150,82 лева.

В молба вх. № *******г. ищецът посочва, че сумата от 2 268.86 лева е изплатена от ответника в периода от 24.01.2020г. до 01.10.2021г.

В договора за кредит е уговорен ГПР 49,12 %, без да са включени разходите за пакет допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ с което е нарушен чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, което води до недействителност на целия договор на основание чл. 22 ЗПК В случая, не са спазени изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

В процесния договор никъде не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляването. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

Нарушение е налице, т.к. в договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Ето защо, не е ясно по какъв начин е формиран ГПР, неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема.

След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях. Отделно - посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания.

Целта на цитираната разпоредба на чл.11, т.10 ЗПК е на потребителя да се 3 предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.

Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК /в т см. - трайната практика на Окръжен съд Пловдив - Решение № 242/18.02.2016 г. по гр. д.

№ 45/2016 г.; Решение № 1561/30.11.2016 г. по гр. д. № 2355/2016 г.; Решение № 656/ 26.05.2017 г. по гр. д. № 499/2017 г.; Решение № 336/13.03.2018 г. по в. гр. д. № 3025/2017 г. и др./.

Липсата на разбираема и недвусмислена информация в договора по см. на чл. 11, т.

10 ЗПК, е възможно да заблуди средния потребител относно цената и икономическите последици от сключването му, поради което договорът е недействителен – така Решение по в.гр.д. № 2533/21 г. на ПОС.

Стойността на пакета за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ следва да бъде включено в ГПР. Стойността на пакета представлява допълнително възнаграждение за заемодателя за предоставянето на сумата /т.нар. скрита възнаградителна лихва/, уговорено в противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения и с чл.19, ал.4 ЗПК.

Посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП, вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП и член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО.

Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. В този смисъл - Решение № 260123/25.09.2020 г. по в. гр. д. № 1214/2020 г.; Решение № 682/7.07.2020 г. по в. гр. д. № 880/2020 г.; Решение № 1375/22.11.2019 г. по в. гр. д. № 1983/2019 г.; Решение № 220/18.02.2020 г. по в. гр. д. № 2957/2019 г.; Решение № 1411/29.11.2019 г. по в. гр. д. № 1207/2019 г.; Решение № 1510/13.12.2019 г. по в. гр. д. № 2373/2019 г.; Решение № 33/8.01.2020 г. по в. гр. д. № 2344/2019 г. на ПОС и др. Това от своя страна означава, че клаузата за общия размер на сумата, която следва да плати потребителят, е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост ГПР не се уговаря между страните.

Посочването на стойност, по-малка от действителната, която превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, представлява неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

4

Следователно, процесният договор за заем е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради което и ищецът има право на чистата стойност на кредита от 2000 лева, която е била изплатена още към 01.10.2021 – справка инкорпорирана в молба вх. № ****. и към който момент кредитът не е бил обявен за предсрочно изискуем поради което ищецът няма право и на законна лихва.

Ето и защо предявените искове се отхвърлят като неоснователни и недоказани На основание чл. 38, ал.1, т.2 ЗА в полза на адв. В. А. Г. следва да се присъдят разноски в размер на сумата от 450 лева – 50 лева за заповедното производство и 400 лева за настоящата инстанция

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявени иск от „Профи кредит България“ ЕООД с ЕИК 175074752 със седалище и адрес на управление: гр. ******* чрез юрк. Г.П. ПРОТИВ И. С. Н. с ЕГН ********** ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО че дължи СУМИТЕ за които е била издадена заповед № ***** за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 06.11.2022г. по ЧГД №15570/2022г. по описа на РС – Пловдив, както следва:

1

343.24 лв.

–

№3004185916/10.01.2020г. главница по договор за потребителски кредит

640.91 лв. договорни възнаграждения за периода 25.09 до 05.10.2022г.;

343.39 лв. неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“;

816.65 лв. неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“;

278.32 лв. лихва за забава от 26.02.2020 до 05.10.2022г. ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК 28.10.2022г. до окончателното изплащане на сумата ОСЪЖДА „Профи кредит България“ ЕООД с ЕИК 175074752 със седалище и адрес на управление: гр. *********чрез юрк. Г. П. ДА ЗАПЛАТИ в полза на адв. В. А. Г. със служебен адрес: гр. ****** сумата от 450 лева разноски за настоящата инстанция и за заповедното производство.