Решение № 3494 от 12.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3494 гр. София, 12.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора Иванова при участието на секретаря Юлия С. Д.а Асенова като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело № 20221100505608 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 20262208 от 26.11.2020 год., постановено по гр.дело № 81595/2018 г. на СРС, ІІІ Г.О., 142 състав, е осъдена Столична Община, с ЕИК 000696327, с адрес: гр.София, ул.“Московска“ № 33, представлявана от Йорданка Фандъкова- кмет, да заплати на Ц. С. К., с ЕГН **********, сумата от 4700 лв., представляваща дължимо обезщетение за неимуществените вреди- травматични увреждания, причинени на ищцата, вследствие на инцидент- пропадане в необезопасена тротоарна шахта и падане на тротоар на ул.“Твърдишки проход“ № 27 на 18.11.2018 г. около 10,00 часа, предизвикано от бездействие на ответника- неотстраняване на препятствия от тротоара на улицата, в нарушение на задълженията му като собственик на общинските пътища и лице, стопанисващо общинските пътища, ведно със законната лихва върху сумата от увреждането- 18.11.2018 г. до окончателното й заплащане, като е отхвърлена частично претенцията за обезщетяване на причинените неимуществени вреди в останалата й част- над размера на присъдените 4700 лв. до общо търсените 12000 лв., като неоснователна и недоказана. С решението на съда е осъдена Столична Община, с ЕИК 000696327, с адрес: гр.София, ул.“Московска“ № 33, представлявана от Йорданка 1

Фандъкова- кмет, да заплати на Ц. С. К., с ЕГН **********, сумата от 576,72 лв.разноски по делото. С решението на съда е осъдена Столична Община, с ЕИК 000696327, с адрес: гр.София, ул.“Московска“ № 33, представлявана от Йорданка Фандъкова- кмет, да заплати на Софийски районен съд, сумата в размер на 78,20 лв.разноски по делото- депозит за вещо лице. С решението на съда е осъдена Ц. С. К., с ЕГН **********, да заплати на Столична Община, с ЕИК 000696327, с адрес: гр.София, ул.“Московска“ № 33, представлявана от Йорданка Фандъкова- кмет, сумата в размер на 78,20 лв.- разноски по делото. С определение № 20016961 от 25.02.2022 г., постановено в закрито заседание по гр.дело № 81595/2018 г. по описа на СРС, Г.О., 142 състав е изменено решение № 20262208 от 26.11.2020 г., като е осъдена Столична община, ЕИК 000696327, с адрес: гр.София, ул.“Московска“ № 33, представлявана от Йорданка Фандъкова- кмет, да заплати на Ц. С. К., ЕГН **********, сумата от 187,08 лв.- разноски по делото, както и е осъдена Столична община, ЕИК 000696327, с адрес: гр.София, ул.“Московска“ № 33, представлявана от Йорданка Фандъкова- кмет, да заплати на адв.М. Д. Д.- член на САК, сумата от 391 лв., възнаграждение за безплатна правна помощ, предоставена на ищцата.

В срока по чл.259 от ГПК, решението на СРС, Г.О., 142 състав е обжалвано и от двете страни по делото.

Въззивникът- ищец Ц. С. К., чрез пълномощника си адв.М. Д. е подала въззивна жалба, с която обжалва решението в частта, с която е отхвърлен предявения от нея иск с правно основание чл.49 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за сумата над 4700 лв. до пълния предявен размер от 12000 лв., с искане решението да бъде отменено в обжалваната част и вместо това да бъде постановено друго, с което да бъде уважен изцяло така предявения иск с правно основание чл.49 от ЗЗД в обжалваната част. В жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалноправни разпоредби на закона, досежно размера на претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемата страна- ответник Столична Община, чрез процесуалния си представител юрк.Весела Стойкова оспорва подадената въззивна жалба. Моли съда, жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение в обжалваната от ищеца част -потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Въззивникът- ответник Столична Община, чрез процесуалния си представител юрк.К.Т. е подал въззивна жалба, с която обжалва решението в частта, с която е уважен предявения осъдителен иск с правно основание чл.49 за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на сумата от 4700 лв./ четири хиляди и 2 седемстотин лева/, по съображения изложени в жалбата с искане решението да бъде отменено в обжалваната част и вместо това да бъде постановено друго, с което да се отхвърли изцяло предявения от ищцата осъдителен иск с правно основание чл.49 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Твърди се, че решението в обжалваната част е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а по същество неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалноправни разпоредби на закона, по съображения изложени в жалбата. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемата страна -ищец Ц. С. К., чрез пълномощника си адв.М.М., оспорва жалбата, като неоснователна, по съображения изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли съда, жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение в обжалваната от ответника част -потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

С влязло в сила определение постановено в публично съдебно заседание от 12.04.2023 г. е върната въззивна жалба с вх.№ 25192913 от 31.12.2020 г. подадена от Столична Община чрез юрк.К.Т. срещу Решение № 20262208 от 26.11.2020 г. постановено по гр.дело № 81595/2018 г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 142-ри състав., и е прекратено производството по в.гр.дело № 5608/2022 г. по описа на СГС, Г.О., ІІІ-В въззивен състав, в частта относно жалбата на ответника Столична Община.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба на ищцата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба подадена от ищцата е ОСНОВАТЕЛНА.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

3

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на ищцата във връзка с неговата правилност.

Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи от фактическа и правна страна за наличие на предпоставките на чл.49 от ЗЗД за ангажиране на отговорността на ответника. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/.

Съдът не споделя изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи, относно определяне размера на дължимото обезщетение на ищцата за претърпените от нея неимуществени вреди. Решението е частично неправилно, в частта относно определения размер на дължимото обезщетение за претърпените от страна на ищцата неимуществени вреди. Доводите в жалбата на ищцата, досежно определения размер на дължимото обезщетение са основателни. Изводите на съда при определяне на размера на дължимото обезщетение на ищцата за претърпени от нея неимуществени вреди не са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Във връзка с изложените във въззивната жалба на ищцата доводи, следва да се добави и следното:

Предявен е иск с правно основание чл.49 от ЗЗД.

За уважаване на предявения иск в тежест на ищцата е да докаже по безспорен начин, че в резултат на противоправни действия на лица, на които ответникът е възложил работа, при или по повод на тази работа, са му причинени посочените в исковата молба неимуществени вреди.

Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод 4 изпълнението на тази работа. За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл.49 от ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: 1/ правоотношение по възлагане на работа ; 2/ осъществен фактически състав по чл. 45 от ЗЗД от физическото лице - пряк изпълнител на работата с необходимите елементи / деяние, вреда - имуществена или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина /; 3/ вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа- чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него / в този смисъл ППВС 9/1966 г. /.

Искът по чл.49 от ЗЗД е доказан по основание. Със сила на пресъдено нещо е разрешен спорът между страните по делото относно наличието на предпоставките на чл.49 от ЗЗД за ангажиране на отговорността на ответника за заплащане на обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди. Това е така, защото първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която ответника Столична община е осъден да заплати на ищцата Ц. С. К., на основание чл.49 от ЗЗД, сумата от 4700 лв. В този смисъл, налице са предпоставките за ангажиране отговорността на ответника.

Спорният въпрос по делото е единствено относно размера на дължимото обезщетение на ищцата з а претърпени от нея неимуществени вреди- болки и страдания. Съобразно разпоредбата на чл.269 от ГПК въпросът за наличието на законовите предпоставки на чл.49 от ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника Столична община не може да бъде пререшаван от въззивния съд.

Във връзка с доводите в жалбата относно конкретно определения размер на претърпените от ищцата неимуществени вреди, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за определяне на размера им са видът и обемът на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания, общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението – така т. ІІ от ППВС № 4/23.12.1968 г.

Разпечатката съдържа 36 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/857cac02-320e-4542-a92b-ed12371eaad2