Определение № 631 от 30.10.2025, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 631 гр. Монтана, 30.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Таня Живкова като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно частно гражданско дело № 20251600500446 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274 от ГПК, образувано по въззивна частна жалба на С.

Б. против определение № 1289/10.10.2025 г. по гр. д. № 1397/2025 г. на Ломския районен съд.

Жалбоподателката С. Б. твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно, затова моли да бъде отменено и делото върнато на ЛРС за продължаване на съдопроизводствените действия. Развива доводи, че дадените от съда указания за отстраняване нередовности на исковата молба са били изпълнени. Съдът е указал исковата молба да се впише, както и да се внесе държавна такса от още 247 лв.

Първото указание е било изпълнено още преди разпореждането за оставяне без движение да е било съобщено на ищцата, а относно второто тя действително не е довнесла държавна такса, но това не е основание за прекратяване на производството. С подаване на исковата молба ищцата е внесла такса в минималния размер от 50 лв, така е спазено изискването за редовност на молбата. Ако съдът е преценил, че дължимата такса е в по-висок размер, то е могъл по реда на чл. 77 от ГПК да я присъди с крайния съдебен акт, когато ще може да прецени в зависимост от изхода на спора и върху коя от страните да я възложи.

Ответникът по частната жалба Н. Р. не е взел становище по нея.

Доказателствата са писмени. МОС ги обсъди във връзка с развитите доводи и приема за установено следното:

Производството по гр. д. № 1397/2025 г. по описа на Ломския районен съд е образувано по искова молба, подадена от С. Б.. Предявеният иск е с правно сонование чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу 1 задължение за гледане и издръжка.

С разпореждане № 2147/2025 г. съдът е указал на ищцата да впише исковата молба и да внесе още 247 лв държавна такса.

Указанията са били връчени на ищцата чрез пълномощника й адв. С. П. на 29 юли 2025 г. Още преди да е било получено съобщението с тези указания исковата молба е била вписана. Както се вижда от щемпела, поставен от съдията по вписванията върху самата искова молба, това е станало на 28 юли 2025 г.

Срокът за довнасяне на държавна такса е изтекъл на 5 август 2025 г. без да са представени по делото доказателства тази нередовност да е била остранена. На 10 октомври 2025 г. съдът е прекратил производството поради неотстраняване нередовността на исковата молба.

МОС намира обжалваното определение за правилно и законосъобразно, поради което оставя без уважение частната жалба.

Изискванията за редовност на исковата молба са изброени в чл. 127 от ГПК, а чл. 128 от ГПК изброява необходимите приложения към нея, като едно от тях е документ за внесените държавни такси. В разглеждания случай ищцата е внесла първоначално такса от 50 лв, а съдът при проверка редовността на исковата молба е констатирал, че този размер не съответства на предвидения в чл. 1 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК. Внесените 50 лв покриват нормативно определения минимален размер на държавната такса, но в случая таксата се определя в размер на 4% от цената на иска, а последната по правилото на чл. 71, ал.

1 от ГПК е равна на една четвърт от данъчната оценка.

ЛРС е бил длъжен да провери дали таксата е внесена в пълен размер и да даде указания за допълването й. В този смисъл дадените указания са в изпълнение на законовото му задължение да не дава ход на исковата молба, ако тя е нередовна, а да укаже на страните да отстранят нередовността.

Ищцата е бездействала, поради което следва да понесе неблагоприятните последици от това. Частичното изпълнение на указанията не е достатъчно, за да се даде ходна исковата молба.

Разпоредбата на чл. 77 от ГПК, на която се позовава жалбоподателката, не намира приложение в случая, тъй като тя урежда възможността за събиране на разноски, за които страната е останала задължена в края на процеса, но не и до държавните такси. Те винаги се дължат в началото на производството при предявяване на искането съгласно чл. 73, ал. 3 от ГПК.

Воденето на преговори с насрещната страна (за което липсват доказателства) не може да бъде извинителна причина за неотстраняване на нередовността на исковата молба. Ако е имало основателна причина за забавяне внасянето на таксата, то страната 2 е могла да се възползва от реда за продължаване или възстановяване на срока.

Възможността за възлагане на таксата върху изгубилата делото страна с крайния съдебен акт е хипотеза, предвидена като изключение в случаите, когато ищецът е освободен от такси и също не намира приложение в разглеждания случай.

Като намира частната жалба за неоснователна, МОС

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ въззивна частна жалба на С. Б., ЕГН **********, против определение № 1289/10.10.2025 г. по гр. д. № 1397/2025 г. на Ломския районен съд.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 631 гр. Монтана, 30.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Таня Живкова като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно частно гражданско дело № 20251600500446 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274 от ГПК, образувано по въззивна частна жалба на С.

Б. против определение № 1289/10.10.2025 г. по гр. д. № 1397/2025 г. на Ломския районен съд.

Жалбоподателката С. Б. твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно, затова моли да бъде отменено и делото върнато на ЛРС за продължаване на съдопроизводствените действия. Развива доводи, че дадените от съда указания за отстраняване нередовности на исковата молба са били изпълнени. Съдът е указал исковата молба да се впише, както и да се внесе държавна такса от още 247 лв.

Първото указание е било изпълнено още преди разпореждането за оставяне без движение да е било съобщено на ищцата, а относно второто тя действително не е довнесла държавна такса, но това не е основание за прекратяване на производството. С подаване на исковата молба ищцата е внесла такса в минималния размер от 50 лв, така е спазено изискването за редовност на молбата. Ако съдът е преценил, че дължимата такса е в по-висок размер, то е могъл по реда на чл. 77 от ГПК да я присъди с крайния съдебен акт, когато ще може да прецени в зависимост от изхода на спора и върху коя от страните да я възложи.

Ответникът по частната жалба Н. Р. не е взел становище по нея.

Доказателствата са писмени. МОС ги обсъди във връзка с развитите доводи и приема за установено следното:

Производството по гр. д. № 1397/2025 г. по описа на Ломския районен съд е образувано по искова молба, подадена от С. Б.. Предявеният иск е с правно сонование чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу 1 задължение за гледане и издръжка.

С разпореждане № 2147/2025 г. съдът е указал на ищцата да впише исковата молба и да внесе още 247 лв държавна такса.

Указанията са били връчени на ищцата чрез пълномощника й адв. С. П. на 29 юли 2025 г. Още преди да е било получено съобщението с тези указания исковата молба е била вписана. Както се вижда от щемпела, поставен от съдията по вписванията върху самата искова молба, това е станало на 28 юли 2025 г.

Срокът за довнасяне на държавна такса е изтекъл на 5 август 2025 г. без да са представени по делото доказателства тази нередовност да е била остранена. На 10 октомври 2025 г. съдът е прекратил производството поради неотстраняване нередовността на исковата молба.

МОС намира обжалваното определение за правилно и законосъобразно, поради което оставя без уважение частната жалба.

Изискванията за редовност на исковата молба са изброени в чл. 127 от ГПК, а чл. 128 от ГПК изброява необходимите приложения към нея, като едно от тях е документ за внесените държавни такси. В разглеждания случай ищцата е внесла първоначално такса от 50 лв, а съдът при проверка редовността на исковата молба е констатирал, че този размер не съответства на предвидения в чл. 1 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК. Внесените 50 лв покриват нормативно определения минимален размер на държавната такса, но в случая таксата се определя в размер на 4% от цената на иска, а последната по правилото на чл. 71, ал.

1 от ГПК е равна на една четвърт от данъчната оценка.

ЛРС е бил длъжен да провери дали таксата е внесена в пълен размер и да даде указания за допълването й. В този смисъл дадените указания са в изпълнение на законовото му задължение да не дава ход на исковата молба, ако тя е нередовна, а да укаже на страните да отстранят нередовността.

Ищцата е бездействала, поради което следва да понесе неблагоприятните последици от това. Частичното изпълнение на указанията не е достатъчно, за да се даде ходна исковата молба.

Разпоредбата на чл. 77 от ГПК, на която се позовава жалбоподателката, не намира приложение в случая, тъй като тя урежда възможността за събиране на разноски, за които страната е останала задължена в края на процеса, но не и до държавните такси. Те винаги се дължат в началото на производството при предявяване на искането съгласно чл. 73, ал. 3 от ГПК.

Воденето на преговори с насрещната страна (за което липсват доказателства) не може да бъде извинителна причина за неотстраняване на нередовността на исковата молба. Ако е имало основателна причина за забавяне внасянето на таксата, то страната 2 е могла да се възползва от реда за продължаване или възстановяване на срока.

Възможността за възлагане на таксата върху изгубилата делото страна с крайния съдебен акт е хипотеза, предвидена като изключение в случаите, когато ищецът е освободен от такси и също не намира приложение в разглеждания случай.