Решение № 93 от 31.03.2025, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. Монтана, 31.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елизабета Кралева при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Гражданско дело № 20241600100367 по описа за 2024 година

Настоящото производство е образувано по предявен пряк иск от Р. И.

ЕГН **********. чрез адв. М. Н от Софийска адвокатска колегия, гр. *.

СРЕЩУ: ЗД ..Б. И.“ АД. ЕИК *, със седалище и адрес а управление: гр. *. бул.

..*“ № *; с правно основание чл. 432 от КЗ с цена в размер на 26 000.00 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди .

В исковата молба се твърди, че на 05.04.2024 г.. около 12:35 часа. по път Е-79. с посока на движение към гр. *, се е движил лек автомобил марка ..*”, модел ..*” с рег. №*. управляван от М.З. с ЕГН **********(У1). Същият, в района на км 113+000. поради движение с несъобразена с пътните условия и интензивността на движението скорост, при десен завой навлиза в лентата за насрещно движение и удря в предна лява врата (шофьорска), правомерно движещия се лек автомобил марка ..*", модел „*” с рег. № *. управляван от пострадалия Р. И. с ЕГН **********. като с тези действия става причина и реализира ПТП с материални щети и пострадали лица.

Местопроизшествието е посетено от компетентните органи на МВР . които са съставили Констативен протокол № 1023-50155/05.04.2024г.

Непосредствено след настъпването на инцидента, пострадалият повлиян от адреналина, че при такъв удар е останал жив не е обърнал внимание на състоянието си. Два-три часа след произшествието започнал да изпитва главоболие, болки и ограничени движения в областта на врата и тялото. Тъй като дискомфорта от болките бил поносим И. не потърсил лекарска помощ, като се е надялвал симптомите да отшумят. С течение на времето обаче, болките му не само не намалели и не се повлияли от непрекъснатия прием на обезболяващи, но се проявили и болки в гърдите при дълбоко вдишване и 1 кашляне. Не можел да движи нормално нито главата , нито торса си, като изпитвал болки и при неволно движение по време на сън.

Предвид липсата на подобрение, на 09.04.2024ищецът потърсил лекарска помощ в МЦ ..Д-р Ст.И." ЕООД - гр. *. След проведено рентгеново изследване и консултации със съответните специалисти са установени данни за следните травматични увреждания: фрактури на VI, VII и VIII ребра в ляво и фрактура на трансверзалните израстъци на прешлен С7 вляво. Насочен е към домашно лечение, при спазване на режим на покой. Предписана му е шийна яка.

Получените вследствие на ПТП травми са причинили болки и страдания на ишеца със значителен интензитет през възстановителния период.Фрактурите на VI. VII и VIII ребра в ляво и фрактурата на трансверзалните израстъци на прешлен С7 вляво са причинили болки и страдания, дори и при покой, които са се усилвали до нетърпимост при всеки един опит за движение.Това наложило принудителното спазване на щадящ режим без натоварване, което е пречило на самообслужването и посрещането със собствени сили на обикновените хигиенни и битови потребности, за задоволяване на които пострадалият се е нуждаел от чужда помощ, поради което чувството на безпомощност и уязвимост у Р. И. се е засилило, като той се е считал за постоянно бреме на своите близки и роднини.

Силните болки и стреса от автопроизшествието са довели до изостряне на неврологичния му статус. От получените травматични увреди ищецът ми не е можел да заспи, да се отпусне, да почине и да се храни нормално, което е довело до общо влошаване на здравословното му състояние.

Процесният инцидент е променил живота на пострадалия в негативна насока. От ведър и спокоен човек И. е станал сприхав и изнервен, страхувал се да шофира и да не се нарани. Спомена от инцидента не го напуска, като му причинява кошмари и безсъние. От деен човек, използващ всеки свободен момент, за да прекарва навън сред природата и приятели, ищецът ми за дълъг период е преустановил обичайните си активности.

По отношение на л.а. ..*”, модел „*” с рег. №* е сключена застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" в ЗД ..Б. И.”АД по застрахователна полица № ВО/02/123003426882, валидна към датата на ПТП, видно от справка от интернет сайта на Гаранционен фонд.

На основание чл. 429 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора сума. отговорността на застрахования за причинени на трети лица имуществени и неимуществени вреди. В случая функционално отговорно за вредите причинени от водача на лек автомобил л.а. ..*”, модел ..*” с рег. №* .

С претенция, получена в деловодството на ответното дружество, видно от известие за доставяне от 25.04.2024 г. . на основание чл. 429. ал. 1 от Кодекса за застраховане е депозирано искане за обезвреда на Р. И. и при ответника е заведена щета № *. С писмо изх. № НЩ-3382/16.06.2024. ЗД ..Б.И.” АД е отказало изплащане на обезщетение за покриване на 2 отговорността на виновния застрахован водач по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” - М.З. с мотив, че Р. И. не е вписан като пострадало лице в съставения Констативен Протокол за ПТП.

Поради изтичане на законоустановения срок за доброволно изпълнение на задължението на застрахователя да изплати обезщетение на пострадало лице и изричното изявление за отказ за плащане за Р. И. е налице правен интерес от предявяване на правата си.

Моли съда след установяване на гореизложеното на основание чл. 432. ал. 1 от Кодекса за застраховане във вр. с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, да осъди ЗД ..Б. И.”. ЕИК: *да заплати на Р. И.. ЕГН ********** сумата от 26 000 /двадесет и шест хиляди лева/, обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, ведно със законната лихва, считано от 25.04. 2024 г. /датата на предявяване на претенцията/ до датата на окончателното плащане ведно с направените в процеса разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответникът ЗК“Б.И.“ АД гр.*чрез адв. А. И. преупълномощен от адв. М.Г., с който се оспорва претенцията по основание и размер.

Оспорва наличието на деликт, извършен от страна на водача на л.а. „*” с рег. № * - М. З., и категорично отрича твърдението, че действията й са били противоправни и виновни, като в причинна връзка с тях е настъпило процесното пътно-транспортно произшествие (ПТП). Към момента не е налице влязла в сила присъда, която да има задължителна сила съгласно чл.

300 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Дори и да се приемат за верни твърденията в исковата молба, които предполагат, че гражданският деликт би могъл да съставлява и престъпление, към настоящия момент липсва влязла в сила присъда, която да установява извършването на такова престъпление.

За да бъде доказано наличието на деликт, следва да се установи, че водачът е нарушил нормативни разпоредби или общоприетите правила за движение по пътищата. В случая оспорва тези твърдения, тъй като няма доказателства, че М.З. е нарушила правилата за движение или че е проявила небрежност или невнимание, което би могло да бъде причина за възникването на инцидента. От представените доказателства не става ясно, че нейното поведение е било в нарушение на закона или че е допринесло за вредоносния резултат.

Освен това, оспорва твърдението, че М.З. е действала виновно. За да се установи вина, следва да се докаже, че тя е осъзнавала опасността от действията си или е била в състояние да предвиди възможните последици, но не е предприела необходимите мерки за предотвратяване на инцидента.

Липсват доказателства, които да подкрепят подобно твърдение в настоящия случай.

Оспорва да е налице причинно-следствена връзка между действията на М.З. и настъпването на процесното ПТП. За да се установи такава връзка, трябва да се докаже, че ако М.З. не беше извършила определени действия или бездействия, инцидентът нямаше да настъпи. В случая не е доказано, че нейното поведение е довело директно до възникването на произшествието, 3 нито че е имало други обективни причини, които са могли да повлияят на събитията.

Оспорва механизма на пътнотранспортното произшествие (ПТП), като счита, че представените по делото доказателства не са достатъчни и нямат установителен характер по отношение на точния начин, по който е настъпило събитието. За да бъде направен извод за това кой от участниците е действал противоправно, е от съществено значение да бъде ясно и точно установен механизмът на ПТП - включително движението на превозните средства, скоростта им, местоположението на участниците в момента на удара и други обстоятелства, които имат отношение към възникването на инцидента.Без ясно и доказано установяване на механизма на настъпване на ПТП, не може да се направи обоснован извод за вината на нито една от страните.

В представения по делото Констативен протокол за пътнотранспортното произшествие (КП за ПТП) ищецът не е посочен като пострадало лице, участващо в инцидента. КП за ПТП е единственият документ, който може да послужи за установяване на връзка между определени телесни травми и процесното ПТП. Отсъствието на ищеца от този протокол ясно показва, че евентуалните травми, претендирани от него, не са в причинна връзка с процесното пътнотранспортно произшествие.

Допълнителен аргумент в подкрепа на липсата на причинно-следствена връзка между твърдените травми и процесното ПТП е обстоятелството, че първият медицински преглед на ищеца е извършен едва четири дни след настъпването на инцидента. Този времеви период между предполагаемото ПТП и медицинската консултация значително отслабва достоверността на твърдението, че посочените травми са резултат именно от този инцидент. При подобно забавяне липсва непосредствена медицинска документация, която да свърже убедително претендираните увреждания с процесното събитие, което допълнително поставя под съмнение основателността на иска.

Оспорва исковете за неимуществени вреди по размер. При условие че травматичните увреждания бъдат доказани или се приемат за категорично установени въз основа на представената медицинска документация, адекватната сума за обезщетение би била в размер на около 20 000 лева и без да се отчита евентуално съпричиняване.

Претенцията за присъждане на лихва от датата на уведомяване на застрахователя е неоснователна, като противоречи на закона. Съгласно чл.

429, ал. 3 от Кодекса за застраховането, лихвата върху обезщетението, дължимо от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, започва да тече не от датата на уведомяване на застрахователя, а от момента, в който обезщетението става изискуемо.

Според чл. 497 КЗ, застрахователят има определен срок за разглеждане на претенцията за обезщетение, след като бъде уведомен за настъпилото събитие. В този срок застрахователят следва да направи оценка на претенцията и да изплати дължимото обезщетение. Ако застрахователят не изплати обезщетението в рамките на този срок, тогава възниква правото на пострадалото лице да претендира лихва за забава, която започва да тече от 4 момента, в който плащането е станало изискуемо, а не от момента на уведомяването.

Следователно, искането за присъждане на лихва от датата на уведомяване на застрахователя е в противоречие със законовите разпоредби и следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Лихвата следва да бъде присъдена единствено от датата, на която обезщетението е трябвало да бъде изплатено, в съответствие с предвидените срокове в Кодекса за застраховането.

В съдебно заседание ищецът не се явява лично, но чрез своя процесуален представител, поддържа исковата молба, като твърди, че от приетите по делото експертизи се установяват претендираните вредите, и искът следва да уважи като основателен.

Ответникът чрез процесуалния си представител поддържа депозирания отговор, като моли съда да постанови решение, с което да отхвърли иска като неоснователен и да присъди сторените в производството разноски. В условията на евентуалност моли да не уважи иска в пълния му размер.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства и са назначени и изслушани експертизи – съдебно-автотехническа и съдебно-медицинска .