Решение № 933 от 24.11.2025, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 933 гр. гр. Хасково, 24.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стелла Св. Моллова при участието на секретаря Теодора Кр. Георгиева като разгледа докладваното от Стелла Св. Моллова Гражданско дело № 20245640102049 по описа за 2024 година

Образувано е по искова молба от “ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК:

130460283, със седалище и адрес на управление – град София, район Младост, ж.к.”Младост 4” Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Джейсън Кристос Кинг – Изпълнителен директор и Марек Слачик – член на съвета на директорите, срещу Д. А. Ю., ЕГН: **********, с адрес: ***, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за приемане за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата в общ размер на 709,82 лева - главница, представляваща сбор от неизплатени задължения по сключени между страните договори за мобилни услуги, за които вземания е издадена Заповед № 469 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 22.04.2024 г. по ч.гр.д. № 985/2024 г. по описа на Районен съд-Хасково, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК – 19.04.2024 г., до окончателното плащане на сумата. Направено е искане за присъждане на сторените в заповедното и в настоящото производство разноски.

В исковата молба е изложено, че между страните са сключени Договор за 1 мобилни услуги № *** от *** г., Допълнително споразумение № **** към договор за мобилни услуги от ***г. и Договор за мобилни услуги № *** от **** г. Твърди се, че ответникът не е изпълнил свои парични задължения по тези договори в общ размер на 709,82 лева, начислени му в 4 бр. фактури, издадени в периода м. декември 2021 г. - м. април 2022 г., а именно фактура № 7329062045/ 15.12.2021 г., фактура № 7330371777/15.01.2022 г., фактура № 7331814976/ 15.02.2022 г. и фактура № 7334402324/15.04.2022 г., като изискуемостта на вземанията по всяка от фактурите е настъпвала петнадесет дни след издаването й.

Отбелязва се, че по Договор за мобилни услуги № *** от ***г., изм. с Допълнително споразумение № **** към договор за мобилни услуги от ***г., с който се предоставя мобилен номер ***, са налице парични задължения на ответника в общ размер на 440,95 лв., представляващи незаплатен остатък от неустойка, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договора по инициатива на длъжника. Пояснява, че задължението за неустойка е начислено във фактура № **** г. в размер на 514,93 лв., съгласно р. 3, т. 2 от Допълнително споразумение № **** към договор за мобилни услуги от *** г. и е формирана както следва: 104,97 лв. - сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (по 34,99 лв. всяка), 6,38 лв. - добавена част от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на договора в размер на и 403,58 лв. - разликата между стандартната цена на мобилен телефонен апарат SAMSUNG Galaxy A52s 5G 128GB White без отстъпка съгласно актуалната към ***г. ценова листа на оператора и преференциалната му цена при сключването на договора, заплатена в брой, съответстваща на оставащия период до края на първоначално предвидения срок на договора за мобилни услуги. Посочва се, че след приспадане на отрицателната стойност на месечната абонаментна такса във фактурата, формирана в резултат на пренасянето на номера в мрежата на друг мобилен оператор - (-4.55) лв. с вкл. ДДС, и надвнесено плащане на задължения от предходен отчетен период в размер на 69,43 лв., претендираната от ищеца неустойка за номер *** е в размер на 440,95 лв.

Изложено е, че във връзка Договор за мобилни услуги № *** от **** г., с който се предоставя мобилен номер ***, са начислени и се претендират от ответника следните задължения в общ размер на 268.87 лв., от които: 158,28 2 лв. - незаплатени задължения за месечни абонаментни такси, ползвани услуги и допълнителни такси; неустойка в размер на 110,59 лв., начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя, която представлява сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (по 30.82 лв. всяка), а именно – 92,46 лв., ведно с добавена част от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на договора в размер на 18,13 лв.

Поради липсата на действия от ответника за заплащане на задълженията му, за сумата от 709,82 лева ищцовото дружество подало Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до Районен съд – Хасково, по което било образувано ч.гр.д. № 985/2024 г. по описа на Районен съд – Хасково и издадена заповед за изпълнение. Същата била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което и във връзка с разпореждане на съда, ищцовото дружество предявява настоящия установителен иск.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от назначения особен представител на ответника, който излага становище, че вземането на ищцовото дружество е установено по безспорен начин и счита, че предявеният иск следва да бъде уважен.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

От материалите, съдържащи се в ч.гр.д. № 985/2024 г. по описа на Районен съд - Хасково, приложено като доказателство по настоящото производство, се установява, че въз основа на заявление в полза на ищеца срещу ответника е издадена Заповед за изпълнение № 469/22.04.2024 г. за сумата от 709,82 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 19.04.2024 г. - до окончателното изплащане на сумата, както и 25 лв. за ДТ и 480 лв. за адвокат. Заповедта е била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, което обосновава правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия установителен иск.

По делото са приети като писмени доказателства договор за мобилни услуги № *** от ***г., изм. с допълнително споразумение № **** към договор за мобилни услуги от *** г. и договор за мобилни услуги № *** от 3

**** г., от които се установява, че между страните по делото е възникнало валидно облигационно правоотношение по горецитираните договори с предмет предоставяне на далекосъобщителни услуги чрез телефонни номера *** и ***. Процесните договори са сключени при предварително определени Общи условия, които са задължителни за потребителя и представляват неразделна част от индивидуалните договори. По делото са приложени и декларации - съгласие, с които се удостоверява фактът, че при сключване на договорите ответникът е получил подписан от представител на оператора екземпляр от Общите условия за взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни услуги (ОУ), като същият е декларирал именно това обстоятелство, полагайки подписа си върху документите. По делото са приети четири броя фактури - фактура № 7329062045/ 15.12.2021 г., фактура № 7330371777/15.01.2022 г., фактура № 7331814976/ 15.02.2022 г. и фактура № 7334402324/15.04.2022 г., като изискуемостта на вземанията по всяка от фактурите е настъпвала петнадесет дни след издаването й. Не бяха ангажирани доказателства от ответника, чиято е доказателствената тежест, за заплащане на сумите по фактурите. Установява се, че във връзка договор за мобилни услуги № *** от **** г., с който се предоставя мобилен номер ***, са начислени следните задължения в общ размер на 268,87 лв., от които: 158,28 лв. - незаплатени задължения за месечни абонаментни такси, ползвани услуги и допълнителни такси; неустойка в размер на 110,59 лв., начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя, която представлява сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (по 30.82 лв. всяка), а именно – 92,46 лв., ведно с добавена част от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на договора в размер на 18,13 лв. Установява се, че по договор за мобилни услуги № *** от ***г., изм. с допълнително споразумение № **** към договор за мобилни услуги от ***г., с който се предоставя мобилен номер ***, са налице парични задължения на ответника в общ размер на 440,95 лв., представляващи незаплатен остатък от неустойка, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договора по инициатива на длъжника. От приетата фактура № **** г. става ясно, че задължението за неустойка е начислено в размер на 514,93 лв. съгласно р. 3, т. 2 от допълнително споразумение № **** към договор за мобилни услуги от ***г. и е формирана както следва: 104,97 лв. 4 сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (по 34,99 лв. всяка), 6,38 лв. - добавена част от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на договора в размер на и 403,58 лв. - разликата между стандартната цена на мобилен телефонен апарат SAMSUNG Galaxy A52s 5G 128GB White без отстъпка съгласно актуалната към ***г. ценова листа на оператора и преференциалната му цена при сключването на договора, заплатена в брой, съответстваща на оставащия период до края на първоначално предвидения срок на договора за мобилни услуги. След приспадане на отрицателната стойност на месечната абонаментна такса във фактурата, формирана в резултат на пренасянето на номера в мрежата на друг мобилен оператор - (4.55) лв. с вкл. ДДС, и надвнесено плащане на задължения от предходен отчетен период в размер на 69,43 лв., неустойката за номер *** е в размер на 440,95 лв.

Съгласно т. 23, б. „б“ от Общите условия, месечният абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен договора и включва разходите за поддръжка на мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от него абонаментен план.

Следователно, задължението за заплащането му не е обвързано от потреблението на мобилни услуги, и се дължи без значение дали мобилният оператор действително ги е доставил и съответно дали абонатът ги е потребител. От ответника не се твърди, че не му е бил осигурен достъп до мрежата на оператора, т.е. категоричен е изводът, че за процесния период абонатът е бил в обхвата на договорите и е получавал и потрeбявал предоставени мобилни услуги. Няма данни по делото за получена информация за жалби и/или оплаквания от абоната, че е бил лишен от достъп до мобилни услуги за процесния период. При това положение ответникът дължи на ищеца претендираните абонаментни такси и предоставени услуги за релевантния период, а именно сумата от 158,28 лв. Относно настъпването на изискуемостта на вземането, безспорно се установява от т. 27 на Общите условия, че плащането се извършва в срока, указан на фактурата, но не покъсно от 18 дни след датата на издаването й, като в случая той отдавна е изтекъл.

Ето защо, съдът счита, че искът по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл.79, ал. 1 от ЗЗД е основателен и доказан в пълния предявен размер от 158,28 лева.

5

Вземането по този иск е дължимо ведно с поисканата законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по което е било образувано ч.гр.д. № 985/2024 г. по описа на Районен съд - Хасково – 19.04.2024 г., до окончателното й изплащане, по аргумент от разпоредбата на чл.422, ал.1 от ГПК

По отношение на претендираната неустойка по договорите съдът намира следното:

В договорите, сключени между страните по делото, е прието, че неустойка се дължи при прекратяването на договорите за мобилни услуги по вина на потребителя или при нарушение на задълженията на потребителя по договора. След като, както вече бе посочено и по-горе, ответникът не е изпълнявал задълженията си за заплащането на изискуемите абонаментни такси и използваните услуги по договорите за мобилни услуги, ищецът е начислил сумите за неустойки. Казаното налага извода, че нарушението на договорното задължение е предвидено като самостоятелно основание за претендиране от ищеца на неустойка. От друга страна, цитираните клаузи предвиждат, че неустойката не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаменти. Съгласно безпротиворечивата съдебна практика, когато в неустоечната клауза изрично е уговорено, че неустойката не може да надвишавата три абонаментни такси, тя не е нищожна и не е неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Относно неустойката, представляваща разликата между стандартната цена без отстъпка на устройството и преференциалната цена при сключване на договора, в тази част клаузата също не противоречи на закона и добрите нрави и не се основава на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, нито е налице обоснована вероятност за това. В случая претендираната от ищеца неустойка за предоставените устройства е по-ниска от разликата между цената на устройството по ценова листа и цената, на която те са предоставени на ответника. Така предвиден, размерът на неустойката не противоречи на добрите нрави и не води до значително неравновесие между правата на търговеца и потребителя по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Казаното налага извода, че претендираната от ищеца неустойка не излиза извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Ето защо ответникът дължи заплащане и на сумата от 440,95 лв., представляваща незаплатен остатък от неустойка, начислена еднократно поради предсрочно 6 прекратяване на договор за мобилни услуги № *** от ***г., изм. с допълнително споразумение № **** към договор за мобилни услуги от ***г. по вина на ответника, както и на сумата от 110,59 лв., представляваща неустойка, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № *** от **** г., с който се предоставя мобилен номер ***, по вина на потребителя, която представлява сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (по 30.82 лв. всяка), а именно – 92,46 лв., ведно с добавена част от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на договора в размер на 18,13 лв.