Определение № 603 от 02.08.2024, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 589/2024
- Вид
- Определение № 603
- Подписан
- 02.08.2024
- Състав
- Росина Николаева Дончева, Адриана Атанасова Велева, Георги Стоянов Мулешков
Цитирани разпоредби
- чл. 128 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 129, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 603 гр. София, 01.08.2024 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на първи август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Росина Н. Дончева
Членове:
Георги Ст. Мулешков
Адриана Ат. Велева като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно частно гражданско дело № 20241800500589 по описа за 2024 година ГПК.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК , , вр. чл. 129, ал. 3 Съдът е сезиран с частна жалба от С. С. С. срещу Разпореждане № 488 от 19.04.2024 г., постановено по гр. д. № 110/2024 г. по описа на РС – Елин Пелин, с което исковата молба е била върната.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт и се иска неговата отмяна.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Районният съд е сезиран с искова молба от С. С. С. срещу С. С. С., в която са изложени неясни фактически твърдения с искане към съда да възстанови на ищеца правото на ползване върху недвижим имот (индивидуализиран в исковата молба), да отнеме правото на ползване на ответника върху същия имот и да обезсили нотариален акт № 195 от 23.03.2023 г., в който е обективиран договор за дарение, сключен между ответника и трето лице с предмет процесния имот.
Изложени са твърдения, че през 2018 г. с нотариален акт за замяна ищецът прехвърлил на ответника – негов син, правото на собственост върху притежаваните от него 4/9 идеални части от поземлен имот с № ....... по плана на землището н а с. Р. п., с площ 0,986 дка, с начин на трайно ползване „нива“, шеста категория заедно с всички подобрения и приращения в имота, като запазил пожизнено правото на ползване върху посочения имот.
Впоследствие ищецът установил, че ответникът е прехвърлил правото собствеността на процесния имот на трето лице – Я. В. Д. с нотариален акт за 1 дарение на имот № .., том ., рег. № .... от ........... г., като си е запазил пожизнено право на ползване върху него. Ето защо счита, че е лишен от собственото си право на ползване, както и че са налице нарушения на чл. 59 и чл. 61 от ЗС.
С Разпореждане № 293 от 12.03.2024 г. районният съд е оставил исковата молба без движение с конкретни указания до ищеца в шест пункта:
1. да обоснове правен интерес от предявяване на иск за установяване правото му на ползване по отношение на ответника (доколкото липсват твърдения същото да е оспорено от последния), 2. да формулира ясен петитум, 3. да посочи цена на иска, 4. да представи по делото актуална данъчна оценка за процесния недвижим имот, 5. да довнесе дължимата държавна такса за производството и да представи платежен документ – посочен е начин на определяне на държавната такса и минималния предвиден размер от 50,00 лева, 6. Да посочи предявява ли установителен иск за прогласяване нищожността на нотариалния акт за дарение, като в този случай – да обоснове правен интерес, да посочи основание за нищожност, да предяви иска срещу всички страни по сделката и да внесе държавна такса и за този иск.
Разпореждането с дадените указания е получено от ищеца чрез адвокат В. В. на 18.03.2024 година.
На 29.03.2024 г. е постъпила уточнителна молба с вх. № 1850 по описа на съда, в която ищецът, чрез адв. В., намира че част от указанията са некоректни, а други неправилни. В исковата молба ясно било посочено, че правният интерес е ориентиран не към установяване на правото на ползване, а към възстановяването му, доколкото същото било отнето от ответника, като в тази връзка петитумът бил „достатъчен по обем и ясно формулиран“. Не било правно аргументирано искането за довнасяне на държавна такса в размер не по-малък от 50,00 лева, предвид обстоятелството, че данъчната оценка на имота е 70,90 лева. Посочено е, че се предявява установителен иск за установяване на нищожността на нотариален акт за дарение № .., том ., рег. № .... от ........... г., без обаче да се посочи правно основание, правен интерес и срещу кои ответници. С молбата са представени скица от АГКК и удостоверение за данъчна оценка на процесния недвижим имот.
Предвид неизпълнените указания с обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е върнал исковата молба.
Разпореждането е законосъобразно.
Когато исковата молба не отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1 и по чл. 128 от ГПК, на ищеца се съобщава да отстрани допуснатите нередовности.
Когато ищецът не отстрани в срок нередовностите, исковата молба заедно с приложенията се връща. Предпоставка за връщането на исковата молба е ищецът да не е отстранил констатираните от съда нередовности в предоставения от съда срок.
Указанията, дадени от районния съдия с разпореждането от 12.03.2024 г., за уточняване в какво се състои правният спор между ищеца и ответника, за формулиране на петитум на исковата молба въз основа на фактите, които ищецът твърди като пораждащи спорното право и за довнасяне на дължимата държавна такса, са законосъобразни. Правилно първоинсатнционният съд е приел, че посочените нередовности не са изпълнени в указания от него срок, като не е необходимо повторно да бъдат давани, което е достатъчно, за да 2 бъдат приложени неблагоприятните последици на чл. 129, ал. 3 ГПК.
По тези съображения настоящият състав счита обжалваното разпореждане за законосъобразно, поради което следва да се потвърди, а частната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, Софийският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба от С. С. С. срещу Разпореждане № 488 от 19.04.2024 г., постановено по гр. д. № 110/2024 г. по описа на РС – Елин Пелин, с което исковата молба е била върната.
Определението подлежи на обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца с препис.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3