Решение № 185 от 12.11.2025, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. Бургас, 12.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Радостина К. Калиманова

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. А.ова като разгледа докладваното от Янко Н. Новаков Въззивно гражданско дело № 20252000500227 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

По гражданско дело № 20212200100441/2021 г. на Окръжен съд – Сливен ищцата Л. Х. Х. с ЕГН ********** с адрес гр. Сливен, ул. „Бършен“ № 60 е предявила против ответника „Застрахователна компания Лев Инс“ АД с ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.

„Симеоновско шосе“ № 67А иск по чл. 432 от Кодекса за застраховането за заплащане на сумата от 150000 лева като част от сумата 180000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени поради смъртта на дъщеря си М.Д.З. с ЕГН **********, загинала на 01.10.2019г. в гр.

Сливен при пътнотранспортно произшествие, допуснато от водача на товарен автомобил – влекач „ДАФ“ ФХ 95430 с рег.№ *** (със застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество), ведно със законната лихва от 08.10.2019 г. до окончателно изплащане.

С Решение № 4 от 23.01.2025 г. по цитираното дело Сливенският окръжен съд е уважил иска частично като е присъдил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 120000 лева ведно със законната лихва от 04.10.2019 г. до окончателно изплащане. В останалата част претенцията е отхвърлена.

1

С Определение № 221 от 01.04.2025 г., постановено по реда на чл.

248 от ГПК, съдът е отхвърлил молбата на ответника за изменение на решението в частта за разноските чрез намаляване на присъденото в полза на процесуалния представител на ищцата адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА от 11340 лева с ДДС на 400 лева.

Решението е обжалвано и от двете страни.

Ответникът „Застрахователна компания Лев Инс“ АД го атакува с въззивна жалба в осъдителната му част относно присъденото обезщетение за неимуществени вреди над размера му от 4000 лева до горницата от 120000 лева ведно със законната лихва върху тази част от главницата от 04.10.2019 г.

Ищцата от своя страна е подала насрещна въззивна жалба против решението в отхвърлителната му част.

В жалбата на ответника са развити доводи за неправилност на решението, които се свеждат до следното:

Присъденото обезщетение за неимуществени вреди било прекомерно и не съответствало на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Не били съобразени конкретните икономически условия в страната към 2019 г. и трайната съдебна практика. Не била установена близка връзка между ищцата и пострадалата. Те не живеели заедно, имали собствени семейства и нямали взаимни контакти.

Необосновано съдът приел степен на съпричиняване на вредоносния резултат от 20 % вместо 95 %. Пострадалата се намирала в опасна близост до застрахования автомобил, който бил в процес на извършване на разтоварни дейности на територията на нерегламентирано сметище. Тя игнорирала предупрежденията на хората, които се намирали на мястото на инцидента и сама се поставила в опасност.

В насрещната си въззивна жалба ищцата сочи, че присъденото обезщетение било занижено предвид икономическата ситуация в страната през 2019 г., установените лимити на застрахователното покритие и съдебната практика.

Изключително близката й връзка с пострадалата се установявала от показанията на разпитаните свидетели. Отношенията между майка и дъщеря били изпълнени с обич, уважение и привързаност. Ищцата преживявала изключително тежка загубата на детето си.

Липсвали конкретни доказателства за съпричиняване на вредоносния 2 резултат. Пострадалата преминавала през мястото на инцидента на връщане от работа. Движела се по пешеходен маршрут зад ограда и не би могла да предвиди опасността, произтичаща от нерегламентирано разтоварване на отпадъци. Това ставало ясно от ангажираните гласни доказателства.

Заключението по изслушаната автотехническа експертиза било необосновано, поради което първоинстанционният съд допуснал съществено процесуално нарушение като не уважил искането за повторна експертиза.

И двете жалби са оспорени от насрещните страни, които са депозирали нарочни писмени отговори.

Ответникът „Застрахователна компания Лев Инс“ АД е подал и частна жалба против цитираното по-горе определение по чл. 248 от ГПК.

Развил е доводи, че присъденото в полза на процесуалния представител на ищцата адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА е прекомерно и не съответства на фактическата и правна сложност на делото. Размерът не трябвало да се определя по реда на Наредба № 1/2004 г. на ВАС, предвид практиката на СЕС.

И тази жалба е оспорена с нарочен отговор. В нея се изтъква, че присъденото адвокатско възнаграждение е адекватно на оказаната защита.

Нямало пречка за прилагане на цитираната Наредба № 1/2004 г. на ВАС, която, независимо от практиката на СЕС, продължавала да бъде ориентир за стойността на адвокатските услуги.

Бургаският апелативен съд се е произнесъл по допустимостта на жалбите с определение от 01.07.2025 г.

На основание чл. 266, ал. 3 от ГПК пред настоящата инстанция е изслушана допълнителна автотехническа експертиза относно механизма на увреждането.

За да се произнесе по основателността на жалбите, съдът съобразява следното:

С Присъда № 13 от 21.05.2024 г. по приложеното НОХД № 242/2023г. на ОС – Сливен (влязла в сила) И.С.К. от гр. Сливен с ЕГН **** е признат за виновен в това, че на 01.10.2019 г. в гр. Сливен при управление на товарен автомобил - влекач „ДАФ“ с рег. № **** и прикачено към него полуремарке тип „гондола“ с рег. № **** нарушил правилата за движение по чл.20, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на М.Д.З. с ЕГН **********, дъщеря на ищцата Л. Х. – престъпление по чл.343, ал.1, б. „в“, 3 предл.1, вр. чл.342, ал.1 от НК и чл. 58а, ал. 4, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК.

Р.К.+ работел като шофьор в „Мелница Сливен“ АД, който извършвал превоз на пшеница и трици с гореописаната товарна композиция.

На 01.10.2019 г. следобед той изпълнявал курс за превозване на отпадъци до нерегламентирано сметище в гр. Сливен, кв. „Надежда“, до улиците „Крали Марко“ и „Пирин“. Бил придружаван от двама колеги. Паркирал на заден ход в „сметището“ в близост до бетонна ограда с панели. Двамата му спътници трябвало да обезопасят района, който се намирал в непосредствена близост до жилищна зона. К. повдигнал ремаркето – гондола с помощта хидравличен механизъм, но част от отпадъците заседнала. За да подпомогне разтоварването, той предприел маневри за придвижване на товарната композиция на тласъци напред и назад. Така тя загубила стабилност и се преобърнала отвъд бетонната ограда като затиснала преминаващата от другата й страна пешеходка М.З., която починала на място.

На основание чл. 300 от ГПК присъдата е задължителна за гражданския съд относно авторството на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Няма спор, че за товарния автомобил, с който е извършено увреждането, е била сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника ЗК „Лев Инс“ АД.

Застрахователят отговаря за претърпените от ищцата неимуществени вреди от смъртта на дъщеря й на основание чл. 432 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД.

Няма възражения относно предявената претенция на чл. 380, ал. 1 от КЗ.

Нито в наказателното производство, нито по настоящото дело е установено как точно пострадалата М.З. се е озовала на мястото на инцидента.

Липсват преки и убедителни доказателства тя да е била предупреждавана да не приближава до площадката, където са били извършвани нерегламентираните разтоварни дейности. З. не е имала директна видимост към товарната композиция, тъй като се е намирала зад Г-образна бетонна стена с панели, висока 2,5 метра (виж допълнителното заключение и скицата по автотехническата експертиза пред настоящата инстанция). Зоната е била използвана за пешеходно преминаване. Това става ясно от показанията на свидетелите Д.С. и Н.М., очевидци на инцидента, разпитани на 30.09.2024 г. и 11.11.2024 г. Ставрев е един от работниците, които е трябвало да обезопасят района. Сочи, че видял пострадалата в последния момент. Свидетелят М. е случаен минувач, който разпознал З. сред жените, които по това време 4 минавали на връщане от работа. Непосредствено преди преобръщането на камиона свидетелят й викнал, но тя не могла да го чуе.

При това положение не може да се предполага, че поведението на пострадалата З. стои в релевантна каузална връзка с вредоносния резултат.

Първоинстанционният съд необосновано е приел съпричиняване по чл. 51, ал.

2 от ЗЗД.

По отношение на размера на обезщетението:

Ясно е, че ищцата е била дълбоко покрусена от загубата на дъщеря си, починала на 46 г. За страданията й говорят свидетелите П.А. и И.А. - нейни дългогодишен познати и съседи, разпитани на 11.11.2024 г. Свидетелите споделят впечатленията си, че отношенията между майка и дъщеря са били изпълнени с обич, уважение и топлота. Понастоящем за ищцата останал да се грижи синът й.

Видно от удостоверението за наследници, приложено на л. 281 от делото на ОС – Сливен, пострадалата М.З. е създала свое семейство като е оставила съпруг и три деца (всички те са предявили самостоятелни претенции за обезвреда по гр. дело № 435/2021 г. на ОС – Сливен; в. гр. дело № 275/2025 г. на АС – Бургас).

При определяне на размера на дължимото на ищцата обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде отчетен механизмът на увреждането и всички релевантни обстоятелства, сред които са близката връзка между майката и дъщерята, тяхната възраст и социален статус, както и икономическите условия в страната към датата на деликта – 01.10.2019 г., когато застрахователните лимити са били значително по-ниски.

Така в съответствие с нормата на чл. 52 от ЗЗД при спазване на критерия за справедливост в полза на ищцата следва да се присъди компенсация от 120000 лева.

Първоинстанционният съд неправилно е определил по-висок размер на обезщетението от 150000 лева, но след намаляването му поради прието съпричиняване и достигнал до същия краен извод. При този резултат решението досежно присъдената главница от 120000 лева следва да се потвърди.

Съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ върху обезщетението се дължи лихва за забава от уведомяването на застрахователя, което в случая е станало на 04.10.2019 г. (виж писмото на л. 280 от делото на ОС).

5

В случая обаче лихвата е претендирана от по-късен момент – 08.10.2019 г. Първоинстанционният съд недопустимо е присъдил лихви от 04.10.2019 г. Затова решението следва да бъде обезсилено в обжалваната част, с която за периода от 04.10.2019 г. до 08.10.2019 г. е присъдена лихва върху част от главницата на стойност 116000 лева (представляваща разликата между признатия от ответника размер от 4000 лева и присъдената горница от 120000 лева).

В останалата обжалвана част относно иска решението е правилно и трябва да се потвърди.

Частичното обезсилване по отношение на лихвите не налага преразпределение на разноските пред първата инстанция.

По частната жалба срещу отказа на първоинстанционния съд да измени решението си по реда на чл. 248 от ГПК чрез намаляване на присъденото в полза на процесуалния представител на възнаграждение по чл.

38, ал. 2 от ЗА от 11340 лева на 4000 лева с ДДС:

Определено по правилата на Наредба № 1/2004 г. на ВАС, възнаграждението възлиза на 12780 лева с ДДС. С оглед частичното уважаване на иска би следвало да се присъди част от него - 10224 лева.