Протокол № 649 от 30.03.2026, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Гражданско дело 4533/2025
- Вид
- Протокол № 649
- Подписан
- 30.03.2026
- В сила
- 30.03.2026
- Състав
- Ани Харизанова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 143, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 56, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 11, ал.1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 291 · Наказателен кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 649 гр. П., 30.03.2026 г.
РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Ани Харизанова при участието на секретаря Наталия Д.а
Сложи за разглеждане докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20255220104533 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 12:42 часа се явиха:
Ищецът „Т. Б. А. Б.“ - редовно призован чрез процесуалния си представител, не изпращат законов или процесуален представител.
Ответницата П. В. П. - редовно призована, се явява лично и с адв. Л. К. от АК-П. - надлежно упълномощен, предоставя пълномощно и договор за правна защита и съдействие.
Вещото лице Б. С. Д. – редовно призована, се явява лично.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване фактическата страна на спора.
АДВ. К.: Оспорвам исковата молба. Поддържам подадения писмен отговор.
СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Подадена е искова молба, в която се твърди, че „Т. Б. А. Б.“ ЕАД е подало Заявление по реда на чл. 417 ГПК срещу П. В. П., ЕГН **********, по което е образувано ЧГД 284/2025 на PC - П.. Със свое разпореждане, съдът ни 1 е предоставил едномесечен срок, съгласно чл. 415 от ГПК, за предявяване иск за установяване на вземането си. Във връзка с предоставената ни възможност, моля да приемете за разглеждане настоящия иск.
Твърди се, че на 09.12.2023 г. „Т. Б. А. Б.” ЕАД сключва Договор за потребителски кредит № 4054062433 (Приложение № 2) с ответника П. В. П., ЕГН **********. На основание така сключения Договор „Т. Б. А. Б.“ ЕАД е предоставил сума в общ размер 5051,19 лева общ размер на кредита. От тази сума:
• 4000 лева са отпуснати за закупуване на избрани стоки от потребителя • 1051,19 лева са отпуснати за кредитиране на избрана от потребителя застрахователна услуга (BANK ЗАЩИТА НА КРЕДИТА.)
Твърди се, че съгласно чл. 7.2.1. от Договора, при Потребителски кредит за закупуване на стока и заплащане на услуга - средствата по кредита се превеждат от Кредитора в срок до 3 (три) работни дни. считано от датата на сключване на Договора по разплащателната сметката на Потребителя, открита в „Т. Б. А. Б.“ ЕАД. По изрично нареждане и съгласие на Потребителя, дадено с подписването на този Договор, Кредиторът превежда съответната част от средствата по кредита по сметка на Продавача на стоката избрана от Потребителя, за заплащане на продажната й цена.
Съгласно чл. 7.2.2 от Договора в случаите, когато Потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от Кредитора при условията на чл.
19, частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка (конкретните застраховки) сума, се превежда от Кредитора, за сметка на Потребителя по банковата сметка на съответния Застраховател, респективно - по банковата сметка на съответния Застрахователен посредник, за което Потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на Договора. Потребителят е изявил желание и е дал съгласието си и в Заявлението - декларация за установяване на договорни отношения, предхождащо сключването на договора, да бъде сключена застраховка.
Общата дължима от Потребителя сума е разсрочена на 36 погасителни месечни вноски, 35 от които в размер на 191,69 лева и последната в размер на 191,6 лева. Първата погасителна вноска е дължима на 15.1.2024 г., а 2 последната - на 15.12.2026 г. Така предоставената сума, кредитополучателят има задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща 2 /два/ компонента: главница и договорна лихва.
Твърди се, че уговорения между страните лихвен процент, с който се олихвява предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент, е в размер на 21,53% (чл. 9. ал.1 от Договора). Годишният процент на разходите по Договора, съгласно чл. 10 от Договора е 23,44 %, а общата дължима сума по Договора е в размер на 6900,75 лева. В същия член е упоменато и че при просрочие от страна на Потребителя, дължимата от него сума ще се увеличи с дължимите лихви и допълнителни разходи по чл. 15 от Договора.
ГПР е изчислен при отчитане на следните допускания: 1/ за начална дата за изчисляване на ГПР се смята датата на подписване на Договора; 2/ Договорът ще остане в сила за целия първоначално уговорен срок, като страните изпълняват точно задълженията си по него: 3/ приема се че годината има 360 дни, 12 месеца, всеки от които е с 30 дни, независимо дали годината е високосна: 4/ приема се че лихвения процент и другите разходи по кредита (такси и комисиони, ако има такива) са неизменни спрямо техния първоначален размер. Договорът не е сключен при Общи условия.
Длъжникът е преустановил плащанията по договора и е допуснал просрочие при изплащането на повече от три дължими вноски с падеж 15.6.2024 г.; 15.7.2024 г.; 15.8.2024 г., поради което ищецът е изпратил Уведомление за предсрочна изискуемост до ответника на неговия адрес.
Уведомлението е получено на 20.11.2024 г. лично от ответника, считано от която дата Договорът е обявен за предсрочно изискуем и е настъпила изискуемост на задълженията по него.
Моли се съдът да постанови решение, с което да признаете за установено, че лицето П. В. П., ЕГН **********, в качеството си на Кредитополучател по Договор за потребителски кредит № 4054062433, сключен на 09.12.2023 г, дължи изпълнение на парично задължение към „Т. Б.
А. Б.“ ЕАД, в качеството му на Кредитодател по същия договор, за следните суми:
• Изискуема главница: 4527,47 лева;
• Изискуема договорна (възнаградителна) лихва за период от 15.6.2024 г. до 20.11.2024 г.- 468,47 лева;
3
Обезщетение за забава върху просрочената главница за период от 15.6.2024 до 15.01.2025 - 146,69 лева
Общо задължение: 5142,63 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на Заявлението по чл. 417 ГПК (24/01/2025) до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се разноски в настоящото и в заповедното производство.
Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който се оспорват исковете по размер и по основание. Ответницата не признава, че дължи на ищеца сумата от 5142.63 лв. , включваща главница и лихви и обезщетение за забава по процесния договор за стоков кредит.
Твърди, че не е получила стоки въз основа на процесния договор. Договора за заем е реален договора и за да е действителен следва реално да е предадена в заем договорената заемна сума или/и кредитираната за закупуване вещ.
Оспорва се претенцията за изискуема договорна лихва за сумата от 468.47 лв. и обезщетение за забава от 146.67 лв. и счита, че не дължи тези суми, тъй като те се претендират въз основа на недействителен договор.
Твърди се, че процесният договор попада под регулациите на националното законодателство и законодателството на ЕО относно потребителските договори. Договорът е сключен при нарушение на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК поради невключване на застрахователната премия в годишния процент на разходите по кредита. Съгласно нормата на чл. 19, ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни , възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези дължими на посредници при сключването на договора) изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съдържанието на този термин „общ разход по кредита за потребителя" е изяснено в nap. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно който всички тези разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за посредници и всякакви други разходи по кредита, свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителя трябва да заплати, включително разходите по допълнителни услуги, свързани с договора, и по- специално 4 застрахователни премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условния за получаването на кредита, или когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Единствено в тези общи разходи не се включват нотариалните такси.
Следователно, при приложението на тази императивна разпоредба следва, че разходите по застрахователните премии представлява общ разход по потребителския кредит, който следва задължително да бъде включен в състава на ГПР съгласно чл. 19, ал.1 от ЗПК. При наличие на посочените от закона условия, застрахователната премия представлява разход по кредита за потребителя независимо от това, дали тя се заплаща пряко от потребителя на застрахователя, или в договора е уговорено потребителят да бъде кредитиран с размера на премията, като същата бъде заплатена от търговеца-кредитор за сметка на потребителя. Законът не провежда разграничение между тези две хипотези, защото и в двата случая плащането на премията е за сметка на потребителя и оскъпява размера на получения от него кредит чрез извършване на допълнителни разходи.
Тук следва да се отговори на въпроса-сключването на процесният договор за потребителски кредит поставен ли е под условия от сключването на застрахователния договор. В тази връзка следва да се обърне внимание на всички обстоятелства по сключването на процесният договор, а не само на съдържанието на предварително подготвените от търговеца клаузи.
Обстоятелството, в процесния договор е уговорено, че застраховката не е задължителна допълнителна услуга, която не е условия за сключването на договора за кредит, не задължава съда да направи извод в този смисъл. Това е така, понеже от останалите обстоятелства се установява противното. Клаузите са част от предварителен договор, относно който нямам никаква предоставена ми възможност да влияя, и те имат изцяло декларативен характер. След като размерът на застрахователната премия е включен в главницата и е предварително определен, то следва извода, че сключването на договор за застраховка е условие за отпускане на потребителския кредит. Видно от представената като писмено доказателство заявление - декларация подписана от кредитоискателя, е извършено предварително обозначаване на полетата, които потребителят следва да зачертае, за да му бъде отпуснат кредита.
Маркирането на полетата за съгласие за обработване на личните данни, на полето за договора за застраховка, както и полето за моят подпис, е изискване 5 към мене да отбележа или маркирам с ДА, за да ми се разгледа искането за отпускане на кредита. Това е документ изготвен от ищеца, поради което на основание чл. 146, ал.2, вр. ал. 4 от ЗПК следва да се приеме, че цялото негово съдържание , включително маркирането на полетата за съгласие, е предварително изготвено от търговеца. Това налага категоричния извод, че отпускането на процесния стоков кредит е поставен под условия в зависимост от сключването на договора за застраховка. Уговорената премия по този договор за застраховка не е включен в ГПР, защото главницата не представлява част от общия разход по кредита по смисъла на пар. 1, т.1 от ДР на ЗПК и чл. 19, ал.1 от ЗПК, а представлява величина, с която размерът на разходите се съпоставя, за да се изрази процентното съотношение съгласно изработената от ищеца формула за изчисляване на ГПР. Същевременно , допълнителната услуга по предоставянето на застраховка по кредита, представлява допълнителен разход по кредита и подлежи на включване в ГПР, независимо дали премията се заплаща пряко от потребителя, или се финансира от ищеца, тъй като и в двата случая води до оскъпяване на кредита в допълнение към чистата стойност към заетата сума.
Твърди се, че частта от процесния договор за кредит, касаеща формирането на ГПР е особено съществена за интереса на потребителя.
Затова вътрешните противоречия, неяснотите или подвеждащото оповестяване на това изискуемо от законодателя съдържание на договора, се урежда от закона като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето - чл. 22 от ЗПК. След като ищеца не е оповестил предварително ГПР в процесният договор, ищецът е нарушил императивни разпоредби на закона, в резултат на което не може да се ползва от процесната сделка. По силата на чл. 23 от ЗПК аз дължа връщане само на чистата стойност на кредита. Чистата стойност на кредита е 4000 лв. Аз съм възстановила по този договор сумата 5 вноски по 191.69 лв. или общо сумата от 958.45 лв.