Решение № 7339 от 04.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7339 гр. София, 04.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Г.

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Мариана Г. Въззивно гражданско дело № 20231100502915 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 14.12.2022г., постановено по гр.д. № 28962/2022г. по описа на СРС, ГО, 27 състав, са отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД срещу С. Г. Д. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумите: 2 480, 10 лева, представляваща главница по Договор за кредит № 30040320476/30.10.2019, падежирал на 25.12.2021г., ведно със законна лихва за период от 27.01.2022г. до изплащане на вземането; сумата 725, 93 лева, представляваща мораторна лихва за период от 26.11.2019г. до 25.12.2021г.; 603, 70 лева, представляваща договорно възнаграждение за период от 25.01.2021г. до 25.12.2021г., за които суми има издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 4082/2022г. по описа на СРС, ГО, 27 състав. Със същото решение са отхвърлени и предявените от “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД срещу С. Г. Д. осъдителни искове по чл. 415, ал. 3 , вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 10а, ал. 1 ЗПК за осъждане на ответницата да заплати сумата от 1

600 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „Фаст” към договора за потребителски кредит и за сумата от 1 240, 04 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „Флекси” към договора за потребителски кредит, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 31.05.2022 г., до окончателното изплащане.

Срещу решението, в частта в която са отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ищеца “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, в която са изложени оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи. Въззивникът аргументира становище за неправилно заключението на съда, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Поддържа, че методиката на формиране на годишния процент на разходите е ясно посочена. Посочена била и общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора. Сочи, че възнаграждението за допълнителни услуги не следва да се включва в ГПР, поради което невключването му не представлява заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал.

4 от ЗПК. Освен това счита, че въпросът дали тези допълнителни услуги следва да се включат като елемент от ГПР е относим към действителността само на тези клаузи, но не и на договора за кредит като цяло. Този извод обосновава с клаузата на чл. 19, ал. 5 от ЗПК. Във въззивната жалба са изложени подробни съображения за неправилност на изводите на първоинстанционния съд, че клаузата за възнаградителна лихва е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, изр. 3-то от ЗЗД. Сочи, че в чл. 19, ал. 4 от ЗПК е въведено ограничение за максималния размер на годишния лихвен процент, който не може да бъде по-висок от петкратния размер на законната лихва за просрочени задължения, а според ал. 5 от същия закон, клаузи, надвишаваши тези размери се считат за нищожни. В този смисъл поддържа неправилност на съдебната практика, според която максимално допустимия размер на възнаградителната лихва е 30 % за необезпечени кредити, тъй като по този начин се ограничава и размерът на ГПР. Предвид действителността на клаузата за възнаградителна лихва счита, че първоинстанционният съд 2 неправилно е прихванал платените суми от чистата главница. От друга страна, предвид действителността на договора не следват и последиците по чл. 22 и чл. 23 от ЗПК. По тези съображения поддържа, че от първоначално претендираната главница от 2 480, 10 лева следва да се приспадне единствено платеното по закупения пакет допълнителни услуги в размер на 1 839, 96 лева и лихвите за забава в размер на 64, 87 лева. Остатъкът от непогасената главница възлиза на сумата от 575, 36 лева, а дължимата възнаградителна лихва е в размер на 603, 70 лева. Направено е искане за отмяна на първоинстанционното решение в тези части и постановяване на друго, с което претенциите по чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД да се уважат до размер съответно от 575, 36 лева и 603, 70 лева.

Въззиваемата С. Г. Д. не изразява становище по въззивната жалба.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон.

Настоящият съдебен състав счита обжалваното решение за валидно и допустимо. По наведените оплаквания за неправилност на същото приема следното:

На етапа на въззивното производство не е спорно, че между страните е сключен на 30.10.2019г. договор за потребитески кредит № 3030040320476, по силата на който кредитодателят “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД е предоставил на С. Г., в качеството на кредитополучател, паричен заем в размер на 4 000 лева, която сума е била усвоена. Уговорено е задължение за разсрочено връщане на кредита за срок от 24 месеца /краен падеж – 25.10.2021г./, при фиксиран годишен лихвен процент /ГЛП/ – 41 % и годишен процент на разходите /ГПР/ - 48, 96 %. Потребителят е поел задължение да върне предоставената му в заем сума при договорените условия, както следва: на 24 равни месечни вноски от по 244, 47 лева, включваща част от главницата и част от лихвата, с падеж – 25-то число на месеца, при обща дължима сума по кредита в размер на 5 867, 26 лева. Страните постигнали съгласие кредитополучателят да закупи пакет от допълнителни услуги – “Фаст” и “Флекси”, по който длъжи възнаграждение в общ размер на 3 680 лева, което е 3 разсрочено на части – на 24 месечни вноски с размер на вноската от по 153, 33 лева, която се заплащала едновременно с месечната погасителна вноска по кредита. Общият размер на задължението на кредитополучателя е определено на 9 547, 26 лева /сбор от дължимата сума по кредита от 5867, 26 лева и дължимото възнаграждение по допълнителния пакет услуги в размер на 3 680 лева/, а общият размер на месечната вноска възлиза на 397, 80 лева.

Установено е още, че съгласно Анекс № 1 към договор за потребителски кредит от 06.04.2020г., ответницата е заявила писмено отлагане на вноските по погасителния план, като с анекса е договорено отлагане на вноска 5, като е договорен нов погасителен план, а отложената вноска е договорено да се заплати в края, като неразделна част от анекса е приет нов погасителен план, съгласно който вноска № 5 с дата на плащане от 25.03.2020г. е с общ размер на вноската от 0, 00 лева, като е добавена нова вноска № 25, с падеж 25.11.2021г. и общ размер на месечната вноска 397, 80 лева, включваща главница, лихва и размер на вноска по допълнителна услуга. С Анекс № 2 към договор за потребителски кредит от 10.11.2020г. е описано, че ответницата заявила писмено отлагане на вноските по погасителния план, като с анекса е договорено отлагане на вноска 13, като е договорен нов погасителен план, а отложената вноска е договорено да се заплати в края, като неразделна част от анекса е приет нов погасителен план, съгласно който вноска № 13 с дата на плащане от 25.11.2021г. е с общ размер на вноската от 0, 00 лева, като е добавена нова вноска № 26, с падеж 25.12.2021г. и общ размер на месечната вноска 397, 80 лева.

Не е спорно, че ответницата е погасила частично задълженията си по процесния договор, като е заплатила сума в общ размер на 4 623, 42 лева за периода от 25.11.2019г. до 25.12.2020г., които били отнасяни за погасяване на главница, лихва, както и допълнителни услуги.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

От съдържанието на процесния договор с оглед предмета, страните и съдържанието на правата и задълженията, се установява, че същият представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК.

Кредитополучателят е физическо лице, на което по силата на процесния договор е предоставен кредит, който не е предназначен за извършването на 4 търговска или професионална дейност, поради което същият има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а съответно кредитодателят е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП.

Съдържанието на договора сочи на съглашение, по силата на което кредиторът се задължава да предостави на потребителя – физическо лице, кредит /потребителски кредит/ за общо ползване /за задоволяване на лични нужди/, като не са налице изключенията по чл. 4 от ЗПК. При така възприето съдът приема, че за валидността на този договор са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.

Нормите на Закона за потребителския кредит са повелителни, поради което по отношение на тях намират приложение дадените разрешения в т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение No 1/2013 год. на ВКС по тълкувателно дело No 1/2013 год., ОСГТК, според които при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако неиното нарушение не е въведено като основание за обжалване, т.е. тои може служебно да се произнесе по деиствителността на клаузи в договор за потребителски кредит, когато са налице за това правни или фактически обстоятелства.

В хода на производството пред настоящата инстанция е постановено решение на СЕС от 21.03.2024г. по дело С-714/22, с участието на “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, по преюдициални въпроси от значение за спора, което, с оглед задължителния си характер /чл. 633 от ГПК/, следва да бъде съобразено при разрешаването на поставения правен въпрос за последиците от установяване недействителността на съществен елемент от императивно уреденото съдържание на договорите за потребителски кредити, в частност това по чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, предвид разпоредбата на чл. 22 ЗПК, че липсата на някой от посочените задължителни реквизити на договора за кредит води до недействителност на целия договор. В същото решение е изяснено, че член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и 5 възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието "годишен процент на разходите" по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.

В конкретния случай от съдържанието на раздел 15 "Допълнителни услуги" от представените Общи условия на "Профи Кредит България" ЕООД към договор за потребителски кредит /ОУ/ се установява, че уговорените допълнителни услуги имат следното съдържание: чл. 15.1 - клиентът закупил допълнителна услуга "Фаст" получава приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит преди клиентите, без закупена допълнителна услуга "Фаст", и в рамките на един час от постъпването на искането за отпускане на потребителски кредит. Според чл. 15.2 всеки клиент, пожелал и закупил услуга "Флекси" получава право да променя погасителния си план при изпълнение на специфични изисквания, описани по-долу в чл.